Р Е Ш Е Н И Е № 71

гр. Сливен, 28.04.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на седми април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                  Галя Георгиева                             и с участието на прокурора                                    Христо Куков                                       като разгледа докладваното от                Слав Бакалов                           КАНД № 51         по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260033/22.01.2021 г., постановено по АНД № 773/2020 г. по описа на СлРС е потвърдено като законосъобразно НП № 20-0804-000157/07.02.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.З.Г., ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

Горното решение е обжалвано от Г.З.Г.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че служителите на АПИ, във връзка с упражняваните от тях функции, имали право да спират МПС, което не е заплатило съответните такси за използване на пътищата. Начинът на спирането било с палка по образец, в случая не е използвана такава. Нямало образувана административнонаказателна преписка спрямо собственика на МПС относно обстоятелството, че няма винетка, поради което отпадало правомощието на АПИ за спиране на автомобила. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен, както и НП. Алтернативно моли съда да измени наказанието в  минималния предвиден в ЗДвП размер, а именно 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Становище изразява неговия пълномощник адв.Х., който поддържа жалбата.

Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението се явява законосъобразно и обосновано, като са налице условия да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.12.2019 год., в гр. Сливен, на главен път I-6 с посока на движение към кръстовище „Петолъчка" служителите на Национално TOЛ управление - свидетелите С. Г. и М. К. извършвали проверка дали движещите се по главния път МПС имат закупени винетки. Свидетелите получили сигнал, че към тях се движи лек автомобил марка "Шевролет", със с. регистрация, за който няма закупена електронна винетка. Когато видели към тях да приближава процесния автомобил - марка "Шевролет", модел „Каптива", с ДК № …………….., св. Г., подал знак на водача на автомобила със „стоп палка" да спре, но последният дори не намалил скоростта. За случилото се св. Г. съставил докладна записка, въз основа на която св. П. В. съставил АУАН за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на собственика на автомобила - жалбоподателя Г. в присъствието на свидетелите Г. и К.. При съставянето на акта жалбоподателят не изложил възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При тези мотиви районният съд  потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Касационната инстанция намира, че решението на РС Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, за да е осъществен съставът на нарушение по тази норма, е необходимо да е налице неизпълнение на сигнал, подаден от контролен орган. Несъмнено служителите на "БГ ТОЛ" имат статута на контролни органи по смисъла на  чл. 167а, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата. В случай на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП (неспиране на подаден сигнал със стоп палка) и при изложено в жалбата изрично възражение, че са налице съмнения за възприемане на сигнала от нарушителя, в тежест на административно-наказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране, както и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е, че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране.

В конкретния случай от събраните във въззивното производство доказателства е безспорно установено, че на лицето посочено като нарушител – Г.З.Г. е бил подаден надлежен сигнал за спиране, същият е възприел сигнала и за него е възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от него МПС, поради което следва да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. В хода на първоинстанционното производство са разпитани служителите в сектор "Контрол и правоприлагане" Бургас към НТУ при АПИ, от показанията на които несъмнено се установява мястото на което са били позиционирани служителите на АПИ, посоката на движение на касатора, пътната обстановка, като е установено по несъмнен начин каква е причината за подаване на сигнала за спиране, както и обстоятелството че Г. не е реагирал на подадения сигнал, а е продължил движението си. Правилно съдът е кредитирал показанията на служителите на БГ ТОЛ, доколкото същите са последователни и логични, а и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът е съобразил доказателствената тежест на АУАН съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая не са събрани други доказателства, които да оборват установеното с АУАН. Съдът правилно е и преценил санкционната норма, както и размера на наложеното наказание.

Относно липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН РС Сливен е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Субектът на административното нарушение е определен правилно и съобразно разписаните в закона правила. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. От доказателствата по делото се установява, че МПС е регистрирано на името на касатора. Собственикът е бил установен от контролните органи след извършване на нарушението и не е попълнил декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Задължението за установяване и посочване на лицето, което е управлявало автомобила, не е на контролните органи, а на собственика, в хипотезата на чл. 188 от ЗДвП. Само в тази хипотеза, ако собственикът категорично посочи на кого е предоставил автомобила си, ползвателят се привлича към отговорност. При неизпълнение на това задължение от собственика, той понася следващата се за нарушението санкция. След като в случая собственикът не се е възползвал от правото си по чл. 188, ал. 1 изр. 2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, касационната инстанция намира, че правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Неоснователно е възражението на касатора, че след като липсва образувано АНП за нарушение на чл.10 ал.1 Закона за пътищата, то било установено, че разпореждането на органа по чл. 167а, ал. 2 ЗДвП било на несъществуващо основание. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 3 ЗДвП определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Този контрол може да бъде осъществен, чрез всички предвидени в закона способи, включително и по начина посочен чл. 167а, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Образуваното на АНП за нарушение на чл.10 ал.1 Закона за пътищата е следствие на такъв осъществен контрол, който касатора, като не е изпълнил разпореждането да спре управляваното от него МПС по начина посочен в чл. 103 от ЗДвП е осуетил. По делото не е установено, че сигнала за спиране не е подаден със стоп-палка, различна от посочената в чл.167а, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като такива твърдения се навеждат едва пред касационната инстанция.

Съдът намира, че в случая не е налице малозначителност на нарушението, обуславяща отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването им не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Наказателното постановление е законосъобразно и в частта относно размера на наложените наказания на наказаното лице, като правилно е приложен чл.27 от ЗАНН. Съгласно чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол. Видно от наказателното постановление, наложените наказания са към минималния за наказанието „лишаване от право да управлява МПС" и към средния относно глобата.

Настоящият касационен състав намира, че наложените с обжалваното НП наказания „глоба" в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца, не са несъразмерно тежки, съобразно изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и съответстват на целите на чл. 12 от ЗАНН. Съобразно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Не са изтъкнати смекчаващи обстоятелства обуславящи налагането на по-леко наказание.

 Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 260033/22.01.2021 г., постановено по АНД № 773/2020  г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.