№ 63
гр. Костинброд, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.Б.А.
при участието на секретаря Десислава П. Митова
като разгледа докладваното от А.Б.А. Гражданско дело № 20211850100281
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс / ГПК / – делба във фаза на извършването.
Ищцата Р. ЕМ. М., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.*“, бл. ..., вх .., ет.
..., ап. ..., чрез адв. Х. е предявила против ответника Д. ЕМ. М., ЕГН
********** от гр. С., ж. к. „Г.М.“, бл. ..., ет. ..., ап. .., с адрес за призоваване:
гр. Г., ул. „А.С.“ № .. / адресът е посочен в отговора / иск за делба с правно
основание чл. 341 ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищцата сочи, че е съсобственик с ответника на
двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ 86.12 кв. м., а именно :
източен близнак, със застроена площ 43.06 кв. м., изградени в УПИ IV – 188,
кв. 16 по плана на гр. Г., махала „М.“ / не са посочени границите /, като УПИ
не е предмет на настоящия иск.
Ищцата твърди още, че от момента на придобиване на имота същият се
ползва само от ответника, поради което е налице правен интерес на основание
чл. 344 ал. 2 от ГПК, т.е. същата да поиска от съда да определи месечно
обезщетение.
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение,
с което да извърши делба на подробно описаната двуетажна масивна вилна
1
сграда, находяща се в землището на гр. Г.., при следните квоти : : 1 / 2 ид. ч.
за ищцата - Р. ЕМ. М. и 1 / 2 ид. ч. за ответника - Д. ЕМ. М..
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът счита, че искът е допустим,
но обстоятелството, че само той ползва имота не е вярно, дори напротив
ищцата е дезинтересирана от ползването на имота. Той по никакъв начин не
пречи на ползването на имота от страна на ищцата.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, вместо нея
се явява упълномощеният й защитник – адв. Х., която поддържа така
предявения иск.
Ответникът редовно призован пред настоящата инстанция не се явява,
вместо него се явява адв. Т. – САК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна :
От приложения по делото нотариален акт № 35, том ХIХ, дело № 3147 /
1979 г. е видно, че Р.М.М. учредява на сина си Е.М. М. право на строеж в
имот, находящ се в землището на гр. Г., кв. „М.“.
По делото са приложени като доказателства разрешение за строеж № 46
– Ра / 27.06.1980 г., скица и одобрен проект за строеж от 04.06.1980г., както и
копие от актуална скица № 420 / 06.10.2020 г. издадена от Община Г..
От приложения препис от нот. акт № 151, том I, дело № 152 / 1989 г. се
установява, че Р.М.М., чрез пълномощника й нейния съпруг даряват на сина
си Е.М. М. 1 / 2 ид. ч. от празно дворно място, находящо се в гр. Г., кв. „М.“, с
площ 500 кв. м.
От удостоверение изх. № АБ – 24 / 02.02.2021 г. издадено от Община
Костинброд е видно, че махала „М.“, в гр. Г. няма изработена и одобрена
кадастрална карта.
Установява се, че Е.М. М. и С.Б.И. са сключили граждански брак на
11.12.1966 г.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 11205 /
05 /10 / 17Г/П / 28.05.2020 г. издадено от Столична община е видно, че С.Б.
М. е починала на 20.09.2017 г., акт за смърт № 0674 / 21.09.2017 г. и е
оставила посочените наследници, които са страни в производството.
2
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. №10689 /
10 /09 / 18Г/П / 28.05.2020 г. издадено от Столична община е видно, че Е.М.
М. е починал на 29.07.2007 г., акт за смърт № 0565 / 30.07.2007 г. и е оставил
посочените наследници, които са страни в производството.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид.
М.В. П.а и Е.В.Г. се установи, че страните притежават имот – къща в гр. Г.,
кв. „М.“. И двамата са посещавали имота преди няколко години.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
Съдът намира, че предявеният иск за делба е допустим и разгледан по
същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик, въпреки
противната уговорка, може да иска делба на общата вещ, като разпоредбите
за делба на наследство, важат съответно и за делба на съсобствен имот.
От събраните по делото писмени доказателства е установено по
безспорен начин, че страните в настоящото производство са съсобственици на
процесния имот. Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. В
конкретния случай правото на собственост върху подробно описаната в
исковата молба двуетажна масивна вилна сграда, е придобито след като
същата е построена по време на брака на наследодателите Е.М. М. и С.Б. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от ЗС частите на съсобствениците са
равни до доказване на противното. От събраните по делото доказателства
съдът намира, че делбата следва да бъде допусната за описаната по – горе
двуетажна масивна вилна сграда, при следните квоти : 1 / 2 ид. ч. за
ищцата - Р. ЕМ. М. и 1 / 2 ид. ч. за ответника - Д. ЕМ. М..
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е за делба на
недвижим имот във фазата на допускането, с правно основание чл. 34 от ЗС и
чл. 341 ал. 1 и следващите от ГПК. Безспорно установено по делото е, че
страните са съсобственици на процесния имот и посочените сгради. Налице
са предпоставките визирани в разпоредбите на ГПК в тази насока, поради
което съдът намира и предявеният иск за основателен и доказан, като същият
следва да бъде уважен и се допусне делба на процесните имоти.
По искането за постановяване на привременни мерки:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
3
постановява кой от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда
привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати
до делба, през време на висящността на делбеното производство.
Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й форми е
някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността. В конкретния случай не се установява такова ползване на
имота. Налице са само свидетелски показания на свид. М. П.а / л. 67 /, че не са
влезнали в имота, тъй като е бил сменен патрона. Няма доказателства другата
страна да й пречи да ползва имота.
Също така от твърденията на вещото лице / л. 98 / се установи, че
процесната сграда в момента е практически необитаема, въпреки че
ответникът има настоящ адрес в гр. Г..
Тоест от събраните доказателства не може да бъде направен извода, че
ищцата е лишена от възможността да ползва съсобстевния имот, а напротив
има такава възможност, но сама се поставя в невъзможност, тъй като не го
посещава. При това положение липсва основание за постановяване на
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като молбата на ищцата за това
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В делбата присъждането на разноски се определя по правилото на чл. 355
от ГПК, а именно: страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им, а само по присъединените искове в делбеното производство,
разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК. С оглед горното съдът
намира, че на основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, вр. със задължителното тълкуване по т. 21 от ТР 6/12 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 6/2012 г., при отхвърляне на иск, който
представлява спорна съдебна администрация, какъвто е иска по чл. 344, ал. 2
от ГПК се дължи от ищцата такса в размер на 25.00 / двадесет и пет / лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ДОПУСКА ДЕЛБА между ищцата Р. ЕМ. М., ЕГН ********** от гр.
С., ж. к. „Н.*“, бл. ..., вх .., ет. ..., ап. ... и ответника Д. ЕМ. М., ЕГН
********** от гр. С., ж. к. „Г.М.“, бл. ..., ет. ..., ап. .. на следната двуетажна
масивна вилна сграда, със застроена площ 86.12 кв. м., а именно : източен
близнак, със застроена площ 43.06 кв. м., изградени в УПИ IV – 188, кв. 16 по
плана на гр. Г., махала „М.“, при следните квоти : 1 / 2 ид. ч. за ищцата - Р.
ЕМ. М. и 1 / 2 ид. ч. за ответника - Д. ЕМ. М..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането по чл. 344, ал. 2
ГПК на Р. ЕМ. М., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.*“, бл. ..., вх .., ет. ..., ап.
..., да й заплаща сумата от по 67,00 / шестдесет и седем / лева месечно,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от
ответника, считано от датата на предявяване на иска за делба – 07.04.2021
г. до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Р. ЕМ. М., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.*“, бл. ..., вх ..,
ет. ..., ап. ... да заплати по сметка на Районен съд - Костинброд сумата от 25,00
/ двадесет и пет / лева, представляваща дължима държавна такса по
отхвърления иск с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имаща
характер на определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в
едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. С..
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5