Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр. Русе, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8235 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с процесуално основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД против
С.Х.Б..
Ищецът твърди,
че на 22.05.2017 г. между Изи Асет Мениджмънт АД и С.Х.Б. е сключен Договор за паричен заем № 2815199 в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, като заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 1000.00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Страните
уговорили сумата да бъде използвана за погасяване на задълженията на ответника
по друг неин договор- № 2711455. След извършеното прихващане, задължението на
заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от заемната
сума по договора. По този начин заемателят се задължила да ползва и върне
заемната сума от 1111.32 лева, ведно с договорната лихва на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 41.16 лева (включваща първоначална
главница и договорна лихва. Начислената договорна лихва била в размер на 103.63
лева. Погасителните вноски ответникът следвало да плати в периода 30.05.2017 год.-
28.11.2017 год.
По силата на
сключения договор заемателят се задължил в тридневен срок от подписването на
договора за заем да предостави на заемодателя два вида обезпечение по негов избор, а именно: банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем или поръчителство от две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите следва да подпишат договор за поръчителство. Предвид обстоятелството, че
заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 644.49 лева.
Ищецът заявява,
че на основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор, на ответника била начислена лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 29.11.2017 год. (датата на последната вноска) до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 30.07.2018 год. в размер на 79.64 лева.
Ищецът признава
плащане на сумата 111.00 лева от страна на ответника.
Тъй като срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска на 28.11.2017 год., не е обявяван за предсрочно изискуем.
В исковата
молба се твърди, че на 01.06.2018 год. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., сключен между Изи Асет
Мениджмънт АД и Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД. На ответника било изпратено уведомление за
извършената цесия, но същото не е
получено лично, тъй като не бил намерен на адреса, посочен от него. Ищецът моли
алтернативно да се счита, че уведомлението е връчено на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към него.
Поради липсата
на плащане и за събиране на вземането си кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК и въз основа на него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5332/2018 год. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца от подаването на настоящия иск.
Моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника задълженито му в общ размер
1794.29 лева. от които: главница 966.53 лева, законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда-30.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва 103.63 лева от 30.05.2017 год. до 28.11.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска), неустойка за неизпълнение на договорно задължение 644.49 лева, обезщетение за забава в размер на 79.64 лева за периода от 29.11.2017 год. до датата на подаване на
заявлението в съда. Ищецът претендира разноски в
исковото производство.
В указания срок
ответникът не е подал отговор, не оспорва иска, не прави доказателствени
искания.
В хода на
делото и на основание чл. 218 от ГПК е конституирано като трето лице- помагач
на страната на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, предвид сключения
между него и ищеца договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019 год.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
В чл. 3 от
процесния договор страните са уговорили, че с подписването му страните се
съгласяват да се рефинансира текущият заем на заемателя, като същият заявява,
че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № 2711455
в размер на 949.16 лева. Страните правят изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор
заемодателят прихваща задължението но заемателя, посочено по- горе. Остатъкът
от заемната сума след погасяване на старото задължение се изплаща на заемателя,
като договорът има силата на разписка.
Ответникът не е оспорил факта на подписването на договора, поради което съдът намира
за доказано твърдението на ищеца за реалното изпълнение на задължението на
заемодателя, както и че С.Х.Б. е надлежно пасивно процесуално легитимирана да
участва в делото.
Разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 10 от сключения Договор
за паричен заем № 2815199 от 22.05.2017 год.
Във формираната
с редица решения на ВКС задължителна практика (вж. решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.),
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Уведомленията,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат връчено
на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 2 от ГПК, на 16.04.2019
год., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие
спрямо последната.
Последователна
е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143
– чл.148 от ЗЗП.
На първо място
следва да се отбележи че, макар и поместени в индивидуалния договор с ответника,
а не в общи условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични
контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито
е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с
ответницата индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да
бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл
клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, според която се
дължи неустойка в размер на 669.33 лева при неосигуряване в тридневен срок от
датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на две лица
или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя,
както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа
на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора
за кредит. В конкретния случай е извършена проверката за кредитоспособност на
ответника и е дадено положително становище на кредитния консултант, въпреки
забавените плащания по предходния кредит, станали причина за рефинансирането му
и въпреки желанието на кредитоискателя да кандидатства за кредит в банка, за да
изчисти задълженията си при този кредитор. Не са събрани никакви писмени
доказателства за доходите на длъжника, а се е разчитало на неподкрепени с нищо
декларации. Отпускането на кредит при това положение е довело до
свръхзадлъжнялост на длъжника и естествено- до настоящото положение.
На следващо
място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
(няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно
място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче
не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше
валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази
разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът
е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от
отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да
проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответника съгласно чл.
16 от ЗПК, ищецът щеше сам да стигне до заключението, че със същия не следва да
бъде сключван договор за кредит, преди да бъде предоставено обезпечението. По
изложените съображения с оглед нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
съдът намира, че ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на 669.33
лева.
Според чл. 5 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания
и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към закона. В чл.
1 от процесния договор е споменато, че е сключен на основание предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя и стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Посочените в договора и
изискуеми от ЗПК документи не са приложени към исковата молба, липсват и данни
в нея въобще да са били подписвани, както и да са били налице условията на чл.
5, ал. 13 от ЗПК.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация
да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя
да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за
разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на
договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване
да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия
към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в писмена
форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е
санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за
кредит – чл .22 от ЗПК. След изследване на вида на шрифта в приложения към
исковата молба Договор за паричен заем № 2815199 от 22.05.2015 год., съдът установи, че това е шрифтът Times New Roman, размер 12.
В исковата
молба се признава, че ответникът е заплатил сумата 111.00 лева. Общият размер
на задължението, включващо главница, и възнаградителна лихва (при годишна
възнаградителна лихва в размер на 40.00 % и ГПР в размер на 48.52 %, който е в
допустимите съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК граници), възлиза на 1111.32 лева,
разсрочено на 27 равни седмични вноски, всяка от по 41.16 лева. Съдът приема,
че с платената сума първо са погасени по- старите задължения в предвидената в
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД поредност. Така заплатената сума е достатъчна за
цялостното погасяване на първите две седмични вноски, с падежи съгласно
договора, както следва: 20.05.2017 год. и 06.06.2017 год. (общо 82.32 лева) и
частично на третата погасителна вноска, с падеж 13.06.2017 г. Остатъкът от платената
сума в размер на 28.68 лева след покриването на първите две седмични вноски
следва да бъде приспаднат от размера на третата вноска като от тази вноска
неплатена остава сумата от 12.48 лева - главница. След изчисления със софтуерен
продукт съдът намира, че неплатена остава сумата 901.36 лева – главница и
сумата 98.96 лева – възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
не се прилага по отношение на мораторните лихви. По тези съображения искът за
главницата следва да бъде уважен до размер от 901.36 лева като бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 966.53 лева, а искът за възнаградителната лихва
следва да бъде уважен до размер от 98.96 лева като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 103.63 лева.
Тъй като
възнаградителната лихва съставлява цената на кредита, то при начисляване на
мораторна лихва върху нея няма да се достигне до забранения в гражданското
право анатоцизъм. Следователно мораторната лихва се дължи върху всички
непогасени на падежа вноски, считано от датата следваща техния падеж до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.07.2018
год. Съдът, чрез използване на софтуерен продукт изчисли, че сборът на
мораторните лихви върху всяка една неплатена вноска от датата на последната
погасителна вноска- 29.11.2017 год. до датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК- 30.07.2018 год. възлиза на 61.09 лева. До този размер посочения
акцесорен иск следва да бъде уважен като бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 79.64 лева.
Съразмерно с
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на направените в исковото и заповедното производства разноски в общ размер на 50.81
лева в заповедното производство и 185.81
лева- в исковото производство за държавна такса, възнаграждение за особения
представител на ответника и вещото лице, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, или общо разноски в
размер на 236.62 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Х.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. П* В* № *, ет. *,
представлявано от Т* Я*К*,
сумата 901.36 лева – неплатена
главница по Договор за
паричен заем № 2815199 от 22.05.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.07.2018 год. до
окончателното й изплащане, 98.96 лева-
договорна лихва от 30.05.2017 год. до 28.11.2017 год., както и сумата 61.09
лева- обезщетение за забава от 20.06.2017 год. до 30.07.2018 год., за които
вземания по ч.гр.д. № 5332 по описа за 2018 год. на Русенския районен съд е
издадена заповед № 3016/01.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. П*В*№ *, ет. *,
представлявано от Т* Я* К* против С.Х.Б., ЕГН ********** *** иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Договор за паричен заем № 2815199 от 22.05.2015 год. сумите 65.17 лева- главница, 4.67 лева- договорна лихва, 644.49 лева- неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 18.55 лева-
мораторна лихва, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 5332/2018 по описа на РРС до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Х.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. П* В*№ *, ет. *,
представлявано от Т* Я* К* сумата 236.62 лева, представляваща съдебно- деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
Делото
е разгледано и решението постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С*, бул.
Д- р П*Д* № 25,
офис- сграда Л*, ет.*, офис *,
представлявано от Н* Т* С* и М*Д*Д*.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: