ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624
гр. Монтана, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20241600500284 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на адвокат С. С. от АК - *, личен № *,
пълномощник на Д. К., ЕГН ********** с която се иска да бъде отменено
постановеното неприсъствено решение по гр. дело № 2116/2010година по
описа на РС Монтана
Твърди се, че молителката Д. К. е сестра на покойния Г. Г. и негов
единствен наследник.След смъртта на своя брат Д. К. установява, че той е
имал задължения, произтичащи от съдебни актове. Това я кара да ангажира
адвокат, който да направи проучване за съдебните дела, по които брат й е бил
страна.Като резултат от горното се установява, че покойният Г.Г. е бил осъден
с неприсъствено решение, постановено по гражданско дело № 2116/2020 г.
Счита, че са налице основания за отмяна на неприсъственото решение. Това е
така поради следните причини:
Към момента, към който е започнало делото Г.Г. е бил над 90- годишен.
Самият той, предвид на възрастта си е бил до голяма степен социално
дезоирентиран и несъзнаващ какво е значението на документите, които са му
били предоставени. Предвид на възрастта си, той е имал и множество
заболявания, които са му били сериозно затруднение в ежедневието и са
фактор за допълнително социално дезориентиране. Заседанието, на което е
1
постановени неприсъственото решение, е било в разгара на пандемията от
Ковид-19. когато са били налице множество ограничения, свързани с
пътуването, особено с обществен транспорт.
Разстоянието между *, където е живеел Г.Г. и *, където се е гледало
делото е значително чисто шофиране е повече от 4 часа - усилие, което е
непосилно за човек на над 90 години. Придвижването с обществен транспорт
би отнело 8-10 часа, усилие, което също е немислимо за човек на неговата
възраст.
Отделно от изложеното по-горе, неприсъствено решение може да бъде
постановено, когато освен всичко останало „искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства“. Искът за непозволено увреждане с фактология, като
процесната може да бъде приет като вероятно основателен, когато бъде
доказана причинно- следствената връзка между твърдените действия и също
твърдените увреждания. Това би могло да стане само с гласни доказателства.
Такива обаче не са събирани. Което означава, че съдът е приложил чл. 238 и
239 ГПК в отклонение от предвиденото в тези норми. Т.е. законът е нарушен в
ущърб на Г.Г..
Ето защо и моли съда да отмени така постановеното неприсъственото
решение.
Ответникът по молбата адв. Ч. Т. като пълномощник на В. В. е
изложил доводи за недопустимост на молбата и изключващи възможност за
отмяна на постановено преди повече от 3 години неприсъствено
решение,което е влязло в законна сила, инициирано е съдебно изпълнително
производство, като праводателя на молителката не е направил възражения по
постановения съдебен неприсъствен акт и е участвал в действията но
изпълнението, което е вилно в самото изпълнително дело №63 /2020 I. на ДС
при РС гр.Бепковица.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, приема за установено следното:
Молбата е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния
едномесечен срок ако се приеме, че същия тече от момента на узнаване на
неприсъственото решение от страната по делото:
Като основание за отмяна на постановеното от районния съд
2
неприсъствено решение молителката се позовава на това, че към момента
когато е започнало делото, нейния брат Г.Г. е бил 90годишен, социално
деорентиран инесъзнаващ значението на документите, които са му били
предоставени.Освен това заседанието в което е постановено неприсъственото
решение е било в разгарана пандемията Ковид-19 и разстоянието където е
живеел ответникът-|*е било непосилно за преодоляване за един 90годишен
човек.
По селото на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването
на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да
участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба
или призовките за съдебно заседание.
Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването
на страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга
конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите
лица във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 Конституцията на РБ).
Основанията при които страната е лишена да участва, са изброени в т. 1,
2 и 3 от чл. 240, ал. 1 ГПК, а именно по т. 1. ненадлежно връчване на препис от
исковата молба или призовките за съдебно заседание; по т. 2. невъзможност да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за
призовките за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност за се яви лично или чрез повереник заради особени
непредвидени обстоятелства, който не е могла да преодолее.
От приложените по делото писмени доказателства, е видно, че
молителката Д. К. е сестра на Г.Г., починал на 08.09.2023година в гр.*.Същият
е бил страна в качеството на ответник по гр.д.№2116/2020година по описа на
РС Монтана образувано по предявен иск от В. В. от гр.*чрез адв.Ч. Т. с
правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10000.00лева неимуществени
вреди, ведно с разноските по делото.Ответникът е получил препис от исковата
молба на 15.11.2920година/разписка на л.15/, но в едномесечния срок не е
подал отговор по нея и не е взел становище.
С Определение от 25.01.2021година съдът е внесъл делото за
разглеждане в заседание, като са налице две насрочвания-на 09.03.2021година
и на 20.04.2021година по които не са проведени заседания поради препятствие
3
на пълномощника на ищеца и нередовно призоваване на ответника.
Едва на 02.06.2021година е проведено първото и последно заседание
на което съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се
произнесе със неприсъствено решение на 02.07.2021година.За това заседание
ответникът е бил редовно призован лично/л.37/.
На 07.06.2021година МРС е постановил неприсъствено решение
№260241 с което е осъдил Г.Г. да заплати на В. В. сумата от 10000.00лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.10.2020година , както
и сумата от 400лева разноски и 830лева на адв.Ч. Н. за оказана базплатна
адвокатска защита.
По делото няма данни това решение да е съобщено по някакъв начин
на ответника или да му е връчвано лично, но на 10.08.2021година от Г.Н. е
постъпила молба за отмяна на неприсъствено решене по чл.240 от ГПК
подписана лично и изпратена по пощата от гр.*, като пликът е приложен на
л.50 от делото.Ето защо въпреки липсата на данни за връчване на
неприсъственото решение, МОС намира, че 10.08.2021година е моментът,
който следва да се зачете за узнаване на неприсъственото решение от страна
на ответника.
Тази молба с разпореждане от същата дата е оставена без движение от
съдията докладчик и е указано на молителя да внесе по сметка на РС Монтана
държавна такса в размер на 25.лева.Това разпореждане е станало известно на
Г.Н. на 20.08.2021година/л.53/, но същият не е внесъл указаната му такса.
С Разпорежшдане №261556 от 13.09.2021година РС Монтана е
върнал молбата с правно основание чл.240 от ГПК на Г. Н. Разпореждането е
подлежало на обжалване пред МОС в едноседмичен срок от съобщението.За
това Г. Н. е уведомен на 23.09.2021година лично, но няма данни да е
обжалвал разпореждането за връщане на молбата с правно основание чл.240
от ГПК и с това същото е влязло в сила.
Г.Н. е починал на 08.09.2023година.До този момент няма други данни
да е защитавал правата си по така постановеното неприсъствено решение.
Настоящата молба е подадена от Д. К.-сестра на ответника след
изтичане на срока по чл.240,ал.1 от ГПК след като правото за подаване на
такава молба е преклудирано, тъй като е упражнено от наследодателя й.
С оглед горното МОС намира молбата за недопустима и
4
производството по делото като такова следва да бъде прекратено.
На основание чл.78,ал.4 от ГПК на ответната по молбата страна
следва да се присъдят разноските в производството в пълнишя размер на
заплатено 2200.00лева адвокатско възнаграждение, поради липса на
направено възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата Д. К., с ЕГН ********** с която се
иска да бъде отменено постановеното неприсъствено решение по гр. дело №
2116/2010година по описа на РС Монтана като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№284/2024година по описа на МОС
ОСЪЖДА Д. К., ЕГН ********** от гр.*, ул.“*“ №*да заплати на „В. В.
от гр.*, ж.к *, бл.*,вх.* сумата от 2200.00лева разноски за настоящата
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5