Определение по дело №13632/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29246
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 1 ноември 2022 г.)
Съдия: Христо Кръстев Крачунов
Дело: 20221110113632
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29246
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110113632 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. П. М., с която са предявени
осъдителни искове срещу С------ /правоприемник на С--------/ и А------- /правоприемник на А-
-- с--------/. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
Извън срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от С--------.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се изиска от Специализирания наказателен съд НОХД № 1492/2013г. по
описа на СНС.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 26 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е образувано по искова молба от Г. П. М., с която е предявен
осъдителен иск срещу С-------- и А--- с-------- за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС по
НОХД № 1492/2013г. и НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС и по ВНОХД № 277/2013г.,
ВНОХД № 59/2015г., ВНОХД № 24/2016г. и ВНОХД № 192/2016г по описа на АСНС.
Ищецът твърди, че на 11.04.2012г. с постановление на прокурор при Специализираната
прокуратура /СП/ е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 410/2012г. по описа на
СП срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 321, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/. На 27.06.2012г. ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление
по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е била определена мярка от прокурор при СП -
„задържане за срок до 72 часа“ по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК. На 30.11.2012г. на ищеца
били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и
по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК, като след предявяване на материалите по досъдебното
производство, разследването е било приключено и делото е изпратено на СП със
1
заключително мнение на разследващия полицай. На 20.12.2012г. спрямо ищеца бил внесен
обвинителен акт за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339,
ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК и било образувано НОХД № 2184/2012г. по описа на С-------- /СНС/,
което продължило 8 месеца и 7 дни, в които са се състояли 8 открити съдебни заседания, на
всяко от които ищецът се явил.Присъдата на СНС по НОХД № 2184/2012г. била обжалвана
и било образувано ВНОХД № 277/2013г. по описа на А--- с-------- /АСНС/, като въззивното
производство приключило с решение, с което е отменена изцяло присъдата на СНС и делото
било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Продължителността на производството пред АСНС до връщането му в СНС било 3 месеца
и 1 ден. След връщане на делото в СНС е образувано НОХД № 1492/2013г. по описа на
СНС, което е продължило 1 година, 3 месеца и 7 дни, по което били проведени общо 12
открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал, като на 29.10.2014г. била
постановена присъда, с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан, а мотивите към
нея били изготвени 2 месеца и 15 дни извън срока по чл. 308 от НПК в приложимата
редакция на закона.По подадени основен и допълнителен протест от прокурор при СП е
било образувано въззивно производство по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС, по
което било постановено решение от 09.07.2015г., с което била потвърдена присъдата по
НОХД № 1492/2013г. на СНС. Производството по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС
продължило 4 месеца и 26 дни, а решението било изготвено 1 месец и 15 дни извън срока по
чл. 340 от НПК. Решението по ВНОХД № 59/2015г. на АСНС било обжалвано и било
образувано к.н.д. № 1167/2015г. по описа на ВКС, което приключило с решение от
25.01.2016г., с което е отменено решението на АСН по ВНОХД № 59/2015г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснато абсолютно
процесуално нарушение - липса на протокол от съдебно заседание, като делото е
продължило 5 месеца и 15 дни. При връщане на делото в АСНС за ново разглеждане е
входирано ново въззивно производство - вх. № 45/27.01.2016г., но поради невъзможност за
сформиране на съдебен състав, който да разгледа делото, то е изпратено на ВКС за
определяне на друг еднакъв по степен съд. С разпореждане от 01.02.2016г. на заместник-
председателя на ВКС, делото отново е върнато на АСНС с указания за надлежното му
деловодно оформяне. Поради неспазване правилата за администриране на производство от
страна на АСНС, същото се е забавило с още 8 дни. На 03.02.2016г. материалите по делото
били постъпили в АСНС и било образувано ВНОХД № 24/2016г. по описа на съда. С
разпореждане от същата дата на председателя на АСНС делото било изпратено по
компетентност на ВКС на основание чл. 43, т. 3 от НПК. В частното касационно
производство по ч.н.д. № 148/2016г. по описа на ВКС с определение от 25.02.216г. ВНОХД
№ 24/2016г. е било изпратено за разглеждане от А--- съд - София / САС/, В САС било
проведено въззивното производство по разглеждане протестите - основен и допълнителен на
АСП срещу присъда по НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС - ВНОХД № 192/2016г. по
описа на САС, по което било постановено решение от 16.05.2016г., с което
първоинстанционната присъда била потвърдена. Въз основа на подаден касационен протест
срещу решението по ВНОХД № 192/2016г. на САС било образувано касационно дело, по
което с решение от 16.03.2017г. по к.н.д. № 1118/2016г. на ВКС било оставено в сила
въззивното решение от 16.05.2016г. по ВНОХД № 192/2016г. на САС и ищецът бил
оправдан по всички обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК
и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК.Твърди, че необосновано дългият срок на
продължилото наказателно производство предизвикал у него напрежение, стрес,
несигурност за личния му живот, невъзможност да си намери работа. С оглед наличието на
висящо наказателно производство търпял ограничения в свободата на придвижване поради
наложената мярка за неотклонение „подписка” и процесуална принуда - „забрана да напуска
пределите на Република България”, а също и „остраняване от длъжност” по чл. 69 от НПК,
както и били накърнени доброто му име и репутация. С писмо изх. № 94-Г-184/ 2017г. на
2
заместник-министъра на правосъдието проф. Н--- бил уведомен, че след проверка по случая
неговото заявление с искане за констатиране и обезщетение за нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС, IX състав, в разумен
срок с претенцията за парично обезщетение от 10 000 лева било отхвърлено като
неоснователно, поради което и предявява настоящите искове по реда на чл.2б ЗОДОВ за
сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С-------- не е подал отговор на исковата молба. В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А--- с------
--.
Правната квалификация на предявения иск е: чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на
нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е претърпяла
описаните в исковата молба неимуществени вреди.
УКАЗВА на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК че не сочи доказателства за
твърдените неимуществени вреди.
В тежест на ответниците е да докажат, че производствата са протекли в рамките на
разумния срок, предвид фактическата и правна сложност на делата.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
докаже: продължителността на производството и настъпилите неимуществени вреди в
следствие на разглеждане и решаване на делото извън разумния срок по чл. 6 ЕКПЧ.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може
да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023г.
от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3