№ 281
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110205245 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Варна”ЕООД против
НП № 03 –013235/ 07.04.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на „Многопрофилна
болница за активно лечение Варна”ЕООД е наложено наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в законовия срок и от процесуално легитимиран субект.
С жалбата въззивната страна твърди, че НП е издадено извън срока по
чл.34 от ЗАНН. Нарушението можело да бъде установено на 16.12.20г. и НП
следвало да бъде издадено в тримесечен срок, считано от тази дата. Според
чл.83 от ЗАНН на юридически лица можело да се налагат наказания за
неизпълнение на задължения към държавата и общините, а в случая
неизпълнението било към физическо лице.Чл.404 от КТ не допускал да се
дават предписания изплащане на заплата.Неизпълнението на предписанието
за плащане на възнаграждение не можело да бъде нарушение, тъй като
ставало въпрос за трудов спор между равнопоставени правни субекти.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. М.П., редовно
упълномощена, която поддържа жалбата и по съществото на спора изразява
становище за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к О., която пледира НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира прекомерност
на разноските, поискани от другата страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
По повод на сигнал за неизплатено трудово възнаграждение на д-р
Кр.М., АНО извършил проверка в „Многопрофилна болница за активно
лечение Варна”ЕООД. При проверката се установило, че не е изплатено
трудовото възнаграждение на д-р М. за м. юни 26 г. в размер на 106.27лв. и
за м.юли 2020 г.в размер на 1845.94 лв. С протокол от 19.11.20 г. на
дружеството било дадено предписание да се изплати възнаграждението на д-р
М. за месеците юни и юли 2020г. в срок до 15.12.20г. С оглед последващ
сигнал за неизплащане на тези възнаграждения, на 12.02.21г. била извършена
последваща проверка и се установило, че предписанието не е изпълнено. Бил
съставен протокол за проверка, въз основа на него – АУАН, а впоследствие и
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените
доказателства по делото АУАН, заповеди за компетентност, протоколи за
проверка, пълномощни и други, включително приобщените в съдебно
заседание трудов договор и допълнително споразумение,, заявление на д-р
М., копие на фиш и др.
Като искрени, добросъвестни и логични съдът кредитира показанията на
св. Байчев. Те се подкрепят от писмените доказателства - АУАН, протоколи
за проверка и др.
Предвид изложеното, съдът приема за установена фактическата
обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН и
НП.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН.
Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Описани са
съставомерните признаци на нарушението и относимите към тях факти,
поради което то е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да
разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава.
Съдът не споделя становището на въззивната страна,че не бил спазен
срокът по чл.34 от ЗАНН. Тримесечният срок за издаване на АУАН започва
да тече не от деня на нарушението, а от деня на узнаването му. Видно от
приложения протокол, последващата проверка е извършена на 12.02.21г. и
това е именно датата, на която АНО е узнал за извършеното нарушение.
2
Като не изпълнил в срок до 15.12.20г. предписанието за изплащане на
заплатата за м. юни 2020г. на д-р Кр.М., на 16.12.20 г. работодателят
извършил нарушение на чл.415 ал.1 от ЗАНН / редакция преди изменението с
ДВ бр.107/20г./.
Предвид горното, правилно АНО е отнесъл фактите към нарушената
правна норма и правилно е санкционирал дружеството.
Несъстоятелни са твърденията на въззивната страна, не АНО нямал
правомощия да издава предписания за изплащане на възнаграждение, тъй
като това било предмет на правен спор. Теоретично правилно е схващането,
че административнонаказващите органи не следва да се намесват в
трудовоправните спорове на равнопоставените страни по трудов договор.
Влезлите в сила предписания обаче са задължителни за изпълнение. Извън
правомощията на настоящия съд е да преценява дали едно вече влязло в сила
предписание е законосъобразно. В защита на работодателя законът е дал
възможност предписанията да се оспорят пред Изпълнителния директор на
ГД ИТ, както и пред съда.
Несъстоятелно е и твърдението, че не се допускало налагането на
санкция на юридическо лице освен в случаите на чл.83 от ЗАНН. Осъществен
е състава на административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ / стара
редакция, ДВ, бр. 58 от 2010 г., /. Субект на това нарушение е юридическото
лице – работодател, поради което правилно АНО е наложил наказанието на
„Многопрофилна болницаза активно лечение Варна”ЕООД.
Случаят не е маловажен по см.чл.28 ЗАНН, т.к. не саналице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават с по-ниска
степен на обществена опасност от този род. Напротив, налице са отегчаващи
такива,а именно –неиплащане на възнаграждения и за други месеци и за
други лица.
Съдът намира, че АНО правилно е наложил санкцията малко над
минимално предвидения в закона размер. Същата отчита отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно това, че нарушението не е изолиран
случай, поради което е съобразена с неговата тежест и е справедлива.
Предвид изложеното, НП следва да бъде потвърдено, а искането на
въззивната страна за присъждане на разноски в тяхна полза да бъде оставено
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
013235/ 07.04.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна,
с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на „Многопрофилна болница за
3
активно лечение Варна”ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция”
в размер на 2000 лева.
Оставя без уважение искането на „Многопрофилна болница за активно
лечение Варна”ЕООД за присъждане на разноски в тяхна полза.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4