Р Е Ш Е Н И
Е
№
1676 01.07.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
шести юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Недялка Д.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 747 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по молба на Д.Г.И. с ЕГН **********, адрес: ***, против Е.М.С. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3803/23.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7257/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 2 346. 75 лева –
главница, представляваща изпълнено задължение в полза на цесионера
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, по договор за банков
кредит от ****.2006 г., сключен между „****“ ЕАД и Е.М.С. и договор за
поръчителство към него, сключен между банката и Д.Г.И. от същата дата, както и
сумата от 453. 96 лева – мораторна лихва за периода от 09.03.2016 г. – датата
на плащането, до 01.02.2018 г. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения, че ищецът като поръчител е изпълнил задължения на
ответника-кредитополучател по горния договор за банков кредит, в полза на цесионера, като преди това бил надлежно уведомен за
извършената цесия, въз основа на която и цесионерът
се бил снабдил с изпълнителен титул.
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗД.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Д., с който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска, поради липсата
на каквито и да било доказателства за наличието на сочения договор за банков
кредит, така и на договора за поръчителство, а и договора за цесия, въз основа
на които се твърди, че е извършено плащането.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3803/23.10.2018
г. по ч.гр.д. № 7257/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищеца търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е
бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по
месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Съгласно
договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от ****.2006 г. „****“ ЕАД е предоставила на
ответника кредит в размер на 5 000 лева, като последният се е задължил да
го върне за срок от 96 месеца т.е. 8 години, на месечни вноски с падеж 25-то
число на месеца. С договор за поръчителство от същата дата ищецът е
поръчителствал за задължението на кредитополучателя-ответник по горния договор.
В тази връзка и в производството по ч.гр.д. № 9567/2012 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ
спрямо солидарните длъжници Е.С. и Д.Г. и
изпълнителен лист от 26.11.2012 г.
Ищецът
е получил уведомление за извършена цесия между „****“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД за извършена продажба на вземания
/цесия/ от 15.02.2013 г., като въз основа на това е сключено между тях
споразумение, за разсрочено плащане на сумите по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. №
9567/2012 г., като от данните по делото – операционни бележки и издадено
нарочно удостоверение от кредитора е видно, че дългът вече е заплатен от
поръчителя – ищец. По негова молба за представяне на договорът за цесия е
получил отговор, че същият съдържа чувствителна информация и съставлява
търговска тайна, която не може да бъде предоставена.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
По
принцип съгласно законът /чл. 138, ал. 1 от ЗЗД/ с договорът за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, като всъщност чл. 146, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че
поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът
има срещу длъжника. При това и с оглед на данните по делото, съдът приема, че
се установи и доказа, че ищецът, в качеството си на поръчител по сключения от
ответника договор за банков кредит, е изпълнил задълженията му по него и
по-конкретно е заплатил сумите по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. № 9567/2012 г.,
в полза на лице, легитимиращо се за кредитор на вземането по сключен договор за
цесия. При това има право да получи вече платените от него суми в общ размер от
2 346. 75 лева, които са били платени разсрочено и последното плащане е от
09.03.2016 г. С оглед на това е основателна и претенцията за заплащане на законна
лихва, която в случая, се претендира от датата на последното плащане и възлиза на претендирания
размер от 453. 96 лв., при все че нормата на чл. 143, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД
предвижда право на законна лихва върху платените суми от деня на плащането.
По
отношение на оспорванията с отговора, съдът намира,
че независимо, че не е представен договорът за цесия, останалите представени
доказателства, в това число и водената между цесионера
и ищеца кореспонденция обосновават извода за изпълнение от поръчителя в полза
на кредитора на вземането по договора за банков кредит, по който е
поръчителствал.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
да му заплати сумата от 307. 86 лв., включваща заплатена за производството
държавна такса от 87. 86 лв. и платения депозит за особения представител в
размер на 220 лв.
При
това се налага изводът, че се дължат и направените в заповедното производство
разноски в размер на 56. 01 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на
363. 87 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Е.М.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на Д.Г.И. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3803/23.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 7257/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 2 346. 75 лева – главница,
представляваща изпълнено задължение в полза на цесионера
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, по договор за банков
кредит от ****.2006 г., сключен между „****“ ЕАД и Е.М.С. и договор за
поръчителство към него, сключен между банката и Д.Г.И. от същата дата, както и
сумата от 453. 96 лева – мораторна лихва
за периода от 09.03.2016 г. – датата на плащането, до 01.02.2018 г.
Осъжда Е.М.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на Д.Г.И.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
363. 87 лв. /триста шестдесет и три лева и 87 ст./ за направените по делото
разноски, от които 56. 01 лв. за ч.гр.д. № 7257/2018 г. и 307. 86 лв. за гр.д.
№ 747/2019 г., двете по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.