Определение по дело №121/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3073
Дата: 29 юли 2014 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20143100900121
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

номер ………../…………..07.14г., град  Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 29 юли                                                    Година 2014

в закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер 121 по описа за 2014 год.

на осн. чл. 374  ГПК, съобрази следното: 

Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК.

Постъпила е искова молба вх. №1831/21.01.2014г, уточнена след указания по отстраняване на нередовности с молби вх.№ 3096/31.01.2014 и  №6041/26.02.14, до предявяване на две кумулативно съединени претенции на И.А.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Д.Ц., както следва:

1. субективно съединен иск срещу ответници  „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК ********* и „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* иск за обявяване за обявяване на недействителност по отношение на увреден кредитор на сделка, с която продавач по предварителен договор е осуетил окончателна сделка, като е продал обещания  недвижим имот, находящ се  в гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" ж. комплекс "Порт Палас", ет. 6, представляващ апартамент № 611, на трето лице, на осн. чл. 135 ЗЗД,

и  2. субективно съединен срещу ответници  „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК *********  иск за установяване на нищожност поради абсолютна привидност на непарична вноска на същия имот, извършена от третото лице приобретател, за да създаде привидна промяна в титулярството на собствеността на същия имот, на осн. чл. 26 ал.2 пр. пето ЗЗД.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба, след  отстраняване на нередовностите  съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Обоснована е компетентност на сезирания съд. В нея и са посочени фактите,  на които ищеца основават претенциите си и обосновава интереса си. В допълнителното становище по отговора на ответниците с вх. № 19003/30.06.2014г ищецът е посочил и нови доказателствени искания.

Исковата молба и уточненията са връчени на ответниците. В срок са депозирани отговори вх. № 11989 от 23.4.2014г.от „АЛЕКС-5 ЕООД“  и вх.№ 13571/12.05.2014г. от „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, действащи чрез общ пълномощник адв. П., с оспорване на допустимостта на част от исковете, както и въведени възражения по същество и доказателствени искания. В допълнителните отговори вх. № 21404/23.07.2014г подаден от пълномощник на първия ответник адв. Ивайло Иванов и вх. № 21676/25.07.2014г от името на останалите ответници са оспорени доказателствените искания и е предприето насрещно доказване.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.

По предварителните въпроси: Исковата молба по претенции с които се атакува валидност на сделки, извършени с актове, подлежащи на вписване е вписана на 27.03.2014г. Сезиран е родово компетентен съд, според определена по реда на чл. 69 ал.1т.4, вр. т.2 ГПК цена на всеки от исковете, надхвърляща 25 000лв. Местната компетентност е специална (по чл. 109 ГПК). Държавната такса е авансово внесена. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК). И двете атакувани сделки са сключени между търговци, което по субективен критерий (чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ) ги квалифицира като търговски. Възражение срещу характера на спора не е предявено от ответниците(в срока за отговор).

Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена(л. 4; л. 173;  л.122 и л. 69) . Макар и да са насрещни страни в материалното правоотношение, по твърдяната като абсолютно привидна сделка последните двама ответници имат идентични, а не противоречиви интереси в процес, воден срещу тях от трето за сделката лице. Упълномощаването на общ представител е допустимо(по арг. от чл. 39 ал.3 ГПК).

По допустимостта на претенциите: Ответниците са пререгистрирани по ЗТР търговци.  Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на валидно сключен предварителен договор, породил непарично вземане в полза на ищеца, чиято реализация чрез конститутивен иск по чл. 19 ЗЗД се осуетява от разпоредителната сделка, сключена между първите двама ответници. Съответно последващата прехвърлителна сделка между втората група ответници, вписана в имотен регистър преди исковата молба по чл. 135 ЗЗД  би осуетила интереса от водене на  отменителния иск, поради което се обосновава самостоятелен интерес на кредитора да разкрие пълна симулативност на тази сделка, отричайки цялостното й прехвърлително действие между страните.

Възражението на ответника „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД по допустимостта на Павловия иск (чл. 135 ЗЗД) се основава на оспорване на интереса на ищеца като кредитор. Този въпрос е разрешен трайно и по задължителен начин в практиката на съдилищата (ППВС № 1 от 29.03.1965 по д. № 7/1964 г.; Решение № 326 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК), като за процесуално легитимиране на ищец като увреден кредитор  е достатъчно да е обосновано твърдение за притежавано от него право да иска окончателно довършване на проектирана сделка с имота, предмет на разпореждането. Доказването на тези твърдения се възприемат като материално правен, а не процесуален въпрос, поради което нямат отношение към допустимостта на иска.  

По доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания, допълнително уточнени в становище по отговорите. Значителна част от представените писмени доказателства касаят неоспорени факти, но за поясняването на иначе безспорните твърдения, съдът счита за необходимо да приеме писмения предварителен договор, кадастралната скица, нотариалните актове и вписването на апорта. Документите са представени само в копия, поради което на страната следва да се укаже реда за приемането им с необходимата заверка.  Останалите документи касаят факти, които съдът докладва извън предмета на спора, поради което оспорените разписки не следва да се приемат като доказателства. Съответно безпредметни остават и оспорването, предприето от насрещните страни и всички доказателства ангажирани с оглед установяване на неавтентичност на тази документи (поискани в отговора на ответниците).

Насрещните страни също са ангажирали писмени доказателства, но за обстоятелства които също нямат значение в настоящия процес, поради което не следва да бъдат приемани документите по задълженията на първия към втория ответник (договор за заем,искова молба, обезпечителна заповед и определение, извънсъдебни споразумения и съдебна спогодба, нотариален акт за имот в с. Круша).

 В допълнителното си становище по отговорите ищецът е конкретизирал поисканите в искова молба гласни доказателства, като е посочил, че с тях ще установява няколко различни категории факти. По съображения, подробно посочени в проекта за доклад, значителна част от тези факти изобщо нямат значение за процеса (изменени параметри на предварителния договор, съществуването на оригинали на оспорени разписки, обстоятелствата при които се твърди отнемането на документи от владение на ищеца). Само за фактите по наличие на знание у управителите на договорилите разпоредителната сделка дружества, е необходимо доказване като обстоятелства от предмета на спора, поради което и искането е допустимо и следва да се уважи. Показанията на повече от двама свидетели в тази връзка биха били ненужни.

Насрещните страни, наред с оспорването на допустимостта на гласните доказателства, евентуално насрещно са поискали също да се ползват от показания на свидетели за същите обстоятелства, поради което и тяхното искане следва да се уважи в същия обем.

Ответникът „АЛЕКС 5“ЕООД е поискал отделно допускане на свидетели за отправена покана за сключване на окончателен договор и преговори за прекратяване на договора, но такова доказване би било в противоречие с чл. 164 ал. 1 вр. чл. 87 ал. 1 пр. последно ЗЗД.

Останалите ответници са поискали установяване на факти с обяснения на страните, но тези факти са извън предмета на спора и не следва да се доказват (доходи на ищеца, получаване на суми по разписки, самоуправни действия и т.н.). По същите съображения неотносими са и сведенията по полицейска преписка и счетоводната експертиза за установяване на получени плащания от купувача по предварителния договор и данъчното им деклариране.

Ответниците  „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК ********* са поискали и допускане на свидетелски показания за установяване на действителната воля и целените последици от апорта, които следва да бъдат допуснати. За тези обстоятелства, свързани с единична сделка, съдът счита за достатъчни показания на по един свидетел.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени обективно съединени искове  на кредитор с непарична претенция за сключване на окончателен договор за обявяване спрямо него на относителна недействителност на разпоредителна сделка за обещания имот, сключена от продавача по предварителния договор с приобретател, който е знаел за увреждането  и за установяване на нищожност на абсолютно привидна сделка, сключена от този приобретател с трето лице за придобиване на същия имот.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба, под условие(под условие, че страната изпълни дадени указания за довършване на заверка на копия):  предварителен договор от 30.09.2009 год.(л. 5-6);кадастралра скица(л.9),  н. а. №72, том 4, per. №14506, дело №594/23.12.2011 год. на нотариус №549, с район на действие района на ВРС; вх. рeг. №7265/06.04.2012 год., Акт №85, т. XVII, дело №1600/2012 год. на Свп –Варна( л. 10 -11); констативен нотариален акт №33, том 3, peг. №9620 дело №375/12.07.2012 год. на нотариус №549, с район на действие района на ВРС(л.15).

На осн. чл. 7 ГПК указва на ищеца И.Ш., чрез адв. Д. Ц.  да завери за вярност допуснати писмени доказателства, представени с искова молба, като положи подпис и гриф „вярно с оригинала”.

ДОПУСКА позоваване на налични в досиета на регистрирани по ЗТР търговски дружества „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК *********, „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК *********, „СЪНИ ПАЛАС“ЕООД, ЕИК ********* писмени документи, като ОБЯВЯВА на страните за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства ОБЯВЕНИТЕ по партидата на тези търговци обстоятелства и документи, чието съдържание в цялост е известно на съда, чрез служебна идентификация на достъп до публичния сайт на Агенция по вписванията.

ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ищцовата  страна на общо двама свидетели, за установяване на твърденията за знание на втория ответник за увреждането на купувача по предварителния договор като резултат от впечатления на законния представител на това дружество за фактическото ползване именно на този апартамент от ищеца именно въз оснава на предварителния договор, получени от това лице  при ежедневните контакти с ищеца в същата сграда или като резултат от близки бизнес отношения със  законен представител на другия ответник при общата им  дейност като управители на трето дружество(„СЪНИ ПАЛАС“ООД).

ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ответниците „АЛЕКС 5“ЕООД и  „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД   общо двама свидетели, за опровергаване на горните на твърденията за знание на втория ответник за увреждането на купувача по предварителния договор.

ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ответниците  „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД  и  „ПОРТ ПАЛАС 611“ЕООД  по един свидетел за установяване на действителна воля и целените правни последици от извършения апорт при учредяване на дружеството.

ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания: за приемане на писмени доказателства относно изпълнение на плащания на части от цената по предварителния договор; начално придобиване на имота от първия ответник; за отношенията между първите двама ответници, предшествали сделката, уредени със съдебната спогодба по исковото производство помежду им и проведено разследване на самоуправни действия; за откриване на производство по оспорване на истинността на документи и свързани с него експертизи и искания за представяне на оригинали; за допускане на гласни доказателства за други обстоятелства касаещи изменение на писмения договор, покани за сключване на окончателен договор, самоуправни действия, за събиране на обяснения от страните, за назначаване на счетоводна експертиза и изискване на полицейска преписка.    

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 30.10.2014г от 09.00 часа.  ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците адв. Ц., адв. Иванов и адв. П., ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищеца допълнително да се приложат преписите от допълнителните отговори вх. № 21404/23.07.2014г и вх. № 21676/25.07.2014г.

                    Окръжен съдия:

 

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N121 по описа за 2014 год,

 

Производството е образувано като  ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.  от ГПК.

Приети са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове на И.А.Ш., ЕГН **********,***, действащ чрез адв. Д.Ц.(***,  както следва:

1. субективно съединен срещу ответници  „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша" №90, ет. 5, ап. 6, представлявано от управител Веселина Александрова, чрез пълномощник адв. Ивайло Иванов (ВАК), сл. адрес бул. Вл. Варненчик 312, ет.3 офис 2 и „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК *********,  гр. Варна, ул. Вярност 23-25, ет2, aп. 1, представлявано от управител Свилен Пенев, чрез пълномощник адв. Л.П. ***, иск за обявяване за обявяване на недействителност по отношение на увреден кредитор на сделка, сключена с  нот. акт, вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 30031/23.12.2011, акт № 136, т. LXXXV, д. 18195, с  която първият ответник „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК ********* е прехвърлил възмездно на втория ответник „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* право на собственост върху  недвижим имот, находящ се  в гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" ж. комплекс "Порт Палас", ет. 6, представляващ апартамент № 611, идент. 10135.2570.12.6.59, като и двете страни по сделката са знаели за увреждането – осуетяване на окончателна сделка за продажба на същия имот, уговорена с ищеца по предварителен договор от 30.09.2009г, на осн. чл. 135 ЗЗД,

и  2. субективно съединен срещу ответници  „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* гр. Варна, ул. Вярност 23-25, ет2, aп. 1, представлявано от управител Свилен Пенев и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК *********  гр.  Варна, КК „Свети Константин и Елена", жк „Порт Палас", ет. 6, ап. 611, представлявано от управител Юрий Науменко, и двете дружества чрез пълномощник адв. Л.П. ***,   иск за установяване на нищожност поради абсолютна привидност на сделка, сключена с учредителен акт, вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 7265/06.04.2012, акт № 85, т.XVІІ, д. 1600, с  която приобретателят се е разпоредил възмездно в полза на трето лице преди вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД , като първия ответник  „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* е внесъл като непарична вноска за покриване на капитала на втория ответник  „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК *********, право на собственост върху  недвижим имот, находящ се  в гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" ж. комплекс "Порт Палас", ет. 6, представляващ апартамент № 611, идент. 10135.2570.12.6.59, на осн. чл. 26 ал.2 пр. пето ЗЗД.

Ищците и първият ответник претендират  и определяне и присъждане на разноски по делото, но не са ги конкретизирали в списъци по чл. 80 ГПК.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Безспорни са факти, за които са представени и писмени доказателства, както следва: На 30.09.2009 год. ищецът Ш. в качеството на купувач, сключил с продавача „АЛЕКС - 5" ЕООД, представлявано от управителя АЛЕКСАНДРОВА предварителен договор за покупко - продажба на апартамент №611 от жилищен комплекс „ПОРТ ПАЛАС", и принадлежащите му избено помещение №59 и 0.581259 % ид. части от общите части на сградата, построена в, построен в УПИ 1-118, 119  в кв. 1 по плана на гр. Варна, кк Св. Св. Константин и Елена. Предметът на договарянето е идентичен с имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК,  представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.59 - апартамент в сграда №6, с административен адрес гр. Варна, кк „Св. Св. Константин и Елена", жилищен комплекс „ПОРТ ПАЛАС", с принадлежащо избено помещение №59. Безспорно е само първоначално уговореното съдържание на този договор е безспорно по удостовереното в писмения документ: обща цена от 450 000 евро, от която 20 000 евро платени при подписване на договора, а остатъка – дължим при окончателна сделка, която е била уговорена в срок до 45 дни от подписването на предварителния договор. Уговорено е задържане на първата вноска като капаро при неизпълнение на купувача, осуетяващо виновно окончателна сделка (чл.13). Дружеството продавач е поело ангажимент да не отчуждава и обременява имота( чл. 10б).

Не са оспорени и фактите по сключването на поредицата от прехвърлителни сделки между ответниците: "АЛЕКС - 5" ЕООД чрез управителя си АЛЕКСАНДРОВА е прехвърлило на 23.12.2011г с н. а. №72, том 4, peг. №14506, дело №594/23.12.2011 год. на нотариус №549, с район на действие района на ВРС,  вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 30031/23.12.2011, акт № 136, т. LXXXV, д. 18195 същия недвижим имот на "ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД, чрез управителя му ПЕНЕВ вместо плащане на паричен дълг на стойност данъчна оценка от 76 243,10лв. Съответно на 04.04.2012г е било регистрирано вписване на капиталово дружество „ПОРТ ПАЛАС 611“ЕООД, учредено от приобретателя на имота „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД, действал чрез управителя ПЕНЕВ като записания капитал от 192 000лв е бил покрит с непарична вноска на същия апартамент №611. Апортът е бил надлежно вписан по партидата на отчуждителя (ответник по иска по чл. 135 ЗЗД) в СВп Варна, вх. Per. №7265/06.04.2012 год., Акт №85, т. XVII, дело №1600/2012 год., а дружеството е легитимирано като собственик допълнително с констативен нотариален акт №33, том 3, peг. №9620 дело №375/12.07.2012 год. на нотариус №549, с район на действие района на ВРС.

За тези обстоятелства не се налага доказване.

Не са оспорени, но не са и признати изрично поради което биха подлежали на доказване твърденията за съществуващия при разпореждането дълг, погасен с даването на имота. Ответниците се позовават на договор за даване вместо изпълнение, признат в одобрена съдебна спогодба по т.д. 5502/2011г на СГС, т.о, ІV-18с-в, като уреждане на част от спорна претенция, обезпечена с наложена възбрана  върху същия апартамент, общо възлизаща на 791 865,58 евро, формирана от остатък от главница по предоставен заем в размер на 2 500 000 евро, годишна лихва от 6.5%, и обезщетение за за забава, като в самата спогодба, сключена в открито заседание на 16.03.2012г., страните са признали действително погасително действие на получената вече собственост до размер на дълг от 395 932,79 евро.

Спорни са три групи обстоятелства:

1. относно измененията на първоначално уговорените условия в предварителния договор, добросъвестността на купувача и запазеното действие на предварителния договор:

Ищецът твърди, че с устно договаряне с първия ответник – продавача, са постигнали съгласие за продължаване на ангажимента за сключване на окончателен договор и след посочения първоначално срок, като окончателната вноска е била разсрочена и съответно приета като плащания на части, както следва: на 24.10.2009 год. - 20 000евро; на 20.11.2009 год. - 127 130 лв равняващи се на 65 000 евро; на 18.12.2009 год. - 20 000 евро; на 25.01.2010 год - 60 000 евро; на 25.02.2010 год. - 90 000 евро, като общо добросъвестно престираната от купувача цена по уговорената бъдеща продажба, ведно с началната вноска възлязла на 275 000евро, преди увреждащото разпореждане.

Ответниците оспорват както допълнителното договаряне, така и получаване от продавача на суми над началната вноска. Напротив, ответникът „АЛЕКС – 5“ЕООД възразява, че с пропускането на срока за сключване на окончателен договор поради липсата на готовност за плащане на цената, задължението на продавача е отпаднало. Този ответник се позовава на липса на отправена от купувача покана за сключване на окончателна сделка. Ответникът „ГОЛД КОРПОРЕЙИШЪН“ООД допълнително се позовава и на липса на предявено по исков ред право по чл. 19 ал.3 ЗЗД от купувача, след настъпване на уговорения срок за окончателната сделка. Отделно този ответник твърди, че предварителния договор следва да се счита развален по право, поради настъпила невъзможност за изпълнение след разпоредителна сделка с обещания имот. Позовава се и на уговорката за прекратяване на договора при виновно поведение на купувача, изпаднал в забава при плащане на окончателната вноска в уговорения срок за окончателна продажба.

 2. относно намерението за увреждане при разпоредителната сделка на продавача и знанието на приобретателя за това увреждане при сделката за даване на имот в изпълнение на дълг:

 Ищецът се позовава на разпоредително действие, което обективно го  лишава от възможност да получи обещания в предварителния договор имот. Намерението за увреждане от страна на първия ответник се твърди като резултат от знанието на продавача за наличие на действащ предварителен договор, който не е бил прекратен към този момент. Знанието на контрахента – втория ответник, се твърди като резултат от получени впечатления на законния представител на това дружество от фактическото ползване именно на този апартамент от ищеца, получил владение като купувач по предварителния договор. Отделно ищецът се позовава на свързаност на двамата законни представители на страните по атакуваната сделка (АПОСТОЛОВА и ПЕНЕВ), които са развивали обща дейност като управители на трето дружество(„СЪНИ ПАЛАС“ООД), формирано с участие на двете дружества–ответници с адрес на управление в същата сграда – в апартамент №511, находящ се непосредствено под обитавания по купувача по предварителния договор имот. Близките бизнес отношения и ежедневните контакти като съседи в  сградата, според ищеца изключват възможността управителят Пенев да не е знаел, че имота, който придобива за дружеството е именно обещания на ищеца по предварителния договор. 

Ответниците оспорват тези твърдения, като се позовават на липса на каквото и да било намерение за увреждане със сделка, сключена много след изтичане на срока за сключване на окончателен договор и без наличие на готовност на купувача да плати окончателна цена, както и договаряне, което се е осъществило не по инициатива на продавача по предварителния договор, а за уреждане на повдигнат съдебен спор, обезпечен с възбрана на имоти, включително апартамента, за вземане, възникнало значително преди сключване на предварителния договор. Отделно се оспорва както знанието у приобретателя за обитаване на жилището, така и за точното основание, на което ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, съответно и възможността такова знание да бъде придобито при наличие само на ограничени битови контакти на обитатели на имоти в обща сграда.

3. действителната воля за прехвърляне на собственост при последвалото апортиране на имота:

Ищецът твърди пълна привидност на апорта, като счита че с учредяването на новото дружество приобретателят „ГОЛД КОРПОРЕЙИШЪН“ООД е целял само да създаде у третите лица впечатление за промяна на собственика на имота, без действително да е имал воля да се разпореди с него, тъй като фактически е запазил възможности да извлича ползите от него като едноличен собственик на капитала.

Ответниците „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД и „ПОРТ ПАЛАС 611“ЕООД оспорват тези твърдения, като насрещно твърдят, че волята на прехвърлителя като  учредител, записващ капитал е действително съответна на изявената за покриване на вноската със собственост върху апартамента, като целта за тази сделка не е била насочена за прикриване на действителния собственик, а цели обособяване на имущество в самостоятелно дружество, каквато е обичайната търговска практика на учредителя, използвана при стопанисване на други негови активи – имоти, апортирани в дъщерни дружества, специализирани за извличане на приходи от собствеността.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на исковете, съответно доводите и възраженията на страните, както следва:

І.  Основната претенция е конститутивен отменителен (Павлов) иск, уреден в чл. 135 ЗЗД като потестативно право, реализуемо по съдебен ред за обявяване на относителна недействителнот на сделка, по отношение на увреден кредитор.

Предмет на делото по този иск е самото потестативно право (в този смисъл практиката по Р № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по  гр.д. № 171/2009г. ,ІV г.о., приета за установена и по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 326 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК). Самото правоотношение, което легитимира кредитора не е предмет на установяване, тъй като в процеса не е съединена и претенцията на ищеца, черпена от предварителния договор.   Кредиторът може да предяви само Павловия иск и в този случай  съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на обезпечителния Павлов иск, като увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (в процеса по защита на непаричната претенция с конститутивния иск по чл. 19 ЗЗД), непротивопоставимостта губи смисъл и няма да навреди на ответниците, тъй като никой няма да може да се позове на недействителността. По настоящем потестативното право за обявяване на предварителния договор за окончателен не е отречено с влязло в сила решение и от безспорните твърдения за налично договаряне на бъдеща продажба, съдът следва да приеме,  че претенция за обявяването на договора за окончателен съществува. Твърденията за прекратяване на връзката по предварителния договор с изтичане на срока за сключване на окончателна сделка не съответстват на нито една законова хипотеза, доколкото обещаното действие няма характер на фикс-сделка по естеството си, а забавеното изпълнение принципно е възможно(Решение № 732 от 5.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 214/2008 г., II о., ТК). Дори промяната в собствеността, която именно се атакува с Павловия иск не осуетява по траен и окончателен начин късното изпълнение на окончателния договор ( вкл. и по реда на чл. 19 ЗЗД), тъй като при евентуално уважаване на настоящия иск няма да има пречка за принудително обявяване на договора за окончателен с условен диспозитив(чл. 362 ал.1 изр. последно ГПК). В този смисъл възраженията по добросъвестността на купувача, изтеклия срок и прехвърлянето на собствеността нямат отношение към иначе безспорните твърдения, от които се черпи легитимация ищеца.

В производството по иска по чл. 135 ЗЗД ответниците не могат да се бранят с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. В този смисъл спорните факти по първата група остават изцяло извън предмета на спора и следва изрично да се изключат от предмета на доказване.

С оглед твърденията на страните, предмета на делото по Павловия иск налага установяване на фактически състав, пораждащ потестативното право, както следва: разпоредителната сделка е увреждаща, тъй като осуетява вещния ефект на обещаната продажба и сключването й би препятствало съдебно упражняване на конститутивен иск по чл. 19 ЗЗД( чл. 363 ГПК); сделката по даване на имот в изпълнение на дълг на собственика е възмездна, но прехвърлителят (длъжник на ищеца) и третото лице (кредитора с паричното вземане)– търговски дружества, чрез волеизявяващите си органи – управителите са знаели за увреждането, тъй като са имали впечатления за сключения предварителен договор и поетия по него ангажимент от купувача да прехвърли собственост на ищеца именно върху процесния апартамент 611. В този смисъл релевантни за спора са безспорните обстоятелства и спорните факти по втората група. Извън предмета на конкретния спор ще останат отношенията породили необходимост от даването вместо изпълнение, доколкото биха имали значение само за субективно намерение на прехвърлителя, а не обективния увреждащ ефект.

ІІ. Кумулативно съединена с Павловия иск е установителна претенция за нищожност на сделка, сключена без действително съгласие на договарящите с цел създаване на привидност за разпореждане с недвижим имот. Съответно приложимия материален закон, отричащ действителността на привидно договаряне представлява последна хипотеза на нормата на чл. 26 ал. 2 изр. 1 ЗЗД. Ищецът е трето за сделката лице – кредитор на праводател на учредителя на апорта, поради което има самостоятелен интерес от разкриване на симулацията, без ограниченията, въведени от закона за страните по нея( чл. 165 ал. 2 ГПК). Предмет на делото е наличието на оспорената от кредитора воля на страните да бъдат обвързани от изявения в съответната форма договор, съответно  действително търсените от участниците в сделката последици на това договаряне. По тази претенция релевантни са както безспорните обстоятелства по учредяване, регистриране и вписване на апорта, така и  спорните факти по третата група относно целените последици на многостранната сделка. В случая насоченото към дружеството в процес на учредяване изявление е концентрирано само в лицето на единствения учредител, но това не променя характера на самия учредителен акт като многостранна сделка, а не договор. Съответно релевантна ще бъде само волята на учредителя(съвпдаща с тази на волеформиращ орган на проектираното вече еднолично дружество). Доколкото ищецът претендира пълна симулация, защитата на ответниците се концентрира във възражения за налична воля за пораждане именно и само на типичните за договора последици – учредяване на юридическо лице, чието имущество се формира като покритие на регистриран уставен капитал с непарична вноска на собственост, съответно срещу прехвърлената собственост учредителят придобива дялово участие в новоучреденото дружество. В същата насока са и възраженията за действително целеното опосредяване на извличането на приходите от имота, чрез стопанисването му по търговски начин от дружеството - предприетите от управителя на новото дружество конкретни действия във връзка с получаване на фактическа власт и претенциите за събиране на вземания за ползване на имота от името на това дружество.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

1. С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца по Павловия иск е само доказването на знанието на търговското  дружество – приобретател от длъжника по договора за даване вместо изпълнение на фактите по наличие на сключен и все още неизпълнен предварителен договор, с който прехвърлителя се е задължил по- рано да продаде процесния апартамент 611. Това знание е спорно и за него няма въведени законови презумпции. Няма и житейска презумпция за знание на основанието на което се обитават жилища в обща сграда. За установяване на оспорените факти по знанието на приобретателя, в становището си по отговорите, ищецът се е позовал на гласни доказателства.

Няма факти, за които не са посочени доказателства. 

2. Предвид естеството на установяваната абсолютна симулация, в тежест на ответниците е доказването на възражението им за действително съгласие, изявено в сделката за апорта. Ответниците са поискали доказване на факти със свидетелски показания. Не са ангажирани доказателства за спорните обстоятелства относно целеното опосредяване на извличането на приходите от имота, чрез стопанисването му по търговски начин от новоучредено дъщерно дружество като обичайна практика на учредителя. Съдът би могъл да съобрази служебно факти,   оповестени в публичния търговски регистър относно апортиране на други имоти в други дружества, но само при позоваване от страна на ответниците на конкретни данни за дружествата( имена, ЕИК).  

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства и изключване на значителна част от спорните факти от предмета на делото, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора: 

В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата  държавна такса ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и последиците от относителната недействителност. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

Доколкото на съда е известно, че между страните са налични и други спорове, съдът  намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.