Р Е Ш Е Н И Е
№
9.10.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
тридесети септември
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1809 по описа за
Производството
е образувано по искова молба на Н.Д. Грабровска срещу
И.К.Г., с която се иска предоставяне на ищцата упражняването на родителските
права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете и за
осъждането на ответника да му заплаща издръжка – занапред и за минал период.
Ищцата твърди, че от съвместното съжителство
с ответника имат две деца, едното от които не е навършило пълнолетие. Заявява,
че от м. декември
В законоустановения срок не е подаден
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът не оспорва родителските права по
отношение на детето да бъдат упражнявани от майката, при която да бъде и
неговото местоживеене, като заявява, че ще поеме издръжка в размер на 140.00
лева занапред. Твърди, че неговата майка е поела издръжката за сина му вместо
него самия за последната една година и в тази връзка счита, че не дължи
издръжка за минал период.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се
установява, че страните по делото са родители на непълнолетния М И Г..
Ответникът не спори, а изрично признава, че
грижите за детето са поети от майката, макар да заявява, че бабата на
непълнолетния по бащина линия поема разноските за ток и вода в жилището, което
детето обитава.
Според изложеното в социалния доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Свищов, понастоящем майката и детето
живеят в гр. Полски Тръмбеш – непълнолетният в
жилището на своята баба по бащина линия, а ищцата на квартира в съседство. Посочено
е, че основните грижи за детето се полагат от майката, като между нея и сина й
е налице силна емоционална връзка, както и че бащата не предоставя средства за
издръжката му.
Според изложеното в социалния доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, понастоящем
ответникът живее в гр. Велико Търново, както и че същият е безработен. Същият е
споделил пред социалните работници, че не оспорва желанието на майката да
упражнява родителските права над сина им, тъй като самият той към момента не би
се справил с цялостното му отглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК,
когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на
родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на
интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на
грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и
битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ
от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в
подходяща семейна среда.
От представения социални доклади, изготвен
от Дирекция „Социално подпомагане” – Свищов и Велико Търново, несъмнено се
установява, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от неговата майка, като бащата не отделя средства за издръжката му. По
данни на самия непълнолетен двамата с баща му се чуват по телефона около 2-3
пъти месечно, като последният не му предоставя джобни пари и не му закупува
вещи. С оглед посоченото, съдът намира, че интересите на детето биха били
пълноценно защитени от майката, която полага основните грижи по отглеждането и
възпитанието му след раздялата на родителите. Тук следва да се има в предвид,
че детето живее и учи в гр. Полски Тръмбеш, където
има изграден приятелки кръг, като евентуална промяна в установения бит и среда
би довела до нежелани последици върху неговата психика. Следва да се отчете и
създаденото у детето спокойствие под грижите на неговата майка, както и
становището на бащата, че към момента не би се справил с цялостното отглеждане
на сина си.
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана
и необходимостта от контакти с бащата с цел недопускане на синдрома на
родителското отчуждение. Затова предвид уважаване на претенцията за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с непълнолетния
си син. Ето защо, съдът като съобрази възрастта на детето, обстоятелството, че
към момента то живее и учи в гр. Велико Търново, а бащата живее в гр. Велико
Търново, това, че и към момента контактите между двамата са значително
занижени, намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и
трета събота от месеца, за времето от 10:00 до 17:00 часа, както и две седмици
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Необходимо е да се
отбележи, че в останалия период бащата би имал възможност да се вижда с детето
и да поддържа контакти с него, разбира се, след съответните договорки между
родителите и при желание на детето.
Относно дължимата издръжка, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Относно дължимата издръжка, съдът
следва да съобрази още и установения в чл. 142 СК минимален размер на същата.
Нуждите на детето понастоящем са свързани
най-вече с необходимостта от средства за храна, облекло, учебни пособия и помагала,
здравеопазване, както и такива, свързани със създаването на нормални условия за
живот и възпитание. Предвид възрастта на детето и етапа на неговото развитие,
неминуемо са необходими и средства за развлечения в свободното от училищни
ангажименти време. От своя страна, бащата е безработен, макар по негови
собствени твърдения да има намерение да започне отново работа като международен
шофьор.
Горните
обстоятелства, отнесени към законовото и морално задължение на родителите да
осигуряват съответната част от необходимата издръжка за децата си, мотивира
съдът да приеме за основателна претенцията за издръжка в минималния
законоустановен размер за страна към момента на приключване на устните
състезания, а именно – в размер на 140.00 лева на месец, макар да приема, че
търсеният размер на издръжката е недостатъчен предвид възрастта на детето.
Претенцията
за заплащане на издръжка за минал период също се явява основателна, тъй като ответникът
не ангажира доказателства за това, че е давал издръжка за сина си за периода
след фактическата раздяла на родителите и в частност за период от една година
преди подаване на исковата молба.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 325.00 лева
представляващи направените разноски за държавна такса от 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение от 300.00 лева, приемайки че половината от общо
заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за заплатени по иска по
чл. 127, ал. 2 СК, а другата половина от тях – по иска по чл. 49 СК.
С оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в размер от 201.60
лева по сметка на Районен съд - Велико Търново, дължима върху размера на
определената издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на М И Г., ЕГН ********** на майката Н.Д. Грабровска,
ЕГН **********, при която да бъде и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И.К.Г., ЕГН ********** и детето М
И Г., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота от месеца, за
времето от 10:00 до 17:00 часа;
- две седмици през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
И.К.Г.,
ЕГН ********** да заплаща на сина
си М И Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 140.00 (сто и
четиридесет) лева за периода от подаване на исковата молба - 14.6.2019 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.К.Г.,
ЕГН ********** да заплати на сина си М И Г., ЕГН ********** сумата
от 1 680.00 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева, представляваща издръжка за
минало време - за периода от 14.6.2018 г. до 14.6.2019 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта, с която исковете за
издръжка са уважени.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН ********** да заплати на Н.Д.Г.,
ЕГН ********** сумата от 325.00 (триста двадесет и пет) лева – направените в
производството разноски.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна
такса в размер от 201.60 лева (двеста и един лева и шестдесет ст.) лева, както
и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: