Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
гр.Враца, 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 02.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.
ИВАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№68 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.694,
ал.2, т. 1 от ТЗ от Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по
пълномощие от адв.Д.А. от САК, срещу "Либра-4"ООД/н/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че с Определение
№1626/17.11.2008г. по гр.д.№961/2006г. по описа на Окръжен съд-Враца ищцата е
назначена за временен синдик на "Либра-4"ООД с месечно възнаграждение
в размер на 800лв., а с Определение №1867/17.12.2008г. - за постоянен синдик с
месечно възнаграждение в размер на 1 000лв. С Решение №53/21.02.2018г. съдът по
несъстоятелността е прекратил правомощията на ищцата като синдик, а с
Определение №225/11.03.2019г. същата е освободена.
Нататък в исковата молба се сочи, че съдът по
несъстоятелността е одобрявал всички
отчети на ищцата по чл.659, ал.2 от ТЗ и е давал разрешения по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ за изплащане на месечните
й възнаграждения като синдик. Заради липса на парични средства в масата на
несъстоятелността в периода от 22.05.2010г. до 21.02.2018г. дължимите на ищцата
плащания в общ размер 93 421.19лв. не били извършени, поради което й се дължат.
За да охрани правата си и, съобразявайки се с оформящата се съдебна практика,
застъпваща становището, че вземането за възнаграждение на освободения синдик подлежи
на предявяване в производството по несъстоятелност, с молба от 01.08.2019г.
ищцата е предявила вземанията си пред съда по несъстоятелността. Настоящият
синдик е приел част от предявените вземания в размер на 18 877.50лв. за периода
01.08.2016г. - 21.02.2018г., а останалата част в размер на 74 543.69лв. е включил
в изготвения на 31.01.2019г. допълнителен списък №5 на предявени и неприети
вземания, без да посочи мотиви за това.
Следващото твърдение на ищцата е, че на основание чл.690,
ал.1 от ТЗ е подала възражение срещу списъка на неприетите вземания, което
съдът по несъстоятелността е оставил без уважение с Определение
№371/18.06.2020г.
По този начин е обоснован правния интерес на ищцата да
предяви иск за установяване на вземането си
в размер на 74 543.69лв., представляващо дължимо й за периода от
22.05.2010г. до 21.02.2018г. текущо месечно възнаграждение като синдик на
"Либра-4"ООД.
На основание чл.694, ал.4, пр.1 от ТЗ като страна в
производството е конституиран синдикът на "Либра-4"ООД/н/.
По молба на "Български жълти страници"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Г. К.,
посоченото дружество, имащо качеството на кредитор с прието вземане в производството
по несъстоятелност за "Либра-4"ООД/н/, е конституирано като трето
лице-помагач на страната на длъжника.
Чрез управителя И. И. В. длъжникът "Либра-4"ООД/н/
е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.
Отговор на исковата молба е подаден и от Х.Б.М., синдик на
"Либра-4"ООД/н/, който оспорва предявения иск.
Синдикът М. оспорва твърдението на ищцата, че част от
предявените от нея вземания не са приети без за това да е изложен мотив, като
от своя страна твърди, че за неприемането на вземанията на ищцата са изложени
подробни съображения.
За да оспори предявения иск и в подкрепа на становище си за
неоснователност на същия, синдикът М. се позовава на наличието на съдебна
практика, в която е възприето становището, че независимо от факта на липсата на
парични средства в масата на несъстоятелността, бившият синдик след напускането
си се е превърнал в кредитор длъжника, защото съгласно чл.655 от ТЗ едно от
условията, на които синдикът трябва да отговаря, е да не е кредитор в
производството по несъстоятелност /чл.655, ал.2 т.3/.
Нататък синдикът излага съображения, че невъзможността
текущото възнаграждение на синдика да бъде изплатено съобразно чл.661, ал.3 от ТЗ поражда за него вземане, което се погасява по давност съгласно общите
правила на чл.110 и сл. ЗЗД, а дефинирането на възнаграждението като разноски
по несъстоятелността в чл.722, т.2 от ТЗ не е основание то да се изключи от
приложното поле на института на
погасителната давност, тъй като за синдика неполученото възнаграждение
представлява вземане, а чл.772, т.3 от ТЗ само указва по какъв начин и с каква
поредност се удовлетворява това вземане при разпределение на суми от
осребреното имущество на длъжника. Според синдика от разпоредбата на чл.661,
ал.3 от ТЗ, предвиждаща текущото месечно възнаграждение на синдика да се
изплаща ежемесечно, произтича извод, че вземането става изискуемо с изтичането
на календарния месец, независимо дали синдикът е поискал да му бъде изплатено
възнаграждение за съответния месец, и по причина, че се дължи ежемесечно и в
предварително определен размер, вземането носи белезите на периодичен платеж по
смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД. Синдикът развива съображения, че за
течението на погасителната давност по чл.111, б." от ЗЗД е без значение
дали в масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи
удовлетворяване на вземането, а липсата на такива не е предвидена в закона като
самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито
една от хипотезите на чл.115 от ЗЗД. Развивайки и други правни съображения,
синдикът настоява, че спиране на давността не може да бъде обосновано и с
разпоредбата на чл.658а от ТЗ с оглед неприложимостта на процедурата за
предявяване на вземанията към вземанията на действащия синдик, тъй като
ползването на последиците по чл.685а от ТЗ би било възможно едва след освобождаване
на синдика, когато той се превръща в кредитор на несъстоятелността с вземане за
неполучено възнаграждение, което подлежи на предявяване в производството по
несъстоятелност при наличие на предпоставките на чл.688, ал.3 от ТЗ.
Другите съображения на синдика са, че ако в масата на
несъстоятелността няма средства за изплащане на възнаграждението на синдика,
изтичането на давността по чл.111, б."в" от ЗЗД е преодолимо
единствено чрез предплащане на разноските по реда на чл.629б от ТЗ и спиране на
производството на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, с което би се спряло течението
на погасителната давност.
На следващо място синдикът счита, че неудовлетворените
съобразно чл.661, ал.3 от ТЗ вземания за текущо месечно възнаграждение на
действащия синдик не подлежат на предявяване в производството по
несъстоятелност и не се ползват от последиците на спиране на давността съгласно
чл.685а от ТЗ и за тези вземания се прилага давността по чл.111, б."в"
от ЗЗД, независимо от качеството им на разноски по несъстоятелността по смисъла
на чл.722, ал.1, т.3, вр. чл.723 от ТЗ и от наличието на средства за
удовлетворяването им.
В заключение синдикът сочи, че процесното вземане е включено
в списъка на неприетите вземания поради погасяването му давност с изтичането на
срока по чл.111, б."в" от ЗЗД съгласно ТР №382011 от 18.05.2012г. на
ОСГТК на ВКС, а погасителната давност в случаи като процесния започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 ат ЗЗД, т.е. от
последния ден на съответния календарен месец от предявения период за вземането
за неплатено възнаграждение на синдика, дължимо за периода от 22.05.2010г. -
31.07.2016г. в размер на 74 543.69лв./.
Подпомагащата страна "Български жълти
страници"ЕООД /кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност/, представлявана от управителя Г. К., е представила писмено
становище, в което поддържа, че синдикат правилно не е приел предявените от
ищцата вземания в исковия размер, като прави възражение за изтекла погасителна
давност по чл.111, б."в" от ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
По делото е безспорно, а и при справка с гр.д.№961/2006г. на
Окръжен съд-Враца се установява, че с Решение №549/27.10.2008г. по
т.д.№239/2008г. по описа на ВКС е обявена неплатежоспособността на
"Либра-4"ООД с начална дата 07.12.2000г., открито е производство по
несъстоятелност и е назначен временен синдик.
С Определение №1626/17.11.200г., постановено от Окръжен
съд-Враца в рамките на производството по несъстоятелност по гр.д.№961/2006г.,
ищцата Р.Т. е назначена за временен синдик с текущо месечно възнаграждение в
размер на 800лв., а с Определение №1865/17.12.2008г. същата е назначена за
постоянен синдик с текущо месечно възнаграждение в размер на 1 000лв.
С оглед на това, че одобрените от съда разходи в
производството по несъстоятелност в размер на 98 000лв., формирани от одобрени,
но останали неизплатени поради липса на средства в особената сметка суми за
заплащане на текущото месечно възнаграждение на синдика, които не са
предплатени по реда на чл.629б, вр. чл.632, ал.5 от ТЗ, с Решение
№53/21.02.2018г. производството по несъстоятелност е спряно на основание
чл.632, ал.1 от ТЗ и правомощията на синдика са прекратени.
С Решение №3001/19.12.2018г., постановено по
т.д.№3826/2018г. по описа на САС, решението за спиране на производството по
несъстоятелност е отменено. По молба от 18.02.2019г., подадена от кредитора
"Български жълти страници"ЕООД, и молба на синдика Р.Т. от
08.03.2019г. с Определение №225/11.03.2019г. ищцата е освободена като синдик на
основание чл.657, ал.1, т.1 от ТЗ и за синдик на "Либра-4"ООД/н/ е
назначен Х.Б.М..
С молба вх.№6953/01.08.2019г. освободеният синдик Р.Т. е
предявила пред съда по несъстоятелността вземане в размер на 93 421.19лв. В
молбата се сочи, че общото възнаграждение на синдика за периода от 20.11.2008г.
до 22.02.2018г. възлиза на 110 900лв., от които с определения на съда по
несъстоятелността са одобрени такива в размер на 110 150лв., тъй като съдът не
е одобрявал разходи за възнаграждение в размер на 750лв. за периода
01.07.2018г.-21.02.2018г. В молбата е посочен размера на разходите, изплатени
от синдик Т., както и постъпленията в особена сметка, като сумата 93 421.19лв.
се явява разлика, равняваща се на неизплатените възнаграждения на синдика. При
справка с гр.д.№961/2006г. /производството по несъстоятелност/ се установява, че
с молбата са синдика отново са представени всички разходни документи,
оправдаващи извършените в производството разходи.
Между страните не се спори, а и при справката с
гр.д.№961/2006г. се установява, че с определения на съда по несъстоятелността
по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ са одобрявани подаваните ежемесечни отчети на ищцата
Р.Т. за целия период, в който е изпълнявала функциите на синдик, и на същата е
давано разрешение да се разпорежда със сумите за изплащане на текущото й
месечно възнаграждение, което за периода 20.11.2008г. - 31.07.2016г. възлиза на
исковата сума в размер на 74 543.69лв.
Синдикът на "Либра-4"ООД/н/ е изготвил
допълнителен списък на предявени приети вземания, в който е включил вземане на
ищцата в размер на 18 750лв. - сумата за възнагражденията й като синдик за
периода 01.08.2016г. - 21.02.2018г., и такова в размер на 127.50лв.,
представляваща заплатени разноски по несъстоятелността за периода 01.08.2014г.
- 21.02.2018г. Синдикът е изготвил и допълнителен списък на предявени неприети
вземани, в който е включил предявеното от ищцата вземане за сумата 74 543.69лв.,
представляваща възнаграждението й като синдик в периода 20.11.2008г. -
31.07.2016г.
С исковата молба е представено писмо на ищцата, отправено до
управителя на "Либра-4"ООД/н/, с което е отправено запитване дали
длъжникът признава задължението за неизплатените й възнаграждения като синдик в
размер на 93 421.19лв. С писмо от 28.02.2018г. управителят И. В. заявява, че
потвърждава задълженията за неизплатени възнаграждения на ищцата като синдик за
периода от 22.05.2010г. до 21.02.2018г. в размер на 93 421.19лв.
Изготвените от синдика на "Либра-4"ООД/н/
допълнителни списъци на предявени приети и неприети вземания са обявени в
търговския регистър на 07.02.2020г. под №20200207141809.
В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищцата е подала пред съда по
несъстоятелността възражение срещу списъка на неприетите вземания. По
възражението писмено становище е подадено от длъжника, който е заявил чрез
управителя си, че синдикът няма право служебно да се позовава на изтекла
погасителна давност, както и че възражението е основателно и следва да бъде
уважено.
Синдикът Х.М. е подал писмено становище по възражението, в
което не оспорва обстоятелството, че бившият синдик се е отчитал ежемесечно за
своята дейност и съдът е одобрил всички отчети по чл.659, ал.2 от ТЗ, като е
давал съответните разрешения по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ за периода от
22.05.2010г. до 21.02.2018г., както и това, че в посочения период в масата на
несъстоятелността средства не са постъпвали. В становището си синдикът М. е
заявил, че е включил вземанията в исковия размер в списъка на неприетите,
считайки, че същите са погасени поради изтичане на давностния срок по чл.111,
б."в" от ТЗ, позовавайки се на ТР №3 от 18.05.2012г. на ОСГК на ВКС и
на Решение №28/24.07.2019г. по т.д.№1795/2018г. на ВКС, І т.о.
С определение на съда по несъстоятелността №371/18.06.2020г.
възражението на ищцата е оставено без уважение и списъка на неприетите вземания
е одобрен.
При така установените по делото факти съдът достигна до
следните правни изводи:
В правната доктрина и в съдебната практика се приема най-общо,
че синдикът е изпълнителен и представителен орган на несъстоятелността и кръгът
на правомощията му е очертан в разпоредбата на чл.658, ал.1 от ТЗ. Липсва
противоречие в съдебната практика по въпроса, че дори когато в случаи като
разглеждания длъжникът е десезиран, същият не загубва напълно своята процесуална
дееспособност и може да извършва лично или чрез упълномощено от него лице
всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика
/чл.635, ал.3 от ТЗ/. Макар и намираща се систематично в уредбата на действието
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, посочената норма
е въведена с цел да уреди случаите, в които поради спецификата на процесуалните
действия, осъществяването им е несъвместимо с представителните функции на
синдика, дори когато длъжникът е десезиран и органите му са лишени от правото
да го управляват и представляват. Процесуалната дееспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност се проявява в редица негови права, които той
може да упражнява самостоятелно, сред които е и правото да оспорва вземания на
кредитори. Проявление и продължение на тази идея е и участието на длъжника в
производствата по чл.694 от ТЗ лично чрез неговите органи или чрез упълномощени
от тях лица.
В производството и при упражняване на функциите по
приемане/неприемане на предявените пред съда по несъстоятелността вземания
синдикът действа като орган на несъстоятелността както в интерес на
кредиторите, така и в интерес на длъжника, и по този начин обезпечава
единството на процеса и защитата на правата на всички участници в производството
по несъстоятелност, като тази теза е в синхрон с универсалния характер на
производството по несъстоятелност.
Производството по приемане/неприемане на предявените
вземания на кредиторите на несъстоятелността има за предмет установяване на съществуването/несъществуването
на конкретно материално правоотношение между конкретни лица - кредитор и
длъжник, в което синдикът не е страна, тъй като на него е възложена единствено
функцията по приемане/неприемане на вземанията въз основа на преценка на представените
от кредитора доказателства за тяхното съществуване.
Същата идея е заложена и в уредбата на исковите производства
по чл.694 от ТЗ, като самият закон не предвижда в какво качество участва
синдикът по силата на чл.694, ал.4, пр.1 от ТЗ. Този въпрос е разглеждан в
Решение №125/04.07.2017г. по т.д.№2591/2016г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че изменението на ТЗ, даващо
възможност за участие на синдика в исковото производство, е инспирирано не от
разбирането, че синдикът е същинска страна в процеса, а от необходимостта от
процесуална симетрия в производствата по чл.694 от ТЗ с цел създаване на
гаранция срещу симулативност в производството по иска, което от своя страна е
продължение на производството по предявяване на вземанията и подаването на възражения
срещу тяхното приемане или неприемане по реда на чл.690 и сл. от ТЗ. Синдикът
действа в защита на общите интереси на всички участници в производството по
несъстоятелност и конституирането му в исковото производство е проявна форма на
правомощието му по чл.658, ал.1, т.10 от ТЗ, но синдикът не е страна по материалното правоотношение, поради което за него са
изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото - признаване и
отказ от иска. Синдикът не е и подпомагаща страна в процеса отново с оглед
защита на общия интерес. От употребения в нормата израз "длъжен" да
участва в производството не следва и че синдикът е необходим задължителен
другар в производството. Той има качеството на страна със специфично
процесуално положение. Това разбиране за качеството на синдика е възприето и в
Определение №534/28.09.2017г. по ч.т.д.№1516/2017г. на ВКС, ІІ т.о. Синдикът не
е самостоятелна страна в процеса, която да може да изразява самостоятелно
становище относно съществуването или не на предявеното в производството по
несъстоятелност вземане, като навежда правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи възражения или такива, че правото е погасено по давност,
доколкото, както вече бе казано, той никога не е страна по материалното
правоотношение, въз основа на което се претендира вземането. Излаганите от
синдика твърдения или направени възражения във връзка с вземането винаги ще са
такива на една от двете страни в материалното правоотношение. С оглед на това синдикът
може да прави всички възражения на страна по материалното правоотношение, с
изключение на тези, за които законът изрично предвижда, че могат да бъдат
направени само от страната.
По отношение на погасителната давност следва да се
подчертае, че съгласно чл.120 от ЗЗД същата не се прилага служебно, а само по
възражение на страна, която може да се позове на нея. Като възражение за защита
на материалното право, което има имуществен характер, по силата на чл.134 от ЗЗД това възражение може да бъде упражнено и от кредитор на длъжника, в чиято
полза е изтекла давността.Такова възражение може да бъде направено и от
поръчител или от трето лице, дало реално обезпечение за задължение на длъжника,
в чиято полза е изтекла давността. Освен това, съгласно чл.221 от ГПК
възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника може да бъде
направено и от третото лице-помагач. Изложеното означава, че материалното
възражение за изтекла погасителна давност може да бъде направено не само от
длъжника, а и от другите, посочени по-горе лица, но в рамките на исковия процес
и то в случай на бездействие на длъжника,
в чиято полза е уредена погасителната давност.
В контекста на изложеното следва да бъде даден отговор на въпроса
може ли синдикът, в качеството на орган на несъстоятелността да приложи
служебно погасителната давност и на това основание да не приеме определено
вземане в производството по предявяване на вземанията, което се развива като
едностранно и в което до момента на изготвяне на списъците на приети/неприети
вземания длъжникът и кредиторите не участват.
Както вече бе посочено, синдикът е орган на
несъстоятелността, който изпълнява публична функция и действа както в интерес
на кредиторите, така и в интерес на длъжника. В процедурата по чл.685 и сл. от ТЗ синдикът следва да приеме предявено от кредитор вземане, когато то е
скрепено с убедителни писмени доказателства. При наличие на правопогасяващи
факти, какъвто се явява изтеклата погасителна давност, при бездействие на
длъжника, в чиято полза е уредена давността, възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ с
позоваване на изтекла такава може да бъде направено от друг кредитор, тъй като
съгласно чл.616, ал.1 от ТЗ масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори на длъжника и по аналогия с чл.134, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато
бездействието на последния заплашва удовлетворението му. Т.е. възражението за
изтекла погасителна давност може да бъде направено от длъжника или от кредитор
на несъстоятелността в производството по чл.690 и сл. от ТЗ, страните в което
са посочени в чл.692, ал.3 от ТЗ, но в това производство синдикът участва като
орган на несъстоятелността, а не като страна. Същата логика на закона е
прокарана и в разпоредбите, уреждащи производствата по установителните искове
по чл.694 от ТЗ, в които, както вече бе посочено, синдикът отново няма
качеството на същинска страна.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че в
производството по приемане на вземанията синдикът не може служебно да прилага
погасителната давност и само на това основание да включи предявено от кредитор
вземане в списъка на неприетите.
При несподеляне на горното разбиране и доколкото в исковия
процес възражение за изтекла погасителна давност се прави от встъпилия като
трето лице-помагач кредитор с прието вземане "Български жълти
страници"ЕООД следва да се вземе предвид следното:
В подкрепа на поддържаното от синдика и от подпомагащата
страна, че предявеното от ищцата вземане в исковия размер е погасено по давност,
се сочи приетото в Решение №28/24.07.2019г., постановено от ВКС по т.д.№1795/2018г.,
ТК, І т.о. по реда на чл.290 от ГПК.
На първо място и във връзка с приетото по-горе относно
възможността на синдика да приложи служебно давността следва да се обърне
внимание на това, че възражението за изтекла давност за случая, разрешен с
решението на ВКС, е направено от кредитор /Национална агенция за приходите/.
В общите мотиви на решението на ВКС се сочи, че синдикът е
орган на несъстоятелността, който осъществява дейността си чрез правомощията по
чл.658 от ТЗ под контрола на съда по несъстоятелността, както и че законът
задължава синдика да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец и да
отчита ежемесечно дейността си пред съда и пред комитета на кредиторите. За
работата си в производството по несъстоятелност синдикът има право на
възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер, съгласно чл.661, ал.1, вр.
ал.6 ТЗ, се определя от събранието на кредиторите, а при невъзможност
събранието да вземе решение - от съда.
Текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно, съобразно
чл.661, ал.3 ТЗ, по правило от наличните парични средства на длъжника в масата
на несъстоятелността. Изплащането на възнаграждението е форма на разпореждане с
имуществото на длъжника и по аргумент от чл.658, ал.1, т.9 ТЗ за извършването
му е необходимо разрешение на съда по несъстоятелността. За да получи
разрешение, синдикът следва да отправи искане до съда, като представи отчет за
дейността си през месеца, за който се дължи търсеното текущо възнаграждение.
Представянето на отчет гарантира възможността съдът да упражни контрол върху
работата на синдика и косвено върху разходването на средствата от масата на
несъстоятелността, предназначена за удовлетворяване на кредиторите. Разрешението
за изплащане на възнаграждение е своеобразно одобрение от страна на съда за
извършването на разход от масата на несъстоятелността до размера на
определеното текущо възнаграждение на синдика.
Нататък в решението на ВКС се сочи, че изплащане на текущо
възнаграждение в съответствие с чл.661, ал.3 ТЗ е възможно само тогава, когато
длъжникът разполага с налични парични средства или има регулярни източници да
доходи, чрез които в масата на несъстоятелността постъпват необходимите за
възнаграждението средства. Липсата на средства е пречка вземането на синдика да
бъде удовлетворено съобразно изискването на чл.661, ал.3 ТЗ, но не препятства
правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след
предвнасяне на разноски от кредитор/и в хипотезите на чл.629б, вр. чл.632, ал.5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелността със средства от
осребряване на имущество на длъжника и тяхното разпределение. Възнаграждението
на синдика е дефинирано от разпоредбата на чл.723, т.2 ТЗ като разноски по
несъстоятелността, а съгласно чл.722, ал.1, т.3 ТЗ при разпределение на
осребреното имущество разноските по несъстоятелността се включват в сметката за
разпределение и се изплащат след погасяване на вземанията по т.1 и 2. Условие
за включване на вземането в сметката по чл.721 ТЗ е възнаграждението да е
отчетено от синдика и изплащането му да е разрешено от съда по
несъстоятелността в края на месеца, за който се дължи. Реализирането на
вземането по реда на чл.721 и сл. ТЗ не е обусловено от предявяване на
вземането по смисъла на Глава четиридесет и трета на ТЗ, тъй като поради
забраната на чл.655, ал.2 ТЗ процедурата за предявяване на вземания в
производството по несъстоятелност е неприложима по отношение на синдика за
времето, през които той изпълнява функциите на синдик.
Нататък в решението на ВКС се обсъжда начина, по който може
да бъде преодоляна невъзможността вземането на синдика да бъде изплатено,
когато длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за покриване на разходите в производството по
несъстоятелност, а именно чрез предплащане на необходимата сума от
заинтересованите кредитори по реда на чл.629б, вр. 632, ал.5 ТЗ. Съставът на
ВКС излага съображения, че доколкото издирването и уточняването на имуществото
на длъжника е правомощие на синдика /чл.658, ал.1, т.5 ТЗ/, предоставянето от
съда на срок за предплащане на сумата за разноските в значителна степен зависи
от активността на синдика, който според приетото в решението, в съответствие с
дължимата грижа по чл.660 ТЗ следва да уведоми съда за липсата на средства и на
имущество в масата на несъстоятелността незабавно след констатирането й, за да
избегне обременяването на масата с натрупване на разноски, въпреки обективните
пречки за по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност.
Застъпва се становище, че при наличие на основание за предплащане на разноските
по чл.629б ТЗ, последвано от бездействие на синдика и от неоправдано
продължаване на производството по несъстоятелност, предявяването на претенция
от синдика за заплащане на текущо възнаграждение за времето след изчерпване на
наличните средства би съставлявало злоупотреба с правото на възнаграждение по
чл.661 ТЗ.
В решението на ВКС се приема, че невъзможността текущото
възнаграждение да бъде изплатено съобразно чл.661, ал.3 ТЗ поражда за синдика
вземане, което се погасява по давност съгласно общите правила на чл.110 и сл. ЗЗД, доколкото Търговският закон не предвижда изключение и не създава специални
правила за него, и дефинирането на възнаграждението като "разноски по
несъстоятелността" не е основание то да се изключи от приложното поле на
института на погасителната давност. Приема се също, че тъй като текущото
възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно, вземането за него става
изискуемо с изтичане на календарния месец, независимо дали синдикът е поискал
да му бъде изплатено възнаграждение за съответния месец с отчет по чл.659, ал.2 ТЗ. По причина, че се дължи ежемесечно и в предварително определен размер,
вземането носи белезите на периодичен платеж по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД /ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС/ и се
погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД, а погасителната давност започва да тече от последния ден на календарния
месец. Съставът на ВКС застъпва становище, че липсата на средства за изплащане
на възнаграждението на синдика не е основание за спиране погасителната давност.
Приема, че прекъсване и спиране на давността по чл.685а ТЗ е възможно едва след
освобождаване на синдика, когато той се "превръща" в кредитор на
несъстоятелността с вземане за неполучено възнаграждение, което подлежи на
предявяване в производството по несъстоятелност при предпоставките на чл.688,
ал.3 ТЗ.
В заключение съставът на ВКС приема, че неудовлетворените
съобразно чл.661, ал.3 ТЗ вземания от текущо възнаграждение на действащия
синдик не подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност и не се
ползват от последиците на спиране на давността, съгласно чл.685а ТЗ; За тези
вземания се прилага погасителната давност по чл.111, б."в" ЗЗД,
независимо от качеството им на разноски по несъстоятелността по смисъла на
чл.722, ал.1, т.3, вр. чл.723 ТЗ и от наличието на достатъчно средства в масата
на несъстоятелността за удовлетворяването им.
Като взе предвид приетото в решението на ВКС, на което се
позовават както синдикът на "Либра-4"ООД/н/, така и подпомагащата
страна "Български жълти страници"ЕООД, този състав на окръжния съд
следва да почертае, че същото не представлява задължителна съдебна практика. Основният
аргумент на съда да не се намира обвързан от приетото от касационната инстанция
в цитираното решение обаче е, че същото е постановено по казус, имащ съществена разлика с разглеждания в
настоящото производство, тъй като в производството, решението по което е
допуснато до касация, ищецът - бивш синдик не е представял пред съда по
несъстоятелността ежемесечни отчети за дейността и поради липса на средства в
масата не е искал разрешения за разпореждане със суми за изплащане на определеното
му текущо възнаграждение, респ. такива разрешения на съда по несъстоятелността
не са давани.
Както бе посочено по-горе в мотивите, по делото липсва спор
по факт, който настоящият съдебен преценява като решаващ за изхода на делото.
Това е фактът, че за целия период, в който е била синдик на "Либра-4"ООД,
ищцата е изпълнявала стриктно задълженията си по чл.659, ал.2 ТЗ, като
ежемесечно е представяла на съда отчет за своята дейност. Ежемесечно ищцата е
искала от съда и разрешение по чл.658, ал.1, т.9 ТЗ за разпореждане със сумата,
представляваща определеното й текущо месечно възнаграждение. С актове на съда
по несъстоятелността всички отчети на ищцата са одобрени и на същата ежемесечно
са давани разрешения за разпореждане със суми за изплащане на възнаграждението
й. Т.е. със санкцията на съда по несъстоятелността и с окончателни съдебни
актове правото на ищцата да получи текущото си възнаграждение за всеки месец от
периода, в който е изпълнявала функциите на синдик, е признато, поради което не
може да бъде поставян въпрос за изтичане на погасителна давност по отношение на
вземанията й. Като разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.722, ал.1,
т.3 и чл.723, т.2 от ТЗ, одобрени от съда, вземанията за възнаграждения на
синдика подлежат на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
В разглеждания случай е без правно значение причината, поради която възнаграждението
на ищцата не е било реално получено, и това, че до началото на 2018г., когато
на основание чл.632, ал.1 от ТЗ заради липсата на предплащане на разноските в
размер на 98 000лв. производството по несъстоятелност е било спряно /Решение
№53 от 21.02.2018г./, същата не е искала привнасяне на разноски по реда на
чл.629б, вр. чл.632, ал.5 от ТЗ, предвид безспорната липса на парични средства
и имущество на длъжника за тяхното покриване.
До освобождаването на ищцата като синдик с Определение
№225/11.03.2019г. същата е нямала качеството на кредитор на несъстоятелността,
за да предяви вземането си за неизплатените й възнаграждения.
Ноторно е, че погасителната давност по чл.110 и сл. от ЗЗД е
вид санкция за бездействие на кредитора. Това качество ищцата е придобила едва
след освобождаването й като синдик, когато е могла да предяви вземането си пред
съда по несъстоятелността. По тази причина ищцата не следва да търпи неблагоприятните
последици на погасителната давност, тъй като до освобождаването си е нямала качеството
на кредитор. Несъвместимо с материалния институт на погасителната давност е да
се обсъжда предвидената в закона възможност при липса на средства за покриване
на разноските в производството по несъстоятелност като основание за предплащане
на същите по реда на чл.629б, вр. чл.632, ал.5 от ТЗ и бездействието на синдика
да се приема еднозначно като злоупотреба с право, още по-малко да се разглежда
в светлината на материалното правоотношение кредитор - длъжник, тъй като, както
няколко пъти бе изтъкнато, до освобождаването си синдикът не е кредитор.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В полза на Окръжен съд-Враца "Либра-4"ООД/н/
следва да бъде осъдено да заплати за сметка на масата на несъстоятелността
държавна такса в размер на 745.44лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на длъжника, синдика и
всички кредитори на несъстоятелността на "Либра-4"ООД/в несъстоятелност/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** съществуването на вземане на
Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** за сумата 74 543.69лв., представляваща
неизплатено възнаграждение като синдик за времето от 20.11.2008г. до
31.07.2016г.
ОСЪЖДА "Либра-4"ООД/в несъстоятелност/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати за сметка на масата на
несъстоятелността в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
745.44лв.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
"Български жълти страници"ЕООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: