Решение по гр. дело №3514/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 312
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20185330103514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №312

 

27.01.2020г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 05.12.2019г., в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3514  по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са искове с правна квалификация  чл.415 вр. с чл.422 ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н.  е предявил против  Р.Г.К. с ЕГН ********** *** иск за установяване дължимостта на сумите за които е била издадена заповед № 9556/06.10.2017г. по ч.гр.д. №15687/2017г., по описа на ПРС, ХVІІІ гр. състав както следва 579,25 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 15.07.2015г-07.09.2017г. за обект, находящ се в ***; сумата от 44,47 лева - обезщетение за забава за периода 30.09.2015г. - 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.10.2017г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева- държавна такса и 50 лева– юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноските в настоящото производство.

Основанието на претенцията е подробно изложено в исковата молба. Същото се състои в доставена и отведена питейна и канална вода, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК, чл. 198 от Закона за водите и Наредба № 4/14.09.2004г. за Общите условия за предоставяне на ВиК услуги.

Посочва, се че ответника за процесния период е бил потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик на водоснабденото жилище като за измервателно устройство номер *** е извършено отчитане на потребена вода при условията на неизправно измервателно устройство за целия период. Неизправността на измервателното устройство произтичала от това, че е изтекъл 10-годишния срок, в който устройството подлежи на метрологична проверка. Започнало било начисляване по тарифа, но тъй като начислените по тарифа количества вода надвишавали разликата констатирана при отчета на общия водомер, на абоната били начислявани количества вода равни на разликата констатирана при отчета на общия водомер. Това обстоятелство било надлежно отбелязано в карнета от ***а, който отчитал имота. Като по данни на ***а живущите били 3 – ма. Ответникът не е сменил водомера, отказвал достъп, били съставени 3 броя протоколи за отказан достъп – от дата 05.07.2017г., 01.08.2017г. и 04.09.2017г. Достъпът до имота бил осъществен едва на 1.11.2017г. когато ***ът повторно бил връчил известие за нередовен водомер на сина на ответницата – М. Р.  К.. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник Р.Г.К. чрез особен представител – адв.Д.Г. оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, за което е изложила подробни съображения в писмения отговор. На първо място, оспорването е досежно неспазване на законовата процедура по отчитане на потреблението на ВиК услугата Освен това и във връзка с горното се оспорват приложените писмени доказателства от ищеца. Конкретно протоколи за отказан достъп- 3 бр., като оспорването е досежно тяхното съдържание. Оспорва се датата, липса на спазена процедура при извършване на същите, както и липса на подпис на свидетели при посещение на описания адрес-  конкретно Протокол за отказан достъп от 05.07.2017г. Оспорва се и това, че на адреса няма лице  и същото не е намерено, което да е довело до служебно начисляване на общия разход на водомера. Оспорва се процедурата по служебно начисляване. Оспорват се и писмените доказателства, представени от ищеца. Заявява се, че такава вода реално не е потребена. Ангажират се доказателства.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № 9556/06.10.2017г. по ч.гр.д. №15687/2017г., по описа на ПРС, ХVІІІ гр. състав е разпоредено длъжник Р.К. да заплати в полза на ищеца следните суми 579,25 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 15.07.2015г-07.09.2017г. за обект, находящ се в ***; сумата от 44,47 лева - обезщетение за забава за периода 30.09.2015г. - 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.10.2017г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК поради което и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявен настоящия установителен иск.

Ищецът представя следните писмени доказателства: справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задължения, опис на издадените фактури за начисленото количество вода, копие от карнетите за процесния период, копие от известие за нередовен водоменр, връчено на дата 01.11.2017г., 3 броя протоколи за отказан достъп.

Съдът констатира, че протоколите за отказан достъп са съставени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г. за Общите условия за предоставяне на ВиК услуги – подписани от ***а и от един свидетел. Констатира се и че ищецът е уведомил ответника по начин, който да съответства на възможността последния да узнае за обстоятелството, че  водомерът е нередовен поради това че е изтекъл 10-годишния срок, в който устройството подлежи на метрологична проверка.

Следователно, фактическият състав на претенцията е по реда на чл. 35, ал.6 и чл. 39 ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004г. за Общите условия за предоставяне на ВиК услуги доколкото и не се оспорва качеството на ответника на потребител на ВиК услуга.

По делото е приета СТЕ с вещо лице М.Б., която съдът кредитира изцяло като компетентна и безпристрастна и от която се установява, че в имота на ответника по данни на ищеца има монтирани два водомера, единия от които не се ползва, а вторият процесния с номер ***. Имотът е водоснабден от уличната мрежа като услугите на ВиК се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация. Вещото лице при извършената проверка е нямало достъп до жилището, за да може да отговори на въпросите на ищеца затова СИ монтирано в имота одобрено ли е от ДАМТН, отговаря ли на изисквяанията на ЗИ, има ли водомера, пластамасова пломба холендър и коя е датата на поставянето й.

По делото е приета ССчЕ от която се установява, че ищецът счетоводно правилно е начислил дължимите и претендирани суми за които е издал фактури, както и че има извършено плащане в размер на сумата от 10.22 лева за периода от 15.07.2015г. и 01.08.2017г. по фактура № ***платена на 28.11.2016г., която не е част от претенцията на ищеца.

По делото е бил разпитан свидетеля Р.К. – съпруг на ответницата. Той заявява, че съпругата му е заминала да работи в А. преди години и от тогава не я е виждал. Той с двамата си синове живее в жилището. Идвал е ***, водомерът вече бил сменен, няма комуникация с жена си и тя не знае за задълженията.

По делото е разпитан и *** Й. П. , която си спомня, че не е била допускана до имота, пускала е протокол за отказан достъп, ответник К. била в чужбина. В имота били двамата й синове и съпруга й. Свидетеля споменава и за известието за нередовен водомер, което е връчено.

При така установената фактология настоящата инстанция намира, че фактическия състав на основанията на претенцията на ищеца е доказан несъмнено.

Първо, установи се, че достъп до имотът не е осигуряван, поради което и ищецът е начислявал вода съобразно правилото на чл. 35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г вр. с чл. 24, ал.4 вр с чл. 49 от ОУ на ищеца. Настоящата инстанция няма основание да приеме, че при прилагането на методиката за пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s за период до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца, ищецът е допуснал нарушение, доколкото вещото лице не е било допуснато до имота  на ответника, за да може да провери тези изчисления

На второ място, ответникът е бил уведомен за нередовността на водомера поради изтичането на 10-годишен срок от монтажа на измервателното устройство, поради което е следвало да се смени или да се извърши проверка. Известието е редовно връчено, указано е редът по който ще се извършва начисляване на потребеното количество вода 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г. като отново няма основание да се приеме, че ищецът не е приложил правилно методиката, която е нормативно установена. Нещо повече, ищецът заявява, че е започнало начисляване по тарифа, но тъй като начисленията надвишават разликата по общия водомер на абоната са начислявани количества равни на разликата констатирана при отчета на общия водомер след приспадане показанията на останалите индивидуални водомери в етажната собственост, което е законосъобразно и правилно като по този начин ищецът е компенсирал липсата на информация за реално потребеното количество поради негодно СИ с пресмятане разликата с общия водомер.

Предвид на гореизложеното предявените искове за главница и мораторна лихва се явяват основателни и като такива следва да се уважат изцяло.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 944 лева / 75 лева в заповедното производство и 869 лева за настоящата инстанция/.

Следва да се остави без уважение искането за присъждането на разноски в полза на особения представител за всяко явяване след 2 – ро съдебно заседание в размер на 500 лева по 100 лева за всяко съдебно заседание/ общо 7 съдебни заседания/, тъй като възникналното правоотношение между ответника и особения представител е със съдържание защита по конкретното дело без значение броя съдебни заседания, а уредбата на чл. 7, ал.8 от Наредба № 1/2004г. за адвокатски възнаграждения касае доброволното договорно процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие, което предполага ангажирането на адвокат от страна на клиент. Приложимостта на тази разпоредба към особеното процесуално представителство не е законово уредена, първо, и второ, дължимостта на това възнаграждение е по преценка на възложителя – тогава когато последния иска адвокатът му да го представлява, и то в случаите на събиране на доказателства именно с участието на защитника..

 Вън от горното в 3 от съдебните заседания след второто заседание не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателств,а делото се е отлагало за събиране на доказателства.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ  Р.Г.К. с ЕГН ********** *** ПОЛЗА НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н.  сумите за които е била издадена заповед № 9556/06.10.2017г. по ч.гр.д. №15687/2017г., по описа на ПРС, ХVІІІ гр. състав както следва 579,25 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 15.07.2015г-07.09.2017г. за обект, находящ се в ***; сумата от 44,47 лева - обезщетение за забава за периода 30.09.2015г. - 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.10.2017г. до окончателното погасяване;

ОСЪЖДА Р.Г.К. с ЕГН ********** *** ПОЛЗА на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н.  сумата от 944 лева разноски за настоящата инстанция и заповедното производство;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особен представител – адв. Д.А.Г. с личен адвокатски номер ********** за присъждане на сума в размер на 500 лева за явяването й в 5 съдебни заседание след второ съдебно заседание / по 100 лева за всяко заседание/ на основание чл. 7, ал.8 от Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.