Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………16.01.2020 година………….……..Град Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………седемнадесети
декември....………….……………..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава К...………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 411……по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен
иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК за сумата от
общо 122,39 лв., представляваща неплатена главница по задължение за предоставени далекосъсобщителни услуги по договор от 25.12.2016 г. /абонаментен
номер ***/ - 99,64 лв. и по договор от 21.08.2017 г. /абонаментен номер Т.Б./ -
22,75 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
срещу П.П.Г. и било образувано ч.гр.д. № 280/2019 г.,
по описа на Гълъбовски районен съд, като против
ответницата П.П.Г. била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 122,39 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен установителен иск за установяване на вземането по издадена
заповед за изпълнение до размера на 122,39 лева – сума, представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен
договор за мобилни услуги от дата 25.12.2016 г., за клиентски номер № Т.Б. и
договор за мобилни услуги от 21.08.2017 г. за клиентски номер № Т.Б.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 05.07.2017 г. до 04.09.2017 към абонатен
номер № ***, ищецът издал: фактура №**********/05/08/2017г. за отчетения период
на потребление 05/07/2017-04/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 87.65лв. /с ДДС/, от които 14.99лв без ДДСУ-за
абонаментен план НонСтоп 29.99лв., 58.05лв./без
ДДС/-международни разговори, със срок за плащане 20.08.2017г., фактура№**********/05/09/2017г. за отчетения
период на потребление 05/08/2017-04/09/2017 с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 17.99лв. /с ДДС/, от които
14.99лв./без ДДСУ-за абонаментен план НонСтоп
29.99лв., със срок за плащане 20.09.2017г. Ответницата не била заплатила
мобилни услуги на обща стойност 105,64лв., фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 08/2017г. и за месец 09/2017г. С Кредитно известие №
**********/05/10/2017г. за извършена корекция по дълга била сторнирана
сумата в размер на -6,00лвУс ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена и е отразен незаплатения
баланс в размер на 105.64лв., за предходните два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 99.64лв. Неизпълнението на
ответницата да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 105,64лв., ангажирало договорната й отговорност
по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
ответницата за ползваните абонаменти и е издадал по
абонатен номер № *** на дата 05.11.2017г. крайна фактура №********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 471,14 от които претендира сумата от
99,64 лв. цена на предоставените услуги.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 21.08.2017 г. до 24.09.2017 г., към
абонатен номер № Т.Б., ищецът издал: фактура №**********/25/08/2017г. за
отчетения период на потребление 21/08/2017-24/08/2017 с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21.59лв. /с ДДС/, от които
17.87лв./с ДДС/ - за абонаментен план Интернет 20.99лв., 0.12лв.-други услуги с
добавена стойност със срок на плащане 09.09.2017г. и
фактура №**********/25/09/2017г. за отчетения период на потребление
25/08/2017-24/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 20.14лв. /с ДДС/, от които 15.82лв./с ДДС/ - за
абонаментен план Интернет 20.99лв., 0.96лв. - други услуги с добавена стойност
със срок за плащане 10.10.2017г. Ответницата не е
заплатила мобилни услуги на обща стойност 41,73лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г.и месец 10/2017г.
Неизпълнението на ответницата да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност
22,75лв., ангажирало договорната й отговорност на процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.
196, в/ от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника П.П.Г. за ползваните абонаменти
и е издал по абонатен номер №Т.Б. на дата 25.11.2017г. крайна фактура
№**********/25/11/2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на
427,92лв., от които претендира само сумата в размер на 22.75лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 25.09.2017г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, ответницата била в неизпълнение на договора си,
като не е спазила крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп
29.99лв. за мобилен номер **********, съгласно Договор за мобилни услуги от
25.12.2016г. по клиентски номер № *** и на абонамента Интернет 20.99лв за
мобилен номер ********** до 21.08.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 21.08.2017 г.
Моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че съществува вземане в полза на ищеца в общ размер на 122,39 лв.
за незаплатени далекосъобщителни услуги, от които за абонатен номер №*** в
размер на 99.64 лв. за периода от 05.07.2017 г. до 04.09.2017г. -за абонатен
номер № Т.Б. в размер на 22.75 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 24.09.2017,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отвенницата
е подала отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител, като
се заема позиция за допустимост и вероятна основателност на иска. Признава се
сключване на два договора, а именно: Договор за мобилни услуги на 15.12.2016
г., и договор за мобилни услуги от 21.08.2017 г. за друг мобилен номер. Не са
оспорени подписите на двата договора. Сочи, че е основателно искането за
главница по издадените фактури и лихва за забава.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Гълъбовски
районен съд, е бил сезиран с положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните по делото, а и от
представените и приети като писмени доказателства по делото копие на договор за
мобилни услуги от 15.12.2016г. с приложения към него /за абонаментен/клиентски
номер *** и мобилен номер **********/ и договор за мобилни услуги от 21.08.2017
г. с приложения към него /за абонаментен/клиентски номер Т.Б. и мобилен номер
**********/ се установява, че между страните по делото са налице два сключени
договор за предоставяне на мобилни услуги. Ответницата не е оспорила
сключването на тези договори, предвид което съдът приема, че между страните са
налице облигационни правоотношения по посочените два договора.
По отношение на договора от 15.12.2016 г. /за потребените от ответницата по делото услуги за периода от 05.07.2017 г. - 04.09.2017 г. към
абонатен номер № ***/ са представени и приети като доказателства копие на
фактура №**********/05/08/2017г. за отчетения
период на потребление 05/07/2017-04/08/2017 с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 87.65лв. /с ДДС/, със срок за
плащане 20.08.2017г. и фактура№**********/05/09/2017г. за отчетения период на
потребление 05/08/2017-04/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 17.99лв. /с ДДС/, със срок за плащане 20.09.2017
г. След извършена корекция на дълга и сторниране на
сумата от 06,00 лв. била издадена крайна фактура № *********/05.11.2017 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 471,14 лв., от които се претендира по делото сумата от 99,64 лв. цена на
предоставените мобилни услуги.
Относно договора от 21.08.2017 . /за потребените от ответницата услуги за периода от 21.08.2017
г. до 24.09.2017Г., към абонатен номер № Т.Б./ са представени и приети като
доказателства копие на фактура №**********/25/08/2017г. за отчетения период на
потребление 21/08/2017-24/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 21.59лв. /с ДДС/ и фактура
№**********/25/09/2017г. за отчетения период на потребление
25/08/2017-24/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 20.14лв. /с ДДС/. Била издадена крайна фактура
№**********/25.11.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на
427,92лв., от които претендира по
делото само сумата от 22,75лв. цена на предоставените мобилни услуги.
От приложеното частно гражданско дело № 280/2019 г. по
описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че на
основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 174/17.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение, за сумата общо 122,39 лв. за главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги както
следва: сума в размер на 99,64 лв. по договор за мобилни услуги от 15.12.2016
г. и сума в размер на 22,75 лв. по договор за мобилни услуги от 21.07.2017 г. ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 205,00 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Гълъбовски районен съд намира от правна страна
следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи
на кредитора. Чрез него той може
да постигне защита със сила
на присъдено нещо като се
признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на валидно
възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените
договори за мобилни услуги въз основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответницата е потребила
съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна
такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. стойността на доставените далекосъобщителни
услуги в претендирания в исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
От представените по делото договори за мобилни услуги,
сключени между страните по спора се установява, че между тях са възникнали
валидни облигационни връзки по процесните договори.
Тези два договора сключени между страните в настоящото производство, по своята
правна природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори,
по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са
възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на
сключените ненаименовани договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от
него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е
от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са
сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/,
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това
съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата мобилните услуги, посочени в договорите за мобилни
услуги срещу изпълнение на насрещната престация от
страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните
договори за мобилни услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по
смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него
са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска
дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла
на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то
при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е
осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни
договорни условия. В тази връзка следва да се посочи, че от представените
писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни
отношения по сключени между тях два договора за мобилни услуги, съответно от
15.12.2016 г. и от 21.08.2017 г. По силата на валидно възникналото облигационно
правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението
за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
682/2010 г., I т.о. е
прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1
ГПК/. В този смисъл не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради
противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща
цената за предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е
изпълнила, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които
абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил
срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и
допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали
неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като
клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи
и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е
предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги. Досежно
въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора,
същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това
прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е необходима
форма за валидност или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се
оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил
посочените далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на
ответницата възниква задължението за заплащане на цената. Ответницата не е
оспорила нито размера на потребените от нея услуги,
нито тяхната цена. Не са представени доказателства, от които може да се направи
извод, че не са ползвани услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към
фактурите. Тук е момента да се посочи, че
ответницата не оспори фактурираните цени на доставените услуги, поради което
съдът приема, че искът е доказан и по размер. В тази връзка ищецът е представил две крайни
данъчни фактури, издадени от него /в които са обобщени незаплатените фактури по
двата процесни договора/ като тях са обективирани претендираните
вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване на
клетъчната обществена мрежа на ищеца за процесните
периоди.
С процесните договори
страните са поели насрещни права и задължения, като основното задължение поето
от ответницата е именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги, което не е изпълнено от нея. Предвид всичко изложено
настоящия съдебен състав приема предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК за основателен и като такъв следва
да се уважи.
Необходимо е да се напомни, че съдът прие в
определение от о.с.з. от 17.2.2019 г., че не би могъл да се произнесе при
признание на иск в каквато насока е искането на ищеца, тъй като това
процесуално действие следва да изхожда лично от страната или от неин
пълномощник, снабден с изрична представителна власт по чл. 34, ал. 3 от ГПК, с
каквато власт особения представител не разполага.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство
разноски за платена държавна такса - 25,00 лв., възнаграждение за особен
представител – 150,00 лв. и адвокатско
възнаграждение – 180,00 лв. и за адвокатско възнаграждение – 180,00 лв. и
държавна такса – 25,00 лв., съобразно представения от ищеца списък, които да бъдат
възложени в тежест на ответницата.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК по отношение на П.П.Г., ЕГН: ********** и адрес:
*** съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, за сумата от общо 122,39 /сто двадесет и два лева и тридесет
и девет стотинки/, както следва: 1/ сумата от 99,64 лв. /деветдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** за
периода 05.07.2017 г. - 04.09.2017 г., по крайна фактура № *********/05.11.2017
г. издадена по договор за мобилни услуги от 15.12.2016 г. и 2/ сумата от 22,75 лв. /двадесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки/ представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер Т.Б. за периода 21.08.2017 г. - 24.09.2017 г., по крайна фактура №**********/25.11.2017г. издадена по
договор за мобилни услуги от 21.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 174/17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 280/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.П.Г.,
ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата в
размер на 355,00 лв. /триста
петдесет и пет лева/ разноски за исковото производство както и сума в размер на
205,00 лв. /двеста и пет лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 280/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: