Решение
гр.
С., 3.11.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., и с участието в
процеса на прокурор Мравкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9614
по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).
Ищецът Комисия
за отнемане на Н.П.И. (КОНПИ) твърди, че срещу С.Т.Г. е постановена присъда от
21.03.2012 г., издадена от Окръжен съд за наказателни дела в град В., Република
А., Отделение 14, по наказателно дело № 142 Hv8/12 f, влязла в сила на 21.03.2012 г., с която му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 14 месеца за извършено от него
престъпление по § 217, ал. 1, случай 1 от НК на Република А. - “задграничен
трафик на проститутки”, и по § 216, ал. 2 и 3 от НК - “сводничество”, като
съгласно § 43а, ал. 3 от НК изпълнението на част от присъдата, а именно 10
месеца, се поставя под 3 годишен изпитателен срок. Твърди, че с Определение от
25.10.2012 г. по НЧД № 4232 по описа за 2012 г., в сила от 12.11.2012 г., СГС,
НО, 27-състав е квалифицирал престъплението „задграничен трафик на проститутки“
(§ 217, ал. 1, случай 1 НК) като престъпление по чл. 159а, ал. 1, пр. 1 от НК
на РБ, а деянието „сводничество“ (§ 216, ал. 2 и 3 от НК), като престъпление по
чл. 159в от НК на РБ. Посочено е, че и двете деяния попадат в приложното поле
на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД (отм.). Изтъква се, че с решение № 159 от
10.06.2013 г. на КОНПИ срещу ответника е образувано производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за проверяван период
18.07.1995 г. – 30.06.2013 г. В исковата молба се сочи, е ответникът е придобил
възмездно при равни квоти с Н.П.П. собствеността върху два недвижими имота – с н.а.
№ 137/01.10.2007 г., т. V, per. №20491, дело № 870/2007 г. е закупен поземлен
имот, с пл. № 286 в квартал “за улица източно от квартал 34” по плана
на гр. С., местност “Факултета”, находящ се в гр. С., район “**********, целият
с площ по документ за собственост от 203,5 кв.м., а по скица от 204 кв.м., при
граници: поземлен имот с пл. № 285 и от две страни поземлен имот с пл. № 287,
заедно с построената в имота жилищна
постройка с площ от 29.50 кв.м., състояща се от една стая, кухня и антре с
барака - навес с отделен вход откъм ул. “*******”, и с н.а № 95/29.10.2010 г.,
т. III, дело № 420/2010 г. апартамент № 13, находящ се в гр. С.,
район “С.”, ж.к. “Б.”, в жилищната сграда - блок № **, вход “А”, на III етаж,
със застроена площ от 44.65 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, М. и И.К. апартамент № 12 - държавен, улица “*******”,
заедно с избено помещение № 12, без посочена квадратура по доказателствен
нотариален акт, при съседи, коридор, В.К.Ш. мазе № 13 на държавен апартамент №
6, заедно с таванско помещение № 49, без посочена квадратура по доказателствен
нотариален акт, при съседи: коридор, Ц.Т.М., таван № 50 на държавен апартамент
№ 41, заедно с 0.637 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото - държавна земя. Ищецът сочи, че ответникът придобил и притежава
понастоящем следните МПС – 1) лек автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******, с дата на
първоначална регистрация 01.01.1993 г., придобит от С.Г. с договор на
29.07.2005 г. с пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване от 2
180 лева, 2) лек автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******, с дата на първоначална
регистрация 10.01.1989 г., придобит на 19.04.2000 г. и с пазарната стойност към
датата на придобиване от 2 260 лева, 3) лек автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******,
с дата на първоначална регистрация 04.01.1990 г., придобит на 12.07.2001г. с
пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 2 198 лева. И 4) лек
автомобил “А. А 4”, ДК № *******, с дата на първоначална регистрация -
21.04.2007 г., придобит от С.Г. с договор от 10.07.2007 г. и пазарната стойност
на автомобила към датата на придобиване е 8 400 лева. Ищецът сочи, че за
периода 2000 г. – 2012 г. ответникът С.Г. е напускал страната 22 пъти, за което
са му били необходими средства в общ размер на 90 957, 51 лв. Твърди се,
че през проверявания период ответникът е реализирал приходи в размер на
50 817, 84 лв. от продажба на МПС, а разходите му са общо на стойност
240 559, 35 лв. (за недвижими имоти, за покупка на МПС, за издръжка на
семейството, за захранване на банкови сметки, за задгранични пътувания, като
разходите надвишават доходите с 1027, 52 МРЗ, като придобитото имущество в
проверявания период е на стойност 108 412, 84 лв. Изтъква, че не е
установен законен източник на придобитото и претендира в полза на държавата да се отнеме
имущество на обща стойност от 110 445, 03 лв., както следва:
На основание чл.
4, ал. 1 от закона да се отнеме
-
½
ид.ч. от поземлен имот, с пл. № 286
-
½
ид.ч. от апартамент № 13
-
лек
автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******
-
внесената
сума в размер на общо 12 140 лева и лихвата в размер на 34,93 лева по сметка №
BG ************ в “Ю.И Е.Д.Б.” АД, открита на 28.10.2002 г., с титуляр С.Г.
-
внесената
сума в размер на общо 4 905 лева и лихвата в размер на 15,82 лева по сметка №
BG *********** в “Ю.И Е.Д.Б.” АД, открита на 20.10.2005 г., с титуляр С.Г.;
-
внесената
сума в размер на 1 000 лева и лихвата в размер на 8,44 лева по сметка № BG ***********
в “Ю.И Е.Д.Б.” АД, открита на 08.02.2002 г., закрита на 14.10.2002 г., с
титуляр С.Г.,
както и на
основание чл. 4, ал. 2 от закона да се отнеме
- сума в размер
на 2185 лева, представляваща пазарна стойност от продажбата на лек автомобил
“ВАЗ - 2107”, ДК № *******;
- сума в размер
на 2115 лева, представляваща пазарна стойност от продажбата на лек автомобил
“ВАЗ - 2107”, ДК № *******;
- сума в размер
на 8250 лева, представляваща пазарна стойност от продажбата на лек автомобил “А.
А 4”, ДК № *********.
Претендира
разноски. Оспорва разноските на ответника в обезпечителното производство.
Ответникът С.Т.Г.
оспорва иска. Твърди, че същият е недопустим, тъй като липсва екзекватура
относно присъдата на австрийския съд. Оспорва наличието на предвидената в
закона пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото и
престъпната дейност. Сочи, че претенцията на Комисията е насочена към
несеквестируемо жилище. Изтъква, че жена му Н.К. е работила като регистрирана
проститутка във В. и от тази й дейност са получени доходите за закупуване на
имота в кв. Факултета. Доходите на същата, както и парични суми дарени й от
лицето К.Б., са послужи изцяло за закупуването на процесния апартамент.
Изтъква, че при раждането на сина им и при неговото кръщене са получили като
дарения съответно сумите от 7500 лева и 4000 лв., а сумата от 3000 лв. е
получил като общ работник в А.. От последната дейност са реализирани и доходите
за закупуване на автомобил „А. А4“. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На отнемане по
реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна
дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на
държавата, или конфискувано по други закони, когато е установено, че това
имущество е със значителна стойност и за него може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпната дейност по чл. 3 от закона,
доколкото не е установен законен източник на придобиване. За да бъде
основателно искането на Комисията по чл. 28 от отменения закон т.е. за да
възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по
ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко
материалноправни предпоставки:
1) да е
установено наличие на имущество на значителна стойност, която според § 1, т. 2
от ДР на ЗОПДИППД следва да е над 60 000 лв.;
2) да е
осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление, упоменато в чл. 3 от
ЗОПДИППД и
3) да са
установени факти и обстоятелства, които биха могли логически да обосноват
извод, че имуществото на значителна стойност е придобито именно от престъпната дейност на лицето.
Връзката между
придобиването на имуществото с конкретната престъпна дейност на ответната
страна следва да бъде изследвана съобразно данните по делото, от които да може
да се направи категорично заключение за ,,основателно предположение" по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Основателното предположение, че
придобиването е в резултат на дадената престъпна дейност, следва да е резултат
от формирана (съгласно конкретните обстоятелства) преценка на съда, изградена
въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните
житейски правила. Само по себе си неустановяването на законен източник за
придобиване на имуществото не замества
предположението за свързаност по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), като за
неговата основателност са от значение и други конкретни за всеки отделен случай
обстоятелства, преценката на които се извършва от решаващия съд. В този смисъл
са постановените Тълкувателно решение № 7 ОТ 30.06.2014 Г. по тълк. д. № 7/2013
Г., ОСГК на ВКС, както и по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, а именно:
решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., ІV г.о. и цитираните в
него решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ІV г.о. и решение
№ 834 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., ІV г.о. и др.
В разглеждания
казус се установява, че австрийският съд е постановил спрямо ответника С.Г.
осъдителна присъда, влязла в сила на 21.03.2012 г. За да приеме, че в случая се
касае действително до влязъл в сила акт на чуждестранен наказателен съд,
настоящият състав взе предвид представеното по делото (надлежно заверено съгласно
чл. 185 ГПК) писмено доказателство – л. 464, съставляващо превод на извлечение
от европейска информационна система за съдимост ECRIS.
В същото е отразено, че ответникът С.Т.Г. има една присъда, с посочена „дата на
решение“ и „крайна дата на решение“ – 21.03.2012 г. Настоящият състав прием, че
визираното отбелязване касае датата на влизане
в сила на решението, поради липса на данни (вкл. и в представения превод на
самото решение на австрийски съд), че същото е подлежало на обжалване, респ. че
е бил обжалвано.
На следващо
място, съдът намира, че е изпълнено и условието ответната страна да е осъдена
от наказателен съд за престъпление, попадащо в приложното поле на ЗОПДИППД.
Видно от представената присъда от 21.03.2012 г., издадена от Окръжен съд за
наказателни дела в град В., Република А., Отделение 14, по наказателно дело №
142 Hv8/12 f, на ответника С.Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
извършено от него престъпление “задграничен трафик на проститутки” и “сводничество”,
които деяния кореспондират с фактическите състави на чл. 159а и чл. 159в от НК
на РБ, находящи се в Глава ІІ, Раздел ІХ „Трафик на хора“. (В тази насока са
формирани изводи на СГС в определение от 25.10.2012 г., по НЧД № 4232/12 г., 27
с-в, влязло в сила, макар и по повод на друг участник в престъпната дейност, в
която е участвал ответника Г., но с идентична правна квалификация по
австрийския НК).
Отделно от това
за горния извод съдът съобрази, че съгласно чл. 3, ал. 3 от отменения закон, производството
по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна
стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада
под наказателната юрисдикция на Република България. В този смисъл, дори да се
игнорират горните доводи, не са налице пречки да се приеме, че поради
осъждането на Г. от австрийски съд за престъпление извършено в чужбина, той
може да отговоря на общо основание и по иск за отнемане на имущество, което е
придобито от престъпната му дейност. В този смисъл е и практиката на ВКС, в
която е прието, че дали присъдата на чуждестранния съд е призната по реда на
чл. 463 и сл. НПК или е приета за изпълнение от българския съд по реда на чл.
457 НПК не е от значение за производството по ЗОПДИППД (отм.) - определение №
13 от 08.01.2013 г. по ч. гр. д. № 775/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение
№ 279 от 09.03.2016 г. по ч. гр. д. № 5890/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
От данните по
делото не може с категоричност да се установи в какъв конкретен отрязък от
време е извършвана престъпната дейност от ответника Г.. В мотивите на
представената присъда е отразено, че престъпната дейност, в която е участвал и
ответника е била извършвана от група български граждани и е била насочена към
свождане на лица да се занимават с проституция, като са ги набирали и докарвали
от България в публични домове във В., където ги принуждавали да се занимават с
посочената дейност – л. 288. В присъдата е отразено, че тези жертви на трафик
са били обект на посегателство предимно през 2011 г., като само няколко от тях
през 2010 г. Ето защо настоящият състав приема, че престъпната дейност,
извършвана и от ответника касае именно периода 2010-2011 г. С оглед това
обстоятелство и предвид визираното по-горе изискване за наличие на връзка между
придобиването на имуществото и конкретната установена престъпна дейност,
настоящият състав приема, че житейски и логически необоснована е тезата на
ищеца, че придобиването на имущество преди този период, е резултат от
санкционираната престъпна дейност. Липсват доказателства, които да установят
такава връзка със следното придобито имущество от ответника:
-
поземлен
имот, закупен с н.а. № 137/01.10.2007 г., т. V, per. №20491,
дело № 870/2007 г.,
-
лек
автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******, закупен с договор на 29.07.2005
г.
-
сумата
от продажбата на лек автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******, придобит на 19.04.2000
г.
-
сумата
от продажбата на лек автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******, придобит на 12.07.2001
г.
-
сумата
от продажбата на лек автомобил “А. А 4”, ДК № *******, придобит с договор от 10.07.2007
г.
-
внесената
в банка сума в размер на общо 12 140 лева и лихвата в размер на 34,93 лева,
открита на 28.10.2002 г., с титуляр С.Г.
-
внесената
в банка сума в размер на общо 4 905 лева и лихвата в размер на 15,82 лева, открита
на 20.10.2005
г., с титуляр С.Г.;
-
внесената
в банка сума в размер на 1 000 лева и лихвата в размер на 8,44 лева, открита на
08.02.2002
г., закрита на 14.10.2002 г., с титуляр С.Г.,
С оглед казаното
събраните доказателства относно посочените моторни превозни средства, респ.
получените при продажбите им суми, поземленият имот и влоговете не подлежат на
обсъждане в настоящият процес.
След изключване
на всички посочени по-горе имущества и доходи, предметния обхват на предявения
иск се съсредоточава до единствения имот, който е придобит в периода, в който е
извършвана престъпната дейност на ответника – ½ ид.ч. от апартамент,
придобит с н.а. № 95/29.10.2010 г., т. III, дело №
420/2010 г. Само относно тази недвижимост би могло да се предположи, че същата
е придобита със средства реализирани от развиваната от ответника престъпна
дейност.
Приетата по
делото СТЕ е дала оценка на имота, към датата на придобиването, която за целият
обект възлиза на 68 299 лв. Тъй като претенцията на ищеца е насочена към
отнемане на ½ от имота (тази която се явява собственост на ответника Г.),
то следва да се вземе предвид, че делът на Г. в имота възлиза на 34 149, 50 лв.
Тази сума обаче не отговаря на изискването за „значителна стойност“. За да
подлежи на отнемане дадено имущество в полза на държавата, същото следва да е
на посочената „значителна стойност“. Понятието е дефинирано в § 1, т .2 от ДР
на ЗОПДИППД (отм.), а именно - стойност надвишаваща 60 000 лв. Предвид липсата
на тази предпоставка, и доколкото за уважаване на иска е необходимо да са
налице всички кумулативни (посочени по-горе) условия, настоящият състав приема,
че искът за отнемане на имущество се явява изцяло неоснователен.
Предвид
изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и недоказан, без да се налага детайлно обсъждане на целия събран доказателствен
материал.
С оглед изхода
на спора на ищеца не се следват разноски, а на ответника следва да се присъдят
такива съгласно представен списък. За адвокатското възнаграждение договорено с
ответника са представени разписки за изплащане на сумите. Съгласно практиката
на съдилищата в разноските по исковият процес следва да се включат и тези,
направени в производството по допускане на обезпечение на иска. Предвид
възражението на ищеца в тази част обаче размерът на адвокатския хонорар за
обезпечителното производство следва да се редуцира до минимума, посочен в
Наредба № 1 от 2004 г., а именно до 1765 лв. Предвид казаното общата сума за
разноски възлиза на 9447 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
мотивирано искане на К.ЗА О. на Н.П.И. предявено срещу С.Т.Г.,
ЕГН **********, за отнемане на имущество на обща стойност от 110 445, 03
лв., както следва:
на основание чл.
4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.)
-
½
ид.ч. от поземлен имот, с пл. № 286, закупен с н.а. № 137/01.10.2007 г., т. V, per.
№20491, дело № 870/2007 г.
-
½
ид.ч. от апартамент № 13, закупен с н.а № 95/29.10.2010 г., т. III, дело №
420/2010 г.
-
лек
автомобил “ВАЗ 2107”, ДК № *******
-
внесената
сума в размер на общо 12 140 лева и лихвата в размер на 34,93 лева по сметка №
BG ************ в “Ю.И Е.Д.Б.” АД, открита на 28.10.2002 г., с титуляр С.Г.
-
внесената
сума в размер на общо 4 905 лева и лихвата в размер на 15,82 лева по сметка №
BG *********** в “Ю.И Е.Д.Б.” АД, открита на 20.10.2005 г., с титуляр С.Г.;
-
внесената
сума в размер на 1 000 лева и лихвата в размер на 8,44 лева по сметка № BG ***********
в “Ю.И Е.Д.Б.” АД, открита на 08.02.2002 г., закрита на 14.10.2002 г., с
титуляр С.Г.,
както и на
основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППДА (отм.)
- сума в размер
на 2185 лева, представляваща пазарна стойност от продажбата на лек автомобил
“ВАЗ - 2107”, ДК № *******;
- сума в размер на
2115 лева, представляваща пазарна стойност от продажбата на лек автомобил “ВАЗ
- 2107”, ДК № *******;
- сума в размер
на 8250 лева, представляваща пазарна стойност от продажбата на лек автомобил “А.
А 4”, ДК № *********.
ОСЪЖДА КОНПИ да
заплати на С.Т.Г. сумата от 9447 лв. като разноски.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: