Р Е Ш
Е Н И Е № 3268
гр. Пловдив, 02 08 2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно
заседание на 02 08 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на
секретаря Петя Карабиберова , като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №2149/2019г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 150 СК. Ищцата И.Д.Й. ЕГН ********** ,в
качеството и на майка и законен представител на малолетните М.Н.П. ЕГН ********** И Д.Н.П. ЕГН
********** , е предявила иск за увеличаване размера на определената месечна
издръжка ,която ответникът Н.Д.П. ЕГН ********** заплаща на синовете им – а именно от 90лв в размер на 200лв за всеки от тях.
Твърди се, че страните не живеят
заедно от *** г. и оттогава бащата не полага грижи за децата , не се вижда с
тях, няма изградена връзка между бащата и децата.
С решение по гр. дело № 11520/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ
бр. състав, упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца е
предоставено на тяхната майка, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 90 лева за всяко от децата. Определен
е режим за лични контакти, който ответникът не спазва, тъй като не
поддържа контакт с децата си и не полага никакви грижи за тяхното отглеждане и
възпитание. Децата са ученици в *** клас в *** „*** ***“ в *** ***, отлично се
справят с учебния материал . Предстоят им м. з. з. н. о. о. и продължаване на
обучението им в с. о. у., което налага
извънкласни форми на занимания и курсове.
От определяне на издръжката е изминал един значителен период от време,
децата са пораснали и нуждите са им се увеличили, поради което от съда се иска
да увеличи размера на определената издръжка от 90 лева на 200 лева за всяко от
децата. Прилагат се писмени доказателства, правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Твърди
се, че искът е допустим, но частично основателен. Действително са изминали 5
години от определяне на издръжката, децата са пораснали и нуждите им са
завишени, но възможностите на бащата не са се променили. Същият получава минимална
работна заплата, работи т. ф. т. и з. м. н. е д.. При условие, че бъде осъден
да заплаща месечна издръжка от 400 лева за двете деца, за него би оставала едва
сумата от 160 лева, с която не може да покрие разходите си за храна и битови
нужди. Ответникът живее п. н. и едва смогва да заплаща издръжката, която е
определена сега. Няма близки, на които може да разчита за помощ.
Твърди се, че ищцата има по-добро материално състояние и от съда се иска да
отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди издръжка в размер на
110 лева за всяко от децата. Прилагат се писмени доказателства.
Квалификацията на иска е чл. 150 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представените по делото удостоверения за раждане се установява, че М.Н.П.
ЕГН ********** И Д.Н.П. ЕГН **********
са синове на И.Д.Й. ЕГН **********
и Н.Д.П. ЕГН ********** .
Видно от представеното съдебно решение №29/06 01 2015г
постановено по гр д 11520/2014г по описа на ПРС 2 бр с,упражняването на
родителските права спрямо двете деца , е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 90лв за всяко от тях .
От събраните по делото гласни доказателства- с.. Н. /б. р. / се установява, че страните са живели на
съпружески начала и са родители на децата М.
и Д. .В момента момчетата са ученици в *** клас .В период на активен
растеж са и се налага често да им се закупуват дрехи , обувки . Посещават у. п.
б.. е. ,м. и а. е. в. в. с к. и. с. *** *** . Майката работи в с. з. с. м.. В
грижите за децата е подпомагана от с. м. .С. не е виждала ответника и не го
познава.Децата упрекват своя баща ,че не ги търси ,не поддържа връзка с тях
.Последният опитвал да им се обажда инцидентно по телефон ,н. д. м. б. о. .
Веднъж децата трябвало да отидат на лагер и ищцата помолила ответника да поеме
разходите поне на едното дете ,но той и отказал.
От приложените по делото служебни бележки /л6-7/ се
установява ,че децата са били редовни ученици през учебната 2018/2019г в ***,,***
*** ,,*** ***.
От приобщената справка от НАП-ТД-П. се установява ,че майката
на децата има регистриран трудов договор при основно трудово възнаграждение от
700лв.Ответникът също има регистриран трудов договор като е осигуряван на
минимална работна заплата .Последният е собственик на две МПС .От изисканите и приложени по делото справки от СЛУЖБА
,,ГРАО ,, се установява ,че ищцата и ответника нямат други деца ,на които да
дължат издръжка .
От приобщения по делото социален доклад , изготвен от
ДСП-П. се установява ,че основните грижи за децата М. и Д. се полагат от
тяхната майка ,която адекватно осигурява базовите им потребности от дом ,храна
, облекло ,контакт с връстници ,сигурност и топлина . Между децата и майката е
изградена силна и доверителна връзка.Децата заявяват ,че нямат контакти с
бащата .
При така
установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна
издръжка на детето следва да се установи, че ответниът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от
родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното, от събраните по делото
доказателства, се установи ,че майката поема по-голямата част от задълженията,
свързани с издръжката ,отглеждането и възпитанието на децата , като бащата не
участва по никакъв начин в грижите за тях освен с определената му месечна
издръжка в размер на 90лв за всяко от децата .От своя страна бащата е млад
,здрав и работоспособен човек , липсват доказателства за наличие на заболявания
,които да му пречат да работи и да реализира един среден за страната доход
.Същият няма задължения към други низходящи .
Съдът намира ,че действително от определяне размера на
издръжката /2015г/ е изминал значителен период от време, през който нуждите на
децата са се увеличили.
Размерът на
дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на
лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето
, което я дължи –чл 142 ал1 от СК .От една страна Съдът следва да прецени
нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия
на живот.Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на
конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на
задълженото лице , както и дали има задължение към други лица.В настоящия
случай бащата е млад,здрав и работоспособен човек , няма задължения към други деца,дистанциран е
напълно от грижите за децата , за отглеждането и възпитанието им. Съдът намира
,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен,работещ човек ,ответникът е длъжен да осигурява подобаваща издръжка на синовете си,която да покрие поне половината от
месечните им нужди . Определеният със
съдебното решение размер на издръжката от 90лв месечно, действително
понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на децата и променената икономическа ситуация в страната
. Съдът ,преценяйки обичайните нужди на деца на ***години ,момчета ,в период на
активен растеж ,с п. п. в г. к. н. о. ,намира ,че месечно за всеки от тях са
необходими поне 350лв за посрещане на най-обикновените им разходи. Имат се
предвид разходи за храна ,отопление , облекло ,дневни ,джобни,здравни и
образователни потребности. Като се има предвид ,че бащата не е ангажиран по
никакъв друг начин с грижите за децата си ,като доброволно се е самоосвободил
от тях,оставяйки ги в тежест изцяло на майката на децата ,то същият следва да
се включи адекватно поне в осигуряване на издръжката на синовете си . Съдът
намира ,че от общата издръжка от около 350лв месечно за всяко от децата ,бащата
следва да поеме сумата от 180лв ,която отговаря на нуждите на децата към момента
и на възможностите на всеки работоспособен баща .
Ето защо искът за увеличаване размера на определената издръжка от 90 лв на 200 лева
месечно, се явява основателен и доказан до размера от 180лв за всяко дете , поради
което и следва да бъде уважен в този размер .
С оглед частичното уважаване на иска ,частично основателна е претенцията на
ищците за разноски по делото ,съразмерно с уважената част на иска .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА ИСКА НА И.Д.Й. ЕГН **********, действаща в качеството и на майка и законен представител
на малолетните М.Н.П. ЕГН ********** И Д.Н.П.
ЕГН ********** , за увеличаване размера
на определената месечна издръжка с решение №29/ 06 01 2015г по гр. дело №
11520/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. състав ,която ответникът
Н.Д.П. ЕГН **********, заплаща на
синовете им М.Н.П. ЕГН ********** И Д.Н.П. ЕГН ********** – а именно от 90лв в размер на 180лв/ сто и осемдесет лева/ за
всеки от тях, начиная от завеждане на исковата молба пред съда-05 02 2019г ,до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в
частта му от уважения размер на издръжката ,до претендирания такъв от 200лв
месечно за всяко от децата .
ОСЪЖДА Н.Д.П. ЕГН ********** да
заплати държавни такси в размер на 259,20 ЛВ / двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.Д.П. ЕГН ********** да
заплати на И.Д.Й. ЕГН ********** сумата от 270лв / двеста и седемдесет лева/
разноски по делото за а. х..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Недялка Вълчева
Вярно с оригинала.
С.А.