Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 052
гр.Русе, 16.ІІ.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 2 февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 637 по
описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Т.И. *** чрез пълномощника си
адвокат Г.Г.е обжалвал решението на П.ски районен
съд,по гр.д.№ 5911/2019 год.,с което е установено съществуването на
задължението му към П.в размер на 266,58 лв.за доставена и неплатена топлинна
енергия за периода от 1.ІІ.2018 год.до 30.ІV.2019 год.,лихва за забава върху
главницата от 31,50 лева,ведно със законната лихва върху главницата от 25.VІ.2019
год.,като е осъден да заплати и направените в исковото и заповедното
производства разноски.-Развива оплаквания за неправилност на решението и иска
отмяната му и отхвърляне на иска по съображенията,изложени във въззивната
жалба.
Ответникът П.счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество,е частично основателна.
Предявен е иск за установяване съществуването на задължението на Т.И. ***ЕАД
за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 4224/2019 год.на ПлРС,срещу която длъжникът
е възразил в срока по чл.414,ал.1 ГПК.Задължението представлява ½ от
стойността на доставена топлинна енергия на топлофициран
имот в гр.П.,***за периода от 1.Х.2016 год.до 30.ІV.2019 год.-главница 266,59
лв.,31,75 лв.лихва за забава за периода 2.ХІІ.2016 год.-14.VІ.2019 год.
По делото е установено,че
жалбоподателят е собственик на апартамент № 4 във вход „Б“ в жилищен блок № 7
по ****Имотът е топлофициран ,открита е партида за
абонат под № 5204 на жалбоподателя и Б.И.Ц..От представените писмени
доказателства и заключението на икономическата експертиза,прието от страните
без възражения,е видно че за периода 1.Х.2016 год.-30.ІV.2019 год.е предоставена
и незаплатена топлинна енергия на стойност 448,82 лв. и 84,35 лв.стойност на
услугата за дялово разпределение,или общо задължението за имота възлиза на
533,17 лв.
В обжалваното решение районният съд
е приел,че за периода 1.Х.2016 год.-9.І.2018 год.потребител на доставената от
дружеството топлинна енергия бил бащата на жалбоподателя И.Т. И./починал на
9.І.2018 год./като ползвател на имота по силата на учреденото му право на
ползване с одобрената от съда спогодба по гр.д.№ 840/1993 год.на ПлРС.Приел е,че задължението на жалбоподателя да заплати
топлинна енергия е за периода от 1.ІІ.2018 год.до 30.ІV.2019 год.на стойност
282,30 лева.Уважил е иска до претендирания от
дружеството размер от 266,58 лева главница и 31,75 лева лихва за забавено
плащане.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество то се явява неправилно в частта,с която искът за
главница е уважен над 141,15 лева главница и над 17,21 лв.лихва за забава поради
следното:
В заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК топлофикационното дружество е
посочило,че задължението за заплащане на доставената в апартамент № 4 по *** общо
в размер на 533,17 лв.принадлежи на две лица-Б.И.Ц. и жалбоподателя Т.И.И. като съсобственици с равни права на описания имот.При
тези фактически обстоятелства е поискало издаване на заповед по чл.410 ГПК
срещу всеки от тях за сума в размер на ½ част от цялото задължение.В
този смисъл се е произнесъл и районният съд в издадената заповед.Същите
фактически основания са изложени и в исковата молба в производството по чл.422 ГПК.Т.е.въведеният предмет на исковото производство е установяване на вземането
на дружеството срещу ответника за доставена и неплатена топлинна енергия за
определен период от време в размер на ½ от общата й стойност.И след като
експертизата е установила,че за периода 1.ІІ.2018-30.І..2019 год.общото
задължение за доставена топлинна енергия възлиза на 282,30 лева,то
жалбоподателят дължи половината от тази сума или 141,15 лева,а лихвата за
забавено плащане възлиза на 17,21 лева.
Жалбоподателят е собственик на топлоснабдения имот и в това си качество се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.При липса на
доказателства за погасяване на задължението му да заплати стойността на
доставената топлинна енергия в имота,той дължи на дружеството сумата от 141,15
лева ,представляваща ½ от стойността й за периода 1.ІІ.2018 год.до
30.ІV.2019 год. и лихва за забавено плащане в размер на 17,21лв.До този размер
искът се явява основателен и доказан,а решението на районния съд,с което е
уважен-правилно.В останалата част,установяваща задължение над посочения размер
до 266,58 лв.за главница и до 31,75 лв.лихва за забавено плащане,решението е
неправилно.То следва да се отмени,а искът в тази част да се отхвърли.
Така мотивиран окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 366 от 9.ІІІ.2020 год.на П.ския районен
съд,постановено по гр.д.№ 5911/2019 год.по описа на съда само в частта,с която
е признато за установено по отношение на Т.И.И. че
дължи на Т.сумата над 141,15 лева до 266,58 лв.главница,представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.ІІ.2018 год.до 30.ІV.2019
год.,както и лихва върху главницата за периода 2.ІV.2018 год.-14.VІ.2019
год.над 17,21 лв.до 31,50 лв.,ведно със законната лихва върху главницата
считано от 25.VІ.2019 год.до окончателното й изплащане,,за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 4224/2019 год.на ПлРС и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в частта,с която е установено задължението на Т.И. ***ЕАД за
сумата 141,15 лева главница и 17,21 лв.лихва за забава,ведно със законната
лихва върху главницата считано от 25.VІ.2019 год.до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ
същото решение и в частта,с която Т.И.И. е осъден да
заплати на Т.разноски в съдебното производство над 238,26 лева до 450 лева ,както
и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4224/2019 год.на ПлРС над 39,71лв.до 75 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: