Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260262 /04.06. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На давдесет и седми април Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело №
00299 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1139-001263/24.11.2020г.,
издадено от началник сектор ПП при ОД МВР – гр. Кюстендил, на М.С.М. с ЕГН **********
са наложени административни наказания:
глоба 50 /петдесет/ лв., на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП,
глоба 50 /петдесет/ лева, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП,
за това, че на 15.11.2020 г., в
14.20 часа, в гр. Кюстендил, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф
Вариант“ с рег. №***, движейки се по ул. Цар Освободител, срещу магазин Рила, в
посока към кв. Върташево, по време на движение използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, и за това, че по
време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е
оборудван – нарушения съответно на чл.104а от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от М.М., в която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление като твърди, че
фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните
органи, както и че отговорността му е ангажирана за нарушения, които не е
извършил. Отрича да е ползвал мобилния си телефон по време на движение, както и
да е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Твърди, че
при съставяне на акта и постановлението, в нарушение на процесуалните правила,
не е посочено точното място на
извършване на нарушенията, което е ограничило
правото му на защита.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично, не е представляван
и от пълномощник.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 15.11.2020г.
свидетелите Д.И.В. и А.Б. З. – мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Кюстендил изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение. Около 14.20 часа се движели със зачисленият им служебен автомобил по
Гюешевско шосе в посока ул. Цар Освободител. Достигайки кръговото
кръстовище на посочената улица, възприели навлизащ в него и движещ се срещу тях
в посока към кв. Върташево лек автомобил
„Фолксваген Голф Вариант“ с рег. №***. При разминаването им с посочения
автомобил двамата полицаи възприели, че водачът ползва мобилен телефон по време
на движение, държейки телефон в ръка. По тази причина веднага променили посоката
си на движение и го последвали. Настигнали го непосредствено след изхода от
кръговото кръстовище и изравнявайки се с него подали сигнал за спиране, като водачът
спрял в района срещу намиращия се на посочената улица магазин „Рила“.
Служителите на МВР спрели служебната кола няколко метра пред тази на нарушителя,
излезли и се насочили към него. Установили, че водачът е без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.
След
установяване на самоличността му въз основа на представените документи, свид. Д.В.
уведомил М.М. за причината, поради която бил спрян за проверка. На това място
срещу М. било образувано административнонаказателно производство със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение серия GA, №324507/15.11.2020г., като актосъставителят приел, че виновно
е нарушил разпоредбата на чл104а от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта
соченият като нарушител го подписал и приел връчения му препис, като било
отразено, че няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени такива.
На 24.11.2020г.,
въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗдвП и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на М.М. за нарушенията по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Д.И.В. и А.Б.З.,
както и приетите писмени доказателства: съставеният акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №324507/15.11.2020г., заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР,
справка за нарушител/водач, издадена от
КАТ – ОДМВР – Кюстендил..
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява частично основателна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото
му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, произтичаща
от приетата като писмено доказателство заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на
МВР, при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Възражението на жалбоподателя за неточно посочване мястото на нарушението не засяга законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. В жалбата си същият твърди, че отразеното в акта и постановлението място – гр. Кюстендил, ул. Цар
Освободител, срещу магазин Рила, в
действителност е мястото, на което бил спрян за извършване на проверка, не
мястото, на което е осъществено разминаването с полицейския автопатрул в района
на кръговото кръстовище на същата
улица. Твърди, че по тази причина за него е останало неясно
дали му е вменено извършване на нарушенията по време на управление на
автомобила или в момента, в който е бил застигнат и спрян след кръстовището, срещу магазин
Рила.
Възраженията са неоснователи.
Изискването за означаване мястото на
извършване на нарушението е установено с цел определяне подсъдността на делото, в определени случаи
за установяване на обстоятелства, относими към
елементите от административнонаказателната норма /например, когато отговорността
е диференцирана с оглед на това в населено или извън населено място е извършено
нарушението/, както и с оглед описание на обстоятелства, при които същото е
извършено. В конкретния случай решаването на тези въпроси не
е затруднено. В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно е отразено, че нарушенията са извършени по време на управление на превозното средство в гр.
Кюстендил, по ул. Цар Освободител, в посока към кв. Върташево, а означеният
търговски обект /магазин Рила/ само детайлизира
обстоятелствата, свързани с проверката, давайки информация за това,
че именно там е осъществена, каквото е и
твърдението на жалбоподателя. Описанието
на мястото на нарушението е повече от достатъчно от гледна точка императивното
изискване за означаването му в съдържанието на акта и наказателното постановление, за установяване съставномерните факти, както и за упражняване правото на защита.
По същество:
По отношение нарушението по т.1 от наказателното постановление.
По
делото не се спори, че на отразените дата и час жалбоподателят М.М. е
управлявал автомобила си, както и че на посоченото място е бил спрян за
извършване на полицейска проверка. Спори се действително ли по време на движение
е ползвал мобилен телефон и то по начин, несъобразен с предписанието в чл.104а
от ЗДвП. При съставяне на акта, жалбоподателят не е изразил несъгласие с фактическите констатации в акта, което се
установява от записа в съдържанието му, както и от показанията на разпитаните
свидетели, не е упражнил и правото си на допълнителни писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При така заетата позиция наказващият орган е приел
обстоятелствата по делото за безспорни и е наложил предвиденото за нарушението наказание. Позицията на
оспорване, изразена от М. на по-късен етап - в жалбата му срещу издаденото
наказателно постановление, се основава на твърдение, че в момента на разминаването
му с автомобила на ПП – ОДМВР – Кюстендил, полицейските служители са възприели
действие, интерпретирано погрешно – не провеждал разговор чрез мобилния си телефон, а взел телефона си в ръка единствено,
за да отклони получено позвъняване. Твърди, че в момента в който бил застигнат
от служителите на МВР не е разговарял по
телефона си .
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал и не е ангажирал доказателства в подкрепа на позицията си. Преценена
в контекста на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства
съдът я приема за голословна и явно защитна.
Съдът кредитира с пълно
доверие показанията на свид. Д.В. и А.З.
– полицейските служители, установили конкретното нарушение. При разпит в с.з.
двамата потвърждават констатациите в
АУАН, заявяват, че помнят конкретния случай, съобщават без противоречия помежду
си релевантните за казуса обстоятелства, описват детайлно повода за предприетата
спрямо М. проверка, начина, по който е протекла, излагат твърдения за поведението
му. Всичко това сочи за наличие на ясен спомен за случая и дава основание
уверено да се приеме, че свидетелите възпроизвеждат действителни възприятия от
конкретната пътна ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение
в правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на
доказване.
Свидетелите са категорични, че
ясно са възприели приближаващото срещу тях ППС и неговия водач, че същият бил
сам в превозното средство, държал мобилен телефон в ръката си и го ползвал по
предназначение, което именно ги провокирало да променят посоката си на движение, да го последват и спрат
за проверка. Свидетелите съобщават детайлно обстоятелствата, при които са
установили нарушението – относно разположението на двете превозни средства на
пътното платно, посоката им на движение, възприятията им за действието на
водача в момента на разминаването
им.
Така изяснените обстоятелства, както
и установяването на нарушението при дневна видимост, мотивира съдът да приеме,
че свидетелите Д.В. и А.З. са имали отлична видимост към водача и възможност за
точна преценка спрямо възприетото негово действие.
Съдът не намира
основания за съмнение в обективното и правилно установяване и излагане на
фактите, относими към предмета на доказване от страна на служителите на МВР,
които са изпълнявали обичайните си служебни задължения по контрол на пътното
движение. Самият факт, че са пътували в посока, различна от тази
на жалбоподателя, убедително мотивира заключение, че е възникнала
конкретна причина за спирането му, и то в района на кръговото кръстовище, и
тази причина е била забелязаното негово неправомерно действие. Затова съдът
дава вяра изцяло на показанията на свид. В. и З., приема ги за логични,
обективни, добросъвестно дадени и убедителни по своето съдържание. Именно на
тях основава изводите си от фактическа и правна страна и приема, че доказателствената
им стойност не е разколебана от оспорването на констатациите им от страна на
жалбоподателя. Приема, че отразените в обстоятелствената част на акта
фактически обстоятелства, които свидетелите убедително възпроизвеждат в разглежданата част, съответстват на
действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Въз основа на изложеното и доколкото
установените факти изпълват състава на административнонаказателната норма,
вменена във вина на М.М., съдът приема, че нарушението по чл.104а от ЗДвП е
действително извършено, доказано е по несъмнен начин, поради което административнонаказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя
за него по административен ред.
По отношение нарушението по т.2
от н.п. такъв несъмнен извод не може да
се формира.
Категоричността, с която свидетелите
изясняват възприетото ползване на телефон от водача на превозното
средство по време на управлението му без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му, както и че именно това негово
действие е дало повод да го последват и да извършат проверка, отсъства по отношение
второто вменено на М. нарушение.
Актосъставителят – свид. В. в показанията си посочва, че установил неизползването на обезопасителен
колан при извършената проверка,
пояснявайки, че възприел липсата му в момента на изравняването на служебния автомобил с този на водача.
Свидетелят З. обаче не потвърждава това обстоятелство. Същият посочва, че видял
водача без поставен колан след спирането
на превозните средства, в момент, в който излязъл от служебния автомобил и се
приближил до този на жалбоподателя.
Поради това възражението на
жалбоподателя - че до спирането му от служителите на сектор ПП – Кюстендил е
бил с поставен обезопасителен колан и е отстранил същия след спирането, за да
потърси документите си, оставени в
жабката на колата, не може да бъде игнорирано и отхвърлено като недостоверно.
В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като жалбоподателят
не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ. че не е действал виновно,
нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите
по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват по несъмнен начин обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН,
свързани с вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което обосновава
отмяна на наказателното постановление в
тази част като незаконосъобразно и
необосновано.
По
отношение вида и размера на наложеното административно наказание за нарушението
по чл. 104а от ЗДвП :
За ползване по време на движение
на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според
която водачът се наказва с глоба 50 лв. Санкцията е определена в абсолютен
размер, обвързваща административнонаказващия орган при наказване на нарушителя
и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на М. и предвид законосъобразното му определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.
Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Разноски по делото не са доказани
и не се претендират.
По тези съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№20-1139-001263/24.11.2020г., издадено от началник сектор ПП при ОД МВР – гр. Кюстендил,
в частта, в която на М.С.М. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1139-001263/24.11.2020г., издадено от началник сектор ПП при
ОД МВР – гр. Кюстендил в частта, в която на М.С.М. с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
50 /петдесет/ лв. за нарушение
на чл.104а от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ