Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 15.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  1358/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000597/21.05.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „***“ЕООД, ЕИК ****, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от „***“ЕООД, ЕИК ****, която е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.04.2019г., в адм. сграда на ОО“АА“-Русе, била извършена комплексна проверка по документи от служители от ОО “АА”-гр.Русе на „***“ЕООД, ЕИК ****, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. В хода на проверката проверяващите адм. служители установили, че транспортното предприятие на дата 30.09.2018г. е допуснало с товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. ***, управлявано от водача Г. Х. Д., да се извършва превоз на товар от Р Румъния за Р България, видно от пътен лист сер. Т №102322 и международна товарителница, като водача не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, съставляващо нарушение по чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. За посоченото  нарушение е съставен АУАН бл.№ 264812/25.04.2019г., а впоследствие  е издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. М.К.. В показанията си пред съда, същата пресъздава констатациите отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.

В НП е посочен чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, който гласи: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.126, ал.1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.“.Цитираната разпоредба препращаща към две наредби от ЗАвП и една от ЗДвП. За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е необходимо да се посочи разпоредба, от закона или подзаконов нормативен акт, пряко нарушена от дружеството-жалбоподател. Разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, използвана от АНО в обстоятелствената част на НП, посочва само че : „Министърът на транспорта определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване.“, поради което не може да се установи текст, който сочи на противоправност с оглед твърдяното в НП нарушение.

Посочената в обжалваното НП норма, за която АНО твърди, че е нарушена от жалбоподателя е - чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ: „При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.“. С конкретната разпоредба са посочени няколко хипотези и задължени лица/таксиметрови шофьори, водачи на автомобили и председатели на изпитно комисии/ В цитираната разпоредба като задължени лица не попадат юридически лица, какъвто е жалбоподателят. С посочване на разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ за жалбоподателя се явява неяснота за какво точно е наказан, още повече, че в НП се посочва само, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, без да се сочи точно на кои изисквания не отговаря.

От текста на чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ може да се предположи, че АНО е имал предвид, че водачът не е представил удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредба №36/15.05.2006г. на МТ преди да започне съответния курс. Ако това е така /въпреки, че в НП никъде не е посочено/, тогава нарушението за което е трябвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е член 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари „Лицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психически годни“. От цитирания член пряко произтича отговорност на превозвача. Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е пряко приложима в случая, тъй като както АНО сам твърди в НП, жалбоподателят притежава лиценз за международни превози, а курсът за който се твърди, че е извършено нарушението е международен- от Румъния за България. Този извод следва от определението за международен превоз, дадено в § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗдвП: „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В случая и АНО признава, че превозът е международен. Нарушенията, за които се твърди, че са извършени, следва да бъдат посочени точно и недвусмислено от АНО. В противен случай, се нарушава правото на защита на наказаното лице, какъвто е и този случай. В НП се твърди, че „***“ ЕООД е допуснало до работа водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност /без да е посочено на кои точно не отговаря/, а дефакто при постъпване на работа на /видно от трудов договор на л.13 от делото/, към датата 21.03.2018г., когато е подписан трудовия договор, Г. Д. е имал валидно удостоверение за психологическа годност /видно от справка на л.10 от делото/, а в последствие при вече изтекъл срок на това удостоверение, от АНО констатират, че е бил извършил международен превоз на товари на 30.09.2018г. Следва да се отбележи също, че в НП липсва конкретно посочване на кои изисквания за психологична годност не е отговарял водача, т.к. изискванията за психологическа годност са дефинирани и описани в чл.2 и чл.3 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ /същите са повече от 32/. В НП няма посочване на кои изисквания не е отговарял водачът, респ. да се търси адм. отговорност от ю.л.-жалбоподател. Това са съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН, водещи до накърняване процесуалните права на жалбоподателя да разбере на какво точно изискване според АНО не е отговарял водача  Д..

Предвид изложените съображения съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ЗАНН.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000597/21.05.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „***“ЕООД, ЕИК ****, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :