Определение по дело №802/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1948
Дата: 17 май 2024 г. (в сила от 17 май 2024 г.)
Съдия: Мл.С. Христо Руменов Митев
Дело: 20243100500802
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1948
гр. Варна, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова

мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500802 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24222/25.03.2024 г. от „ДИ ЕС
ХОУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич и адрес на
управление: бул.“Добружда“№4, представлявано от управителя Иван М. И.,
чрез адв. В. Б., против решение №745/06.03.2024 г. по гр.д.№5162/2023 г. на
ВРС, с което е отхвърлен изцяло предявения иск от ищцовата страна „ДИ ЕС
ХОУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич и адрес на
управление : бул. „Добруджа „ № 4, представлявано от управителя Иван М.
И., чрез „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО И. И СЪДРУЖНИЦИ“, ЕИК
*********, със съдебен адрес *******, чрез адв. В. Б. от ВАК против
ответното дружество „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна, ул.
„Първа“ , представлявано от управителя Вероника Пачеръзова , с искане да
бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди
ответника - превозвач „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца товародател „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, ЕИК *********
имуществени вреди в размер на стойността на тухли „ClimaTON Light“ - 72
бр. в палет, 26 палета, равняваща се на 4 155.84 лв. с ДДС и стойността на
самите 26 палета, равняваща се на 624 лв., или общо имуществени вреди в
размер на 4779.84 лв. –(четири хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки) , претърпени в следствие на изгубен от
ответника - превозвач товар по Товарителница за обществен мобилен превоз в
страната № 0002721/28.04.2022 г., на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от 4779.84 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на
1
вземането, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Излага следните аргументи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт: Първата инстанция неправилно е кредитирала
показанията на свидетеля П. С. – шофьор на камиона, който е превозвал
процесния товар, поради обстоятелството, че е служител в ответното
дружество и бил уличил себе си ако заяви нещо различно от това, че е
разтоварил товара на указаното място. Не следва да се дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като с тях се установяват изгодни за страната и
свидетеля обстоятелства. ВРС неправилно е интерпретирал в негова вреда, че
за отговора на поставените на управителите на дружеството въпроси по реда
на 176 от ГПК, се е явил само единият от двамата управители. Посочва, че
всеки един от управители може поотделно да представлява дружеството, без
да е необходимо да се явява другия управител. Районният съд неправилно е
прие, че исковата претенция е останала недоказана, като цитираната от него
практика е неотносима към настоящия случай, тъй като се отнася за
доказването на сключването на договор за превоз, какъвто спор в настоящото
дело няма. Изтъква, че единствено спорен по делото е въпрос е дали
ответникът в качеството си на превозвач е доставил товара, като съдът
неправилно е приел за доказан факта, че тухлите са разтоварени и предадени
на получателя. По делото няма спор, че товарителницата не е оформена
надлежно. При неоформена товарителница и липсата на доказателства, кога и
на кого е доставен, и дали е доставен изобщо товара, съдът е постановил
отхвърлително решение. Посочва, че ВРС е приел, че не е доказал отрицател
факт а именно, че стоката не е доставена. Съдът неправилно е разпределил
доказателствената тежест, и въпреки че ответникът не е доказал, че е
доставил товара, съдът е отхвърлил иска. Събраните доказателства не са от
такъв характер, който може да докаже, че стоката е доставена, а от тях се
установява само, че стоката е натоварена, което не спорно по делото. Твърди,
че е провел пълно и главно доказване на иска си – доказани са, и не са спорни
фактите, че между страните е налице договор за превоз, доказан е размерът на
вредите, а ответникът не е доказал, че е доставил стоката. Поради това е
доказан фактическият състав на липса на товар и искът следва да бъде
уважен. Изтъква, че първата инстанция неправилно е интерпретирал в негова
вреда, неучастието на третото лице помагач тъй като не било доказано с кое
лице е разговарял св. С. по телефона. Неоснователно съдът е приел, че
вредите не са установени и доказани. Искът е предявен в едногодишния
давностен срок, като преди неговото предявяване, са проведени множество
телефонни разговори, и е изпратено на ответника уведомление от 24.03.2023
г.
Излага, че при договора за превоз извършването на доставката следва да
се докаже чрез надлежно оформена, попълнена и подписана товарителница.
Счита че не е допустимо фактът дали товарът е доставен да се доказва с други
доказателствени средства. Изявлението дали товарът е доставен на адресата
му може да изхожда само от този адресат, тъй като така той признава едно
2
неизгодно за себе си обстоятелство – а именно, че е получил товара. Посочва,
че превозвачът лично и чрез свидетелските показания на служителя си – св.
С., твърдят изгодни за себе си обстоятелства, поради което същите не могат
да се приемат за доказани. Представените от ответника други доказателства –
GPS координати, снимки и други, са недопустимо доказателствено средство
за фактите, които са разпределени в доказателствена тежест на ответника, тъй
като не доказват предаването на товара на получателя.
Моли, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло
обжалвания съдебен акт и да се постанови решение, с което да се уважи
изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№31746/17.04.2024 г, от насрещната страна „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД,
ЕИК *********, чрез адв. Д. Д. П.. Твърди, че въззивната жалба е
неоснователна и оспорва изложените от въззивника възражения срещу
решението. Първото възражение, че неправилно са кредитирани показанията
на свидетеля, доколкото същия е служител на ответника и е заинтересована
страна, не кореспондира с нормата на чл. 172 от ГПК. Показанията на П. С. се
подкрепят от множество писмени доказателства. Липсват основания за
оплакване относно неявяването на единия от двамата управители, доколкото
съдът не е приложил санкцията на чл. 176, ал.3. Посочва, че цитираните в
първоинстанционното решение актове на ВКС са относими. След като според
разясненията на върховната инстанция съществуването на договора за превоз
може да стане с всички допустими от закона доказателствени средства, това
се отнася и за изпълнението на задълженията на страните по договора,
съответно и разрешенията на ВКС в цитираните от ВРС актове са приложими
в настоящия спор. Възраженията на ищецът се основават на нередовно
оформена товарителница, в която липсва подпис на получателя. Посочва, че в
разпоредбата на Чл. 61 от ЗАвтП въвежда оборима презумпция относно
съдържанието на товарителницата, като доказателство за условията на
сключения договор. Законодателят обаче не е въвел презумпция за
непредаване на товара при липса на подпис от получателя. Изпълнението на
договора за превоз и конкретно получаването на товара може да бъде
установено, както със записите в товарителницата, така и с всички допустими
доказателствени средства. В настоящия случай са събрани множество
доказателства включително и такива изхождащи от ищеца (доказателствата за
заплащане на превозната цена), от които се доказва точното изпълнение на
задълженията на превозвача по договора и предването на товара на посочения
от товародателя получател. Изтъква, че допълнителна индиция, че товарът е
доставен, независимо от липсата на подпис от получателя в товарителницата
е фактът, че превозната цена е платена, а ищецът не претендира връщането й
в настоящото производство, каквото право би имал по силата на чл. 71, ал.3
от ЗАвтП. Посочва, че дори да се приеме тезата на въззивника, че поради
липсата на подпис от получателя в товарителницата следва да се презюмира
неизвършена доставка, то съвкупността от всички събрани по делото
3
доказателства сочи обратното. Касае се за точно и срочно изпълнена доставка
и надлежно предаден товар, но при пропуск да се извърши документалното
оформяне на товарителницата от страна на получателя. Изтъква, че ищецът е
оспорил предоставените с исковата молба доказателства, като недопустими в
писмените си бележки, което е следвало да стане в първото по делото
заседание, поради което е преклудирано. Във въззивната жалба се навеждат
нови твърдения за многобройни телефонни разговори между страните, които
не са направени своевременно - в първото заседание по делото. Отделно
изпратеното до него уведомление, има единствено оплакване за неточно
оформяне на превозния документ и искане за отстраняване на пропуските в
него, като в същото време превозната цена е платена. Същевременно ищецът
с неясните отговори дадени по реда на чл. 176 от ГПК, и третото лице, което
той привлякъл, като помагач на своя страна, с процесуалното си бездействие
създали пречки за установяване на физическото лице – представител на
получателя на товара, което е отговорно за приемането му, респективно за
оформянето на превозните документи, поради което и следва да понесат
последиците предвидени в процесуалния закон. На последно място сочи, че
въпреки дадените му указания с доклада по делото, ищецът не е доказал, че
предявил своевременно рекламация на ответника, който не е отговорил
писмено дали я признава изцяло или частично.
Моли въззивната жалба да се остави без уважени и да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Трето лице помагач „Гардън резидънс" не е депозирало становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени искания за допускане на доказателства по чл. 266 от
ГПК.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 24222/25.03.2024 г. от
„ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич и адрес на
управление:бул.“Добружда“№4, представлявано от управителя Иван М. И.,
чрез адв. В. Б., против Решение №745/06.03.2024 г. по гр.д.№5162/2023 г. на
ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
4
11.06.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - „ДИ
ЕС ХОУМ“ ООД, ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, И „ГАРДЪН РЕЗИДЪНС“
ЕООД, с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5