Р Е Ш Е Н И Е
№ 637 29.11.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви
въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Николай Уруков в.гр.д. № 1596 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от законни
представители: Н.Д.Ч.и И.И.Г.– изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощник- юрисконсулт, срещу постановление за разноските по изп.д.№ 20198710400202
на ЧСИ Я.Г., с рег.№ 871 по регистъра на КЧСИ и район на действие при
Старозагорски окръжен съд.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага доводи, че предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото направеното от него възражение
за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е
основателно, а самото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено само
за изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело.
В случай, че съда приеме, че
се дължи и хонорар за самото производство се твърди, че ЧСИ неправилно е
намалил адвокатското възнаграждение, който и след намаляването му се явява
прекомерен с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и несъобразен
с разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/.
Претендира за отмяна на
обжалваното постановление и определянето на адвокатско възнаграждение до минимумите,
определени с НМРАВ, както и за присъждането на разноски.
В законоустановения срок
взискателят И.М.З., чрез пълномощника си –адвокат Ж.З., е депозирал писмено
възражение срещу жалбата, с което същата е оспорена като неоснователна.
Изложени са съображения, че
размерът на признатото за разноски по изпълнението и заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, т.к. същото е в предвидения съгласно
разпоредбите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ минимален размер.
Претендира се оставяне без
уважение на жалбата и присъждането на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В писмените си мотиви по
реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Я.Г.
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че при
уважаване на направеното от длъжника възражение за прекомерност адвокатското
възнаграждение е било намалено до
размера на 631,20 лв., която сума е била призната за разноски по изпълнението.
Законови основания за повторно намаляване на адвокатско възнаграждение не били
налице.
След запознаване със становищата на страните и
обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
материалите по приложеното копие на 20198710400202 на ЧСИ Я.Г. се установява,
че изпълнителното производство е било образувано на 20.09.2019 г. по молба на
адв.Ж.З., действаща като пълномощник на И.М.З., въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 18.09.2019 г. на основание реш.№ 296/14.06.2019 г. по т.д.№ 151/2018
г. по описа на ОС – Стара Загора, с което ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Позитано“ № 5 е било осъдено да заплати на И.М.З. сумата от 9 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 09.06.2017 г.
В
молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателя
е поискал присъждане на направените по делото разноски.
Към
молбата за образуване е приложен бланков договор за правна помощ с пълномощно
от 19.09.2019 г., от който се установява, че И.М.З. е възложил своята защита –
образуване и водене на изпълнително дело, на адв.Ж.З., като й е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение от 650,00 лв.
С
постановление от 26.09.2019 г. ЧСИ е приел като разноски по изпълнението сумата
от 650,00 лв. – разходи за един адвокат, а на 26.09.2019 г. на длъжника е била
връчена покана за доброволно изпълнение, с която му е било съобщено и
постановлението за разноските.
С
молба от 26.09.2019 г. взискателят, чрез своя пълномощник-адвокат, е поискал
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“
АД, който е бил наложен с постановление от същата дата и съобщен на длъжника с
поканата за доброволно изпълнение.
На
26.09.2019 г. „УниКредит Булбанк“ АД е уведомило ЧСИ, че признава вземането,
върху което е наложен запора и дължимите суми са преведени изцяло.
На 10.10.2019
г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е подало до ЧСИ възражение за
прекомерност на приетото като разноски по изпълнението заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение и е поискало намаляването му до размера на 200,00 лв.
С
обжалваното постановление за разноските от 27.09.2019 г. ЧСИ е постановил
намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 631,20
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433
от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
С
оглед на това длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство,
само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима на общо основание и в
изпълнителния процес, предвижда, че ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, то по искане на насрещната страна може да бъде намалено и
да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, препращащ от своя
страна към НМРАВ.
Чл.10
от НМРАВ предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200,00 лв. за образуване на
изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 по дела с определен интерес от 10 000,00 лв.
до 100 000,00 лв. минималния размер
на възнаграждението е 830,00 лв. плюс 3% за горницата над десет хиляди.
В
конкретния казус адвокатското възнаграждение, платено от взискателят И.М.З.,
обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на пълномощника му
- адв.Ж.З. е било образувано изпълнително дело, с предмет събиране на парично
вземане в размер на 9 000 лв., към момента на изготвяне на поканата за
доброволно изпълнение.
Предвид това размерът на минималното адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, е сумата от 650 лв.,
представляваща сбор от 200,00 лв. - възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и 450 лв. – възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворение на парично притезание.
С
оглед това следва, че при постановяване на постановлението си за разноските от 14.10.2019
г. ЧСИ е съобразил в пълна степен действителните фактическа и правна сложност
на делото и е уважил направеното от длъжника възражение за прекомерност, като е
признал за разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, съответстващо по
размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36 от
Закона за адвокатурата.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение.
Относно
разноските:
При
този изход на делото ответникът по жалбата И.М.З. има право на разноски по
силата на чл.78, ал.3 от ГПК, като съобразно представените от него
доказателства – договор за правна помощ
от 19.09.2019 г., в негова полза следва да се присъди сумата от 200,00 лв.,
съставляваща платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от
законни представители: Н.Д.Ч.и И.И.Г.– изпълнителни директори, действащи чрез
гл.юрк. Анета Беновска, срещу постановление за разноските по изп.д.№ 20198710400202
на ЧСИ Я.Г., с рег.№ 871 по регистъра на КЧСИ и район на действие при
Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5,
представлявано от законни представители: Н.Д.Ч.и И.И.Г.– изпълнителни директори да заплати на И.М.З., ЕГН – **********,
с адрес: *** сумата от 200,00 лв.
/двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.