Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Номер 10/28.01. Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На шестнадесети януари Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Румяна
Панталеева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Станислав Андонов
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 352 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е определение № 248/04.09.2019
г., постановено по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК в производството по
ЧНД № 261/19 г. на Окръжен съд Шумен, в което е разгледана съвкупността от
осъдителни съдебни актове срещу С.Р.С., определено му е общо наказание лишаване
от свобода за тринадесет години и четири месеца, без приложение на чл.24 от НК,
с присъединени към него - изтърпяно вече наказание лишаване от право да
управлява МПС, както и 500 лева глоба, а извън групата е оставена друга присъда,
като вариант, най-благоприятен за осъдения.
Въззивното производство е образувано по частен протест
на прокурор в първоинстанционната прокуратура, който изразява несъгласие с отказа
на съда да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и отправя искане за връщане на
делото за ново разглеждане в първата инстанция, или за решаването му по
същество чрез увеличаване на общото наказание с една година. Представителят на
въззивната прокуратура поддържа протеста и моли той да бъде уважен. Осъденото лице
моли искането за приложение на чл.24 от НК да бъде отхвърлено, а процесуалният
му представител – адвокат Б., поддържа същото становище по аргументи, изложени
в подадено от нея писмено възражение срещу протеста.
Протестът е частично основателен, само досежно
алтернативното искане за прилагане на чл.24 от НК.
Не е налице противоречие в мотивите към проверяваното
определение със смисъла на липса на мотиви. Като такова от представителя на
първостепенната прокуратура единствено се сочи, че в диспозитива на
определението по отношение на всички наказания от осъждането, останало извън
съвкупността /НОХД № 1200/14 г./, е отбелязано, че следва да се считат за
изтърпени, докато в мотивите е констатирано изрично изпълнение само на две от
тях – лишаването от свобода и лишаването от право да се управлява МПС, но не и
на глобата. Въпросът дали това конкретно наказание глоба е било изпълнено, не е
изследван по делото, респ. липсват доказателства, въз основа на които той да
получи отговор в настоящото производство, но това не е и необходимо, защото
такъв въпрос е извън предмета на произнасяне и изобщо не е следвало окръжният
съд да взима отношение по него.
Предметният спор е следва ли да бъде увеличено общото
наказание лишаване от свобода, наложено при наличието на съвкупност на
присъдите по НОХД № 2138/16 г. на Районен съд Шумен и НОХД № 117/18 г. на
Окръжен съд Шумен. За да постанови отказ в този смисъл, окръжният съд се е
позовал на наличието на пречки от материално правен характер, които са изложени
дотолкова неясно, че остават неразбрани за настоящия въззивен състав, поради
което няма как да бъдат коментирани, както и на липса на наведени от страна на
прокуратурата доводи как исканото увеличение ще повлияе за поправянето и
превъзпитанието на осъденото лице – подход, изцяло погрешен и в разрез със
задължението на съда да изложи свои аргументи към всяко едно взето решение, а
не да се мотивира единствено с липсата на такива при някоя от страните.
По отношение на
осъдения С. са били налице девет влезли в сила отделни съдебни акта, като само
между три от тях се открива отношение на реална съвкупност, при това два по два.
Измежду двата възможни варианта за групиране окръжният съд правилно е избрал
по-благоприятния за осъдения, и е наложил общо наказание лишаване от свобода в
размер на тринадесет години и четири месеца.
След като е приложил императивното законово предписание
в чл.23, ал.1 от НК и е определил за изтърпяване по-тежкото от наказанията по
горните две дела, окръжният съд не е подложил на преценка както обществената
опасност на деянията, така и тази на извършителя, за да може да даде правилен
отговор на въпроса дали определено по този начин общото наказание е справедливо
и достатъчно за постигане целите на наказателната репресия, респ. дали се
налага завишаването му в хипотезата на чл.24 от НК.
Доколкото приложението на чл.24 от НК е една правна
възможност, при решаването на произтичащите и свързани с нея въпроси, дори и
без наличието на конкретно искане от страна на обвинителната власт, а в случая
е налице изрично такова, законът и съдебната практика изискват от съда да
анализира цялостната престъпна дейност на дееца, на обществената опасност на всяко
едно от отделните деяния, предмет на съвкупността, личната обществена опасност
на самия осъден и другите установени и значими смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, което съдебният състав, постановил проверяваното
определение, не е изпълнил – нарушение, отстранимо в настоящото въззивно
производство.
В съвкупността са включени две присъди, с които са
наказани две престъпления, извършени в период от няколко дни, и наказуеми съответно
по чл.115 от НК и по чл.343б, ал.2 от НК. За да обсъди и вземе предвид обществената
опасност на всяко едно от предметните деяния, окръжният съд е следвало да
изиска и приложи по делото мотивите към съответните присъди, което не е било
сторено. Тези съдебни актове са достъпни чрез системите за електронно
деловодство, по който начин и настоящият съдебен състав има възможност да се
запознае с тях. Установява се, че в периода 13-15.08.2016 г. осъденият С. е
убил жената, с която от години живеел на семейни начала, след като от години я
подлагал на системен психически и физически тормоз. Смъртта й причинил чрез
множество прободно порезни наранявания с хладно оръжие, а в последствие с
нейните пари си купил моторен трион, разчленил трупа й, поставил частите в
чували за смет и ги струпал в помещение в имота си. В деня на извършеното там
претърсване, в хода на което били открити останките на пострадалата –
21.08.2016 г., полицейски служители, извършващи оперативни действия с него, го видели
да се прибира с кола, и тъй като лъхал на алкохол, го тествали с техническо
средство, отчело 1.73 промила алкохолно съдържимо. Издаден му бил талон за
медицинско изследване, но С. не се явил в указаното време и място за даване на
кръв.
Налага се извод, че в съвкупността са включени две
деяния, всяко от които се отличава с висока степен на обществена опасност, а
също така висока е и личната обществена опасност на самия осъден.
Относно убийството правилно решаващият съответното
дело съд е отчел цялостна липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, и е
взел предвид като отегчаващи начина на извършване на деянието, и в частност
множеството прободно–порезни наранявания, свидетелстващи на ожесточение при
извършването, и отличаващи деянието от обикновените случай по чл. 115 НК, хладнокръвните
последващи действия на С. - разчленяването на трупа и разпределянето и
складирането на останките в опит да укрие и заличи следите от престъплението, а
по отношение на дееца - многократните му осъждания, наличието на лоши
характеристични данни, системното упражняване на физическо и психическо насилие
над пострадалата и общото им дете – дъщерята Б., родена 1998 г. Следва да се
допълни и конкретизира, че едно от предходните осъждания на С. е било за
неизпълнение на съдебна заповед за защита от домашно насилие именно по
отношение на тях двете.
Решаващият съд по делото за престъплението по чл.343б,
ал.2 от НК не е направил анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, и без наличието на конкретни мотиви е определил наказание,
каквото би се следвало при наличието на превес на смекчаващите такива, какъвто
обаче не е имало. Относно това деяние следва да се отбележи, от една страна, че
е извършено след като четири пъти преди това С. е бил осъждан за управление на
МПС след употреба на алкохол, а от друга, че след като веднага след убийството,
с парите на жертвата си купил автомобил, първо още на същия ден – 15.08.16 г.,
катастрофирал с него, на следващия 16.06.16 г. го закарал на ремонт, а на
21.08.16 г. вече го управлявал наново пиян. Неблагоприятните данни за личността
на извършителя и във връзка с това престъпление са все същите.
И
двете дела от съвкупността са решавани по реда на диференцираната процедура в
хипотезата на признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК, обуславяща
съответните привилегии за осъдения в санкционната част на присъдите, при което определените
му за изтърпяване две наказания от един и същи вид – лишаване от свобода, са
били една година и тринадесет години и четири месеца. Становището на настоящия
въззивен състав е, че съпоставено с изложените по-горе относими факти,
характеризиращи степента на обществена опасност на деянията и дееца, наложеното
едно общо наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години и четири
месеца се явява недостатъчно да осъществи целите на наказателната репресия във
връзка с двете осъждания от така сформираната в окръжния съд съвкупност, респ. че
в случая е оправдано и следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК, с увеличаване на общото
наказание с една година.
С
горното решение не би се достигнало до нарушение на закона, свързано с
ограничението да не бъде надвишаван максималния размер, предвиден за съответния
вид наказание, както се твърди във възражението срещу протеста, тъй като
подобно виждане, дори да се приеме, че от значение е срокът на наказанието, определен
преди редукцията по чл.58а от НК /което не се споделя от настоящия съд/,
игнорира разпоредбата на чл.39, ал.2 от НК.
Отказът да се приложи чл.24 от НК спрямо този осъден
би компрометирал основните цели на наказателната репресия и в частност
изискванията към принципа за съответствие между престъпно поведение и следваща
се наказателна санкция.
По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3,
пр.1, вр.чл.337, ал.2 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение № 248/04.09.2019 г. по ЧНД № 261/19 г. на
Окръжен съд Шумен, като на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното общо наказание на осъдения С.Р.С. за
съвкупността от присъдите му по НОХД № 2138/16 г. на Районен съд Шумен и НОХД №
117/18 г. на Окръжен съд Шумен, с една година, и определя за изтърпяване лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален строг режим, от което, на основание
чл.25, ал.2 от НК, ПРИСПАДА изтърпяното
изцяло наказание лишаване от свобода по НОХД № 2138/16 г. и частта на
изтърпяното до сега наказание по НОХД № 117/18 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: