Решение по дело №623/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 124 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. З. К. – И., с адрес гр. С., [жк] бл. . „ап. ... срещу Заповед № 1015-19-190/27.11.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Сливен, с която на оспорващата е н. д. н. "з.".

В жалбата са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваната административна заповед. Твърди се, че съдържанието на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. покривал поведението й като д. с. и в частния случай, касаещ б. на оспорващата не компрометирал незаконосъобразност на ползвания от нея достъп до НБДН. Цифрово изписаните в заповедта норми не съответствали на описаното в заповедта нарушение, а именно: неизпълнение на служебни задължения.

В открито съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Г. Х. от АК - С., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В заповедта липсвала преценка на визираните в чл. 91 ал. 1 от ЗДСл критерии, като вината била коментирана бланкетно и не били посочени какви са и за кого са настъпили общественоопасните последици от нарушението. Заявява още, че при н. на д. н. не е спазена процедурата по чл. 89 до чл. 93 от ЗДСл, т.е. няма назначена дисциплинарна комисия. Претендира сторените по делото разноски.В писмени бележки заявява, че в оспорената заповед липсва описание на вменени с длъжностната характеристика служебни задължения, за които се твърди, че не са изпълнени от жалбоподателя. Счита, че извършеният достъп е законосъобразен на основание чл. 6 т. 1 б. „а“, „б“ и „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като в първия случай кандидатът в конкурс дал съгласието си, а във втория целта на достъпа била защита на жизненоважните интереси на б. на К. – И.. Не били налице данни за разпространение на достъпваните данни, не били ползвани за лични цели, както и липсвали настъпили общественоопасни последици. В случая не била извършена и съпоставка между цялостното поведение на служителя и конкретното нарушение. Счита, че конкретиката на фактите не обосновава дори най – лекото по степен на интензитет д. н.. Моли съда за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание ответният административен орган, редовно и своевременно призован, се представлява от ст. юрк. Р. Х., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява неоснователност на жалбата, в която насока излага подробни съображения с молба към съда да отхвърли оспорването.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че към датата на н. на д. н. оспорващата П. З. К. – И. е з. д. "Н. на с. „К. по р. на ДОО“ в о. „К. п. и к.“ в ТП на НОИ – Сливен – Заповед № 1067/27.04.2022 г. на Управителя на НОИ.

На основание Заповед № 1016-40-1015/19.09.2024 г. на подуправителя на НОИ била извършена планова тематична проверка относно спазване регламентирания достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД ГРАО от длъжностни лица от ТП на НОИ – Сливен. Констатациите от проверката били изложени в Доклад № 1006-40-227/24.10.2024 г. до управителя на НОИ, изпратен до Директора на ТП на НОИ – Сливен с писмо изх. № 1006-40-227#1/28.10.2024 г. от ръководителя на Инспекторат при НОИ. Съгласно Приложение № 1 – т. 5.10. от този доклад, с. П. К. – И. е извършила достъпи до НБД „Население“ на ГД ГРАО до лични данни на р. (б.), както и до лични данни на кандидат в конкурс за з. на д. „с. и. по о. в с. КП, о. КПК“. Пак от извлечението от този доклад се установява, че К. – И. е ч. на комисията по провеждане на конкурсната процедура, а в ТП на НОИ – Сливен няма и никога не е съществувала практика при провеждане на конкурс и/или подбор на персонал председател/член на конкурсната комисия да проверява лични данни на кандидатите, като достъпва регистрите на НБД „Население“ на ГД ГРАО. Формираният от вътрешните контролни органи на НОИ извод е, че П. К. – И. е извършвала достъпи в НБД „Население“ на ГД ГРАО извън служебна необходимост.

С писмо изх. № 1029-19-594/14.11.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Сливен уведомил П. К. – И., че въз основа на гореописаните резултати от извършената тематична проверка образува дисциплинарно производство по отношение на с., като предоставил на последната възможност в срок от два дни да представи писмени обяснения, ведно с доказателства.

С изх. № 1029-19-594#1/15.11.2024 г. П. К. – И. депозирала пред Директора на ТП на НОИ писмени обяснения, в които заявила, че направеният в НБДН на 22.04.2024 г. и 02.04.2024 г. е за точността на ЕГН на н. б., поради необходимост от предприемане на с. мерки, свързани със з. му с. (снабдяване с направление за к. п. и к.). По повод на достъпа в НБДН на ГД ГРАО на 20.08.2024 г. заявила, че е по служебна необходимост като ч. на конкурсна комисия, с цел проверка точността на изписване на ф. на кандидат – „С.“ или „С.“.

В Протокол за изслушване на д. с. по дисциплинарно производство на основание чл. 93 ал. 1 от ЗДСл № 1029-19-594#2/20.11.2024 г. К. - И. потвърдила дадените писмени обяснения.

Със Заповед № 1015-19-190/27.11.2024 г. на основание чл. 97 ал. 1, във вр. с чл. 92 ал. 1, във вр. с чл. 6 ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, Заповед № 1016-40-1259/12.12.2023 г. на Управителя на НОИ, във вр. с чл. 89 ал. 1 и ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 21 ал. 1 и 2, във вр. с чл. 90 ал. 1 т. 1 от ЗДСл и при спазване изискванията на чл. 91 ал. 1, чл. 93 ал. 1 и чл. 94 ал. 1 от ЗДСл Директорът на ТП на НОИ – Сливен н. на П. З. К. – И. – н. на с. „К. по р. на ДОО“, о. КПК при ТП на НОИ – Сливен д. н. „З."

Заповедта била връчена на нейния адресат П. К. – И. на 28.11.2024 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 12.12.2024 г.

По доказателствата е приобщена Заповед № 1016-40-1259/12.12.2023 г., с която Управителят на НОИ е предоставил на директорите на териториалните поделения на НОИ правомощията си на дисциплинарно наказващ орган при спазване ограниченията по чл. 92, във вр. с чл. 6 ал. 3 от ЗДСл и на орган за налагане на дисциплинарни наказания по реда на глава девета, раздел III от Кодекса на труда на основание чл. 192 от КТ.

По преписката и доказателствата са приложени длъжностни характеристики на длъжностите н. на с. „К. по р. на ДОО“ и Г. и. по о. (п. з. д. от оспорващата К. – И.), цитираната по-горе заповед за преназначаване, както и Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ и Вътрешни правила за защита на личните данни в НОИ, с които К. – И. е декларирала запознаване на 15.11.2021 г.

Като фактически основания за издаване на заповедта се сочи, че П. К. – И. е осъществила достъп в НБД „Население“ на ГД ГРАО до лични данни на с. б. З. К. на 02.04.2024 г. и на 22.04.2024 г., което не е при изпълнение на служебни задължения, а поради лични причини и без съгласие на субекта на личните данни, както и че на 30.07.2024 г. и на 20.08.2024 г. е осъществила достъп в НБД „Население“ на ГД ГРАО до ЕГН .........……. , к. в конкурс, личните данни на който се съдържат в депозираните документи. Дисциплинарно наказващият орган приел, че извършените от К. – И. достъпи представляват виновно нарушение на чл. 19 ал. 3 т. 1 от Вътрешните правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда в НОИ, съгласно който достъпът до лични данни се осъществява само от лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп, при спазване на принципа „Необходимост да се знае“. Така възприетото нарушение ответният орган възприел като неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неспазване на длъжностната характеристика – т. 30 от раздел V „Преки задължения“, а именно: неспазване на вътрешните нормативни документи, представляващи нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 21 ал. 1 и 2 от ЗДСл.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от П. К. - И. срещу Заповед на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с която на с. е н. д. н. „з.“. Оспорването е инициирано от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Заповедта, предмет на обжалване, е издадена в установената в чл. 97 ал. 1 от ЗДСл писмена и предметна форма, съдържа изискуемите реквизити и е постановена от компетентен орган. С оглед чл. 37 ал. 5 т. 10 от КСО, Управителят на Националния осигурителен институт упражнява функциите на: а) орган по назначаването по отношение на държавните служители; б) работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, като съобразно чл. 5 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, управителят може да възлага със заповед изпълнения на отделни свои правомощия на подуправителя, главния секретар, ръководителите на териториалните поделения или на други служители в института. В процесния случай Управителят на НОИ със Заповед № 1016-40-1259/12.12.2023 г. е предоставил на директорите на териториалните поделения правомощията си на дисциплинарно наказващ орган при спазване на ограниченията по чл. 92, във вр. с чл. 6 ал. 3 от ЗДСл и на орган за налагане на дисциплинарни наказания по реда на глава девета, раздел III от Кодекса на труда на основание чл. 192 от КТ. Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Нормата на чл. 6 ал. 3 от посочения закон предвижда, че правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения. Следователно, процесната заповед е издадена от материално, териториално и персонално овластен административен орган, с надлежно делегирани правомощия, при наличието на изрична нормативна регламентация за това. Видно от съдържанието на атакувания акт, същият е и мотивиран, с подробно излагане на фактическите и правни основания за неговото постановяване. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е валидна, като постановена в предписаната писмена и предметна форма и съдържание и издадена от компетентен орган.

При преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства и приложими нормативни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният административен акт е издаден и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съгласно нормата на чл. 93 ал. 1, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В случая от преписката се установява, че служителят К. – И. е надлежно уведомена за образуваното производство, като й е предоставена възможност да депозира писмени обяснения, които същата е представила и поддържала и при изслушване, инициирано от органа. Спазен е и срокът, нормиран в чл. 94 ал. 1 от ЗДСл, според която норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От доказателствата се установява, че осъщественият от служителя достъп до НБД „Население“ на ГД ГРАО е извършван на 02.04.2024 г., 22.04.2024 г., 30.07.2024 г. и 20.08.2024 г., обстоятелство, открито при извършена от инспектората на НОИ проверка, чиито резултати са обективирани в доклад от 24.10.2024 г., а процесното д. н. е наложено на 27.11.2024 г. Противно на твърдяното от оспорващата страна нарушение на административнопроизводствените правила, че не е назначена дисциплинарна комисия, наличието на такава законът не изисква като задължителен елемент от провеждане на производство по налагане на д. н. „з.“. По арг. от нормираното в чл. 95 ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, във всяка администрация се създава и действа с мандат от три години дисциплинарен съвет в определен състав, но същият образува дисциплинарно дело и дава становище пред компетентния орган само в случаите на налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 4 и 5 – понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година и уволнение, какъвто настоящият случай не е.

Освен валидна и процесуално законосъобразна, атакуваната заповед се преценява от настоящия съдебен състав и като постановена в съответствие с материалния закон. При преценка и анализ съдържанието на акта съдът намира, че е спазено изискването за единство между описаните фактически и приложените правни основания за неговото издаване. Видно от същия, възприетото от ответния орган нарушение на служебната дисциплина е извършване на фактически действия по осъществяване на достъп до личните данни на две лица в НБД „Население“, без служебна необходимост, респ. в несъответствие вменените в длъжностната характеристика преки задължения и в противоречие с действащи в организацията вътрешни правила. Съгласно чл. 19 ал. 3 т. 1 от визираните в заповедта Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ, достъпът до лични данни се осъществява само от лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп, при спазване на принципа „Необходимо да се знае“. Доказателствата, събрани по делото, неотречени от фактическа страна от жалбоподателя К. – И. сочат, че същата е достъпвала лични данни в НБД „Население“ без наличието на доказана служебна необходимост от това, както и при липса на данни за конкретно възложена задача в тази насока. Спазването на вътрешните правила на организацията е възведено в длъжностната характеристика на оспорващата като задължение в раздел V „Преки задължения“, според чиято т. 30, на служителя е вменено задължение да спазва утвърдените правила и инструкции, регламентиращи здравословната и безопасна работа при изпълнение на служебните задължения, както и всички вътрешно-нормативни документи. Въведените в цитираните вътрешни правила изисквания, като нормирани с акт с вътрешноведомствен и организационен характер предполагат придържане към определено поведение на държавния служител, изразяващо се както в действия, така и във въздържане от такива, съобразно указаното в този акт. И доколкото това изискване е включено в длъжностната характеристика на служителя в раздел „Преки задължения“, то следва, че правилно неговото неизпълнение е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като неизпълнение на служебни задължения. В контекста на този анализ правилно дисциплинарно наказващият орган е приложил разпоредбите на чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, съобразно които, държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, като задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.

Дисциплинарната отговорност на държавните служители се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания, като дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 89 ал. 2 от ЗДСл. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител. Дисциплинарната отговорност по Раздел II на Глава пета от ЗДСл, озаглавен "Дисциплинарна отговорност" (чл. 89 и сл.) от ЗДСл е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител, следва ДНО да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й проявни форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 89 ал. 2 от ЗДСл. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. В случая формата на вината правилно е отчетена от дисциплинарно наказващия орган, като е доказано извършеното от служителя К. – И. именно такова фактически осъществено деяние, неговото извършване не е оборено с насрещни доказателствени средства, поради което правилно ответният орган е наложил процесното д. н..

От представените по административната преписка доказателства се установява, по безспорен начин, че П. К. – И., в к. на д. с. – н. на с. „К. по р. на ДОО“ при ТП на НОИ - Сливен не е изпълнила служебните си задължения, вменени й с длъжностна характеристика, като при неспазване на чл. 19 ал. 3 т. 1 от Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ е осъществила достъп до лични данни на две лица в НБД, с което е допуснала нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Деянията са извършени виновно, доколкото оспорващата е запозната с вменените й като д. с. задължения, регламентирани в Закона за държавния служител, длъжностна характеристика и цитираните вътрешни правила. Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че извършените достъпи до НБД „Население“ на ГД ГРАО осъществяват елементи на правнодължимо поведение на държавния служител по смисъла на чл. 6 т. 1 б. „а“, „б“ и „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Първо, дори да се приеме недоказаното твърдение, че кандидатът С. е заявила съгласие за достъп до личните й данни, това не обосновава необходимостта от такъв в конкретния случай. От една страна, необходимите за участие в конкурса лични данни са били предоставени от кандидата в депозираната документация, в т.ч. ЕГН и три имена, а от друга, видно от установената фактическа обстановка, достъпването на данните на лицето в НБД „Население“ на ГД ГРАО е извършено от К. – И. двукратно, което поражда съмнение в мотива, изтъкнат в представените писмени обяснения. Същото може да се отбележи и по повод двукратно извършения достъп до личните данни на З. З. – б. на с.. Но дори същият да бъде възприет, това не променя обстоятелството, че К. – И. в нарушение на свои преки задължения, вменени с длъжностната характеристика, е извършила действия, несъвместими с разписаните в НОИ Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда.

В случая дисциплинарното нарушение е преценено като леко – с довод, че действията на д. с. са при условията на професионална н., като от същите не са настъпили необратими последици за държавната служба или за гражданите, в съответствие с критериите по чл. 91 ал. 1 от ЗДСл и с преследваната от закона цел, дисциплинарно наказващият орган е н. на оспорващата най-лекото по вид д. н. "з." по чл. 90 ал. 1 т. 1 от ЗДСл.

 

Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че в процесния случай възприетото от дисциплинарно наказващия орган и настоящ ответник нарушение на служебната дисциплина е допуснато и извършено от оспорващата П. З. К. – И., за което правилно е ангажирана нейната отговорност. Това, както и горните доводи за компетентност на органа – издател, спазване формата на заповедта и на всички съществени административнопроизводствени правила при нейното издаване, обосновават извода за материална и процесуална законосъобразност на атакувания административен акт и неоснователност на жалбата.

 

При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Основателно е и следва да се уважи искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на административния орган. Същото следва да се определи съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК в размер на 100,00 (сто) лева и се възложи в тежест на оспорващата страна.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. З. К. – И., с адрес гр. С., [жк] бл. ... вх. „...“ ап. ... срещу Заповед № 1015-19-190/27.11.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Сливен, с която на оспорващата е н. д. н. "з.", като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА П. З. К. – И., с адрес гр. С., [жк] бл. ... вх. „...“ ап. ..., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Сливен разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.