О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. Велико Търново, 20.09.2023 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм.състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 91/2023 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по КЖ вх. № 3896/10.08.2023г., подадена
от името на ДНСК-София, която атакува Решение № 175/21.07.2023г., постановено
по настоящото дело, включително в частта за разноските.
Предвид уредбата по чл.248, ал.3 от ГПК този въпрос не
може да бъде пренесен пред ВАС преди да е изчерпан реда за изменение на
решението в частта за разноските от първата инстанция. Поради това искането в
КЖ е квалифицирано от настоящия съдебен състав като такова за изменение на
съдебното решение, в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК.
ПП на ДНСК поддържа в искането, че разноски се дължат
и на ищеца, съобразно отхвърлената част от иска. Претендира присъждането на ЮКВ
за две инстанции. Позовава се на приетото от върховните магистрати по тълк.дело
№1/2019г. на ОСГК на ВКС и ОСС от ВАС. В смисъл, че на ищеца се следват
разноски в такава хипотеза, т.к. е налице ново законодателно решение по чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ, а за заварените дела следва да се приложи чл.78 от ГПК като
„неуреден въпрос“, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия
закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск на М.К. срещу ДНСК за присъждане на обезщетение
за вреди, причинени от незаконни фактически действия по принудителното
изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на РДНСК-СЦР.
Постановено е Решение № 21.07.2023г. по АД № 91/2023г. поописа на АСВТ,
с което Дирекция „Национален строителен
контрол” гр. София е осъдена да заплати
на М.Д.К. *** сумата от 17 000,00лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди, искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен
размер от 150 000,00лв. е отхвърлен, както и искът за присъждане на имуществени
вреди в размер на 75 000,00лв. Освен това ДНСК е осъдена да заплати на М.К. разноски по делото в
размер на 52,13лв.
Относно допустимостта на производството съдът установи следното:
Съдът намира, че всъщност искането на ответника е по същество за допълване на съдебното
Решение, в частта за разноските, т.к. съдът се е произнесъл по разноските на
ищеца, но не е изложил мотиви, че такива
се следват или не на ответника, т.е. липсва произнасяне в тази част. КЖ,
съдържаща искане за допълване по разноските е депозирана в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК /14-дневния срок от получаване на
съобщението/, а ПП на ответника е
представил списък с разноските по чл.80 от ГПК в о.с.з./вж. л.120 от делото/. Поради
това искането е допустимо.
Разгледана по същество исканото допълване на съдебното решение относно
разноските, дължими на ответника е ОСНОВАТЕЛНО предвид следното:
АД №91/2023г. на АСВТ представлява ново разглеждане по реда на чл.226
от АПК, на производство за присъждане на
обезщетение за вреди от незаконно принудително изпълнение. Първоинстанционното
производството е образувано по Искова молба с вх. № СДА-01-1617 от 08.09.2018г. в АС-Габрово. Искът е с
правно основание чл.299 от АПК, който предвид
чл.300 от с.к., във вр. с чл.203 от АПК, се разглежда по реда Глава единадесета
от АПК “Производства за обезщетения“. Този род производства, на основание
чл.203, ал.2 от АПК, включват субсидиарното приложение на ЗОДОВ, който е
приложимият материален закон. Предвид
тези съображения е налице основание за приложението на ЗОДОВ
относно присъждането на разноски в това производство. Нормата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ урежда възможността на ответника да се присъдят разноски, вклч. ЮК
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съгласно § 6, ал.1 от
ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага
по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила,
каквото настоящото не е, т.к. е образувано на 08.09.2018г. Поради което за
„заварените дела“, като настоящото, този
въпрос следва да се разреши като на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ/като неуреден
въпрос/ се приложат нормите на чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК. В този смисъл са
мотивите на Определението, постановено по тълкувателно дело №1/2019г.
Действително с това определение е отклонено искане за постановяване на
тълкувателен акт, предвид новото законодателно разрешение. Настоящият състав
обаче споделя изложените от върховните магистрати мотиви, че с оглед правния
принцип сходните случаи следва да се третират еднакво.
ДНСК претендира разноски съгласно представен Списък на л.120 от делото,
а именно: 12,50-ДТ за КЖ; общо
2 300,00лв. – СТЕ; общо 960,00лв. – ЮКВ по чл.24 от НЗПП за трите
съдебни производства. Става въпрос за максималните размери на ЮКВ, т.к. делото
е с фактическа и правна сложност. Поради това съдът не уважи възражението на
ищеца за прекомерност на възнаграждението на юрисконсулта.
Предвид изложените фактически и правни съображения съдът намира, че
молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските следва да се
уважи, като на ответника се присъдят разноски за две инстанции. Размерът на
същите изчислен съразмерно на отхвърлената част от предявените искове е 3 026,00лв./три
хиляди двадесет и шест лева/.
Доколкото Решението, чието
изменение се иска подлежи на обжалване, то такава е съдбата и на настоящото
определение.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, във вр. с чл.80 от ГПК, съдът в посочения състав
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 175 от 21.07.2023г., постановено по адм.
дело № 91/2023г. на АСВТ, в частта му за
разноските, като в диспозитива на същото да се чете следното допълнение:
„ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция
„Национален строителен контрол“ София сумата
3026,00лв./три хиляди двадесет и шест лева/, представляваща разноски по
делото, вклч. за първоночалното му разглеждане пред АСВТ и пред касационната
инстанция“.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на
Републиката с ЧЖ, депозирана чрез АСВТ в 7-модневен срок от съобщението за
постановяването му.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: