О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Светла Пенева
въззивно
гражданско дело № 248 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5001/22.05.2018 г., подадена от П.М., чрез адв. Г.М., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 792/02.05.2018 г., като присъденото в полза на насрещните страни адвокатско възнаграждение бъде редуцирано, по изложени твърдения за неговата прекомерност.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от И.А.Й. и С.В.Й., чрез адв. С.Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната молба, като се претендира оставянето и́ без уважение.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по делото е образувано по жалба на П.М.П. чрез адвокат Г.М. против решение № 4949 от 28.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 3467 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, двадесет и четвърти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу И.А.Й. и С.В.Й. иск за установяване в отношенията между страните, че П.П. е собственик на ПИ с идентификатор № 83404.501.608 по КККР, одобрени със заповед № КД–14–03–49 от 22.04.2009 г. на началника на СГКК – Варна, находящ се в село Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна с площ 573 кв.м при граници: ПИ № 83404.501.697, ПИ № 83404.501.335, ПИ № 83404.501.147, ПИ № 83404.501.593, ПИ № 83404.501.595, ПИ № 83404.501.641, ПИ № 83404.501.621, на основание давностно владение, осъществено в периода от 2005 г. до датата на първото съдебно заседание, в което е допуснато изменение на иска по реда на член 214, алинея 1 от ГПК /03.11.2017 г./, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъден възивника да заплати на И.А.Й. сумата от 380 лева, представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК и на С.В.Й. сумата от 250 лева, представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
С Решение № 792/02.05.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт и въззивникът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъден да заплати на И.А.Й. и С.В.Й. извършените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 850 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за да се намали адвокатското възнаграждение следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В настоящия случай е налице единствено процесуалноправната предпоставка, доколкото определеният размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Макар въззиваемите да са упълномощили общ процесуален представител, всеки един от тях на собствено основание е дължал, и съответно е заплатил адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство спрямо него. Цената на положителния установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е 2143,60 лева, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС минималния размер на адвокатския хонорар за всеки един от въззиваемите е 380, 05 лева, или общо 760,10 лева за двамата. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, присъдената сума от 850 лева не е прекомерна и не следва да бъде редуцирана.
По горните съображения молбата по чл.
248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението
в частта му относно разноските се явява неоснователна, и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5001/22.05.2018 г., подадена от П.М., чрез адв. Г.М., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 792/02.05.2018 г., постановено по в.гр. дело № 248/18 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен
срок от връчването му на страните с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :