РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Кюстендил , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора Ангел Василиев Байрактарски (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно
административно наказателно дело № 20211500600302 по описа за 2021
година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр. чл.378, ал.5
НПК.
Адв.К.Д.- защитник на обв.К. Г. СТ. от с.****, Кюстендилска област обжалва с
въззивна жалба решение № 260093 на Дупнишкия районен съд от 20.04.2021 г. по НАХД №
357/2021 г. по описа на същия съд. С посоченото решение С. е признат за виновен в това, че на
08.03.2021 г. в гр.Кюстендил е държал без надлежно разрешително по ЗКВНВП високорискови
наркотични вещества- марихуана със съдържание на активно действащ компонент-
тетрахидроканабинол между 28, 4%- 28,7 % на обща стойност 8, 82 лева, като случаят е
маловажен- престъпление по чл.354а, ал.5 НК. На осн. чл.78а НК С. е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева;
постановено е отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението и са му възложени
разноските по делото.
В жалбата са релевирани възражения за неправилност на постановеното решение.
Твърди се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон- чл.9, ал.2 НК, респ. че
деянието е малозначително, поради което С. следва да бъде оправдан изцяло. Изложени са
подробни доводи относно малозначителността на деянието, като се сочат мотиви относно степента
на обществена опасност на деянието и дееца, респ. на липсата на такава.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за
1
неоснователност на въззивната жалба.
Защитникът на С.- адв. К.Д. поддържа въззивната си жалба пред окръжния съд.
Въззивникът С. не се явява пред окръжния съд и не взема становище по жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността
на решението, както и като съобрази доказателствата за имущественото състояние на
жалбоподателката, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна
страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата
неоснователна поради следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са
правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Във връзка с получена на 08.03.2021 г. оперативна информация за наличие на
наркотични вещества в обв. С., на патрулите към РУП Дупница била поставена задача да
установят неговогто местонахождение. Св.А. и К. при изпъление на служебните си задължения,
установили на територията на града МПС м.“***“ Кн ***, управляван от С.. Полицейските
служители последвали автомобила до бл.98 в ж.к***. Там подс.С. спрял автомобила до стоящия
наблизо криминално проявен св. А.М., който седнал на предната седалка. Била извършена
проверка от полицейските служители, които попитали С. дали държи в себе си наркотични
вещества. Последният заявил, че има в ръката си три станиолови топчета с „марихуана“. Били
извикани поемни лица и разследващ полицай, лицата били транспортирани в РУП Кюстендил,
където бил извършен личен обиск на С. и посочените наркотични вещества били иззети. Такъв бил
извършен и на лицето М., у когото такива вещества не били намерени. Откритите у С. вещества
били разпределени в три обекта (три станиолови топчета)-с общо тегло 1, 47 грама със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол на стойност 8, 82 лева. В
предния ляв джоб на якето на С. била открита портативна везна.
Видно от мотивите на първоинстанционното решение КнРС е направил анализ на
всички доказателствени източници, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност. В мотивите на решението си КнРС е изложил и доводи за причините, поради които е
кредитирал показанията на посочените свидетели, както и на останалите доказателствени
материали и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на
чл. 305, ал.3 НПК. КнРС е кредитирал като доказателствено средство и обясненията на
подсъдимия, като се е съобразил с двоякия им характер- от една страна като гласно пряко
доказателствено средство, а от друга - като израз за защитната му позиция. Същевременно
мотивите на решението не сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да
изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани
по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които
се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползувала прокуратурата, доколкото пък от
друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп.
2
на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от КнРС доказателствени източници, преценени и
поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за
доказаност на релевантния за обвинението факт- че на инкриминираната дата подс.С. е държал
високорисково наркотично вещество.
Този фактически въпрос е безспорен, като КнОС дължи отговор на спорния по делото
правен въпрос- дали деянието покрива признаците на чл.9, ал.2 НК, респ. дали същото е
малозначително.
Престъпното поведение на обвиняемото лице се субсумира под наказуемия състав на
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Доколкото мотивите на адв.К.Д. в жалбата са
свързани с твърденията, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а,
ал.5 НК, а е малозначително по см. на чл.9, ал.2 НК, следва следва изрично да се направи
разграничение между този институт и института на малозначителното деяние.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК се прилага тогава, когато деянието формално
осъществява признаците на престъпния състав на съответната правна норма, но същото не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, респ. нализце са две
възможни хипотези. Наличието на малозначителност се определя, като се съобразят всички
фактически обстоятелства, които се отнасят до конкретното деяние и затова за достигнатата
степен на обществена опасност следва да се прецени какъв е обекта на посегателство, степента и
обхвата на неблагоприятното въздействие върху него, начините и средствата на въздействие,
особените качества на субекта, допълнителни неблагоприятни последици и др.
Разпоредбата на чл.93, т.9 НК пък е налице тогава, когато извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства преставлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Или разликата между двата института е в това, че в случая на чл.93 т.9 НК деянието
на общо основание е престъпление, но в сравнение с другите прояви от съответния вид е по- малко
тежко, респ. се наказва в предвидените в специалната част случаи; докато деянието по чл.9, ал.2
НК поради явната незначителност или липсата на обществена опасност не е престъпление.
В настоящия случай изводите на КнРС, че деянието на С. осъществява признаците
на престъпния състав на разп. на чл. 354а, ал.5 НК, респ. че не е налице е хипотезата, визирана в
разп. на чл. 9, ал.2 НК, са правилни. Подс. С. е държал на 08.03.2021 г. високорисково наркотично
вещество, като деянието с оглед незначителността на вредните последици и обстоятелството, че
стойността на веществото е ниска, чистото съдебно минало на дееца и младата му възраст е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид, респ. същото представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК.
Не се споделя довода във въззивната жалба обаче, че не е налице обществена
опасност на деянието, респ. че същата е незначителна. Разп. на чл.354а, ал.5 НК защитава важни
обществени отношения, свързани със здравето на личността, с които се поставя под опасност
живота и здравето на неограничен кръг хора и режима на наркотичните вещества. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на тези действия. С този вид
3
престъпления сериозно са засегнати обществените отношения, свързани със здравето на младите
хора, употребяващи марихуана, тъй като тя е в списъка на високорисковите наркотични вещества.
Налице и висока динамика на този род престъпни деяния понастоящем в страната. За да се
определи като престъпно едно конкретно поведение обаче, то следва да покаже типичната за този
тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на
санкционни средства и да ги направи обществено приемливи.
Обществената опасност на деянието е обективно качество и при преценка степента на
въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни последици извън него, следва да се
обсъдят всички обстоятелства, които са от значение за установяването й, респ. да се отчете като
фактор и дълбочината на неблагоприятното въздействие- дали обектът на посегателство е поставен
в опасност или е увреден.
За да определи дали деянието притежава обществена опасност, КнОС съобрази на първо
място, че обекта на посегателство е увреден, доколкото по делото са налице доказателства, че
действията на С. са адресирани към неограничен кръг лица. Откритото в него наркотично
вещество, макар и с ниска стойност и обем, е било разпределено в три отделни обекта, което сочи,
че е било предназначено за разпространение. Същото се е намирало в ръката му, при среща с
криминално проявено лице, което е влязло в колата му, което изключва възможността да е било
предназначено за лична употреба. На второ място- в преден джоб на яке на С. е открита
портативна везна, което сочи на наличие на организация при държането на наркотика, респ. на
евентуално наличие на по- тежко наказуемо престъпление. На трето място- стойността на
наркотичното вещество е не е пренебрежимо малка- 8, 82 лева.
Действително данните за личността на подсъдимия сочат, че същият е неосъждан, по
делото са представени добри характеристични данни, направил е признание за извършеното
деяние. Няма данни обаче да упражнява обществено полезен труд, което обстоятелство не го
характеризира в благоприятна светлина; а и количеството на откритите наркотични вещества,
ведно с намерената портативна везна са обстоятелства, които го характеризират в неблагоприятна
светлина. Преценени в своята съвкупност, тези обстоятелства не водат до изводи за ниска степен
на обществена опасност на личността на дееца.
Следва изрично да се подчертае, че за обществената опасност на едно деяние се съди и
от настъпилите общественоопасни последици- от резултата, който в действителност е настъпил, а
не от предполагаемите бъдещи вреди, които при друга обстановка биха били настъпили. В този
смисъл стойност на вредата, и данните за субекта на престъплението, както и всички гореизброени
по- горе обстоятелства не могат да не бъдат отчетени при преценка на обществената опасност на
деянието. Всички тези обстоятелства, обсъдени в своята съвкупност, определено сочат, че
обществената опасност на деянието не е незначителна и че разп. на чл. 9, ал.2 НК не следва да
намери приложение, респ. че деянието представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 НК.
Тексът на чл.9, ал.2 НК е израз от и на потвърждение на това, че формалното
криминализиране на едно деяние не е достатъчно само по себе си, за да бъде то престъпление.
Необходимо е съответното деяние съдържателно да разкрива висока степен на обществена
опасност. При липсата на такава степен на обществена опасност, респ. наличие на явно
незначителна степен на обществена опасност, деянието не е престъпно. Установената фактическа
4
обстановка по делото по категоричен начин установява сравнително висока степен на увреждане
на обществените отношения- намереното количество марихуана е било разпределено в три обекта
за разпространение, няма данни да е за лична употреба освен твърдяното от подсъдимия, същият е
бил задържан по време на среща с друго лице, в себе си е носил портативна везна, сотйността на
марихуаната не е незначителна. Степента на обществената опасност на инкриминираното деяние в
настоящия случай е тясно зависима от личността на подсъдимия, тъй като обстоятелствата на
задържането му сочат, че същия е бил предназначен за трети лица. Ето защо изводите на КнРС,
че деянието представлява маловажен случай и че същото следва да се квалифицира по чл.354а,
ал.5 НК са напълно правилни и законосъобразни.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че подс. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на посоченото престъпление. Сторените в същата насока изводи на
КнРС са съобразени с доказателствения материал. Впрочем, въпроса за авторството на деняието е
безспорен и е несъмнено, че на 08.03.2021 г. подс. С. е държал в гр. Кюстендил наркотично
вещество „марихуана“. Изтъкнатите в тази насока доводи на КнРс- както от обективна, така и от
субективна страна, са съобразени с материалния закон и се споделят от настоящата инстанция
изцяло, без да е необходимо да бъдат преповтаряни.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд е приложил разп. на чл. 78А
от НК, като е освободил подс. С. от наказателна отговорност и му е наложил адм. наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева. КнОС счита, че същото е справедливо с оглед настъпилия
резултат, съобразено е с доходите на дееца и ще способства за неговото превъзпитание. В частта, в
която КнРС е възложил разноските на подс.С., е съобразена разп. на чл. 189, ал.3 от НПК и в тази
част решението следва да се потвърди.
По тези съображения акатуваното решение следва да се измени в частите на
наложените наказания, а в останалите- да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6 и чл.338 НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093 на Кюстендилския районен съд от 20.04.2021 г. по
НАХД № 357/2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6