Р Е Ш Е Н И Е № 33
Гр. Разград, 24 март 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 34 по
описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. чл.40 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр.Разград
против Решение №ЗДОИ-01/13.01.2021г. на
Кмета на Община Разград, с което е отказал да предостави достъп до поискана от него
информация за сключения договор и изплатените по него суми на „Г и Д електро груп“ ООД, гр.Варна във връзка с изграденото осветление на
обществени сгради в центъра на града.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно,
като издадено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди
се, че исканата информация е обществена по своя характер и въз основа на нея жалбоподателят
ще придобие представа за начина, по който се разходват публични средства от
общинския бюджет и е налице надделяващ обществен интерес, поради което не са
налице пречки да се предостави, независимо от заявеното несъгласие на
търговското дружество. С оглед на това моли съда да отмени постановения отказ,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда
да я отхвърли.
Заинтересованото лице „Г и Д електро груп“ ООД, гр.Варна е депозирало писмено становище, с което
заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди, че исканата от
жалбоподателя информация съставлява търговска тайна и не е налице надделяващ
обществен интерес, поради което правилно и обосновано административният орган
се е съобразил с изразеното несъгласие и е отказал достъп до нея.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законосустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Същите сочат, че административното
производство е започнало със Заявление вх. №61-00-376/18.12.2020г., подадено от
Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр.Разград до Кмета на Община
Разград. С него е поискан достъп до
информация, отнасяща се за договор/и с фирма „ Г и Д електро груп“ ООД, гр.Варна за изграждане на ефектно осветление в
гр.Разград и изплатените суми по тях. Посочена е и предпочитаната форма за
предоставяне на достъпа.
Сезираният административен орган е приел, че исканата информация засяга
трето лице и своевременно е уведомил търговското дружество за това, като му е предоставил срок да заяви своето становище.
В указания срок е постъпило писмено становище от „Г и Д електро груп“ ООД, в което е изразено несъгласие, като е посочено,
че заявената информация съставлява търговска тайна и сериозно би увредила неговите
интереси. При тези данни с
процесното Решение №ЗДОИ-01/13.01.2021г.
на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е отказан достъп до поисканата
информация. В мотивите на решението е прието, че предоставянето на търсените
документи не би дало възможност за заявителя да си състави информирано мнение
за дейността на община Разград, тъй като резултатите от изпълнението на договорите са публични,
популяризирани и видими за общността. Също така е посочено, че правото на
достъп до информация не може да засяга правата и доброто име на други лица. В
случая с узнаването на търговските практики на дружеството, които са търговска
тайна, може да се застрашат неговите интереси и да се доведе до нелоялна
конкуренция. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че оспореното решение е валиден административен акт, като
издаден в надлежна писмена форма от компетентен орган. Това решение обаче е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми и
в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.
Правото да се търси и получава информация е сред основните права на
гражданите, регламентирано в чл. 41 от Конституцията на Република България, и обхваща задължението на органите да осигуряват
достъп до общественозначима информация, доколкото тя
не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация,
са уредени в ЗДОИ. Както в Конституцията, така и в посочения закон правото на
информация е въздигнато като принцип, а ограничението му е изключение от този
принцип, като то е възможно и допустимо, само при изрична законова регламентация и въз основа
на изчерпателно изброени хипотези и основания.
Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Тя бива официална обществена информация, когато се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление,
издадени при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна
обществена информация, когато е събрана, създадена или съхранявана във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации (чл. 11 от ЗДОИ). В казуса
поисканата информация е служебна обществена информация, както е прието и от
административния орган и достъпът до нея е свободен ( по арг.
на чл.13, ал.1 от ЗДОИ), доколкото не са налице ограниченията по чл.13, ал.2 от
ЗДОИ.
Няма спор, че исканата информация се отнася до трето лице, в които случаи ЗДОИ
предвижда да се изиска съгласието на това лице. Същевременно в разпоредбите на
чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ
е предвидено изключение от така въведеното правило в случаите на надделяващ
обществен интерес. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Според нея достъп до
обществена информация може да се откаже, когато тя засяга интересите на трето
лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация,
освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Анализът на тези норми сочи,
че за да е налице хипотезата, при която може да се откаже достъп до информация следва да са осъществени три юридически факта -
информацията засяга интересите на трето лице, то е изразило изричен отказ и
тази информация не е с надделяващ обществен интерес. В случаите, когато е
налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни
предпоставки (засягане на интересите на третото лице и изразеното несъгласие от
него) губят своето прекратяващо действие и за органа е налице задължение да
предостави исканата информация. С тези норми е регламентирано ограничение на
конституционно установеното право да се търси и получава информация, поради
което следва да се тълкуват и прилагат стриктно, а не разширително. Преценката
на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от
фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и той е длъжен да
изложи конкретни мотиви за това. В оспореното решение липсват мотиви в тази
насока, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Излагането на
мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на
акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е
действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и
съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да
упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават
предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те
определят и рамката на съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда до
проверка за законосъобразността на акта,
т.е. да прецени правилно ли е приложен законът по отношение на фактите,
възприети и посочени от административния орган и обосновали крайния му извод. Недопустимо
е да се преценява законосъобразността на един административен акт от гледище на
други фактически и правни основания по издаването му, различни от тези, които е
посочил административният орган. Недопустимо е и едва в съдебното решение да се
излагат съображения, с които се конкретизират, изясняват или допълват неговите мотиви.
На следващо място съдът намира, че решението е постановено и в противоречие
с материалния закон и преследваната от него цел. Исканата информация касае договорни
отношения между Община Разград, като възложител и „Г и Д електро груп“ ООД, като изпълнител. За да откаже достъп до нея
административният орган е приел, че тя съставлява търговска тайна. Този извод
обаче е в противоречие с въведената от закона презумпция. Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 5, б. „е“ от ЗДОИ не
представляват "производствена или търговска тайна" факти,
информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в
тайна е в интерес на правоимащите, но е налице
надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице,
когато тя е свързана със страните, подизпълнителите, предмета,
цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в
договори, по които едната страна е задължен субект. Следователно в тези случаи
наличието на надделяващ обществен интерес се предполага по силата на закона и
заявителят няма задължение да го доказва. Община Разград е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и следва да осигурява
достъп до информацията, свързана със сключените от нея договори, освен ако в
хода на административното производство са събрани достатъчно годни доказателства,
с които по категоричен начин е оборена въведената законова презумпция. В казуса
такива доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира
оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен при допуснати процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Той
следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се
върне на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно
дадените от съда указания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на
ответната страна следва да се присъдят направените деловодни разноски от
жалбоподателя в размер на 510 лв., които са своевременно предявени и доказани
по размер. Претендираното адвокатско възнаграждение е
в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно на фактическата и
правна сложност на делото и няма основания да бъде присъдено в по-малък размер.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №ЗДОИ-01/13.01.2021г. на Кмета на Община Разград, с което е
отказал да предостави достъп до поискана
от него информация по Заявление вх.
№61-00-376/ 18.12.2020г., подадено от Сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“ – Разград
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от административния орган в срока по чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ при спазване на
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Разград да заплати на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“
– Разград сумата от 510 лева (петстотин и десет).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ : /п/