№ 14589
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110129502 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес - град С, чрез адвокат С. Й. Д., вписана в САК против „С
Ищцата твърди, че съгласно твърдения на ответника е титуляр на партида с кл. №
100,,,,,,,,,( стар), кл. Номер нов 28,,,,,,,,,,, открита за апартамент № 7, находящ се в гр.С
Посочва, че след направена справка е научила С претендира от нея заплащането на
суми за предоставени ВиК услуги на процесния адрес, които фигурират по партидата на
имота у ответника по кл. № 100,,,,,,,,,, а именно суми за периода м.05.2016г. - м.07.207г. в
размер на 619,59лв. по партида с кл.№ 100,,,,,,,,,, за процесния имот.
Твърди се, че при отчитане на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес,
ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в
посочените размери, обективирани в описаните по-горе фактури.
Твърди се, че ответникът е нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба № 4, според който
изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се отчита по
индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Твърди се, че ответното дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ), и
по-конкретно чл. 21, ал. 1 от тях, съгласно който „...показанията на водомерите се отчитат за
1
период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа
след отчитане на общия водомер. В междинните периоди между двата отчета операторът
ежемесечно начислява количеството изразходвана вода. определено въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление...,, и чл. 21, ал. 5 от
ОУ, който постановява, че „...датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
уведомление .... в срок не по-кратък от 3 работни дни..“.
Твърди се, че с оглед липсата на доставени количества вода и на извършен отчет на
водомера процесните суми не се дължат от ищцата.
Твърди се, че за процесния период между страните в производството не са
съществували договорни отношения, ищецът няма качеството на потребител на ВиК услуги.
Твърди се и се оспорват данните, въз основа на които са начислени процесиите суми,
като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)-
водомер, който не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, обслужващ
етажната собственост и преди сключването на договори с отделните етажни собственици.
Оспорва се и методиката, по която е определен размерът на задължението за
процесния период.
Оспорва се с исковата молба ищцата да е клиент на ответника.
С исковата молба се заявява, че претендираните от ответника суми за заплащане са
погасени по давност.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Д. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град С, и „С че Д. Т.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град С не дължи поради погасяването им по
давност на „Ссума, по партида с кл. № 100,,,,,,,,, в общ размер на 925,64 лв., начислена за
периода - месец 05.2016г. до месец 07.2017година за доставка на ВиК услуги по партида с
абонатен № 100,,,,,,,,, (стар), кл.номер нов 28,,,,,,,,,, за недвижим имот, находящ се на адрес:
град С
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва основателността на
исковата претенция.
Твърди се, че е изтекла сочената от ищеца давност. Не се спори и не се твърди, същата
да е била прекъсвана и спирана.
Ответникът иска от съда да постанови решение при признание на иска, като в същото
време обаче признава само част от твърденията на ищцата.
В открито съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител
моли за уважаването на иска, а ответникът не се представлява.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
2
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
От представената фактура №**********, издадена на 21.05.2021 г. се установява, че за
периода 22.04.2021 г. до 21.05.2021 г. е начислена сумата в размер на 34,74 лв. на ищцата,
като видно от нея е посочено, че е налице старо салдо в размер на 3440,94 лв.
Представено е писмо от 11.06.2021 г. от ответника, с което ищцата е поканена на
съвместна среща с представители на ответника, като е представена справка в табличен вид
за задължения на ищцата.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
извършени ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от приетите
по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото производство
вземане като дължимо в адресирана до ищеца фактура за вземания и за по-нов отчетен
период. С оглед на това за ищците е налице правен интерес от отричане на начисленото от
ответника вземане.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането
– наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги между
страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а също така
релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Видно от отговора на исковата молба ответникът признава, че възражението е погасено
по давност. Възражението за изтичане на погасителна давност обаче като правопогасяващо
възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице валидно възникнало
материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ищцата е потребител и клиент на
ответното дружество. Поради изложеното, съдът намира, че ищцата не е потребител на ВиК
3
услуги и не дължи на ответника исковата сума и предявеният отрицателен установителен
иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
По делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а ответникът е
признал част от твърденията в исковата молба, с оглед на което съдът приема, че не е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При това положение право на разноски в
настоящото производство има ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Тя са сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде присъдена. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно ищцата Д. Т.
К. е била представлявана по делото безплатно от адв. С. Й., поради което и на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение, което
съдът определи на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и на основание чл.235, ал.2
и чл. 78, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между Д. Т. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес - град С и „С, със седалище и адрес на управление: гр. С по предявения
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
- град С не дължи на „С, със седалище и адрес на управление: гр. С сумата в размер
925,64 лв., начислена за периода - месец 05.2016г. до месец 07.2017година за доставка на
ВиК услуги по партида с абонатен № 100,,,,,,,,, (стар), кл.номер нов 28,,,,,,,,,, за недвижим
имот, находящ се на адрес: град С
ОСЪЖДА „С, със седалище и адрес на управление: гр. С партер основание чл. 78, ал.
а ГПК да заплати на Д. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град С сторените
разноски по гр.дело № гр.дело № 29502/2021 година по описа на Софийски районен съд за
заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА С, със седалище и адрес на управление: гр. С, да заплати на адв. С. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 300,00 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на Д. Т. К. по гр.дело № 29502/2021 година по описа на Софийски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5