Р
Е Ш Е Н И Е
№ 590/10.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело
№ 349 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 30г, ал. 5 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ и е образувано по жалбата на „Гиав интернешънъл
груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „***“ № ***Б, представлявано от Г.И.Я. против Задължително предписание за
забрана № С – 0163/22.03.2019 г. на Г. Г.Б. – инспектор в отдел "Инспекция
на качеството на течните горива" към Главна дирекция при Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор /ГД при ДАМТН/, оправомощен със
Заповед № А – 940/11.12.2017 г. на Председателя на ДАМТН.
Жалбоподателят твърди, че оспореното задължително
предписание е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при
неизяснена фактическа обстановка – наложената забрана е за дизелово гориво,
което е различно от взетата проба, въз основа на която е извършено изследване в
лабораторията на административния орган. По горните съображения се моли за
отмяна на оспорения административен акт. Представя доказателства в подкрепа на
твърденията си.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Б. ***, който по изложени съображения моли съда да отмени изцяло като
незаконосъобразно задължителното предписание. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът – Г. Г.Б. – инспектор в отдел
"Инспекция на качеството на течните горива" към ГД при ДАМТН, редовно
призован, се явява лично и с И.Т., на длъжност „Старши експерт“, служител с
юридическо образование, упълномощен по делото. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Представя писмено становище.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Задължително предписание за
забрана № С – 0163/22.03.2019 г. на Г. Г.Б. – инспектор, оправомощен със
Заповед № А – 940/11.12.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на „Гиав интернешънъл груп“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик се забранява
разпространяването от резервоар № 2 на гориво за дизелови двигатели от 4 051
литра, за което е установено, че не съответства на изискванията за качество.
Като доказателства по делото са представени протокол
№ С-027/19.03.2019 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво /лист 68/,
протокол от изпитване № С-0126-2/22.03.2019 г. /лист 77/ и констативен протокол
за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0163/22.03.2019
г. /лист 79/, от които се установява, че при извършена проверка на 19.03.2019
г. в 14.30 часа в обект бензиностанция в гр. Пазарджик, м. „Азмъка“,
стопанисван от „Гиав интернешънъл груп“ ЕООД гр. Пазарджик, представлявано от
Г.И.Я. е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – Гориво за
дизелови двигатели от бензиноколонка № 2, и след проведено изпитване е
установено, че разпространяваното на пазара течно гориво – Гориво за дизелови
двигатели не отговаря на изискванията на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
С оглед на това с обжалвания административен акт е постановена забрана,
жалбоподателят да разпространява от резервоар № 2 гориво за дизелови двигатели
в размер на 4 051 литра.
Задължителното предписание за забрана № С –
0163/22.03.2019 г. на Г. Г.Б. – инспектор в отдел "Инспекция на качеството
на течните горива" към ГД при ДАМТН е редовно съобщено на жалбоподателя на
22.03.2019 г. /лист 84/ като в законоустановения 14 – дневен срок, същият е
упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,
която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. В
отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че съгласно протокола
за изпитване № С-0126-2/22.03.2019 г. на ДАМТН понижаването на показателя
„Пламна температура“ /ако има такова/ на изследваните проби от дизелово гориво,
респ. количеството на „замърсителя“, който го е причинил, са несъществени по
отношение на другите показатели и не са допринесли за извеждането им извън
допуските по приложимите стандарти. Вещото лице сочи, че при изследването на
показателя не е отбелязано приравняване към стандартите 1013 hPa, при
което не е упоменат и типа на апарата, както и наличие/липса на автоматична
корекция на „пламната температура“ по налягане. Според експерта, ако е
пропусната корекция по налягане на „пламната температура“, то след извършване
на такава, се установява, че по показател „пламна температура“ процесното
дизелово гориво е в норма, при стойности от 50.725 С до 55.125 С /норма над
55.0 С/. Експертизата сочи, че процесната изпитвана партида дизелово гориво,
приета в процесния обект, е придружена с изискуемите документи за произход и
приемане. Посочено е, че съгласно нивомерната система на резервоара, където са приети
процесната/изследвана и следващата партиди дизелово гориво не се установяват
данни за неправомерна намеса при въвеждане и извеждане на гориво от резервоара
за дизелово гориво. Освен това процесното изследвано дизелово гориво, от което
е взета проба на 19.03.2019 г. не е идентично с възбраненото на 22.03.2019 г.
дизелово гориво.
За изясняване на фактическата обстановка по делото
е разпитана като свидетел П.Г.Д. – обслужваща процесната бензиностанция, чиито
показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства. На зададените й въпроси свидетелката
заяви, че пробите от гориво са взети лично от проверяващите като тя не е присъствала
през цялото време при тях. Наложило й се е да напусне обекта, за да направи
копие на документи, които са били изискани от проверяващите във връзка с
проверката. Свидетелката заяви, че самото запечатване на резервоара с дизелово
гориво не е станало в нейно присъствие, а няколко дни по-късно, когато на
работа е бил нейния колега. Свидетелката посочи, че се е подписала без
забележки на изготвения протокол, тъй като всичко по документацията е било
наред и не е предполагала, че може да възникне проблем за качеството на
горивото. Според показанията бензиностанцията се снабдява с качествено гориво и
то само от „Лукойл“.
По делото е представена Заповед № А-940/11.12.2017
г. на председателя на ДАМТН /лист 67/, от която е видно, че длъжностното лице
издало предписанието – Г. Г.Б. – главен инспектор в ГД "ККТГ", е
оправомощен да прилага посредством даването на задължителни предписания и
поставяне на удостоверителни знаци по чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ посочените в т. 3
принудителни административни мерки, в т.ч. по т. 3.1. - временно да спират
пускането на пазара, разпространението, транспортирането или използването на
течни горива в случаите по чл. 30г, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява
допустима.
Разгледана по
същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Оспореното предписание е издадено от компетентен
административен орган, съобразно нормите на чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ.
Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от
него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне
на удостоверителни знаци на контролните органи. Видно от Заповед №
А-940/11.12.2017 г. на председателя на ДАМТН /лист 67/, длъжностното лице
издало предписанието – Г. Г.Б. – главен инспектор в ГД "ККТГ", е
оправомощен да прилага посредством даването на задължителни предписания и
поставяне на удостоверителни знаци по чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ посочените в т. 3
ПАМ.
Независимо от
това оспореното решение е постановено при неспазване на установената от закона
форма. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
се разбере волята на административния орган и да се защитят адекватно правата и
интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите имат съществено значение и за
съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който
актът препраща и който се намира в административната преписка.
В конкретния случай в оспорения акт е посочено
единствено, че предписанието се издава на основание чл. 30б, ал. 1, т. 8 от
ЗЧАВ, без да са изложени фактически основания за изразената от административния
орган воля. Съгласно посочената норма длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1,
наричани по-нататък "контролни органи", имат право въз основа на
протокола от изпитване в стационарна лаборатория да съставят констативен
протокол за съответствие на изпитаните течни или твърди горива с изискванията
за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл.
8а, ал. 1.
В задължителното предписание не е посочен текстът
на чл. 30з, ал. 4 от ЗЧАВ, който регламентира, че във връзка с упражняването на
контрола за спазване изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1 от Наредба № 7
от 2003 г. контролните органи имат право да предприемат действия и/или да
издават задължителни предписания за ограничаване, забрана за пускане на пазара,
разпространение, използване или за изтегляне от пазара на продукти от обхвата
на наредбата по чл. 11а, ал. 1 при констатирани несъответствия с установените
изисквания.
Не са посочени и въз основа на коя от разпоредбите
на чл. 30г, ал. 1 от ЗЧАВ контролните органи са приложили принудителните
административни мерки като са забранили разпространението на течно гориво от
резервоар № 2. Дали са имали предвид разпоредбата на т. 1, б. „в“ от посочения
член, съгласно който „временно се спира пускането на пазара, разпространението,
транспортирането или използването на течни горива, както и пускането или
предоставянето на пазара, и/или разпространението на твърди горива, когато в
резултат от изпитването в подвижна лаборатория и експертно заключение е
установено, че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество,
определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 или в резултат на изпитването на
твърдото гориво в акредитирана лаборатория е установено, че не отговаря на
някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8а, ал. 1“ или
са искали да се позоват на т. 2 от чл. 30г, ал. 1 според която: „се забранява
пускането, разпространението, транспортирането или използването на течни
горива, както и пускането или предоставянето на пазара или разпространението на
твърди горива, когато в резултат на изпитването в стационарна лаборатория и
съставен констативен протокол е установено несъответствие поне на едно от
изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно
наредбата по чл. 8а, ал. 1, независимо от оспорването по чл. 30в, ал. 1, т. 3“.
В решението не са посочени никакви мотиви, от които
да се направи извод коя от двете разпоредби е искал да приложи
административният орган, съответно дали изпитването за качество е направено в
подвижна или стационарна лаборатория, включително и липсва посочване на кои,
предвидени в закона, изисквания не отговаря разпространяваното течно гориво –
Гориво за дизелови двигатели. Посочен е единствено чл. 6, т. 2 от Приложение №
2 от НИКТГУРНТК, където са упоменати изискванията за качество на течните горива
за дизелови двигатели, но не и на кои от тях не отговаря взетата арбитражна
проба, какви са стойностите по отделните показатели, какви са параметрите на
останалите заложени показатели и съответстват ли си един с друг. Посочването на
фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това
законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното предписание.
Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по
делото административна преписка, тъй като позоваването на документи,
представляващи част от тази преписка следва да е подкрепено и с посочване на
съответстващата се правна норма, която в случая липсва.
Ето защо съдът намира, че оспореният
административен акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването
на съдебен контрол, води до невъзможност да се установи волята на
административния орган да постанови именно такова предписание и е самостоятелно
основание за отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК.
Административният орган е бил длъжен да изследва и обсъди наличието или
отсъствието на правно значимите факти, обосноваващи постановения от него акт.
Неизпълнението на това задължение е довело до издаването на незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
Оспорените задължителни предписания са
незаконосъобразни и поради следното:
Съгласно чл. 30г, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ при
установяване на нарушения контролните органи имат право да прилагат
принудителни административни мерки, с които да „забраняват пускането,
разпространението, транспортирането или използването на течни горива, както и
пускането или предоставянето на пазара или разпространението на твърди горива,
когато в резултат на изпитването в стационарна лаборатория и съставен
констативен протокол е установено несъответствие поне на едно от изискванията
за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл.
8а, ал. 1, независимо от оспорването по чл. 30в, ал. 1, т. 3“.
Техническите и качествените изисквания към
течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества
(замърсители) в тях, както и условията, редът и начинът за контрол на течните
горива, са регламентирани в нарочна Наредба, издадена на основание чл. 8, ал. 1
от ЗЧАВ. С текста на ал. 2 от чл. 8 от ЗЧАВ е въведена изрична, императивна
забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на
течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество,
определени в Наредбата.
Контролът върху изискванията за качество
на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение,
транспортиране и използване се осъществява от председателя на ДАМТН със
средствата и по начините, предвидени в чл. 30а, ал. 1, т. 1 - т. 5 ЗЧАВ,
включително чрез извършване на проверки, вземане на проби, изпитване в
акредитирани лаборатории и прилагане на принудителни мерки чрез оправомощени
длъжностни лица от Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива".
При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица имат право да
изпитват пробите от течни горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или
стационарни лаборатории и въз основа на протокола от изпитването да съставят
съответно експертно заключение или констативен протокол за съответствие на
изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в Наредбата.
Безспорно по делото се установи от
събраните доказателства и приетата експертиза, че при вземането на проба
от течното гориво, както и при изпитването му за съответствие с изискванията за
качество са допуснати нарушения, които са довели до погрешни изводи за
съдържанието на „замърсители“, което от своя страна е довело и до неправилно
наложената забрана за разпространението му.
Установи се от заключението на вещото
лице, че при изследването на показателя не е отбелязано приравняване към
стандартите 1013 hPa, при което не е упоменат и типа на апарата, както и
наличие/липса на автоматична корекция на „пламната температура“ по налягане.
Според експерта по приетата СТЕ, ако е пропусната корекция по налягане на
„пламната температура“, то след извършване на такава, се установява, че по
показател „пламна температура“ процесното дизелово гориво е в норма, при
стойности от 50.725 С до 55.125 С /норма над 55.0 С/. В съдебно заседание вещото лице уточни, че
понижението на показатели „пламна температура“ може да понижи стойностите на
други показатели, в т.ч. „дестилационни характеристики“, „плътност“,
„вискозитет“, „цетаново число“, които в случая са без отклонения и в норма.
Освен това процесното изследвано дизелово гориво, от което е взета проба на
19.03.2019 г. не е идентично с възбраненото на 22.03.2019 г. дизелово гориво.
Не е спорно между страните, че процесната
изпитвана партида дизелово гориво, приета в процесния обект, е придружена с
изискуемите документи за произход и приемане, и че същата е доставена от
„Лукойл“. Освен това, според експертизата нивомерната система на резервоара,
където са приети процесната/изследвана и следващата партиди дизелово гориво не
се установяват данни за неправомерна намеса при въвеждане и извеждане на гориво
от резервоара за дизелово гориво. Тоест, жалбоподателят е извършвал дейността
си правомерно с ясното съзнание, че зарежда и разпространява качествено гориво,
при спазване на всички изискуеми правила и в съответствие със закона.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорените предписания са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С
оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените в съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 50
лева, за адвокатско възнаграждение 400 лева (договорено и заплатено в брой,
видно от договора за правна защита и съдействие)
и за вещо лице – 840 или общо 1290 лв.
С оглед на
това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Задължително
предписание за забрана № С – 0163/22.03.2019 г. на Г. Г.Б. – инспектор в отдел
"Инспекция на качеството на течните горива" към ГД при ДАМТН.
ОСЪЖДА
Г. Г.Б. – инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните
горива" към ГД при ДАМТН да заплати, от бюджета на ГД при ДАМТН, на „Гиав
интернешънъл груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „*** № *** Б, представлявано от Г.И.Я., направените по делото
разноски в размер на 1290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 6637 от 03.06.2020г. на ВАС - София, Пето отделение по АД № 14474/2019г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение №590/10.10.2019 г., постановено по адм. д. 349/2019 г.
по описа на Административен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Държавна агенция по метрология и технически надзор, гр. София,бул.
"Г.М.Димитров" № 52а да заплати на "Гиав интернешънъл
груп"ЕООД, съд.адрес: гр. Пазарджик, ул. "***" № **, ет. *
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.