О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
София,
05.03.2020 г
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VII
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл. с-я:
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия П. ПАНОВ внчд
№ 912 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК вр. чл.306, ал. 3 вр. ал.1, т.4, предл.1 от НПК
Производството е
образувано по подадена от адв. Ж., защитник на Н.Н., срещу Определение на СРС,
23 състав, от 03.12.2019г. по нохд 11551/2019г., с което е отказано връщане на
веществено доказателство по делото, а именно – мотоциклет марка „Сузуки“, модел
„GSHR”, с
рама №****, иззет с оглед за местопроизшествие. В жалбата се посочва,
че нуждата от него по делото вече е отпаднала. Не счита, че досежно вещта е
налице спор за собственост между Н. и Р.Б., доколкото се твърди, че свидетелят Б.сам
признавал в разпита си пред разследващ орган, че е налице договор за
покупко-продажба. Частният жалбоподател твърди, че е получил фактическата власт
върху вещта, за което и заплатил. Счита, че е имало реално изпълнение по
сделката. Сочи, че вещта е сбор от резервни части, доколкото мотоциклетът е бил
свален от отчет в КАТ, съответно не е била необходима форма за действителност
на сделката. Твърди, че мотоциклетът е бил „окомплектован“ след предаването му
на жалбоподателя. Счита, че не е налице форма за действителност и доказване на
сделката. Излагат се доводи, че свидетелят Р.Б. е обяснил на подсъдимия, че е
подал молбата до СРП за връщане на мотоциклета с намерение да го предаде след
това на жалбоподателя Н.. Посочва се, че връщането на мотоциклета на свидетеля Б.би
било неоснователно обогатяване. Моли
съда да отмени атакуваното определение и да постанови връщане на вещта на Н.Н..
Препис от
частната жалба е изпратен на СРП и на Р.Б., като отговор в срок не е постъпил.
Въззивният съд, като взе предвид
доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение от 18.11.2018г.на СРС,
НО, 23 състав, е освободил обвиняемия Н.Н. от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. С атакуваното
определение, по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът е отказал връщането на
мотоциклета на Н.Н. с мотив, че относно вещта има спор за собственост.
Подадената частна жалба е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл.
342, ал.1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Видно от материалите по делото, и в
частност от заявление от Р.Б., находящо се на лист 58 от досъдебното производство,
същият е поискал от СРП връщането на въпросния мотоциклет, като е приложил и
договор за покупко-продажба. Макар и с постановление прокурор от СРП да е
отказал връщането на вещта, в настоящия случай е ясно обективиран спор за
собственост върху вещта, доколкото претенции върху мотоциклета освен жалбоподателят
е обективирало и друго лице. В случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 113 от НПК, доколкото съществува
спор кому принадлежи правото на собственост върху вещественото доказателство по
делото. За посочения извод не е необходимо наличието на предявен иск пред
гражданския съд. Достатъчно е от фактите по делото да бъде установено, че поне
две лица претендират едни и същи права върху определена вещ и сочат себе си
като "правоимащи лица" по смисъла на чл. 111, ал.2 от НПК. Съгласно
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 12 ноември 2014 година на ОСНК на ВКС на правния спор да се гледа като на незаконосъобразна
проява на гражданските правоотношения и на нея да бъде реагирано възможно
най-рано. С предвидената в чл.113 от НПК процедура се цели да се избегне нежелан
резултат, до който би се стигнало с връщането не на правоимащия на вещите,
иззети като веществени доказателства. Според ВКС за възникването на правен спор
е определящо не отнасянето му в съда, а самото му обективиране и констатирането
на последното от съответния орган - служебно или по инициатива на спорещите.
Следва да се посочи също, че изискването в чл. 113 НПК за пазене на
веществените доказателства, „докато решението на гражданския съд влезе в сила“,
следва да се разбира като пазене до окончателното решаване на спора по всеки
допустим от ГПК начин, като в този случай при обективиране от страна на другото
лице, твърдящо права върху вещта, на волеизявление, с което заявява липса на
претенции спрямо процесната вещ, същата може да бъде върната на жалбоподателя.
В случая обаче такова волеизявление липса, даже напротив, Р.Б. изрично е
заявил, че се счита за собственик на вещта и е представил доказателства за това
пред СРП. В случая съдът не може да отдаде каквото и да било правно значение на
посоченото в частната жалба, че Б.е целял да получи вещта, за да я предаде на Н.,
доколкото това изявление не изхожда директно от този свидетел, нито пък
твърдението в жалбата е подкрепено с писмени доказателства, изходящи от това
лице.
Останалите доводи, наведени в
частната жалба, касаят един евентуален гражданскоправен спор за собственост по
същество. Наказателният съд няма правомощията в настоящето производство да
изследва кой е действителният собственик на вещта, надлежно и в изискуемата от
закона форма ли е била прехвърляна вещта, има ли неизпълнение по сделката и
съответно коя е изправната страна. За въззивния съд е ирелевантно също така
дали спорната вещ представлява МПС, същото дали се води на отчет, съответно има
ли регистрация, доколкото при наличието на обективиран спор досежно титуляра на
вещното право НПК не допуска същата да бъде върната на което и да е лице.
Законът също така не предвижда и възможност наказателния съд да се произнася ad hoc по въпроса кой е
носител на съответното право. Колизията между двете обективирани претенции
следва да се реши извънсъдебно, а при липса на такава възможност, по съдебен
ред, и едва тогава, според настоящия състав, би било възможно връщането на
вещта.
Поради тези съображения въззивният съд
намира, че атакуваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на
СРС, 23 състав, от 03.12.2019г. по НОХД 11551/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.