Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 19 07.01.2022 Година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на осми
декември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Димитров,
административен характер дело номер 2580 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Китартас“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Странджа планина“ № 15А,
представлявана от управителя А.Д.С., против Решение № ВG05М90Р001-1.23-0089/6 от 05.05.2020г. на заместник-министъра
на труда и социалната политика, ръководител на УО на ОПРЧР, в частта в която е
установено нарушение на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, извършена е финансова
корекция в размер на 20 на сто от допустимите разходи, засегнати от
нарушението, касаещо частично изпълнение на одобрен проект и на основание
чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ е била отменена предоставената безвъзмездна финансова
помощ в същия размер.
Производството по оспорването на решението е висящо за
втори път пред Административен съд – Бургас след като Върховният
административен съд с решение № 11265/05.11.2021г., постановено по адм. дело № 6241/2021г.
по описа на Върховния административен съд- седмо отделение е отменил решение № 658
от 29.04.2021г., постановено по административно дело № 900/2020г. на
Административен съд - гр. Бургас, в частта в която е отменено решение за
определяне на финансова корекция №BG05M9OP001-1.023-0089/6 от 05.05.2020 година
на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ в Министерството на труда и социалната политика и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване
на дадените задължителни указания.
Жалбоподателят счита оспореното решение за
необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
несъответствие с целта на закона. По същество се прави оплакване, че дружеството
е изпълнило всички задължения по нормативна уредба и договор, като
законосъобразно е извършило проверка на допустимостта на лицата към съответната
целева група. Сочи се, че е сторил всичко възможно, за да представи
доказателства за целевата принадлежност на лицата. Иска се отмяна на обжалвания
административен акт.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата. Пледира жалбата да бъде уважена, обжалваното решение
отменено, както и да бъдат присъдени разноски от предходните разглеждания на
делото. Не претендира разноски за настоящото производство.
Ответникът - ръководител на УО на ОПРЧР за програмен
период 2014-2020г., се представлява от процесуален представител държавен
експерт Д.Д., който излага съображения за неоснователността на жалбата и за
законосъобразността на оспореното решение. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Ангажира
доказателства.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК,
поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства съдът установява
от фактическа страна следното:
„Китартас“ ЕООД и Министерство на труда и социалната
политика са страни по сключен административен договор рег.№
ВG05М90Р001-1.023-0089-С01 (л.49-69) за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ в максимален размер до 191 748.70 лева по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ /ОПРЧР/ 2014-2020, приоритетна ос №1 „Подобряване достъпа
до заетост и качеството на работните места“, процедура № ВG05М90Р001-1.023
„Подкрепа за предприемачество“ за изпълнение на проект ВG05М90Р001-1.023-0089
„Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез
осигуряване на подкрепа за предприемачеството „Гейм чейнджър“, със срок на
изпълнение на проекта - 15 месеца, считано от 11.08.2018г.
Във връзка с постъпило искане за плащане № 2 от ИСУН
2020, с отчетен период 11.08.2018г.-11.11.2019г., по проект „Подобряване
достъпа до заетост и качеството на работните места чрез осигуряване на подкрепа
за предприемачеството „Гейм чейнджър“ № ВG05М90Р001-1.023-0089-С01, на
основание чл.62, ал.1, във връзка с ал.3 и проведена процедура по чл.63, ал.1
от ЗУСЕСИФ, е извършена проверка на комплект документи, представени към
искането за плащане. Било установено, че част от участниците не попадат в
обхвата на целевата група по процедура ВG05М90Р001-1.023 „Подкрепа за предприемачество“,
тъй като към датата на включването им в проекта са самонаети и упражняват
стопанска дейност; изплатени са дневни пари на командировани лица в по-висок
размер от максимално допустимия, съгласно Наредбата за командировки в страната
и чужбина; не са спазени принципите за добро финансово управление,
икономичност, ефективност на разходите относно наемане на помещения и доставени
канцеларски материали и консумативи. По отношение изпълнение на индикатора за
изпълнение „Безработни и неактивни участници“, е констатирано, че по проекта е
заложена стойност 25 лица, а бенефициерът е отчел изпълнение на 31 лица. След
проверка за допустимост на лицата в търговския регистър и
правно-информационната система „Сиела“ за упражняване на стопанска дейност от
лицата УО верифицира 23 лица, което представлява 92% изпълнение. А по отношение
на индикатора за изпълнение „Участници в самостоятелна заетост при напускане на
операцията“ е констатирано, че по проекта е заложена целева стойност 18 лица, а
бенефициерът е отчел изпълнение на 21 лица. След проверка за допустимост на
лицата в търговския регистър и правно-информационната система „Сиела“ за
упражняване на стопанска дейност от лицата УО верифицира 9 лица, което
представлява 50% изпълнение.
С оглед изложеното, УО издал решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане рег.№ВG05М90Р001-1.023-0089/2 от
30.03.2020г. (л.36-46), с което на основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ:
1. определил общ размер на верифицираните средства по
постъпилото искане за плащане в размер на 76 186.16 лева;
2. определил общ размер на неверифицираните средства
по постъпилото искане за плащане - 82 401.57 лева;
3. предложено било да се определи и извърши финансова
корекция в размер на 20 на сто от допустимите разходи, засегнати от
нарушението.
4. на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК било спряно
производството по верификация по отношение на 17 315,04 лева във връзка
със започналата процедура по определяне на финансова корекция по т.3 от
решението.
5. определен бил общ размер на сумата за плащане -
76 186,16 лева.
Решението на УО на ОПРЧР е оспорено пред
Административен съд – Бургас, в частта в която е определен размера на неверифицираните
средства по постъпилото искане за плащане. В тази връзка е образувано адм.д. №
768 по описа за 2020 година на
Административен съд – Бургас, по което е постановено решение №
626/11.06.2020г., отменено частично с Решение № 2925/04.03.2021г. на ВАС на РБ,
7 отд., постановено по адм.д. № 8404/2020г. Решението, в частта с която на
основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по верификация за
сумата от 17 315.04 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
С писмо рег.№ ВG05М90Р001-1.023-0089/4 от 14.04.2020г.
(л.28-32) дружеството изложило възражения относно основателността и размера на
финансовата корекция, като пред УО на ОПРЧР са представени и доказателства за
изпълнение на поетите с ДФП от дружеството ангажименти, в частност, че лицата, посочени
в справката на УО отговарят на критериите за допустимост към съответната дата
на включването им в проектните дейности.
С Решение за определяне на финансова корекция №
ВG05М90Р001-1.23-0089/6 от 05.05.2020г. (л.20-25) на заместник-министъра на труда и
социалната политика, ръководител на УО на ОПРЧР, на основание чл.73, ал.1, във
връзка с ал.3 и във връзка с чл.72 от ЗУСЕСИФ е:
1. възобновено производството по верификация по
отношение на 17 315.04 лв., спрямо всички допустими разходи, на основание чл.55,
ал.1, предложение първо от АПК във връзка с чл.62 и следващите от ЗУСЕСИФ;
2. установено извършено нарушение, по смисъла на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, във връзка с неизпълнението на одобрения индикатор
за резултат „Участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията“.;
3. определена финансова корекция, на основание чл.72,
ал.З от ЗУСЕСИФ и съгласно т.6 от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57/2017г. в сила от
06.03.2020г., в размер на 20 на сто от допустимите разходи, засегнати от
нарушението за частично изпълнение на одобрения по проекта индикатор „Участници
в самостоятелна заетост при напускане на операцията“;
4. извършена финансова корекция в размер на 17
315,04лв., определена върху всички допустими разходи по искане за окончателно
плащане;
5. посочено е, че финансовата корекция ще се извърши
по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба;
6. отменена е предоставена
БФП за сумата от 17 315.04 лв. на основание чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ;
В мотивите на решението е посочено, че съгласно
административния договор за предоставяне на БФП са заложени целеви стойности на
индикатора „Участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията“ – 18
лица. След извършена проверка за допустимост на лицата в търговския регистър и
правно-информационната система „Сиела“ за упражняване на стопанска дейност от
лицата, УО е одобрил 9 лица, което представлява 50% изпълнение. Посочено е, че
в определен момент лицата, определени от УО като недопустими, са упражнявали
стопанска дейност и са били самонаети. УО е изложил мотиви, че моментът на
възникване на осигуряване, започването, прекъсването и възобновяването на
дейността на самоосигуряващие се лица не променя обстоятелството, че лицата са
имали регистрация по ТЗ, развивали са собствен бизнес и са били самонаети.
Посочено е, че с процедурата за предоставяне на БФП „Подкрепа за
предприемачеството“ се цели подготовка на лица, желаещи да развиват собствен
бизнес, включително безработни и работещи, за планиране и стартиране на самостоятелна
стопанска дейност и самонаемане, предоставяне на подкрепа за започване на
реална стопанска дейност и намиране на подходящи източници на финансиране,
достъп до услуги и менторство за развитие на бизнес. Посочено е, че съгласно
условията за кандидатстване по процедурата, в проекта не могат да бъдат
включвани лица, които вече са самонаети и упражняват стопанска дейност.
Жалбоподателят е уведомен за издаденото решение със
съобщение от 05.05.2020г. чрез системата ИСУН, видно от представената от
ответника разпечатка (л.16).
Във връзка с
изясняване предмета на делото следва да се отбележи, че съдържащото се в
решението разпореждане за възобновяване на административното производство не е
предмет на оспорване, доколкото същото е оставено без разглеждане с решение №
658/29.04.2021г., като в тази част съдебното решение не е оспорено пред ВАС и е
влязло в законна сила.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Решение № ВG05М90Р001-1.23-0089/6
от 05.05.2020г. е издадено от компетентен орган – заместник-министъра на труда
и социалната политика, който е ръководителят на органа, одобрил проекта
съгласно чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕСИФ ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Представено е копие на Заповед № РД-01-268/04.04.2018г. на министъра на труда и социалната политика, с която на
издалият процесното решение заместник-министър е възложено да изпълнява
функциите на ръководител на УО по ОПРЧР 2014-2020.
Административният
акт е в предвидената от закона форма, мотивиран е – съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване – наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Законодателят е
регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер, които съдът счита, че не са нарушени. Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ преди
издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на
Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи
в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на корекцията. В административната
преписка, като част от доказателствата по делото се намира решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане
рег.№ВG05М90Р001-1.023-0089/2 от 30.03.2020г., с което жалбоподателят е
уведомен, за констатираната нередност и е даден срок за възражение. От
доказателствата по делото е безспорно, че на жалбоподателя е била дадена такава
възможност и същият е упражнил правото си да направи възражения. Същите са
подробно обсъдени в процесния акт. Спазен е и изискуемият от чл.73, ал.3 от
ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението. Следователно, в тази част на процедурата
не са налице съществени нарушения, свързани с издаване на оспореното решение,
водещи до основание за неговата незаконосъобразност.
По приложението на
материалния закон съдът намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че са сключили административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег.№
ВG05М90Р001-1.023-0089-С01.
Спорът се свежда до това дали жалбоподателят е спазил
нормативните изисквания и клаузите на сключения между него и Министерство на
труда и социалната политика договор, за да се приеме, че правомерно му е
предоставена безвъзмездната финансова подкрепа, в частност, че е изпълнен
одобрен индикатор за резултат „Участници в самостоятелна заетост при напускане
на операцията“.
Нередностите са формулирани в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена
изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от
лимитирано посочените правни основания. Следователно всяко от посочените в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането
на неоправдан разход в общия бюджет. В решението е посочен като нарушен чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, който
предвижда корекция при неизпълнение на одобрени индикатори.
В т.2.2. от административния договор за БФП страните
са договорили три основни дейности и три индикатора за изпълнение. Първата
дейност е информиране и мотивиране за развитието на самостоятелна стопанска
дейност и предприемачество.
Втората дейност е предоставяне на обучения, свързани с
развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания и умения и
изработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на самостоятелна
стопанска дейност (специализирани обучения).
Третата дейност е предоставяне на консултантски услуги
за подготовка за самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа. Спрямо
участниците във втората и третата дейности страните по договора са предвидили
изисквания, които са насочени към това обучаемите да не осъществяват стопанска
дейност. Обучението е именно с цел да се съдейства на обучаемите да започнат
такава дейност.
Първите два индикатора за изпълнение по договора за
БФП са безработни и неактивни участници – 25 и заети участници – 11. Третият
индикатор е такъв за резултат – участници в самостоятелна заетост при напускане
на операцията – 18.
В процесния случай по третия договорен индикатор,
който е такъв за резултат, вместо посочените 18 лица, самостоятелна заетост в
края на дейността са постигнали само девет такива, отговарящи на уговорените
изисквания за допустимост.
Допустимостта на целевите групи, въз основа на които
критерии следва да се изградят изводите за наличието на надлежно изпълнение на
индикаторите по договора, са изрично посочени в Условия за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПРЧР 2014-2020 година,
процедура чрез подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване BG05М9ОР001-1.023 –
„Подкрепа за предприемачество“. Съгласно т.15 от Условията „Допустими целеви групи по настоящата
процедура са: лица, желаещи да започнат самостоятелна стопанска дейност, в т.ч.
безработни, неактивни или работещи, вкл. младежи до 29г. Приоритетно в
проектите трябва да бъдат включвани безработни и/или неактивни лица“.
Изрично е посочено, че в проект не могат да бъдат включвани лица, които вече са
самонаети и упражняват стопанска дейност. Посочено е още, че в проектното
предложение е необходимо кандидатът да посочи конкретна/и целева/и група/и, към
които ще бъдат насочени дейностите в проектното предложение.
В оспореното решение административният орган конкретно
е посочил фактическото основание за налагане на финансова корекция, а именно:
поименно изброените лица не отговарят на изискванията за принадлежност към
целевите групи, тъй като към датата на включването им в проекта са самонаети и
упражняват стопанска дейност, респ. не е изпълнен индикатора за резултат.
След служебно извършена справка в регистър Булстат и в Търговския регистър се
установява, че:
1. А.
Халилов е регистриран земеделски производител, считано от 22.03.2010 г. до
настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;
2. А. Читак
е регистриран земеделски производител, считано от 23.03.2012 г. до настоящия
момент. Няма данни за прекъсване на дейността. От 15.01.2019 г. до 08.11.2019
г. е управител и едноличен собственик на капитала на „Шеримакс“ ЕООД;
3. А. Бучков
е съдружник в „АВА Бучкови“ ООД от 14.06.2016 г. до настоящия момент.
4. В.
Ковачева - регистриран земеделски производител и собственик на ЕТ „Веселина
Ковачева“;
5. В. Русева
е съдружник в „Успешен старт 2017“ ООД от 07.11.2018 г. до настоящия момент;
6. Г.Дженков
е регистриран земеделски производител от 18.12.2012 г. до настоящия момент.
Няма вписани данни за прекъсване на дейността;
7. Г. Али е
регистрирана като упражняващ професия „фризьор“, считано от 20.04.2018 г. до
настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;
8. Д.
Йорданова е собственик на ЕТ „Милен Стоянов-Десислава Стоянова“ от 04.02.2011
г. до настоящия момент;
9. Д.
Димитров е съдружник и управител на „Дименшън“ ООД от 16.12.2008 г. до
настоящия момент;
10. М.
Александров - едноличен собственик на капитала и управител на „Мавияна“ ЕООД от
18.11.2014 г. (предишно име - „Лерами строй“ ЕООД), съдружник и управител в
„Кастело билд“ ООД от 18.06.2012г., едноличен собственик на капитала и
управител в „Мирале“ ЕООД от 30.05.2014 г., едноличен собственик на капитала и
управител в „Рамиле инвест“ ЕООД от 18.11.2014 г., едноличен собственик на
капитала и управител в „ Скарабей билд“ ЕООД от 12.09.2017 г., в „Скарабей билд
2“ ЕООД от 08.09.2018 г. и в „Скарабей билд 3“ ЕООД от 27.02.2019 г., едноличен
собственик на капитала и управител в „Рамира строй“ ЕООД от 21.03.2017 г., и
понастоящем;
11. Н. Дочева
е регистриран земеделски производител от 14.05.2008 г. до настоящия момент.
Няма вписани данни за прекъсване на дейността;
12. Н.
Велчева е едноличен собственик на капитала и управител в „Йогита зен“ ЕООД,
преименувано в „Синьо лято 2018“ ЕООД от 23.11.2019 г. до настоящия момент;
13. Р. Янева
е едноличен собственик на капитала и управител на „Занимейшън козметикс“ ЕООД
от 27.07.2018 г. до настоящия момент;
14. С. Илиева
е регистрирана като упражняващ професия „Мениджър“ от 05.07.2018 г. до
настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;
15. С. Кесова
е собственик на ЕТ „Кесов 04-Соня Кесова“ от 29.10.2012 г. до настоящия момент;
216. Х. Али е
регистрирана като упражняващ професия „Маникюрист“ от 20.04.2018 г. до
настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността.
В този смисъл, правилен е изводът на органа, че
посочените лица към датата на включването им в проекта са самонаети и
упражняват стопанска дейност.
Следва да се има предвид и че информацията в Регистър
Булстат и Търговският регистър е публична. Съгласно чл. 8а от Закона за
регистър Булстат, когато е посочен код по Булстат, съдът, държавните и местните
органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и
организациите, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право
да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър Булстат. Според
чл.7, ал.2, т.8 от същия закон, дата на започване, спиране, възобновяване на
дейността подлежи на вписване. След като подобни обстоятелства не са вписани за
посочените лица, съдът не може да приеме, че са възникнали. От публичната
информация посочена в Регистър Булстат е видно, че част от лицата, обект на
дейността по проекта, са самонаети и не са прекъсвали заявената от тях за
осъществяване дейност.
Същото се отнася и до информацията вписана в
Търговския регистър. Съгласно чл. 11 от Закона за Търговския регистър,
Търговският регистър е публичен. Съгласно чл.23, ал.6 от същия закон, ако е
посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното
самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено
упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги,
включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства,
вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.
От публичната информация посочена в Търговския
регистър е видно, че част от лицата, обект на дейността по проекта, упражняват
стопанска дейност.
Отделно от изложеното, на съда е служебно известно
Решение № 2925/04.03.2021г. на ВАС на РБ, 7 отд., постановено по адм.д. №
8404/2020г., което установява спорните по настоящото дело факти, а именно –
дали лицата са били самонаети/упражнявали са стопанска дейност към момента на
включването им в проекта. Същото не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
С оглед изложеното, настоящият състав приема за
безспорно установено по делото, че лицата, изчерпателно изброени от
административния орган в оспореното решение са били самонаети или са
упражнявали стопанска дейност към момента на включването им в проекта, с оглед
на което не са отговаряли на изискванията за принадлежност към целевата група.
Правилно е определен и размера на финансовата корекция
на основание чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ.
В Условията за кандидатстване изрично е указано, че за
отчитане на изпълнението на проекта, още на етап кандидатстване, в проектното
предложение следва да бъдат заложени от кандидата количествено определени
индикатори за изпълнение и за резултат. Като резултат от изпълнение на проекта
задължително следва да се постигне заложената от самия бенефициент целева
стойност на индикатора за резултат „Участници в самостоятелна заетост при
напускане на операцията“. Целевата стойност на този индикатор е участвала в
оценката на проектното предложение, при която се е преценявало дали
предвидените разходи съответстват на поставените цели и очакваните резултати по
проекта. Неизпълнението на заложения от самия бенефициент индикатор за
изпълнение представлява непостигане на целта на проекта, за който е
предоставена БФП, което обстоятелство винаги води до възможност за настъпване
на вреда в бюджета на Съюза. Следва да се има предвид, че ако жалбоподателят бе
спазил законовите изисквания и бе определил правилно реалните за постигане цели
и резултати от проекта, то проектното му предложение би могло да не бъде
одобрено, респ. да бъде финансирано предложение на друг кандидат, който може да
го изпълни и с това да допринесе за постигане на публичната цел, за която е
обявена схемата. На следващо място, ако жалбоподателят бе положил дължимата
грижа за постигане на заложените от самия него цели, това би довело до
по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства.
На следващо място, констатираното частично
неизпълнение по третия индикатор не позволява да се определят точно разходите,
засегнати от него. Спецификата на отделните видове разходи по договора не
позволява да се формира генерален извод за тяхната относимост персонално към
всеки от участниците, доколкото част от допустимите и извършени съобразно
целите на договора разходи (като наеми на зали, оборудване и др.) са общи за
дейността и размера им не зависи пряко от броя на участниците.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на
Ръководството на бенефициента по ОПРЧР, по-конкретно на указанието, според
което в отчетната таблица за извършени дейности „следва да бъдат посочени само
тези лица, които се ползват пряко от отпуснатата БФП и разходите за участието
им могат да бъдат точно определени“, доколкото предвид договорените различни по
характер индикатори, не следва да се възприема изискване за определеност на
разходите индивидуално за всеки участник, а определеността следва да е налице
за групата надлежни участници в съответната дейност. Липсата на индивидуална
приложимост на разходите за информационно-мотивационна дейност спрямо
участниците в следващите две дейности не обосновава извод за намаляване на базата
на разходите, върху която следва да се изчисли финансовата корекция, а
потвърждава извода, че финансовите последици от констатираната нередност не
могат да бъдат реално установени като функция от броя на участниците във втора
и трета дейност по договора, т.е. не са налице предпоставките за определяне на
финансовата корекция по реда на чл.72 ал.2 от ЗУСЕСИФ.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, на която се позовава УО, предвижда
кумулативно неизпълнение на одобрените индикатори, тъй като всяко неизпълнение
на индикатор по договора за предоставяне на БФП представлява самостоятелно
материално основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл.70
ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ. Този извод бива обоснован граматически и с употребения в
нормата термин „неизпълнение на индикатори“, вместо изискващия сочената
кумулативност пълен член „индикаторите“
Не се констатират и обстоятелства, от които да се
направи заключение, че административният акт е издаден за цел, различна от
установената в закона, а точно обратното - налице е съответствие на акта със
заложената в чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ цел - да се постигне или възстанови
ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската Комисия,
са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство, с оглед на което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора и във връзка с
направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски, с оглед
дадените от ВАС на РБ указания, че при новото разглеждане на делото съдът
следва да се произнесе и по разноските извършени в производството пред
касационната инстанция, съгласно чл.226,
ал.3 от АПК, в полза на Министерство на труда и социалната политика –
юридическото лице, в чиято структура се намира ответния орган, следва да се
присъдят сторените разноски за внесена държавна такса при касационното
обжалване, в размер на 139,00 лева, както и дължимото юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд -
Бургас при първото разглеждане на делото, за представителството пред върховната
инстанция и за участието на пълномощника на ответника при новото разглеждане на
делото, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В случаят, следва
да се определи минималното възможно възнаграждение, а именно в размер на 100
лева за всяка от инстанциите или 300 лева общо. Общо разноските, които следва
да се присъдят в полза на Министерство на труда и социалната политика, които
насрещната страна следва да заплати възлизат на сумата от 439. 00 лева
/четиристотин тридесет и девет лева/.
На
основание чл.172, ал.2 от АПК , Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Китартас“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Странджа планина“ № 15А, представлявана от
управителя А.Д.С., против Решение № ВG05М90Р001-1.23-0089/6 от 05.05.2020г. на
заместник-министъра на труда и социалната политика, ръководител на УО на ОПРЧР,
в частта, в която е установено нарушение на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ,
извършена е финансова корекция в размер на 20 на сто от допустимите разходи,
засегнати от нарушението, касаещо частично изпълнение на одобрен проект и на
основание чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ е била отменена предоставената безвъзмездна
финансова помощ в същия размер.
ОСЪЖДА Китартас“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Странджа планина“ № 15А, представлявана от
управителя А.Д.С., да заплати на Министерството на труда и социалната политика
– юридическото лице, в чиято структура се намира ответния орган, направените по
делото разноски в размер на 439. 00 лева /четиристотин тридесет и девет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: