Р Е
Ш Е Н
И Е №260288
гр. София, 23.09.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 856 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„Ю.Б.” АД, ЕИК ********* е предявил срещу Е.Я.Т. с ЕГН **********
и Т.П.Т. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца
към ответниците за солидарно заплащане на следните суми :
- 15 418.32 евро – част от обявената за предсрочно
изискуема главница (от общо дължима главница в размер на 17 856.07 евро) по договор за ипотечен
кредит № 69-50/25.04.2007 год., сключен между „А. б.“ АД чрез „А. б. – клон
България“ КЧТ, кредитодател, Е.Я.Т., кредитополучател и Т.П.Т., поръчител,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2020 год. до
окончателното й заплащане и
- 168 лева – заплатени нотариални
такси за уведомяване за предсрочна изискуемост,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС – Сливница.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и
произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от
ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по
дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по
ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС – Сливница.
Ищецът /правоприемник на дейността
на „А. б. – клон България“ КЧТ/ твърди,
че между „А. б.“ АД чрез „А. б. – клон България“ КЧТ,
кредитодател, Е.Я.Т., кредитополучател и Т.П.Т., поръчител, бил сключен договор за ипотечен
кредит № 69-50/25.04.2007 год., с който кредитодателят е отпуснал
на кредитополучателя кредит в размер на 29 700 евро. В чл.12 и чл.13 от
договора било уговорено кредитът да бъде издължен за период от 20 години, а
погасяването да се извършва на 240 анюитетни месечни вноски, включващи главница
и лихва. Конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното
издължаване били определени в погасителен план, представляващ неразделна част
от договора. С подписването му кредитополучателят се е задължил да се явява в
банката в началното на всяка календарна година за да получи актуалния
погасителен план.
Съгласно чл.19 от договора в
случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска
съгласно погасителния план кредитополучателят се задължавал да заплаща лихва за
забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 %
годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното изплащане на
просроченото задължение.
На 28.12.2009 год. страните
сключили анекс № 1 към договора, с който уговорили, че вземането на банката,
включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница,
наказателна лихва върху просрочена главница, ще бъде трансформирано в редовна
главница. С чл.2 на анекса срокът за погасяване на дължимите суми се удължавал
до 28.04.2027 год., включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащат
само лихвите. Погасяването на кредита следвало да бъде извършено на 196 равни
месечни анюитетни вноски /от които една последна изравнителна/, включващи
главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от анекса.
С подписването на анекс № 1 и от
поръчителя Т.П.Т. последният се задължил да отговаря солидарно и изцяло за
всички задължения на кредитополучателя при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД за
изплащането на целия размер на кредита.
На 28.12.2009 год. страните
сключили и анекс № 2 към договора, с който договорили промяна на лихвата по
кредита и подписали актуален погасителен план за издължаването му.
Твърди се, че поради просрочие на
дължимите суми по кредита ищецът подал заявление по чл.417 ГПК с вх. №
1560/08.06.2020 год. по описа на РС – Сливница въз основа на извлечение от
счетоводните си книги – за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Е.Я.Т.
и Т.П.Т., като било образувано ч.гр.д. № 221/2020 год. Заповедното производство
било образувано само и единствено за просрочените суми по кредита, без банката
да е обявила към този момент целия кредит за предсрочно изискуем. Заповедният
съд издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 10.06.2020 год., а
впоследствие било образувано изпълнително дело № 679/2020 год. по описа на ЧСИ
С. Л., рег. № 927 на КЧСИ.
Тъй като и след образуване на
горното дело кредитополучателят и солидарният длъжник продължили да бъдат в
неизпълнение по договора, ищецът предприел действия по обявяване на кредита за
предсрочна изискуем, като връчил чрез ЧСИ Стоян Лазаров уведомлението за
предсрочна изискуемост, получено от ответниците на 03.07.2020 год. На
22.07.2020 год. ищецът подал ново заявление по чл.417 от ГПК, като било
образувано ново ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС – Сливница и му били издадени
изпълнителен лист и заповед за изпълнение срещу длъжниците за солидарно
заплащане на следните суми –
- 15 418.32 евро – част от обявената за предсрочно
изискуема главница (от общо дължима главница в размер на 17 856.07 евро) по договора за ипотечен
кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2020 год. до
окончателното й заплащане и
- 168 лева – заплатени нотариални
такси за уведомяване за предсрочна изискуемост.
Сочи се, че горното вземане е
само част от общо дължимото такова по договора за кредит, а именно –
- 17 856.07 евро – главница;
- 5 162.47 евро – възнаградителна
(договорна) лихва;
- 977.43 евро – наказателна
(мораторна) лихва;
- 380.20 лева – нотариални такси
и
- 203.87 евро – застраховки.
Сочи се, че в случая кредиторът
се е възползвал от правото си да претендира само част от вземането си, като
претендираната в случая главница представлява предсрочно изискуема, а не такава
с настъпил падеж.
Преписи от и.м. и приложенията към същата са връчени
на ответниците с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същите чрез общия си процесуален представител адв. К.С. от САК са
подали общ отговор на исковата молба, с
който са оспорили предявения иск като недопустим и неоснователен, взели са
становище по обстоятелствата, на които се основава и са направили възражения
срещу тях.
Сочи се, че производството по
настоящето дело е недопустимо, доколкото с влязло в законна сила решение от
16.03.2017 год., постановено по т.д. № 149/2016 год. на ОС – Стара Загора, със
сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса относно съществуването и дължимостта
на парични суми, произтичащи от договора за ипотечен кредит № 69-50/2007 год.,
предмет и на настоящото дело. Производството по делото е било образувано по
искова молба с правно основание чл.422 от ГПК на „Ю.Б.” АД, подадена на
14.06.2016 год., за признаване за установено, че ответниците Е.Я.Т. и Т.П.Т. дължат следните суми :
- сумата от 26 603.14 евро – главница по договора за
ипотечен кредит;
- сумата от 1670.08 евро – просрочена лихва върху
редовна главница за периода 29.09.2013 год. – 15.02.2013 год.;
- сумата от 2 195.28 евро – наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 29.10.2013год. – 24.08.2015 год.;
- сумата от 288.62 евро – наказателна лихва върху
просрочена лихва за периода 29.10.2013 год. – 24.08.2015 год.;
- сумата от 59.40 лева – годишна такса за управление
на кредита;
- сумата от 86.40 лева – разноски за нотариални
покани,
както и претендираната законна лихва от 28.08.2015
год. до окончателното плащане на задължението и направените по делото разноски.
С цитираното по-горе решение така предявеният иск бил
отхвърлен изцяло. Тъй като съгл. чл.298 от ГПК съдебното решение влиза в сила
между страните по делото, по отношение на предявеното основание на спорното
право в исковата молба и формираното искане, се сочи, че предявеният иск по
настоящето производство, който има за предмет установяването на съществуващо
парично вземане на ищеца срещу ответниците по договор за ипотечен кредит №
69-50/2007 год., е недопустим с оглед забраната за пререшаване на спор, решен с
влязло в сила решение по смисъла на чл.299 от ГПК.
Независимо от гореизложеното се излагат и аргументи за
неоснователност на иска. Сочи се, че през годините ответниците са сключвали
редица договори за банкови кредити с „А. б. – клон България“, един от които е с
идентификационен номер № 69-50/2007 год. Ответниците обаче не са сключвали
договор с банката с твърдяното от ищеца и представено съдържание. Твърди се, че
в случая са ползвани отделни и конкретни страници от действително сключени между
„Алфа банк – клон България“, Е.Я.Т. и Т.П.Т. други договори за банкови кредити,
които са били добавени и прибавени към такива, които не са били договаряни и
подписвани от ответниците, за да бъде придаден вид на представените по
настоящето дело договор за ипотечен кредит № 69-50/2007 год. и анекси към него,
че са действително сключени и подписани от ответниците. С оглед на изложеното
се оспорват приложените към исковата молба, както и в рамките на заповедното
производство по ч.гр.д. № 201/2020 год. на PC – Сливница горепосочени писмени
доказателства.
На следващо място, сочи се, че настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за ипотечен кредит е била съобщена на Е.Я.Т. и Т.П.Т.
още на 12.03.2015 год. Тъй като между страните е било водено предходно съдебно
производство по т.д. № 149/2016 год. на ОС – Стара Загора, завършило с влязло в
законна сила отхвърлително решение, доколкото исковете по това дело са били
отхвърлени, всички започнали да текат, респ. изтекли преклузивни и давностни
срокове, не се считат за спрени или прекъснати докато е траело съдебното
производство, по арг. от чл.115, б.„ж“ във вр. с чл.116, б.„б“ от ЗЗД.
Сочи се, че ответникът Т.П.Т. има качеството на
поръчител по процесния договор за кредит, а съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В случая
обаче предсрочната изискуемост на кредита е настъпила най-късно на 12.03.2015
год., когато волеизявлението на банката е стигнало до ответниците, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено едва на 23.07.2020
год., т.е. повече от шест месеца след обявяването на предсрочната изискуемост.
Дори да се приеме, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита не е породило действие с връчване на уведомлението на 12.03.2015 год.,
то това е станало най-късно с връчването на исковата молба по т.д. № 149/2016
год. на ОС – Стара Загора, към която са били приложени изявленията за обявяване
на предсрочна изискуемост. Сочи се, че от горното следва, че поръчителството на
ответника Т.П.Т. е прекратено.
Сочи се, че съгл. чл. 16.1 от процесния договор за
кредит банката изготвя и предоставя на кредитополучателя погасителен план,
който съдържа конкретния размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното
издължаване. Така изготвеният погасителен план представлява неразделна част от
договора за кредит. Съгласно чл. 16.2 от договора погасителният план подлежи на
задължителна ежегодна актуализация, както и на допълнителна актуализация в
рамките на всяка отделна календарна година – по преценка на банката.
Кредитополучателят е задължен да се явява в банката в началото на всяка година
за получаване на актуалния погасителен план. Чл.2 от анекс № 1 към договора
предвижда изготвянето на погасителен план, неразделна част от анекса, който
отново подлежи на задължителна ежегодна актуализация, а кредитополучателят е
задължен да се яви за получаването на актуализирания погасителен план, като
неявяването не го освобождава от задължението за заплащане на дължимите суми
съгласно изготвения актуализиран погасителен план.
Сочи се, така цитираните уговорки в чл.16.2 от
договора за кредит и чл.2 от анекс № 1 са сключени в пряко противоречие с
императивните законови разпоредби на чл.143 от ЗЗП, поради което на осн. чл.146
от ЗЗП са нищожни. Сочи се, че тези клаузи по смисъла на чл.143, т.14 от ЗЗП
налагат на потребителя да изпълни задължения, дори ако търговецът или
доставчикът не изпълни свои задължения – в случая да изготви погасителен план,
в който да е посочен размерът и падежът на месечните погасителни вноски,
съответната част от тях за главница и лихви за целия срок на договора, който
следва да е връчен своевременно на кредитополучателя и съответно подписан от
него. Именно с погасителния план се определят параметрите на изпълнението, той
е неразделна част от договора за кредит и следва да бъде изготвен в писмена
форма и подписан от страните съгласно императивните разпоредби на чл.430, ал.3
от ТЗ. Поради горното се твърди нищожност на клаузите, с които
кредитополучателят се отказва от подписването на погасителен план. Липсата на
такъв план, подписан от кредитополучателя, дава възможност на банката по своя
преценка да претендира, че длъжникът не е изпълнил задълженията си, от което да
последват предвидените в договора неблагоприятни последици за него. Това
условие лишава потребителя от възможност да узнае какви са условията за
погасяване на кредита, а това означава, че той не се е съгласил с условията в
него.
Сочи се, че липсата на погасителен план води и до
невъзможност да бъдат установени наличието и размера на изискуемите задължения
до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. В процесния договор за
кредит липсва уговорка за размер на месечните вноски, както и за техния падеж;
чл.16.1 от договора изрично препраща към погасителен план, неразделна част от
договора, но по делото не е представен такъв, подписан от страните към момента
на сключване на договора, нито към момента на подписване на някой от анексите
към него. Изложеното води до извода, че липсата на погасителен план лишава
банката-кредитор от правото да търси каквото и да е изпълнение на вноски за
лихва, главница и т.н. преди настъпването на окончателния падеж по договора и
анексите към него.
Сочи се, че погасителният план представлява неразделна
част от договора за кредит, както и от анексите към него. В настоящия случай
обаче по делото не представен какъвто и да било погасителен план, от което
следва извода, че липсва представяне на самия договор, на който ищеца
обосновава претендираните от ответниците суми, поради което самата претенция се
явява недоказана.
На следващо място, излагат се доводи за нищожност и на
клаузите на чл.23.1., т.1 и т.2, както и чл.23.2 от процесния договор за
кредит. Посочените клаузи предвиждат възможност банката да променя договорения
лихвен процент едностранно по непосочени, неясни, и невъзможни за установяване
от ответниците обективни критерии, както и по изцяло субективния критерий „при
съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или
промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката
кредитната сделка, предмет на настоящия договор.“ Посочено е, че тези промени
не подлежат на договаряне между страните. Изрично е записано, че в случай, че
кредитополучателят не приеме увеличаването на лихвения процент, кредитът става
предсрочно изискуем. Горепосочените клаузи ползват банката едностранно и
поставят потребителя в неравнопоставено положение, което води до икономическо
неравновесие. Условията по тях обслужват по естеството си само банката и по
същността си целят ограничаване до минимум рисковете за кредитора, като
прехвърлят изцяло върху потребителя.
Излагат се доводи за нищожност поради противоречие със
закона и на клаузите на чл.29, т.3 и чл. 24.3 от договора. Съгласно
последната с подписването на процесния
договор за кредит поръчителят дава съгласието си да поръчителства за
кредитополучателя и в случай, че срокът по основния договор за кредит бъде продължен.
В случая обаче срокът по чл.147, ал.2 е преклузивен и като такъв не подлежи на
спиране или прекъсване, поради което е недопустимо е да се извърши отказ от
същия след изтичането му или да се предвижда неговото продължаване. В подкрепа
на горното се цитира и съдебна практика, обективирана в решение № 81 по т.д. №
1705/2013 год. на ВКС, I т.о..
Излагат се доводи за нищожност и на клаузите на чл.3
от анекс № 1, съгласно която кредитополучателят заплаща върху непогасените в
срок суми за времето на забава обезщетение в размер на договорената в процесния
договор лихва плюс надбавка от 10 %; сочи се, че така уговореното обезщетение,
което има характера на неустойка, е уговорено в противоречие с добрите нрави,
накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза по арг. от
чл.26 от ЗЗД.
Излагат се доводи за нищожност и на клаузата на чл.1
от анекс № 1, съгласно които вземането на банката, включващо редовна главница,
просрочена главница, лихва върху редовна главница, както и наказателна лихва
върху просрочена главница, се преобразува в редовна главница. Сочи се, че
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД забранява анатоцизма, който по принцип е
недопустим, освен в отношенията между търговци, и то ако е изрично уговорен –
арг. от чл.294, ал.2 от ТЗ. В случая, „трансформирани“ като главница, изтеклите
възнаградителни и наказателни лихви отново се олихвяват с нови възнаградителни
и наказателни лихви, начисляват се такси, комисионни, разноски и т.н. От
изложеното е видно, че са нищожни, поради противоречие със закона, както и
поради заобикаляне на закона, клаузите, с които се уговаря прибавянето на
изтеклите лихви към остатъка от главницата и последващото олихвяване на така
преоформената главница.
Сочи се, че възможността за сключването на подобни
споразумения е предвидена в чл.13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 год. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 год., в сила
от 11.04.2008 год., отм. бр.40 от 13.05.2014 год.), действала към момента на
сключване на споразуменията. Но нито в тази, нито в някоя друга от разпоредбите
на Наредбата е предвидена възможността при преструктуриране на експозицията на
банката да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга. Допълва се, че
предходни наредби на БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 год. за оценка на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на
риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.2003 год., в сила от 01.01.2003 год.) и
в Наредба № 9 от 19.12.2002 год. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм.,
бр. 38 от 11.04.2008 год., в сила от 11.04.2008 год.) изрично е забранено
начисляването на лихва върху лихва, но е предвидена възможността да се извършва
капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавяне към нея
на дължими, но непросрочени лихви, което следва да е било изрично предвидено в
първоначалния договор. В конкретния случай, независимо от намалената лихва за
определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени лихви и
такси по същество длъжникът е поставен в по-тежки условия, което е в
противоречие с горепосочените разпоредби на Наредбата на БНБ.
Отделно от изложеното ответниците намират
претендираните от ищеца вземания за погасени по давност. Твърди се, че
предсрочната изискуемост на договора за ипотечен кредит № 69-50/2007 год. е
била съобщена на Е.Я.Т. и Т.П.Т. още на 12.03.2015 год. След като
производството по т.д. № 149/2016 год. на ОС – С. З. е завършило с влязло в
законна сила отхвърлително решение, започналата да тече в полза на ответниците
погасителна давност не се счита за прекъсната, поради което същата е изтекла на
12.03.2020 год. Твърди се, че дори да се приеме, че изявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита не е породило действие с връчване на
уведомлението на 12.03.2015 год., то това е станало най-късно с връчването на
исковата молба по горното дело, към която са били приложени изявленията за
обявяване на предсрочна изискуемост, т.е. и в този случай вземанията на банката
по процесния договор за кредит са погасени по давност към датата на образуване
на настоящето производство.
Сочи се и че сумата от 168 лева – такси за нотариални
разноски, се претендира от ищеца без правно основание. Ищецът не е навел
никакви доводи в исковата си молба какво е наложило извършването на тези
разходи, какви са били извършените нотариални действия, защо и на какво
основание е начислена тази сума, нито е ангажирал каквито и да били
доказателства за действителното извършване на тези разходи.
Ответниците също претендират
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си от 21.05.2021 год., постановено по
реда на чл.140 от ГПК по настоящото дело, съдът по направено от ответниците
искане е задължил ищеца на осн. чл.183 от ГПК да представи в срок до
приключване на първото по делото с.з. оригиналите на следните находящи се у
него документи, представени в заверени преписи с и.м. – договор за ипотечен
кредит № 69-50/25.04.2007 год.,
сключен между „А. б.“ АД чрез „А. б. – клон България“ КЧТ, кредитодател, Е.Я.Т.,
кредитополучател и Т.П.Т., анекс № 1/28.12.2009
год. и анекс № 2/28.12.2009 год. към договора и погасителен план от 15.01.2010
год. Както бе посочено по-горе, искането на ответниците по чл.183 от ГПК е било
аргументирано с оспорване на истинността на изброените документи с оглед
твърденията им, че не са сключвали договор с банката с твърдяното от ищеца с
и.м. съдържание – доколкото в случая са ползвани отделни страници от
действително сключени между „А.банк – клон България“, Е.Я.Т. и Т.П.Т. други
договори за банкови кредити, които са били добавени към такива, които не са
били договаряни и подписвани от ответниците, за да бъде придаден вид на
представените по настоящето дело договор за ипотечен кредит № 69-50/2007 год. и
анекси към него, че са действително сключени и подписани от ответниците.
За първото с.з. по делото, проведено на 14.09.2021
год., ищецът е бил редовно призован, като на 28.05.2021 год. му е бил връчен
препис от определението на съда по чл.140 от ГПК с изричните указания в същото,
че при непредставяне на изброените оригинали в горния срок на осн. чл.183,
изр.2-ро от ГПК представените с исковата молба заверени преписи от същите ще
бъдат изключени от доказателствата по делото. Независимо от горното, в това
заседание ищецът не е изпратил представител и не е представил изисканите му
оригинали на документи, поради което на осн. чл.183, изр.2-ро от ГПК съдът е
изключил от доказателствата
по делото представените с исковата молба заверени от пълномощника му преписи от същите.
Поради изложеното съдът не обсъжда останалите
приобщени писмени доказателства по делото, както и заключението по назначената
по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК, предявен срещу ответниците – кредитополучател и съдлъжник по
договор за кредит, е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу всички
длъжници, възразили в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение. Видно от служебно изготвения заверен препис от ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС
– Сливница, възраженията на Е.Я.Т. и Т.П.Т.
са подадени на 14.10.2020 год., а ПДИ със заповедта за изпълнение са им връчени
на 08.10.2020 год. по изп. дело № 20209270400679 на ЧСИ С. Л., рег. № 927 на
КЧСИ. Разпореждането на районния съд по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е връчено на
заявителя на 27.11.2020 год., като настоящият иск е предявен в месечния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК – на 29.12.2020 год. /първи присъствен ден след 27.12.2020
год./.
По отношение на възражението за
недопустимост на иска поради законовата забрана на чл.299 от ГПК, изложено в
отговора на исковата молба, съдът намира следното :
Видно от представеното с отговора на
и.м. влязло в
законна сила на 25.04.2017 год. решение № 82/16.03.2017 год., постановено по
т.д. № 149/2016 год. на ОС – С.З.,
предметът на същото е различен от предмета на настоящото дело. Действително,
част от общия предмет и на двете дела са облигационните отношения между същите
страни, произтичащи от договора за ипотечен кредит № 69-50/25.04.2007 год., сключен между „А. б.“ АД
чрез „А. б. – клон България“ КЧТ, кредитодател, Е.Я.Т., кредитополучател и Т.П.Т.
и анексите към договора; конкретните
претенции обаче по двата установителни иска на банката са различни и относими
към различни периоди от време, както и за различни суми. Искът, предявен пред ОС – Стара Загора, е бил основан на предсрочната изискуемост на
задълженията на ответниците по цитирания договор, настъпила към 16.02.2015
год., съдът е приел, че длъжниците по договора не са били уведомени надлежно за
изявлението на банката, с която кредитът се обявява за изцяло предсрочно
изискуем и е отхвърлил иска на това основание. Настоящият иск със същото правно
основание е основан на други факти – че предсрочната изискуемост на
задълженията на ответниците по цитирания договор е настъпила към 03.07.2020
год. поради последващи отправени от банката и вече редовно връчени на
ответниците чрез ЧСИ уведомления за предсрочната изискуемост. Съгласно трайната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК /така в решение № 139/05.11.2014 год. по т.д.
№ 57/2012 год./ в този случай няма пречка ищецът повторно да заяви както в
заповедно, така и впоследствие в исково производство по чл.422 от ГПК същите /или
други/ суми, ако твърди, че междувременно тяхната изискуемост вече е настъпила
– както е в настоящия случай.
Разгледан
по същество, искът е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
В доказателствена тежест на
ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с и.м. възникнало между него и ответниците облигационно
правоотношение с източник договор за ипотечен кредит № 69-50/25.04.2007 год., сключен между „А.
б.“ АД чрез „А. б. – клон България“ КЧТ, кредитодател, Е.Я.Т., кредитополучател
и Т.П.Т., анекс № 1/28.12.2009 год. и
анекс № 2/28.12.2009 год. към договора – горното е указано и с доклада по
делото относно разпределението на доказателствената тежест, с което на ищеца е
указано, че следва да установи този главен факт, въведен в обстоятелствената
част на исковата молба.
Доколкото обаче договорът за кредит
и анексите към него, на които се позовава ищецът, са изключени от
доказателствата по делото по реда на чл.183, изр.2-ро от ГПК, горният главен
факт, съставляващ основанието на предявения иск, остана недоказан, поради което
искът по чл.124,
ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК следва
да се отхвърли само на това основание без да се обсъждат останалите наведени от
страните доводи – включително и възраженията на ответниците за изтекъл срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД /по отношение на ответника Т.П.Т./, възражения за нищожност
на договорни клаузи на осн. чл.146 от ЗЗП и възражение за изтекла погасителна
давност.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да се осъди да заплати на ответниците в цялост направените от тях
разноски по настоящото дело – в размер на 5 200 лева, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство по гр.д. № 856/2020 год. на
СОС по два договора от 06.04.2021 год. за правни услуги, сключени между адв. К.С.
от САК, Т.П.Т. и Е.Я.Т. /л.118 и л.119 от делото/ – в чл.4.1 от договорите
изрично е посочено, че възнагражденията за процесуално представителство са
платени изцяло в деня на сключването им.
Съдът следва да отхвърли искането на ответниците за
присъждане на разноски в общ размер на 1 000 лева, направени от тях в
заповедното производство по ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС – Сливница.
Видно от представените със списъка с разноски по чл.80 от ГПК на пълномощника
на ответниците два договора за правни услуги /л.120 и л.121 от делото/, същите
нямат достоверна дата – доколкото е сочена бъдеща дата на сключването им,
07.10.2021 год. Тъй като в чл.4.1. от двата договора е посочено, че
възнагражденията по същите са платени в деня на сключването им, договорите не
могат да удостоверят твърдяното плащане и да служат за разписка за същото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** срещу Е.Я.Т. с ЕГН **********
и Т.П.Т. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца
към ответниците за солидарно заплащане на следните суми – 15 418.32 евро – част от
обявената за предсрочно изискуема главница (от общо дължима главница в размер
на 17 856.07 евро) по договор за ипотечен кредит № 69-50/25.04.2007 год., сключен между
„А. б.“ АД чрез „А. б.– клон България“ КЧТ, кредитодател, Е.Я.Т.,
кредитополучател и Т.П.Т., поръчител, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.07.2020 год. до окончателното й заплащане и 168 лева – заплатени
нотариални такси за уведомяване за предсрочна изискуемост, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС –
Сливница.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** да
заплати на Е.Я.Т. с ЕГН ********** и Т.П.Т. с ЕГН **********,***, в цялост направените по настоящото гр.д. № 856/2020
год. на СОС разноски в размер на 5 200
лева /пет хиляди и двеста лв./.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците Е.Я.Т. и Т.П.Т. за присъждане на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на разноски в общ размер на 1
000 лева /хиляда лв./, направени от тях в заповедното производство по ч.гр.д. № 319/2020 год. на РС
– Сливница
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :