№ 5838
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510129 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. И. М. срещу Решение № 12172/10.07.2023 г. по
гр.д. № 60131/2022 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав, с което е уважен искът на
малолетния й син П. Х. Р., роден на *******., с правно основание чл. 150, във вр. чл.143,
ал.2 и чл. 146 СК, за увеличение на месечната издръжка на детето от 130 лева до присъдения
размер от 200 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа, че не е доказано
изменение на нуждите на детето и формираните от съда изводи са необосновани. Желае
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. Х. Р., действащ чрез неговия
баща и законен представител Х. П. Р., е депозирал отговор, с който оспорва изцяло
наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт.
1
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С Решение № 12172/10.07.2023 г. по гр.д. № 60131/2022 г. по описа на СРС, ГО, 83-
ти състав е увеличен размерът на присъдената с Решение № 216738/19.09.2017 г. по гр.д. №
444/2017 г. по описа на СРС, ГО, 117- ти състав в полза на малолетното дете П. Х. Р., роден
на *******., месечна издръжка от 130 лева на 200 лева, считано от датата на предявяване на
иска (07.11.2023 г.) до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, присъдена е и законната лихва за забава. Първоинстанционният съд е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, осъдил е
ответника Ц. И. М. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100,80 лева
върху увеличението на издръжката, както и да заплати на П. Х. Р., действащ чрез своя баща
и законен представител Х. П. Р., разноски по делото в размер на 300 лева.
С исковата молба ищецът П. Х. Р. е поискал увеличение на размера на дължимата от
майка му Ц. И. М. месечна издръжката, определен в негова полза с Решение №
216738/19.09.2017 г. по гр.д. № 444/2017 г. по описа на СРС, ГО, 117- ти състав от 130 лева
до размера от 180 лева.
Ищецът не е претендирал за периода от датата на подаване на исковата молба на
07.11.2023 г. увеличение на размера на месечната издръжка над сумата от 180 лева до
присъдените с атакуваното решение 200 лева за този период и не е направено изменение на
размера на исковата претенция на основание чл.214, ал.1 ГПК, поради което в тази част
първоинстанционният съдебен акт се явява недопустим съгласно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и
следва да бъде обезсилен. При произнасяне по конкретен иск, съдът е длъжен да остане в
рамките на търсената защита. В случая, пределите на правораздавателната власт на
първоинстанционния съд се простират до това да уважи или не иска за изменение на размера
на присъдената издръжката до размера, посочен в исковата молба. Допускайки различна от
поисканата промяна решаващият съд е постановил свръхпетитум за периода от 07.11.2022 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката за
разликата над 180 лева до присъдения размер от 200 лева.
Решението в останалата обжалвана част е допустимо и правилно.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в посочената обжалвана част са
неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
2
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на детето П. от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 130 лева
(19.09.2017 г.). През изминалия период ищецът е пораснал, с което са се увеличили и
неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й
размер. Към момента на определяне на издръжката ищецът е бил на пет навършени години,
а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт той е бил на десет години
(понастоящем единадесет години). При ищеца се установяват обичайни нужди за дете на
неговата възраст. От изготвеното за нуждите на въззивното производство социално
проучване от АСП, Д „СП“ – Младост по чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет се
установява, че подрастващият е пети клас в столичното 131 СУ „*******“, посещава
допълнителни уроци по английски език и проявява интерес към компютърни занимания,
нуждае се от дрехи, пособия и учебни помагала, необходими за пълноценното му обучение
и добра интеграция в училищната среда. При определяне на дължимата от майката, като
неотглеждащ родител, издръжка съдът съобразява настъпилите в страната инфлационни
процеси (по данни на Национални статистически институт годишната инфлация само за
декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 16.9% - публично достъпна информация на
електронна страница на институцията https://www.nsi.bg//), повишаване на размера на
установената за страната минимална работна заплата (през 2017 г., когато е определен
първоначалния размер на издръжката минималната работна заплата е била в размер на
460лева /ПМС № 141/13.07.2017 г./, а понастоящем е в размер 780 лева /ПМС №
497/29.12.2022 г./) и установените нужди на детето, поради което приема, че с
първоинстанционното решение правилно е определен размерът на средствата, нужни за
издръжката на малолетния П. след датата на предявяване на исковата молба.
Установен е осигурителен доход на майката за месец април 2023 г. в размер на 888,89
лева и среден осигурителен доход в периода месец 04.2022 г. – месец 12.2022 г. в размер на
875,41 лева. Въззивникът е в млада и трудоспособна възраст, липсват данни и твърдения да
е с влошено здравословно състояние, намаляващо работоспособността й. Доказва се наличие
на алиментни задължения на майката към друго малолетно лице – синът й А., роден на
*******.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че неотглеждащият родител следва да
поеме по – голяма част от необходимата на детето месечна издръжка, доколкото бащата
полага непосредствените грижи за детето и дава издръжка в натура. Това разрешение не
влиза в конфликт с установения среден месечен осигурителен доход на бащата, който не е в
значителен размер (1 546,42 лева за периода месец 04.2023 г. – месец 08.2023 г.).
Дори след изплащане на издръжката на детето П. въззивникът да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, защото майката
3
има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете. В този смисъл
евентуалните затрудненията на майката не следва да се поемат от детето П..
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски, а и
доказателства за сторени такива не са представени.
Въззиваемият не е претендирал присъждане на разноски.
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 36 лева за
разглеждане на въззивната жалба и сумата от 250 лева разноски за особен представител.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 12172/10.07.2023 г. по гр.д. № 60131/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 83-ти състав, в частта, в която Ц. И. М., ЕГН **********, е осъдена да заплаща на
малолетното си дете П. Х. Р., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Х. П. Р., ЕГН **********, издръжка в периода от 07.11.2022 г. до настъпване
на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката за разликата над
претендираната сума от 180 лева до присъдения размер от 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12172/10.07.2023 г. по гр.д. № 60131/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 83-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Ц. И. М., ЕГН **********, да заплати на
Софийски градски съд сумата от 36 лева за разглеждане на въззивната жалба и 250 лева
разноски за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4