Р
Е Ш Е Н И Е
№ 691 23.05.2022 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас II-ри
състав
в открито съдебно
заседание на 18.05.2022 г. в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Д. Д.
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 282 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.С.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адвокат З.Н. ***, съдебен адрес ***, автогара Слънчев
бряг, офис сграда Каравел, партер, офис 2, против заповед № 22-0304-000023/08.02.22
г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че А. не е извършил деянието,
описано в заповедта. Не се оспорва, че на посочените дата и място на А. била
извършена проверка, но се твърди, че същата била рутинна. При тази проверка
жалбоподателят уведомил полицейските органи, че преди два часа му била
извършена друга проверка за алкохол и наркотични вещества, като представил
протокол от нея. На водача било указано да управлява автомобила след патрулния
автомобил в посока районното управление. Проверката за наличие на наркотични
вещества не била извършена на място, респективно неправилно било посочено, че водачът
отказал да бъде проверен. Тъй като полицейските служители не уточнили какво е
извършеното нарушение, А. не последвал полицейския автомобил, а се отклонил и
се прибрал у дома. На следващия ден се явил в полицейското управление, където
му била връчена процесната заповед. Твърди се, че на А. не бил издаван и връчен
талон за медицинско изследване. Според жалбоподателя, принудителната
административна мярка била наложена въз основа на предположение, което
обосновавало нейната незаконосъобразност. На следващо място се сочи, че на
водача било нарушено правото на защита, тъй като не можал да възприеме кое
нарушение е извършил – отказал тест за наличие на наркотични вещества или
отказал тест за наличие на алкохол. Оспорва се компетентността на административния
орган, както и се твърди липса на мотиви. Сочи се липса на предпоставки по
чл.5, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Иска се отмяна на обжалвания административен акт и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява. С писмена молба адв. Н. не възразява по хода
на делото и поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Иска отмяна на заповедта.
Излага същите съображения, посочени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ
Несебър, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя
административната преписка. Не изразява становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Според отразеното в АУАН № 574647/08.02.2022 г.
(л.16), на 08.02.2022 г., в 21,40 ч., в гр. Св. Влас, ул. Черноморска, до дом №
27, посока ул. Цар Симеон – ул. Одеса, жалбоподателят Г.А. управлявал лек
автомобил, собственост на З.В.П.. Същият бил спрян за извършване на полицейска
проверка, при която отказал да му бъде извършен тест с
техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози и отказал да изпълни предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози. Издаден бил талон за медицинско изследване, който водачът
отказал да получи и подпише. Не били взети биологични проби за анализ. В акта е
отразено, че водачът не бил тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер“ 7510, № ARNJ – 0008.
Нарушението е било квалифицирано по чл.174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП.
На същата дата била издадена и процесната заповед, в
която са описани обстоятелствата по АУАН. Административният орган посочил, че
водачът отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози, с което виновно нарушил чл.174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП.
Със заповедта, на А., била наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Били
отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 6243289.
Заповедта била връчена
лично на лицето на 09.02.2022 г. срещу подпис. Жалбата е подадена на 18.02.2022
г., в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Относно
компетентността на органа и формата на акта:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора
на ОД МВР Бургас (вписана в самата ЗППАМ) са оправомощени длъжностни лица от ОД
МВР за издаване на ЗППАМ по ЗДвП. С т. 1.7. от тази заповед на полицейските
инспектори в РУ на ОД МВР – Бургас изрично са възложени правомощия по издаване
на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Предвид разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК,
съдът приема, че заповедта е издадена в указаната писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за издаването.
Относно административнопроизводствените правила и
целта на закона:
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена с
посочената в чл.171 цел на приложимия закон – за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Не е нарушено правото на защита на А., тъй като същият
бил ограничен да разбере вмененото му нарушение. В заповедта ясно и разбираемо
е описано деянието, поради което е наложена ПАМ, а именно отказ на водача да
бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и отказва да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико – токсикологично лабораторно
изследване. Съдът намира, че уточнението, че водачът не е тестван за употреба
на алкохол означава, че в рамките на процесната проверка А. е бил поканен да
бъде тестван единствено за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това
не нарушава правото му на защита от една страна, а от друга в настоящото производство
същият се защитава в пълен обем, излагайки възражения именно срещу вмененото му
нарушение – отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Относно приложението на материалния закон:
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б, предл. второ
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване (в конкретния случай за употреба
ба наркотични вещества или техни аналози) – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Видно от посочената законова разпоредба, при наличие
на някоя от предвидените хипотези, компетентният орган действа в условията на
обвързана компетентност и е задължен да наложи процесната ПАМ. В конкретния случай, жалбоподателят е отказал
да бъде проверен от контролните органи с
техническо средство, както и е отказал да бъде тестван по един от начините,
описани в издадения талон за медицинско изследване (л.17). Отказът бил установен по безспорен начин и вписан в
АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за този факт
съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП до оборване на констатациите. Отказът е удостоверен и в талона за изследване. Така, за А. фактическият
състав за прилагане на ПАМ е бил изпълнен още с отказа да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство. В настоящото производство
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите
на административния орган. Ето защо, съдът приема за установен юридическият
факт – основание за издаване на процесната заповед, а именно отказ на водача да
бъде проверен от контролните органи с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Неоснователно е възражението, според което не били
налице предпоставките по чл.5, ал.1 на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Посочената разпоредба указва случаите, в които
органите са длъжни да извършат проверка за
употреба на наркотични вещества с тест или медицинско изследване, при наличие
на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС, но не ограничава
възможността за извършване на такава проверка само в посочените хипотези. На
следващо място, неоснователно е възражението, че въпреки, че водачът уведомил
полицейските служители, че преди два часа бил проверен и представил протокол
заповедта била неправилно издадена. Представеният протокол № 529 (л.12) касае предходна
проверка, която водачът приел и била извършена и за която същият бил съставен.
Този факт обаче не го освобождава от задължението да приеме всяка следваща
проверка инициирана от контролните органи, като в случай на отказ органът е
обвързан да издаде заповед за налагане на ПАМ. В процесния случай протокол с
резултати от проверка за установяване употреба на наркотични вещества съгласно
чл.5, ал.2 от Наредбата не бил съставен, защото проверка изобщо не е извършена.
За пълнота следва да се посочи, че в
това производство съдът не следва да обсъжда предположението на защитата, че
водачът следвало да бъде задържан, след като не изпълнил разпореждането да се
движи след полицейския автомобил, а била издадена заповед за налагане на ПАМ.
Съдът е сезиран с жалба относно законосъобразността на заповед за ПАМ, по която
единствено следва да се произнесе. Заповедта за задържане по ЗМВР се издава по
друг ред, при наличие на други предпоставки, както и евентуалното й обжалване
се извършва пред районния съд като първа инстанция.
Следва да се изясни още, че въпреки двукратно
указаната доказателствена тежест по делото (с определение № 409/15.03.2022 г. и
в съдебно заседание от 18.05.2022 г.), жалбоподателят не ангажира доказателства,
на които основава възраженията си.
По изложените съображения, всички възражения са
неоснователни, а оспорената заповед се явява законосъобразен индивидуален
административен акт и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора, разноски на жалбоподателя не
се дължат. Ответникът не претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.А., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, против заповед № 22-0304-000023/08.02.22 г. на полицейски инспектор
към ОД МВР Бургас, РУ Несебър.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението на
подлежи на обжалване.
Съдия: