№ 839
гр. София , 19.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.457 от НПК.
По предложение на Градски прокурор при Софийска градска прокуратура, с
определение от 26.05.2021 г. на СГС, НК, 10 състав, постановено по ЧНД № 946/2021 г., е
прието за изпълнение съдебно решение № 35/2016 от 30.03.2016 г., постановено по
съкратена процедура 65/2015 г. от Областния съд в Барселона, пети състав, по
предварително производство № 4984/2013 г. на Следствен съд № 13 в гр. Барселона,
Кралство Испания, в сила на 15.04.2016 година. С това решение българският гражданин Н.
Д. П., роден на 18.03.1985г. в гр. Ловеч, неосъждан към датата на деянието, със средно
образование, неженен, с ЕГН ********** е осъден на едно общо наказание „лишаване от
свобода“, за срок от 4 /четири/ години за осъществен състав на престъпление по чл.400,
във вр. с чл.399а, параграф 1, дял XVIII „Фалшифициране на кредитни и дебитни карти и
пътнически чекове“ и глава - III „Общи разпоредби“ от Наказателния Кодекс на Кралство
Испания за това, че на 17.10.2013 г. осъществил две престъпления на територията на гр.
Барселона, Кралство Испания, както следва:
1. на 17.10.2013 г. при банкомат на банка Sabadell, на адрес ул. „Ramba“ № 126,
в гр. Барселона в съучастие с неустановено лице, като помагач, улеснил изпълнение на
престъпление, свързано с монтиране на техническо средство - устройство за разчитане на
кредитни карти, както и устройство с камера за запис на въведен PIN код, за да придобие
информация за съдържанието на платежен инструмент, съответстващо на престъпление по
чл. 249, ал.3, вр. с чл.20, ал.4 от НК;
2. На 17.10.2013 г. в хостел “Athenas“, на ул.„Andreu Soler" № 2, Сан Андриан
1
дел Бесос (Барселона) в съучастие с неустановено лице, като извършител, пазил
инструменти - компютър, пластмасови пластини със слот и електронна платка във
вътрешната част, които симулират отвора на банкомат, електронен чип за микрокамери,
USB четец за сваляне на информация за копирани банкови карти, които са послужили за
подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал.2 НК - престъпление, съответстващо на
чл.246, ал.3, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗСИНЗС, на осъденото лице Н. Д. П. е
определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието в Република
България.
На основание чл.457, ал.5 от НПК, съдът е приспаднал предварителното
задържане на П., на територията на издаващата държава от 5 /пет/ дни - за периода от
17.10.2013 г. до 19.10.2013 г. и за периода от 06.08.2015 г. до 07.08.2015 г.; на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК - задържането на П. на територията на Република България по ЕЗА,
издадена на 29.07.2020г. от Областния съд - гр. Барселона, Кралство Испания, а именно за
времето от 18.00 часа на 01.09.2020 г. до 04.09.2020 г.; на основание чл.59, ал.1, т.2 от НК -
периода, в който спрямо Н. Д. П. е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен
арест“ на територията на Р.България по ЕЗА, издадена на 29.07.2020 г. от Областния съд на
гр. Барселона, Пето отделение, считано от 04.09.2020 г. до привеждане в изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено с присъда по съкратена процедура 65/2015 г.
от Областния съд в Барселона, пети състав.
Недоволен от постановеното определение е останал осъдения П., който чрез
упълномощения си защитник го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се релевират
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се неспазване на
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /в сила от
01.01.2020 г./, а именно: неизпълнение на задължителните изисквания на чл.15, ал.1, т.1 от
този закон - липса на удостоверение по чл.3 от същия закон , което било безспорно
основание за отказ от признаване и изпълнение на решението; липса на доказателства за
спазена процедура по чл.15, ал.1, т.9, б. „а“, „б“ и „в“ - липса на доказателства, че П. е бил
уведомен за влязлото в сила решение, с оглед възможността му да иска възобновяване на
делото и разглеждане с негово лично участие. Твърди се, че П. бил осъден задочно; не бил
призован за производството, респективно не бил участвал по делото и не бил уведомен за
решението – все обстоятелства, посочени в цитирания закон, като основания за отказ от
признаване и изпълнение на присъдата. Според защитника, неправилно
първоинстанционният съд приел, че не следва да се произнася по тези въпроси в това
производство, като това е следвало да стори съдът /СГС 24 с-в, с.з. от 10.12.2020 г. по НЧД
3261/20 г./, постановил отказ от изпълнение на ЕЗА. Обратно, СГС 24-ти състав се бил
произнесъл, че по тези въпроси следвало да се произнесе съдът, който ще се произнася по
настоящата процедура, независимо от представените от защитника доказателства, издадени
2
от затвора в Испания и направените искания по тези въпроси. Така налице бил отказ от
коментар и произнасяне във връзка със Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебните актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода от два съдебни състава и по двете разглеждани процедури /24 с-в на
СГС и от 10 с-в на СГС/, като към този момент липсвало произнасяне по тези въпроси.
Защитникът твърди и, че първоинстанционният съдебен акт бил издаден от
съдебен състав, след допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на
осъденото лице, а именно, без да се съберат и приложат необходимите безспорни
доказателства, и без да са налични задължителни реквизити за признаване на решението.
По повод приспадането на срока на задържане, защитникът счита, че следва да
бъде приспаднат целия срок на задържане на П. в Кралство Испания, от пристигането му
там - от 03.09.2017 г. до 01.09.2020 г., тъй като приложените документи от затвора
установявали, че престоят му там е бил на база влязла в сила присъда на съда в Барселона.
Защитникът твърди и, че след приключване на делото, за което е бил изпратен с ЕЗА, а
именно на Съда в Мадрид /аудиенция национал/ наказанието, което П. получил – „лишаване
от свобода“ за срок от 4 години и 1 месец, било заменено с експулсион, издаден на
06.07.2020 г. и е трябвало веднага след тази дата П. да бъде върнат в България. Това не се
било случило, заради издадена ЕЗА от съда в Барселона и до връщането му на 01.09.2020 г.,
бил задържан в Испания именно поради издадената ЕЗА на Съда в Барселона. От това
следвало, че поне срока от 06.07.2020 г. до 01.09.2020 г. трябва да се приспадне от срока на
наказанието по присъдата на Съда в Барселона.
Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо това да бъде
постановен отказ от признаване и приемане за изпълнение на съдебно решение № 35/2016 г.
от 30.03.2016 г. постановено по съкратена процедура 65/2015 г. от Областен Съд Барселона,
пети състав, по предварително производство № 4984/2013 г. на Следствен Съд № 13 в гр.
Барселона, Кралство Испания в сила на 15.04.2016 година. Алтернативно, се прави искане за
признаване на целия период на задържане в Кралство Испания или поне периода от
06.07.2020 г. до 01.09.2020 година.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът поддържа жалбата
и направените в нея искания. Дословно преповтаря изложените в жалбата възражения
против атакуваното определение.
Трансферираното лице Н. Д. П. поддържа изложеното от защитника му, като в
последната си дума моли жалбата му да бъде уважена.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата на
осъдения Н.П. за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а определението на
Софийски градски съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
3
материалите по делото, както и с изложените от страните в съдебно заседание становища,
както и разпоредбата на чл.457 и сл. от НПК намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за събирането на
доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата от съществено значение за
делото.
Изведените от решаващия съд фактически констатации са правилни. Обосновано
е прието, че българският гражданин Н. Д. П. е осъден с решение № 35/2016 от 30.03.2016 г.,
в сила от 15.04.2016 г., постановено по съкратена процедура 65/2015 г., от Областния съд в
Барселона, 5 - ти състав по предварително производство № 4984/2013 г., на Следствен съд
№ 13 в гр. Барселона, Кралство Испания, за това, че на 17.10.2013 г., Н. Д. П., осъществил
на територията на Кралство Испания две различни деяния на едно и също престъпление на
територията на гр. Барселона, Кралство Испания /подробно описани по-горе в настоящото
определение/, като същите са извършени в съучастие с неустановено лице.
Описаните деяния са квалифицирани като престъпление чл.400 във вр. чл.399а,
параграф 1, дял XVIII „Фалшифициране на кредитни и дебитни карти и пътнически чекове“
и глава – III Общи разпоредби от Наказателния кодекс на Кралство Испания.
За така извършените престъпления на Н. Д. П. е наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 4 /четири/ години. По време на производството и след
влизане в сила на решението, П. е бил задържан в предварителен арест на територията на
осъдилата го държава по това наказателно производство за общо пет дни, до предаването му
на българските власти.
Съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица, приета на 21.03.1983 г., в
Страсбург, Р.Франция, по която Кралство Испания и Република България са страни,
осъденият Н. Д. П. е бил приведен в България за изтърпяване на остатъка от наказанието,
наложено му с решението, произнесено от испанските съдебни власти.
За да приеме за изпълнение решението, постановено от Областния съд в
Барселона 5-ти състав, по предварително производство № 4984/2013 г. на Следствен съд №
13 в гр.Барселона, Кралство Испания, първостепенният съд, съгласно изискванията на
чл.457, ал.3 от НПК е поставил на преценка следните обстоятелства-на кой текст от
българския НК кореспондира престъплението, за което е осъден П. и какво наказание следва
да изтърпи, какъв следва да бъде първоначалния режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, респективно каква част от наказанието е изтърпял осъдения на
територията на осъдилата го държава.
Настоящата инстанция констатира, че изводите, до които е достигнал СГС
относно кореспондиращия престъпен състав по българския НК на този, за които е осъден П.
в Испания са правилни. Деянията, квалифицирани като престъпления по чл.400, във вр.
чл.399а, параграф 1 дял XVIII „Фалшифициране на кредитни и дебитни карти и пътнически
4
чекове“ и глава – III Общи разпоредби от Наказателния кодекс на Кралство Испания,
съответстват на престъпленията по чл.249, ал.3, във вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл.246, ал.3,
вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България, където е криминализирана престъпна дейност,
засягаща обществените отношения, свързани с функциониране на финансовата система, като
в тази връзка първоинстанционният съд, е изложил изключително подробни мотиви.
При решаване и на останалите въпроси, свързани с приемането за изпълнение на
решението, настоящия съд намира, че СГС законосъобразно, на основание чл.457, ал.5 от
НПК и в съответствие с ТР № 3/2013 г., е приспаднал предварителното задържане на
осъдения български гражданин Н.П., на територията на Кралство Испания, считано от
17.10.2013 г. до 19.10.2013 г. и за периода от 06.08.2015 г. до 07.08.2015 г. – общо 5 дни;
задържането на П. на територията на Република България по ЕЗА, издадена на 29.07.2020 г.
от Областния съд - гр. Барселона, Кралство Испания за изпълнение на наказание „лишаване
от свобода“, а именно за времето от 01.09.2020 г. до 04.09.2020 г. – 3 дни; периода, в който
спрямо Н. Д. П. е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест” на територията
на Република България по ЕЗА, издадена на 29.07.2020 г. от Областния съд, Пето отделение,
считано от 03.09.2020 г. до привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“,
наложено с присъда по съкратена процедура 65/2015 г. от Областния съд в Барселона, пети
състав.
Оплакването Н. Д. П., касаещо отказа на първоинстанционният съд да приспадне
целия срок на задържане на П. в Кралство Испания от пристигането му там - 03.09.2017 г. до
01.09.2020 г., включващ периода на престоя му в затвора в гр. Сото дел Реал и задържането
в затвора Зуера (Сарагоса) за периода до експулсирането му на територията на Република
България на 01.09.2020 г., настоящата инстанция намира за неоснователно. Това е така,
защото немалкия обем документи, получени от осъдилата държава, във връзка с
направеното искане от СГС в тази насока, с категоричност установяват, че освен петте дни,
през които П. е бил задържан на територията на Кралство Испания - от 17.10.2013 г. до
19.10.2013 г. и от 06.08.2015 г. до 07.08.2015 г. /л.144-145 и л.171-181 от СП, както и събраните такива в отделна
папка към делото/, доказателства за други задържания по процесното наказателно производство
не са представени. В тази връзка отново СГС е изложил обстойни мотиви, като е коментирал
и по кое наказание от кое наказателно производство е приспаднат престоя на П. в
пенитенциарно заведение. Напълно правилно и обосновано първоинстанционният съд се е
съобразил с принципа, че съдът на изпълняващата страна е обвързан с удостоверителната
стойност на издадените от осъдилата държава документи. Както и правилно решаващият съд
е изтъкнал, че в случай, че компетентните съдилища, на осъдилата държава, при
постановяването на осъдителен съдебен акт не са приспаднали и зачели периода на
задържане по едното производство от размера на наказанието по другото, след
приключването на двете самостоятелни наказателни производства или ако не е издаден
съдебен акт за групирането на еднородни наказания, наложени с различни присъди, или акт,
с който да е било определено едно общо наказание - най-тежкото от тях, то българският
наказателен закон допуска подобна процедура съгласно чл.8, ал.1 от НК, чл.25, ал.1 от НК и
5
няма пречка осъденото лице, ако счита, че са налице основанията за групиране и приспадане
на изтърпяно наказание по съдебен акт, постановен от държава - членка на ЕС, от
наказанието, наложено със съдебен акт на Областен съд - Барселона с присъда, в сила от
15.04.2016 г., приета за изпълнение съгласно чл.44, ал.8, вр. с чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, да
инициира съответно производство за това. В този смисъл оплакването на трансферираното
лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователни са и другите възражения на трансферираното лице. Всъщност,
следва да се отбележи, че всички, изложени в жалбата оплаквания на осъденото лице Н. Д.
П., са преповторени, тъй като всички те, са били поставени в хода по същество, в
проведеното съдебно заседание по това производство, пред първоинстанционният съд и са
преповторени и пред настоящата въззивна инстанция, също в хода по същество. Всички
възражения са били обсъдени от съдебния състав на СГС, подробни и мотивирани отговори
на които са изложени в мотивите на определението, които Софийски апелативен съд
напълно споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.
В допълнение към оплакването на жалбоподателя, за нарушаване от страна на
Софийски градски съд на задължителните изисквания на чл.15, ал.1, т.1 /липса на
удостоверение по чл.3/ и чл.15, ал.1, т.9, б. „а“, „б“ и „в“ /липса на доказателства за спазени
процедури/ от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/в сила от 01.01.2020 г./, представляващи, според защитника, безспорно основание за отказ
от признаване и изпълнение на решението, поради липса на доказателства за спазена
процедура, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че нормата на
чл.15 от цитирания закон не е императивна, т.е. въпрос на преценка от страна на
решаващият съд е доколко наличието или липсата на визираното в чл.3 удостоверение /по
посочения в закона образец/, както и неспазването на процедурата по чл.15, т.9 от закона, са
основания за отказ да се признае и изпълни съдебния акт на осъдилата държава. Не случайно
разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС гласи: „Съдът може да откаже да
признае и изпълни съдебния акт, когато:…“. Тъй като обаче, процесното производство не е
проведено по реда на този закон, а по реда на Глава 36 – та, Раздел I – „Трансфер на осъдени
лица“ от НПК, за което в мотивите на атакуваното определение СГС е изложил подробни и
обосновани мотиви, с които САС напълно се съгласява, то коментара на визираните в чл.15,
ал.1, т.1, и т.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС разпоредби, според настоящата инстанция се явява
безпредметен.
Съвсем отделен е въпросът, че твърденията на защитника за липса на
удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не отговаря на истината, защото, заедно с
изпратените от Кралство Испания документи, с превод и на български език – Окончателно
решение № 35/2016 – FC, по бързо производство 65/2015, предварително производство №
4984/2013 на Следствен съд № 13, Барселона; Европейска заповед за арест от 29.07.2020 г.,
издадена от Областен съд - Барселона, пето отделение, Кралство Испания, се съдържа и
6
„Удостоверение за изпълнението на съдебни решения, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или други мерки, включващи лишаване от свобода в друга държава
членка на европейския съюз“ от дата 12.02.2021 г., касаещо окончателното съдебно решение
за налагане на наказание на Областен съд Барселона, пети състав, постановено на 30.03.2016
г., влязло в сила на 15.04.2016 година. Това удостоверение е точно копие на приложеното
към § 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС приложение № 1.
Поради тези съображения, САС счита, че обжалваното определение на СГС, НК,
10-ти състав следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.457, ал.7 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 10-ти състав,
постановено в открито съдебно заседание на 26.05.2021 г. по НЧД № 946/2021 г., като
правилно, законосъобразно и обосновано.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7