Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 6851 по описа за
Производството
е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ГПК за недължимост на
претендирани по изпълнителен лист суми - главница, лихва и разноски, въз основа
на който е образувано изпълнително производство.
В исковата
молба и допълнителна молба, ищецът твърди, че заедно с брат си Николай Д. са
наследници на майка му Кина Николова Йорданова, починала на 18.12.2013 год.
Твърди, че ответното дружество “ВиК – Сливен” ООД се снабдило с изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 4113/2007г. на СлРС против неговата майка за следните суми:
главница в размер на 347,28 лв., представляваща стойност на потребена, но не
платена питейна вода за периода от 30.11.2005г. до 31.07.2007г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата 24.09.2007г. до окончателното
изплащане на сумата; 19.51 лева - изтекла лихва за забава върху вземането от
347.28 лева за периода 30.11.2005г. до 31.07.2007г и разноски в размер на 8,84
лв.
Ищецът
сочи, че не дължи задължението към ответното дружество, възникнало на основание
1/2 дълг на Кина Йорданова, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че за
посочените суми било образувано ИД № 2007837041083, по което последното
действие прекъсващо давността - а именно налагане на запор на трудовото
възнаграждение на майката на ищеца, било от 18.06.2012 год. Твърди, че ЧСИ е
прекратил на 20.07.2016 год. цитираното изпълнително дело, поради настъпила
перемция. Твърди, че перемцията е настъпила по право на 18.06.2014 год. Сочи,
че от последното валидно изпълнително действие на 18.06.2012 год е изминал пет
годишен давностен срок и задължението, чийто наследник е погасено по давност.
Поради това счита, че и всички изпълнителни действие по новообразуваното ИД
2018837040167 по описа на ЧСИ № 837 при ОС Сливен са без правнозначение.
Посочва, че по последното ИД на 05.11.2018 год. като наследник на майка му
длъжник по процесния изпълнителен лист, му била изготвена покана за доброволно
изпълнение., сочеща дължими суми към ответното дружество. Тази изпълнителна
покана била изготвена въз основа на разпореждане на ЧСИ от 05.11.2018 год. по
ИД, с която същия присъединил като длъжници ищеца и брат му като наследници на
Кина Йорданова. С оглед наследствените дялове ЧСИ е разпредилил дълга между
него и брат му по равно.
Иска се от
съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че Х.А.Д.
не дължи на “Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД, следните суми: сума в
размер на 147.82 лева- главница, представляваща стойност на потребена от
наследодателката на ищеца Кина Николова Йорданова, но не платена питейна вода
за периода от 30.11.2005г. до 31.07.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата 24.09.2007г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 9.75 лева - представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.11.2005г. до 31.07.2007г, както и сумата от 4.44 лева
деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 25.09.2007 год. по
ч.гражд.дело 4113/2007 год. по описа на РС Сливен, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано ИД № 20188370401657 по описа на ЧСИ Павел
Георгиев с рег. № 837, с район на действие ОС Сливен, поради изтекла
погасителна давност.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който заявява, че оспорва
исковете, като ги счита че са неоснователни. Счита, че погасителната давност за
нито един от исковете не е изтекла.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът и
брат му Н. А.Д. са наследници на К.Н.И, починала на 18.12.2013 год.
В полза на
ответното търговско дружество срещу Йорданова бил издаден изпълнителен лист от
25.09.2007г., въз основа на издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 4113/2007г. на СлРС, с която наследодателката на ищеца била осъдена
да заплати сума в размер на 347,28 лв. – главница за доставена и консумирана
питейна вода в периода 30.11.2005 год. до 31.07.2007 год. ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 24.09.2007 год., мораторна лихва в размер на 19.51
лв. за периода 30.11.2005 год. до 31.07.2007 год. и разноски в заповедното
производство в размер на 8.84 лева. Въз основа на така издадения изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 20078370401083 по описа на ЧСИ Павел
Георгиев с район на действие РС Сливен, рег. № 837. Последното действие по това
дело било извършено на 18.06.2012 год., когато бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Йорданова. На 20.07.2016 год. ЧСИ Павел Георгиев прекратил
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК – настъпила
перемция. На 11.10.2018 год. след подадено заявление от ответника до ЧСИ
Георгиев, последният образувал ново изпълнително производство № 20188370401657
срещу наследодателката на ищеца въз основа на цитирания изпълнителен лист. С
разпореждане от 05.11.2018 год. ЧСИ присъединил като длъжници по
новообразуваното изпълнително дело наследниците на Йорданова – ищеца Х.А.Д. и
брат му Николай А.Д.. До ищеца била пратена покана за доброволно изпълнение на
дълга на Йорданова към ответното дружество от 05.11.2018 год.
Исковата
молба е подадена в РС Сливен на 10.12.2018 год.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като неоспорени от страните.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените
отрицателни установителни искове за установяване недължимост на парични суми,
формирани в резултат на изпълнение на договорни задължения, а именно доставка,
респ. консумация на питейна вода и други ВиК услуги и неплащането им в срок са
допустими.
Исковете
са предявени от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на вземане на ответника, поради
погасяването му по давност, и доколкото пред съдебен изпълнител не би могъл да
се позове на изтекла давност в негова полза. Ищецът, като наследник на Кина
Йорданова, заедно с брат си Николай Д., по правилата на Закона на наследството,
са наследници на по 1/2 от активите и пасивите на имуществото на своя
наследодател - длъжника по заповедното производство Кина Николова Йорданова и
срещу него за дълг на наследодателката му, е насочено изпълнението по
изпълнително дело № 20188370401657 по описа на ЧСИ Павел Георгиев
Разгледани
по същество исковите претенции се явяват изцяло основателни и биват уважени в
пълен размер.
При
предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената
тежест да установи при условията на
пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца
следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи
факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което
ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
В
конкретния казус ищецът са позовава на изтекла давност за вземанията на
ответника, поради бездействието му в изпълнителното производство, образувано
въз основа на горепосочения в изложението изпълнителен лист.
Течението
на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното
право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за
принудително осъществяване на вземането.
В случая
се касае за вземания по периодични плащания - за заплащане стойност на
доставена и консумирана питейна вода от ответното дружество, което задължение
възниква ежемесечно за съответната текуща година, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК
ВКС/.
Съгласно разпоредбата
на чл.116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
В
конкретния случай последното действие по изпълнителното производство от 2007 год. е от 18.06.2012 год., когато е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на наследодателката на ищеца. На
20.07.2016 год. ЧСИ Павел Георгиев прекратил изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Независимо от датата на постановяване на
прекратяване на изпълнителното дело, давността за вземанията на ответното
дружество е прекъсната на 18.06.2002 год. От тази дата е започнал да тече нов
тригодишен давностен срок, изтекъл на 18.06.2015 год. Дори и да се приеме, че в настоящия казус приложение намира общата пет годишната
давност, то отново давностния срок е изтекъл- на 18.06.2017 год.
В процеса
ответникът нито опроверга твърденията на ищеца за бездействието му в
изпълнителния процес след 18.06.2012 тод., нито представи доказателства /
съобразно указаната му доказателствена тежест/, относно прекъсване на
давностния срок, погасяващ правото му на иск, респ.принудително изпълнение,
чрез предприемане на изпълнително действие от съответния съдебен изпълнител в
рамките на определен изпълнителен способ, който да прекъсва течението на
давността и от който момент да започва да тече нова давност / в този смисъл ТР
№ 2/26.06.2015г. ОСГТК ВКС РБ/.
Следователно,
вземането на ответното дружество от наследодателя на ищеца за неплатената
стойност на доставена и консумирана питейна вода, - главница в размер на 347,28
лв., представляваща стойност на потребена, но не платена питейна вода за
периода от 30.11.2005г. до 31.07.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата 24.09.2007г. до окончателното изплащане на
сумата; 19.51 лева - изтекла лихва за забава върху вземането от 347.28 лева за
периода 30.11.2005г. до 31.07.2007г и разноски в размер на 8,84 лв. е недължимо,
поради изтекла в полза на наследодателката на ищеца давност. Следователно това
вземане е недължимо и от ищеца и съдът следва да уважи искането и съобрано
наследствения дял на ищеца да признае за установено, че ищецът не дължи 1/2 от
вземането на отнетника.
С оглед
изхода на спора ответното дружество следва да заплати на ищеца деловодни разноски
в размер на 705 лв., от които 100 лв. платена държавна такса, 600 лв. платен
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018г. и
5.00 лева държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявени са два
иска - иск за недължимост на главница и иск за недължимост на лихва, като за
всеки един от тях, предвид цената им, на процесуалния представил на ищеца се
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер определен по чл. 7, ал.2,
т.1, вр. чл. 2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.20104 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - по 300 лева за всеки иск или общо 600.00 лева.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439,
ал.1, вр. .124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Х.А.Д., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести
септември” № 27, Булстат *********, представлявано от управителя Севдалин Рашев
следните суми: сума в размер на 147.82 лева, представляваща 1/2 от главница от 347.28
лева, представляваща стойност на потребена от наследодателката на ищеца Кина
Николова Йорданова, но не платена, питейна вода за периода от 30.11.2005г. до
31.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
24.09.2007г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 9.75 лева -
представляваща 1/2 от обезщетение в размер на 19.51 лева за забавено плащане на
главницата за периода 30.11.2005г. до 31.07.2007г, както и сумата от 4.44 лева,
представляваща 1/2 от деловодни разноски в размер на 8.88 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.09.2007 год. по частно гражданско дело 4113/2007 год.
по описа на РС Сливен, въз основа на който изпълнителен лист е образувано ИД №
20188370401657 по описа на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837, с район на действие
ОС Сливен, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД
гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, Булстат *********, представлявано от
управителя Севдалин Рашев ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Д. , ЕГН: ********** *** сума в общ размер на 705 лв. /седемстотин и пет лева /, деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: