№ 361
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503806 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни, срещу Решение №1490/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№4043/2018
г. на СГС – I ГО – 10 състав, по предявен от Р. С. О., против Я. Г. Я., иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 36 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от две обидни за ищеца
публични изказвания на ответника, направени на 21.04.2013 г. и на 09-10.05.2013 г., и
отразени в електронните медии, което обезщетение е претендирано ведно със
законната лихва, считана от датата 21.04.2013 г. до окончателното плащане, а при
условията на евентуалност – ако съдът прецени, че следва да определи обезщетението
поотделно за всяко от деянията, то се претендира обезщетение за първото от деянията в
размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2013 г., а за второто от
деянията се претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва
от 09.05.2013 г. С обжалваното решение съдът е уважил предявеният иск частично,
като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от двете изявления на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считана от 23.03.2015 г. до окончателното плащане,
като е отхвърлил предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 36 000
лв., и е осъдил ответника да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 800 лв.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№32605/12.03.2020 г. ответникът Я. Г. Я., чрез адв. Е.В.,
обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло, с оплаквания за недопустимост,
неправилност, допуснати процесуални нарушения, необоснованост, нарушения на
материалния закон. Не е проведено пълно главно доказване за част от елементите на
1
фактическия състав на гражданския деликт – вредите и причинната връзка между тях и
деянието. Нарушен е принципа на справедливостта, чрез определяне на несправедливо
завишено обезщетение в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Неправилно е присъдено общо
обезщетение за два деликта, с което е затруднена защитата на ответника за всеки от
двата деликта. Съдът не се е произнесъл по релевираните от ответника възражения,
игнорирани са представените релевантни писмени доказателства и направените от
ответника доказателствени искания, не е зачетено заключението на СМЕ, неправилно
са кредитирани показанията на съпругата на ищеца, като не е отчетена явната
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца. Съдът не се е произнесъл по
възражението за липса на разграничение на търпените от ищеца неимуществени вреди,
претендирани в настоящото производство, от тези, търпени от ищеца от сходни деяния
в същия период, за които ищецът е завел срещу ответника общо 4 бр. идентични
НЧХД. Неправилно е отхвърлено релевираното от ответника възражение за
прихващане. Не е разгледано възражението за фактологическа обоснованост на
процесните изрази, предвид повдигнати обвинения срещу Р.О. за извършени тежки
умишлени престъпления от общ характер в сферата на енергетиката, за деяния,
извършени преди процесните изрази на ответника. Не са взети предвид представени по
делото доказателства - предишни публикации от други автори /статия на И. Б. „О. е
човекът на енергийната мафия във властта“, статия на С. Г. „Ще обявя война на
робовладелците и роботърговците като Р.О.. Р.О. трябва да бъде разследван, а не да
бъде на свобода“/ и приложени секретни грами на американското посолство в София.
Не е налице произнасяне на съда по възражението за липса на яснота дали ищецът
претендира вреди от клевети чрез произнасяне на процесните изрази, или се търси
обезщетение само за вреди от обиди, нанесени със същите изрази. Не е отчетено
значението на обстоятелството, че ответникът се е обърнал към Главния прокурор с
молба за разследване на съпричастността на Р.О. към евентуално извършени
престъпления в енергийния сектор, преди датата на инкриминираните изрази.
Използваният израз „енергийна мафия“ е добил гражданственост, като се използва
широко в медиите. Неправилно е преценено като ирелевантно възражението, че
ищецът е осъществявал натиск върху високопоставени магистрати, за да не изпълнят
задълженията си по ангажиране на наказателната отговорност на разследвано за
престъпления в енергийния сектор лице. В нарушение на чл.193 от ГПК не е открито
производство по оспорване на исковата молба. Настоява се за постановяване на
съдебно решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. При
условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото обезщетение, като се
приложи принципът на справедливостта, като се уважи и направеното от ответника
възражение за прихващане.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчена на ищеца, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№57311/22.06.2020 г., подаден от Р. С. О.,
чрез адв. Ц. Ч., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба
на ответника, като се настоява да се остави без уважение, и се заявява претенция за
присъждане на разноските за въззивната инстанция. Правилни са крайните правни
изводи на съда за осъществен от ответника деликт – с влязлата в сила присъда от
10.02.2015 г. по н.ч.х.д.№12712/2013 г. на СРС, НО, 113 състав, е установено
2
извършването на деянията, описани в исковата молба, тяхната противоправност, и
вината на ответника. Правилно съдът се е концентрирал върху установяването на
вредите на ищеца, техния вид и интензивност, и причинната връзка между тях и
противоправното поведение, като изводите на съда са обосновани с анализ на
събраните доказателства, и в пълна степен им съответстват. Справедливото
обезщетение е мотивирано с високата степен на вредоносно въздействие върху
психиката и здравето на ищеца, накърнената му професионална репутация и широкото
обществено отразяване в средствата за масова информация. Възражението за
недопустимо произнасяне с едно решение при доказани две изказвания на ответника, е
неоснователно, тъй като съдът е приел, че действията са осъществени през
непродължителен период от време, намират се във връзка помежду си, и вредоносните
последици от същите не могат да бъдат ясно разграничени, от което е приел, че
предмет на спора е един деликт, което съответства на съдебната практика на ВКС.
Отхвърлянето на приетото за разглеждане възражение за прихващане е съответно на
събраните доказателства, че се касае за верни фактически твърдения, а използваната
стилистична речева фигура не съставлява обида.
С Жалба вх.№57309/22.06.2020 г., с характер на насрещна въззивна жалба,
ищецът Р. С. О., чрез адв. Ц. Ч. и адв. А. Д., обжалва решението в неговата
отхвърлителна част изцяло, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 20 000 лв.,
до пълният предявен размер на иска от 36 000 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД, и се настоява да бъде отменено в тази част, и вместо него
да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до
пълния му предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на разноските за
въззивната инстанция. Излагат се подробни съображения по съществото на спора.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от насрещната въззивна жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока
по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба, с вх.№ 68396/13.07.2020
г., подаден от Я. Г. Я., чрез адв. Е.В., в който се оспорва изцяло насрещната въззивна
жалба на ищеца. Поддържа се недоказаност на част от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно – наличието на вреди и причинна връзка
между тях и деянието, неправилно е присъдено общо обезщетение по два деликта,
липсва произнасяне по възраженията на ответника, ищецът не е търпял никакви вреди
от процесните изрази, нарушен е принципът на справедливост и реципрочност, съдът е
нарушил диспозитивното начало, като сам е определил начална дата на вземането за
лихви върху обезщетенията, каквато ищецът не е претендирал, не са отграничени
твърдените вреди от процесните действия на ответника, от други търпяни от ищеца
вреди в същия период от остри критики, за които ищецът е образувал 4 бр. идентични
НЧХД срещу ответника. От приетата СМЕ не се установява причинно-следствена
връзка между здравословното състояние на ищеца и изказванията на ответника.
Налице е изключващо вината обстоятелство – фактологична обоснованост на
изявленията на ответника, и знанието му за обстоятелствата, уличаващи ищеца, и
сезирането на Главния прокурор за извършване на съответна проверка по НПК.
3
Настоява се съдът да остави изцяло без уважение жалбата на ищеца, и да уважи изцяло
жалбата на ответника, като постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. При условията на евентуалност се иска точно прилагане на чл.52
от ЗЗД, и определяне на справедлив размер на обезщетението, както и уважаване на
възражението за прихващане.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, и отговорите, страните не са
представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради
което пред възззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и
сл. от ГПК и Частна жалба вх.№265768/29.09.2020 г., подадена от Я. Г. Я., чрез адв.
Е.В., против Определение от 11.09.2020 г., постановено по гр.д.№4043/2018 г. на СГС,
ГО-10 състав, с което се отхвърля молбата на Я. Г. Я. за допълване на Решение
№1490/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№4043/2018 г. на СГС – I ГО – 10 състав.
Изложени са оплаквания, че вместо с допълнително решение, съдът се е произнесъл по
молбата с определение. Подробно са изложени съображения по съществото на спора,
във връзка с релевирани от ответника възражения, по които, според жалбоподателя,
съдът не се е произнесъл, поради което поддържа, че е налице непълнота на съдебния
акт. Настоява да се отмени обжалваното определение, и да се върне делото на
първостепенния съд, за да допълни съдебното решение по реда на чл.250 от ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба е
връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала
от възможността да депозира отговор на частната жалба.
По въззивните жалби на двете страни:
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни. Не е налице
неяснота на предявената претенция относно това дали се претендират вреди от обиди,
или от клевети. В петитума на исковата молба е ясно формулирано искане за
присъждане на обезщетение за непозволено увреждане чрез нанесени на ищеца обиди
с посочените изказвания. Ето защо, решението е постановено при редовна искова
молба. Неоснователно е възражението на ответника за неподписана от ищеца искова
молба. Налице е изрично потвърждение на л.131 на всички извършени от името на
ищеца процесуални действия от адв.Ч. и адв.Д., в това число и действията по
подаването на исковата молба. Исковата молба няма качеството на писмено
доказателство по делото, поради което и по отношение на нея е неприложимо
производството по оспорване на истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК.
Във връзка с допустимостта на настоящото производство, съдът преценява и
представеното по делото Съдебно удостоверение от 21.01.2019 г. /на л.243/, от което се
установява, че между същите страни в Софийския районен съд, са били образувани
общо 5 бр. наказателни дела от частен характер:
4
- НЧХД №10314/2013 г. на СРС, НО, 94 състав, образувано по обвинение за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.146, ал.1, пр.1 от НК, за
извършено деяние на 20.04.2013 г., в което производство е бил предявен граждански
иск за сумата от 50 000 лв.;
- НЧХД №17449/2013 г. на СРС, НО, 110 с., което е приложено към НЧХД №
12712/2013 Г. по описа на същия състав;
- НЧХД №12712/2013 г. на СРС, НО, 94 състав, образувано по обвинение за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.146, ал.1, пр.1 от НК, за
деяние, извършено на 21.04.2013 г., в което производство е бил предявен граждански
иск за сумата от 50 000 лв.;
- НЧХД №13615/2013 г. на СРС, НО, 3 състав, образувано по обвинение за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.146, ал.1, пр.1 от НК, за
деяние, извършено на 09.-10.05.2013 г., в което производство е бил предявен
граждански иск за сумата от 50 000 лв.;
- НЧХД №8799/2013 г. на СРС, НО, образувано по обвинение за престъпление
по чл. 148, ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК, за деяние,
извършено на 11.04.2013 г., в което производство е бил предявен граждански иск за
сумата от 50 000 лв.
От извършена от съда служебно справка в публичния сайт на СРС се установява,
че производството по НЧХД №10314/2013 г. на СРС, НО, 94 състав, е приключило с
влязла в сила Присъда № 238588 от 13.10.2017 град София, с която ответникът е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние на 20.04.2013 г., и предявеният
граждански иск е бил изцяло отхвърлен. Производството по НЧХД №13615/2013 г. на
СРС, НО, 3 състав, е било прекратено. Производството по НЧХД №8799/2013 г. на
СРС, НО, е приключило с решение. От приложената Присъда №828/15.02.2016 г. по
НЧХД №12712/2013 г. на СРС, ведно с мотиви към нея /на л.9-28/ се установява, че
липсва диспозитив и мотиви, с които съдът да се е произнесъл по предявен в същото
производство граждански иск. От мотивите се установява, че производството по НЧХД
№ 17449/2013 г. е обединено с производството по НЧХД №12712/2013 г. за общо
разглеждане. Установява се също, че с влязла в сила на 17.04.2015 г. присъда по НЧХД
№8799/2013 г. на СРС ответникът е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“, за извършено на 11.04.2013 г.
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК, за
това, че като представител на обществеността, публично и чрез електронна медия, е
наклеветил Р. С. О., като му е преписал престъпление. Няма данни за присъдено
обезщетение по предявения граждански иск. В отговора на исковата молба ответникът
сочи, че предявеният от ищеца в производството по НЧХД№12712/2013 г. на СРС,
НО, 110 състав, граждански иск за сумата от 50 000 лв., е бил разгледан в
производството по гр.д.№32340/2016 г. на СРС, 124 състав, в което производство
искът е бил оттеглен, и с протоколно определение производството е било прекратено.
От представения по делото препис от протоколното определение по това дело на л.261
се установява, че определението за прекратяване на производството е влязло в сила на
12.06.2018 г.
На л.262 от делото на СГС е приложен препис от Насрещен иск вх.
№94130/22.07.2015 г., предявен в производството по гр.д.№7605/2015 г. на СГС, от
5
ответника в това производство Р.О., срещу ищеца в това производство Я.Я., за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., предявен като частичен от сумата
50 000 лв., за неимуществени вреди на осн. чл.45 от ЗЗД, за извършено от Я.Я. деяние
на 21.04.2013 г., идентично с първото от деянията, за които се претендира обезщетение
в настоящото производство. Същевременно, от представено от ответника писмено
доказателство – Сигнал вх.№21450/03.05.2018 г. /на л.88/ се установява, че
производството по гр.д.№32340/2016 г. на СРС, 124 състав, е било образувано именно
по Насрещен иск вх.№94130/22.07.2015 г., предявен в производството по гр.д.
№7605/2015 г. на СГС.
Тези обстоятелства обосновават извод, че към настоящия момент не е налице
друго висящо, по-рано образувано исково производство със същия предмет, нито
постановено решение, с което да е бил разрешен спорът между страните, предмет на
настоящото производство, които да съставляват процесуална пречка за разглеждане на
предявената в настоящото производство искова претенция. Ето защо, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено в допустимо производство, по допустим иск, от
родово компетентен съд, поради което е допустимо. По правилността на решението
съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.
От правна страна, непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чиито
елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие), което
засяга чужди субективни права, вредата е основен елемент, без който не може да се
говори за непозволено увреждане, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносния резултат.
С представената по делото влязла в сила на 15.06.2017 г. Присъда
№828/15.02.2016 г. по НЧХД №12712/2013 г. на СРС, НО,110 с-в, потвърдена с
Решение от 15.06.2017 г. по ВНЧД №3374/2016 г. на СГС, НО, VI в.с., се установява, че
на 21.04.2013 г., в гр. София, ответникът, в качеството на председател на политическа
партия „Ред, законност и справедливост“, при изпълнение на функциите си, в свое
публично изказване пред делегатите на Петия редовен конгрес на тази партия, както и
пред присъствалите на конгреса гости и журналисти, е казал нещо унизително за
честта и достойнството на ищеца Р. С. О., с думите „ Искаме задържани лица от
енергийната мафия в близките дни… Искаме, господин Главен прокурор, да започнете
с лицето, истинското лице на Българската социалистическа партия, който е
истинският кукловод на енергийната мафия през последните 23 години, Р.О. “, което
публично изявление впоследствие е било разпространено и излъчено чрез средствата
за масово осведомяване – в предизборната хроника на телевизия „Европа“ на
21.04.2013 г., както и че на 09.-10.05.2013 г., отново в качеството си на председател на
партия „РЗС“, в свое публично изказване – реч при закриване на предизборната
кампания на партията, е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца с
думите: „Набелязали сме корумпирани типове като Р.О.…“, което изявление е било
огласено впоследствие и чрез Българската национална телевизия на 10.05.2013 г., в
предизборната хроника, за които деяния ответникът е бил признат за виновен, и осъден
за извършено едно престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл.146,
ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, чрез две деяния, извършени през непродължителен
период от време - в периода 21.04.2013 г. – 10.05.2013 г., при една и съща обстановка и
6
при еднородност на вината, като последващото представлява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
На основание чл.300 от ГПК, така постановената и влязла в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо, от влязлата в сила присъда по НЧХД №12712/2013 г. на СРС, НО,110
с-в, съдът е обвързан да приеме, че вредоносните действия /изявления/ действително са
осъществени от ответника на 21.04.2013 г. и на 09.-10.05.2013 г. при посочената
фактическа обстановка, че изявленията му са били с посоченото съдържание, че тези
действия са били противоправни, тъй като съдържанието на изявленията е било
унизяващо честта и достойнството на ищеца, както и че ответникът е извършил
действията виновно. Ето защо, наведеното от ответника като изключващо вината му
обстоятелство – фактологическа обоснованост на изявленията му, не следва да се
обсъжда. Не следва да се обсъжда като изключващо вината на ответника обстоятелство
и наличието на изказвания с подобно съдържание, направени в публичното
пространство преди процесните изявления на ответника, от други лица, както и
съдържащи се подобни изявления в секретни грами на правителството на САЩ,
разпространени в медиите.
Когато ищецът твърди, че е увреден от различни думи, изрази, изявления на
ответника, направени по едно и също време и място, той заявява извършването на един
деликт и следва да претендира обезщетение по чл.45 от ЗЗД с един иск. Дори ако е
предявил претенцията си с две или повече искови молби, съдът следва да определи
едно общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне
обезщетението, присъдено за вредите от същия деликт по други дела /така в Решение
№23/04.02.2019 г. по гр.д.№2750/2018 г. на ВКС – 4-то гр. отд./. В конкретният случай,
с влязлата в сила присъда по НЧХД №12712/2013 г. на СРС, НО,110 с-в, е установено,
че двете процесни деяния на ответника са извършени през непродължителен период от
време /в рамките на 20 дни/, при една и съща обстановка /в публични речи на
ответника, в качеството му на председател на „РЗС“, произнесени на Петия конгрес на
партията, пред присъстващите делегати, гости и журналисти, излъчени впоследствие
от средствата за масово осведомяване/, и при еднородност на вината, като
последващото представлява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, поради което с двете деяния е извършено едно продължавано
престъпление. Посоченото обстоятелство /че с двете процесни деяния е извършен един
деликт/ е включено в обективните предели на СПН на влязлата в сила присъда по
НЧХД №12712/2013 г. на СРС, НО,110 с-в, поради което и настоящият съд е обвързан
да разгледа гражданските последици на двете деяния, като определи общо обезщетение
за вредите от тях. Ето защо, оплакванията на ответника, за липса на разграничение на
вредите от всяко от двете деяния, и постановяването на общо обезщетение за тях, са
неоснователни.
Във връзка с претърпените от ищеца вреди по делото са събрани медицински
документи – Искане за образно изследване /без дата/ във връзка с контузия на гръден
кош с вероятна диагноза „фрактура на ребра“, със заключение Амб.№3875 от
25.05.2015 г. /на л.189/, Медицинско направление / искане от 14.06.2013 г. за
консултация с кардиолог, със заключение на д-р Л. от Болница Лозенец /на л.190/,
резултати от образни изследвания, направени на 02.06.2015 г./на л.151-217/ и на 28.-
29.април, 2015 г. /на л.218-234/. Въз основа на приетите медицински документи, по
7
писмени данни е изготвена и приета Съдебно-медицинска експертиза /на л.287/, от
която се установява, че на 14.06.2013 г. е налице медицинско заключение за получено
от ищеца Р.О. предсърдно мъждене, продължило около 1 час, възникнало след
емоционално напрежение, което е обосновало приложение на медикаменти за
овладяване на отклоненията в сърдечния ритъм. От приложените две 24-часови
изследвания с холтер, извършени на 28-29.април, 2015 г. и на 02.06.2015 г. се
установява камерна и надкамерна екстрасистолна аритмия. Установява се наличие на
синусова брадикардия. Посочените ритъмни нарушения на сърдечната дейност, могат
да бъдат следствие от прихоемоционално напрежение и негативни емоции, свързани с
нанесените му обиди, както и с водения срещу него наказателен процес. Също така,
като възможни причини за възникването им, вещото лице е посочило, че същите могат
да бъдат причинени и от множество различни други външни причини /нервност,
възбуда или страх, прекалена консумация на кофеин, прекаляване с алкохол, дрога или
токсични вещества, странични ефекти от медикаменти, метеоризъм, инфекция с висока
температура/, както и от множество органични причини /коронарна сърдечна болест,
инфаркт, болести на сърдечния мускул, възпаления на сърдечния мускул, дефекти на
сърцето или клапата, вродени или придобити смущения на възбудимостта на сърцето,
високо кръвно налягане, електролитни смущения, повишена или понижена функция на
щитовидната жлеза/. Експертизата установява, че само въз основа на представените
медицински документи не може да бъде обоснован категоричен извод каква е била
конкретната причина за установените при ищеца ритъмни нарушения. Същевременно,
установената при ищеца синусова брадикардия, не е свързана с психоемоционално
напрежение и негативни емоции, а представлява дегенеративно заболяване, което може
да доведе до загуба на съзнание. В конкретния случай, от приложените по делото
образни изследвания – 24-часов холтер ЕКГ не се установяват значими камерни паузи,
които да заплашват със загуба на съзнание. При изслушване на експертизата в съдебно
заседание, вещото лице уточнява, че в анамнезата на приложената по делото
консултация с д-р Л. от КБ „Лозенец“ от м. юни, 2013 г. е посочено, че пациентът е
почувствал ритъмни нарушения след психо-емоционално напрежение, като лекарят е
достигнал до извод за наличие на предсърдно мъждене. Този проблем може да се появи
инцидентно, но може и да е резултат от заболяване, като причината се нуждае от
уточняване, съобразно евентуално налични последващи рецидиви на състоянието.
Приложените по делото медицински изследвания, извършени към м. юни, 2013 г., не
дават на експертизата основания да приеме категорично наличие на предсърдно
мъждене, както и да прецени каква е конкретната причина за състоянието, като не
може да се изключи болестно състояние, с оглед възрастта на пациента – около 60-
годишен.
Съдът намира така изготвеното заключение на приетата СМЕ за компетентно,
обосновано, кореспондиращо на събраните доказателства, поради което го кредитира
изцяло.
От събраните по делото гласни доказателства на св. И. О.а се установява, че
между ищеца и ответника има няколко съдебни производства, като някои от тях били
заведени от ответника срещу ищеца. Ответникът започнал да прави изявления срещу
ищеца от 2012 г., когато оглавил антикорупционната комисия в Народното събрание,
които били „порой от обиди“, в смисъл, че ищецът бил лице на енергийната мафия, и
че иска „затворен мафиот“ и че лицето, което ще влезе в затвора е Р.О.. Част от
изявленията били правени и в парламента, и били отразявани широко в новините.
8
Изявленията на ответника достигнали до много приятели на ищеца, които се обаждали
да уведомят за тях ищеца, възмущавали се. Непознати хора по улиците започнали да
правят обидни изявления и жестове, адресирани към ищеца. Част от изявленията
ищецът чул лично, когато били излъчени по телевизията. Възмутил се много, не можел
да повярва, че такова нещо се случва, приел го много тежко – ядосал се, нервирал се,
веднага започнал да вдига кръвно. В началото се обадил на лекарката си, и тя
започнала да го контролира, но впоследствие през 2015 г. се оказало, че има проблеми
със сърдечната дейност, аритмия, екстрасистули, и започнал лечение. По принцип
ищецът бил физически здрав, редовно ходел на профилактични прегледи, спортувал.
Преди да започнат изказванията на ответника, не е имал проблем с кръвното налягане -
такива случаи били единични. Но ответникът правил множество изказвания по
различни медии – „не слизаше от телевизиите, не слизаше от радиата, от всички
останали медии“, трудно било за ищеца да запази самообладание. По това време
ищецът изпълнявал длъжността „зам. председател на предизборния щаб на БСП“, и
възприел поведението на ответника като атака не само лично срещу него, но и срещу
партията. Налагало се да дава обяснения на партийни събрания. Много от неговите
съпартийци изказвали съчувствието си пред него. Нападките на ответника се отразили
негативно на семейството на ищеца – на трите му деца и съпругата му, а също така на
неговите родственици – четирима братя, и техните деца, като всички били
разтревожени за ищеца. Поведението на ответника повлияло на политическата кариера
на ищеца – той не бил включен в изборната партийна листа на кандидатите на БСП за
депутати, тъй като атаките срещу ищеца същевременно били атаки и срещу партията.
Свидетелката заявява, че към момента на разпита /м. май, 2019 г./, ищецът е в добро
физическо здраве, кръвното му е нормално, ходи на фитнес 4 пъти седмично, всеки ден
ходи по 15-20 км. в гората, спортува, като тази добра физическа форма е поддържал
винаги.
Съдът преценява показанията на св. О.а при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита качеството на съпруга на ищеца, обуславящо заинтересованост от изхода на
делото в полза на ищеца. Съдът намира показанията за подробни, основани на
непосредствените и ежедневни впечатления от състоянието на ищеца през
релевантния период от време, и кореспондиращи на представените по делото
медицински документи, поради което частично ги кредитира. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката в частта им, в която същата твърди да е налице причинна
връзка между здравословните проблеми на ищеца през периода 2013 г. - 2015 г. –
болестно състояние на сърцето, ритъмни нарушения, проблеми с кръвното налягане, и
конкретните изявления на ответника Я. Я.. За да бъде направен подобен извод, на
свидетелката са необходими специални знания по кардиология, каквито същата не
притежава /същата при разпита декларира, че по професия е енергетик/. Според
приетата съдебно-медицинска експертизата, изготвена от специалист по вътрешни
болести и кардиология, от наличните по делото медицински доказателства,
включително образни изследвания, не може да бъде обоснован категоричен извод
каква е конкретната причина за преживяните от ищеца нарушения в сърдечната
дейност. Посочва се, че за проявата им може да има множество различни външни
причини, както и множество органични причини. За да бъде направен извод за
конкретната причина, вещото лице посочва, че са необходими продължителни
наблюдения и изследвания, за каквито няма данни по делото.
От показанията на св. С. Ф. се установява, че по време на предизборната
9
кампания за парламентарни избори през 2013 г. ответникът направил изявления от
трибуната на Петия конгрес на партията, която оглавявал по това време. Свидетелят и
ищецът усилено работели през този период за успеха на тези избори на собствената им
партия. Ответникът в свое публично изказване, че трябва Главния прокурор да се заеме
с истинските ръководители на енергийната мафия, като посочил като такъв поименно
ищеца, и тези изявления били тиражирани в множество медии, и станали достояние на
цялото общество. Ищецът много се притеснил, чувствал се изключително
дискомфортно, бил тъжен, обиден, подтиснат и разстроен от неверните неща, които
били извадени и хвърлени в публичното пространство. Хора, които заемали отговорни
постове, непрекъснато го питали какво се случва, и той трябвало да дава обяснения.
Ищецът поначало бил в добро здраве и спортна натура, но от негативните емоции,
които по това време изпитвал в резултат от изявленията на ответника, започнал да
вдига кръвното налягане. Децата му започнали много да се тревожат за баща си.
Ищецът бил добре познат в партийните среди, като много сериозен човек и експерт в
областта на енергетиката. Започнали да се чуват подмятания от различни хора в
партийните среди, на различни партийни мероприятия случайни хора го спирали и
питали дали са верни нападките срещу него.
От показанията на св. Пудолински се установява, че през периода 2013 -2015 г.
контактите между свидетеля и ответника били ежедневни, по повод подготовката на
предстоящите местни избори. Ответникът имал множество изказвания в различни
телевизии и сутрешни блокове, с които отправял критики към г-н О.. След 2013 г.,
може би през 2015 г., в обществото имало протести срещу енергийната система. Тогава
критики срещу ищеца отправяли и други публични личности – г-н Ф., г-н Г..
Критиките, които ответникът публично е отправял срещу ищеца, били основани на
постъпили срещу г-н О. в Комисията за борба с корупцията по високите етажи на
властта множество сигнали, и един доклад с данни за извършени престъпления, който
бил разгледан от комисията, и документите били предоставени на Главния прокурор.
През 2015 г. ищецът участвал в предавания при Ц. Р., в които в ефир наричал
многократно ответника „цветарка“, Пинокио и др. подобни - „явно засегнат“ – казал, че
г-н Я. ходел като цветарка по медиите и говорел по темата. Ответникът се обидил, като
гледал предаването и чул да го наричат „цветарка“ и Пинокио. В следващите дни бил
притеснен, дълбоко обиден, затворил се в себе си, стоял в кабинета си и не контактувал
с никого. Близките му се обаждали, приятели звъняли, сподвижници от РЗС. Майка му,
която била в недобро здраве, го питала дали е вярно, че е оказвал натиск върху съда.
От Справка за заеманите от ищеца политически длъжности в БСП за периода
2012 г. до 2019 г. /на л.183/ се установява, че през 2012 г. ищецът е бил избран за
председател на Съвета по икономическа и експортна политика и туризъм, за член на
съвета по енергетика и енергийни ресурси, и за член на съвета по бюджетна и данъчна
политика, публични разходи и контрол. От 02.04.2013 г. е избран за зам. председател
на Националния предизборен ща на БСП, която длъжност е изпълнявал и в
релевантния период 21. април-10.май, 2013 г.
С протоколно определение от 30.10.2019 г. съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е налице друг процес,
предмет на който е иск за обезщетение за обида и клевета, за думи на ищеца г-н О. към
ответника г-н Я. – „Пинокио“ и „фюрер“, по което има влязло в сила решение на СГС,
което е изпълнено.
10
Релевираното от ответника възражение за липса на разграничение между
вредите от процесните изявления, и вредите от други подобни изявления на ответника
в същия период, за които ищецът е завел срещу ответника още 4 НЧХД, е релевантно
за определяне на справедливия размер на обезщетението, което ответникът дължи на
ищеца за реално претърпените от него неимуществени вреди, претърпени в причинна
връзка именно с деликта, предмет на настоящото производство. Като
правоизключващо възражение, доказателствената тежест за установяването му лежи
върху ответника. По делото обаче не са представени доказателства ищецът да е бил
вече обезщетен за същите неимуществени вреди, във връзка с друго непозволено
увреждане. При липса на проведено пълно и главно доказване на възражението на
ответника, съдът намира същото за неоснователно.
Наличието на изказвания с подобно съдържание, направени от други лица, е
релевантно при преценката на обема на неимуществените вреди, търпени от ищеца в
пряка причинна връзка с противоправното поведение именно на ответника. В случая
обаче, соченото от ответника изявление на И. Б., цитирано в публикация със заглавия
„И. Б.: О. е човекът на енергийната мафия във властта!“, публикувана на 05.01.2007 г.
/на л.87/, е сходно по съдържанието си с изявленията на ответника, но същото е
направено повече от шест години преди процесните изявления на ответника, няма
данни ищецът да е претърпял неимуществени вреди във връзка с посоченото изказване.
Евентуално претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с посоченото
изказване са относими към предходен период, значително отдалечен във времето от
релевантния в настоящото производство времеви период, поради което причинната
връзка между вредите, чието обезщетяване се търси в настоящото производство, и
соченото изявление на И. Б., не се установява. Соченото от ответника изказване на С.
Г., направено в телевизионно предаване на 10.03.2013 г. /на л.86/, е също със силно
критично за ищеца съдържание, и се е осъществило по време, близко до релевантния
период в настоящото производство, но по делото няма данни ищецът да е възприел
това изявление, да го е преценил като значимо и засягащо честта и достойнството му, и
да е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с това изказване. По делото
липсват доказателства да са били осъществени твърдените от ищеца изявления на В.
Ф., бивш директор на „Булгаргаз“, поради което и съдът не може да преценява дали е
налице причинна връзка между тях и търпените от ищеца неимуществени вреди в
релевантния период.
При непроведено пълно и главно доказване на възражението на ответника, че
търпените от ищеца вреди са резултат и от други изявления на други лица, същото
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът е публично известна политическа личност, бивш
министър на икономиката на Република България, а в релевантния период е заемал
отговорни обществени длъжности в Българската социалистическа партия. Процесните
изявления на ответника визират именно дейността му като длъжностно лице. Същите
са били изречени на важен обществен форум – Петия конгрес на партията „Ред,
законност, справедливост“, от трибуната на конгреса в официална реч на ответника,
произнесена в качеството му на председател на същата политическа партия, пред
делегатите на конгреса, както и пред множество гости и журналисти, които
обстоятелства, при които е извършено деянието, придават значително по-голяма
тежест и убедителност на изявленията, и утежняват вредоносното им въздействие.
11
Процесните изявления на ответника Я. Я., направени на 21.04.2013 г., с думите
„Искаме задържани лица от енергийната мафия в близките дни… Искаме, господин
Главен прокурор, да започнете с лицето, истинското лице на Българската
социалистическа партия, който е истинският кукловод на енергийната мафия през
последните 23 години, Р.О.“, и на 09.-10.05.2013 г., с думите: „Набелязали сме
корумпирани типове като Р.О.…“, са били отразени и в медиите, което ги е
мултиплицирало многократно, и е спомогнало да достигнат до широк неограничен
кръг граждани. Съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът Р.О., в
пряка причинна връзка с процесните изявления на ответника, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни емоции, гняв и обида,
накърняване на чувството му за собствена чест и достойнство, накърняване на
авторитета му в партийните среди и пред обществото като цяло. Отправените към него
обиди са били коментирани в широк обществен кръг, на партийни форуми и в
медиите. Накърнили са репутацията му в обществото. Същевременно, съдът намира да
не се установява по несъмнен начин да е налице причинна връзка между процесните
изявления на ответника, направени на 21.04.2013 г. и на 09.-10.05.2013 г., и
установените при ищеца през 2015 г. сърдечно дегенеративно заболяване синусова
брадикардия /приетата по делото СМЕ категорично отрича причинна връзка на
заболяването с преживян стрес и негативни емоции/, както и ритъмни нарушения на
сърдечната дейност - камерна и надкамерна екстрасистолна аритмия. Не се установява
по несъмнен начин ищецът Р.О. да е получил предсърдно мъждене на 14.06.2013 г.
/според експертизата, от приложените образни изследвания, направени към същата
дата, не може да бъде категорично обоснован извод за наличие на предсърдно
мъждене/, а също така не може да са направи несъмнен извод за наличие на причинна
връзка на емоционалното напрежение, предизвикало нарушението на сърдечната
дейност на 14.06.2013 г., и процесните изявления на ответника, направени повече от
месец по-рано на 21.04.2013 г. и на 09.-10.05.2013 г. Съдът намира също да не се
установява по несъмнен начин да е налице причинна връзка между процесните
изявления на ответника, и невключването на ищеца в партийните изборни листи за
изборите през 2013 г.
Същевременно, съдът отчита, че ищецът е публична личност, политик от
Българската социалистическа партия с дългогодишен стаж в политическия живот на
страната, заемал е отговорни държавни длъжности в областта на енергетиката –
министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Ж. В., и
министър на икономиката и енергетиката в правителството на С. С. (2005 – 2007), бил е
-ото-о-о-вото
депутат в 38, 39, 40 и 41 Народно събрание на България. Ответникът също е
политик, Председател на ПП“Ред, законност, справедливост“, народен представител в
40-то и 41-вото народно събрание, и член на множество парламентарни комисии по
същото време, в това число и председател на Комисията за борба с корупцията по
високите етажи на властта. Политиците доброволно са поели публична роля, която от
една страна изисква от тях да бъдат критични към поведението на другите политически
субекти и държавните органи, да бъдат настоятелни, настъпателни и безкомпромисни,
и по този начин да осъществяват обществения контрол върху дейността им, като
същевременно тази роля предполага по необходимост тяхното собствено поведение
също да бъде подлагано на критика, анализ и оценка от техните политически опоненти,
и да бъде във фокуса на вниманието на медиите и цялото общество. Качеството на
публична личност, изпълняваща отговорни държавни длъжности от най-висок ранг,
предполага по-широки граници на допустимата критика и по-голяма търпимост към
12
укори, отколкото тези, приложими към частните лица. Същевременно, съобразно
стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на
ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение,
обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и
доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване
на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се
използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като
границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството
на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения
контрол и политическия дебат (в този смисъл и решение по делото „Лингенс срещу А.”
на ЕСПЧ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. решение № 204/12.06.2015г. по
гр.д. № 7046/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Правото за свободно
разпространение на информация следва да се ограничава в рамките, определени от
чл.39, ал.2 от КРБ, и когато те бъдат прекрачени, деецът следва да отговаря за
причинените вреди.
В конкретния случай, извършването на деликт от ответника е установено по
несъмнен начин, с влязлата в сила осъдителна присъда по НЧХД №12712/2013 г. на
СРС, НО, 110 с-в. Претърпените от ищеца обичайни вреди от накърняването на честта
и достойнството му от обидните изрази, съдържащи се в процесните изявления на
ответника, не се нуждаят от доказване /в т.см. Решение №9/02.02.2018 г. по гр.д.
№1144/2017 г. на ВКС, 3-то гр.отд./, но същите са и доказани от събраните по делото
доказателства - интензивните негативни емоции – гняв, възмущение, обида,
психологически дискомфорт, огорчение, подтиснатост, се установяват от събраните по
делото гласни доказателства.
С оглед на тези съображения, настоящият състав на съда намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, който размер настоящият
състав на съда счита, че е съобразен с обичайните вреди, които човек търпи от
накърняването на честта и достойнството му, и доброто му име в обществото, като
съобразява качеството на ищеца на публична личност, заемала отговорна държавна
длъжност /министър на икономиката/, във връзка с която му дейност са направени
процесните изявления, като израз на публичния дебат по темата за енергетиката, и от
друга страна – качеството на ответника на политик, извършил деянията в изпълнение
на осъществявания обществен контрол върху осъществяваното от ищеца управление
на тази икономическа дейност.
Предвид частичната основателност на предявения иск, следва да бъде
разгледано релевираното от ответника възражение за извършване на съдебно
прихващане с претендирано вземане на ответника срещу ищеца, за обезщетение в
размер на 50 000 лв. за непозволено увреждане на ответника от ищеца, осъществено на
27.04.2015 г., при участието на ищеца в предаване по БТВ „***“ с водещ Ц. Р.,
изразяващо се в изявление на ищеца по адрес на ответника: „Сега ходи като цветарка
по студията и разказва някакви истории… Та той сега в момента играе някаква игра
на сплашване, на извън институционален натиск върху следващите съдии. Видите ли
сега какво ще се случи с вас. Аз тази съдийка … на графолог ще пратя, на
прокуратурата ще я дам, къде още беше, на Висшия съдебен съвет… Ще си позволява
публично да заклеймява съдиите. Да им поставя оценки… И да оплюят съдийките,
13
които са ги осъдили.“, с което ищецът е нанесъл публично обида на ответника, и
разпространил клевета за него.
Във връзка с така релевираното възражение, между страните не се спори, че
ищецът е направил изявление при посочените обстоятелства и с твърдяното
съдържание, като осъщественото деяние от ищеца е прието за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 13.03.2019 г. В
отговора на процесуалното действие на ответника, с което той е релевирал
възражението за прихващане, ищецът е оспорил наличието на противоправност на
изявлението и липса на вредоносна годност на изявленията. При условията на
евентуалност сочи същите да са провокирани и обусловени от поведението на
пострадалия /т.е. релевирано е евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат/.
Съдът констатира /от приетият по делото запис на предаването, чието
съдържание е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с
протоколно определение от 13.03.2019 г./, че изявлението на ищеца, направено в
телевизионното предаване „***“ на 27.04.2015 г., е в отговор на въпрос на водещата:
„Аз обаче искам да ви попитам за това, че вие осъдихте Я.Я.. Но той пък отговори
енергийната мафия вече пише мотивите и слага подписите под решенията на съда.“
Последвалите изявления на ищеца в контекста на разговора, са ясно относими не към
личността, а към конкретното поведение и изявления на ответника, което ищецът е
поканен от водещата да коментира. Същите имат оценъчен характер по отношение на
поведението на ответника, изразяващо се в негови изявления пред БТВ и Нова ТВ,
излъчени на ******** г. по БТВ, със заглавие на материала: „Я.Я.: К. е сред килърите
на автентичната десница“ , на ******** г. в предаване „Събуди се“ със заглавие на
материала „Я.Я.: Опитват се да ме осъдят с фалшиви подписи – Нова ТВ“ /съгласно
разшифрованото фонетично съдържание от приетата по делото СТЕ вх.
№67283/22.05.2019 г. на л.278-286/. Съдът намира, че използваното от ищеца
сравнение „като цветарка“ по естеството си не носи негативно съдържание, и няма
унизяващ честта и достойнството на личността характер, а визира наличие на сходство
между последователното участие на ответника в различни предавания в различни
медии в непродължителен период от време, с поведението на продавачка на цветя,
предлагаща наред цветя на случайни клиенти. Същото няма накърняващ честта и
достойнството характер, а е предназначено да изрази критично отношение към
поведението на ответника, което автора на изявлението възприема като неуместно. Ето
защо, съдът намира, че така използваното от ищеца сравнение „като цветарка“ има
оценъчен характер, и не може да бъде преценявано по отношение на верността му.
Същевременно, ищецът цитира свободно, интерпретира и коментира действителни
изявления на ответника Я. Я. /които не се оспорват от ответника/, направени в дните
преди това в посочените телевизионни предавания, съдържащи твърдения, че
съдебното решение, с което е бил осъден да заплати на Р.О. обезщетение за клевета, не
е било написано и подписано от съдията-докладчик по делото, и съмнения, че същото е
било написано в адвокатска кантора, обслужваща енергийната мафия и КТБ /на л.278-
279 и на л.281-282/. Изявлението на ищеца е аналитично и оценъчно по своя характер,
като изразява преценката на ищеца за твърденията на ответника, като годни да окажат
извънинституционален натиск върху вътрешното убеждение на съдебните състави,
пред които към този момент са все още висящи и други дела между същите страни.
Свободата на мнение е конституционно гарантирано право с разпоредбата на чл.39 от
14
КРБ, поради което поведението на ищеца в изпълнение на правото му свободно да
изрази мнението и оценката си за поведението на ответника, не е противоправно. В
конкретния случай съдът намира, че не е прекрачена границата, установена в
разпоредбата на чл.39, ал.2 от КРБ, като с посоченото изявление не се накърняват
правата, доброто име, честта и достойнството на ответника. Поради липса на
противоправност на соченото деяние на ищеца, настоящият състав на съда намира, че
не е налице един от кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане,
поради което и не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на
ищеца за претърпените от ответника вреди от изявленията на ищеца с посоченото
съдържание, направени на 27.04.2015 г. в предаването „***“. Изложеното обосновава
неоснователност на релевираното възражение за прихващане.
По изложените съображения предявеният главен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, се намира за основателен до размера от 3000 лв.
/три хиляди лева/, и до този размер следва да се уважи, а за разликата до пълния му
предявен размер от 36 000 лв., същият се явява неоснователен, и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до частично различни изводи досежно дължимият размер на
обезщетението, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение,
което ще следва да се отмени в осъдителната му част за сумата над размера от 3000 лв.,
до уважения размер от 20 000 лв., и в тази част следва да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което предявения иск ще следва да се отхвърли за разликата над
3000 лв. до 20 000 лв. В останалата му обжалвана осъдителна част – за сумата до
размера от 3000 лв., както и в отхвърлителната му част – за сумата над 20 000 лв. до
36 000 лв., решението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно, и
ще следва да се потвърди.
Във връзка със заявената акцесорна претенция за присъждане на дължимото
обезщетение, ведно със законната лихва върху него, първостепенният съд е уважил
частично релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
претендираната законна лихва за периода до 23.03.2015 г., и е присъдил на ищеца
законната лихва върху обезщетението, за периода от тази дата, до окончателното
плащане. Във въззивните жалби не са релевирани оплаквания срещу решението в тази
негова част. Тъй като се касае за акцесорна претенция, с обжалването на решението по
главния иск се поддържа висящността и по отношение на акцесорната пратенция. При
липса на релевирани оплаквания от страните по отношение на решението в тази част,
настоящият съд го намира допустимо и законосъобразно, поради което в тази част
решението на първостепенния съд ще следва да се потвърди.
При този резултат, ще следва да се отмени частично решението и в частта му за
разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца. Съобразно резултата от
въззивната инстанция, ищецът има право да му бъдат присъдени 3/36 части от
направенте от него разноски за първоинстанционното производство. Със списък по
чл.80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на разноски в размер на 3420 лв., от
които на осн. л.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят 3/36 части, или сумата от 285
лв. Над този размер, до размера от 1900 лв., която сума ответникът е бил осъден да му
заплати, решението ще следва да се отмени. Същевременно, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК,
на ответника следва да се присъдят допълнителни разноски за отхвърлената част от
иска с решението на въззивната инстанция, до размера от 33/36 части от направените
от него разноски за първоинстанционното производство. Ответникът е претендирал със
15
списък по чл.80 от ГПК разноски за процесуално представителство в размер на 3000
лв., но с оглед възражението на ищеца за прекомерност на претендираните разноски,
същите са били редуцирани до размера от 1800 лв., поради което с оглед резултата от
въззивната инстанция ще следва да му се присъдят 33/36 части от така намаления
размер, или сумата от 1650 лв. С първоинстанционното решение съдът е присъдил на
ответника на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 800 лв., поради което с
въззивното решение ще следва да му се присъдят допълнителни разноски в размер на
още 850 лв.
По разноските за въззивното производство:
При този изход от спора, насрещната въззивна жалба на ищеца е изцяло
неоснователна, поради което той ще следва да понесе изцяло за своя сметка
направените от него разноски за държавна такса за въззивното производство.
Въззивната жалба на ответника се явява частично основателна, до размер на 17/20
части от нея, поради което и следва да му се присъди такава част от направените от
него разноски за държавна такса – или сумата от 340 лв. Съобразно уважения
обжалваем интерес на ответника, на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да му бъдат
заплатени общо 33/36 от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция. Същият е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски
за процесуално представителство за въззивната инстанция в размер на 1000 лв., от
които следва да му се присъдят 33/36 части, или сумата от 916,67 лв. Ищецът е
претендирал присъждане на разноски за въззивната инстанция, но не е представил
доказателства да е направил разноски за процесуално представителство, поради което
такива не следва да му се присъждат.
По съединената за общо разглеждане в настоящото производство Частна жалба
вх.№265768/29.09.2020 г., против Определение от 11.09.2020 г., постановено по гр.д.
№4043/2018 г. на СГС, ГО-10 състав, съдът намира следното:
С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Я. Г. Я. с вх.
№30738/09.03.2020 г. за допълване на Решение №1490/25.02.2020 г., постановено по
гр.д.№4043/2018 г. на СГС – I ГО – 10 състав, в мотивната му част, с произнасяне на
съда по релевираните от ответника искания и възражения:
Че оценъчните съждения на ответника са били потвърдени чрез повдигнати
впоследствие срещу ищеца от ПРБ обвинения за извършени тежки умишлени
престъпления от общ характер в сферата на енергетиката;
За фактологична обоснованост на изказванията на ответника;
За липса на произнасяне по възражението за смесване и объркване на характера и
вида на претендираните от ищеца вреди;
За неотчитане на значението на обстоятелството, че ответникът е сезирал
Главния прокурор;
Че терминът „енергийна мафия“ е взаимстван от секретни грами на посолството
на САЩ, и е добил гражданственост;
Че ищецът е осъществявал натиск върху високопоставени магистрати.
Посочените възражения имат характер на доводи по съществото на спора, по
които съдът дължи произнасяне в мотивите си, ако прецени същите за относими.
Непроизнасянето по част от относимите към спора възражения и доводи на ответника,
съставлява по естеството си допуснато процесуално нарушение на съда при
16
постановяването на съдебния акт, което би могло да рефлектира върху правилността на
решението, като в този случай порокът на решението подлежи на отстраняване по пътя
на инстанционния контрол. Посочените нарушения не могат да бъдат отстранени по
пътя на допълване на решението, тъй като по реда на чл.250 от ГПК подлежи на
допълване диспозитива на съдебния акт, а не мотивите му. В конкретния случай, по
посочените релевирани от ответника доводи и възражения съдът не дължи произнасяне
с отделен диспозитив на съдебния акт. Същевременно, на основание чл.246 от ГПК,
след като обяви решението си, съдът не може сам да го отмени или измени. Ако съдът
направи това, той би постановил нищожен съдебен акт. Ето защо, обжалваното
определение, с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението в
частта на мотивите му, по реда на чл.250 от ГПК, е правилно и законосъобразно, и ще
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1490 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№4043 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд – I ГО – 10 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
осъден ответника Я. Г. Я., с ЕГН**********, на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на
Р. С. О., с ЕГН **********, сумата над размера от 3000 лв. /три хиляди лева/ до
размера от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от изказвания на ответника на 21.04.2013 г. и на 09.-10-05.2013
г., съдържащи обидни изявления, заедно със законната лихва върху тази горница, за
периода от 23.03.2015 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Я.
Г. Я., с ЕГН**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъден да заплати на Р. С.
О., с ЕГН **********, сумата над размера от 285 лв. /двеста осемдесет и пет лева/, до
размера от 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. О., с ЕГН **********, против Я. Г. Я., с
ЕГН**********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от изказвания на ответника на 21.04.2013 г. и на
09.-10-05.2013 г., съдържащи обидни изявления, за размера над сумата от 3000 лв. /три
хиляди лева/ до размера от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1490 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№4043
по описа за 2018 г. на Софийски градски съд – I ГО – 10 състав, В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, с която е осъден ответника Я. Г. Я., с ЕГН**********, на основание чл.45 от
ЗЗД да заплати на Р. С. О., с ЕГН **********, сумата до размера от 3000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изказвания на
ответника на 21.04.2013 г. и на 09.-10-05.2013 г., съдържащи обидни изявления, заедно
със законната лихва върху тази сума, за периода от 23.03.2015 г. до окончателното
плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Р. С. О., с ЕГН
**********, против Я. Г. Я., с ЕГН**********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изказвания на
ответника на 21.04.2013 г. и на 09.-10-05.2013 г., съдържащи обидни изявления, за
размера над сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, до предявения размер от 36
17
000 лв. /тридесет и шест хиляди лева/.
ОСЪЖДА Р. С. О., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплати на Я. Г. Я., с ЕГН**********, сумата от 916,67 лв. /деветстотин и шестнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки/, преставляваща разноски за процесуално
представителство за въззивната инстанция, КАКТО И сумата от 340 лв. /триста и
четиридесет лева/, представляваща разноски за държавна такса за въззивното
производство, КАКТО И сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.09.2020 г., постановено по гр.д.№4043 по
описа за 2018 г. на Софийски градски съд, ГО-10 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението в частта му, в която е потвърдено определение от 11.09.2020 г.,
решението има характер на определение, и подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18