Определение по дело №608/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20217260700608
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№131/16.02.2022 г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело №608 по описа за 2021 година.

 

 

Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от Община Димитровград, представлявана от Кмета на общината – И.Т. Д., против Решение №РД-02-36-729 от 02.06.2021г. за отказ за верификация на постъпило искане за плащане №3 /междинно/ по договор за предоставяне на БФП №BG16RFOP001-5.002-0016-C01, издадено от Зам. Министър и Ръководител на УО /РУО/ на ОП „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014-2020г.

С постановеното по делото Решение №469/21.01.2022г. жалбата е отхвърлена. Независимо от този изход на производството, на ответника не са присъдени разноски, поради липса на  осъществени адекватни процесуални действия от упълномощения по делото адвокат.

С Молба вх.№586/01.02.2022г.  ответникът чрез пълномощник отправя искане на основание чл.248 от ГПК да се измени постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските. Излага доводи, че в производството по делото е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат като след постъпване на жалбата в МРРБ, същата е комплектована с административната преписка по издаване на решението за налагане на финансова корекция и е изготвено придружително писмо, в което е разписано съдържанието на преписката и е взето становище по жалбата. Сочи,че от страна на адвоката е било осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание и е изготвена писмена защита. Счита, че в случая не е налице законово основание направените разноски да не бъдат възстановени, тъй като оспорването е отхвърлено. Позовава се на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК вр. чл.143, ал.4 от АПК, както и на ТР №3/13.05.2010г., постановено по т.д. №5/2009г. на ВАС. Моли решението по делото да бъде изменено в частта на разноските като бъде осъдена Община Димитровград да заплати на МРРБ направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4045,13 лева.

На основание чл.248 ал.2 от ГПК искането е съобщено на насрещната страна.

В указания едноседмичен срок е постъпил отговор с вх.№693/07.02.2022г. от Община Димитровград, депозиран чрез пълномощника му по делото. В отговора са изложени доводи за неоснователност на искането като се претендира отхвърлянето му като неоснователно.

Съдът намира искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за допустимо като подадено в срока по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК от страна по делото, представила списък на разноските. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В постановеното по делото решение са изложени съображения, по които е счетено, че на ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.

Доводите на ответната страна, с които обосновава искането си за изменение на съдебния акт в частта на разноските се обвързват на първо място с изготвяне на придружително писмо, съдържащо описание на изпратените до съда документи и изразено становище по жалбата, и на второ място – с изхода на производството.

Следва да се отбележи, че придружителното писмо, с което  преписката  по оспореното решение е изпратена до съда, не е изготвено от упълномощения по делото адвокат и противно на твърденията на ответника, в същото липсва изразено становище по жалбата.

Доводите, свързани с изхода на производството са правилни, но само по принцип, доколкото съответстват на регламентираното от закона положение в случай на отхвърлено оспорване. Преценката обаче за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение изисква да бъде съобразен и обема на осъщественото процесуално представителство от упълномощения адвокат. Последното е в съответствие с разписаното в чл.36 от Закона за адвокатурата, че                                                                                                          размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. В случая претендираният адвокатски хонорар не може да се приеме за справедлив и обоснован, тъй като извършените от упълномощения адвокат процесуални действия не са съобразени с предмета на спора. Последното сочи, че на практика по делото не  е осъществено надлежно процесуално представителство.

Предвид гореизложеното, съдът не намира основания да ревизира  постановеното по делото решение относно разноските, поради което искането за изменение на същото в тази му част е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.144 от АПК вр. чл.248 ал.3 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Зам. Министър и Ръководител на УО  на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020г., подадено чрез пълномощник, обективирано в Молба вх.№586/01.02.2022г. , за изменение на Решение№469/21.01.2022г., постановено по адм.д.№608/2021г. по описа на Административен съд – Хасково в частта му за разноските.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

                                                                                                    

                                                                                                                    Съдия: