№ 1312
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. П.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501495 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Велико Търново, срещу решение
№1619/26.05.22г., постановено по гр.д. №15225/21г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения
от ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД,
ЕИК *********, иск за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
9383,49лева, получена от ответника без основание и претендирана като цена достъп
средно/ниско напрежение в размер на 1939,39лева и цена пренос ниско напрежение в размер
на 7444,10лева за периода от 01.07.2018г. до 30.11.2018г. в обект на потребление ********,
колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ******* и абонатен номер *****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 05.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.
Въззивникът счита, че ВРС неправилно е преценил доказателствата по делото, тъй като
неправилно било определено мястото на измерване и неправилно СТИ е разположено в ТП
№3, собственост на ищеца. Счита, че извършеното измерване на ел.енергията е
неправомерно и предвид установеното, че енергията се пренасяла през собствено
съоръжение нямало възникнало задължение за ищеца да заплаща начислените цени за
пренос НН и достъп СН, като оспорва извода на ВРС в този смисъл. Моли да бъде отменено
решението и да бъде уважен иска. Моли да му бъдат присъдени разноски.
1
Въззиваемата страна ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Центромес“ ООД,
ЕИК *********, срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1939,39лева, представляваща получена без правно основание цена за достъп
средно/ниско напрежение и сумата от 7444,10лв, представляваща получена без правно
основание цена за пренос ниско напрежение за периода 01.07.2018г. до 30.11.2018г. за обект
с адрес на потребление *******, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателно плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че е собственик на обект – месопреработвателно
предприятие, находящо се в *****, общ.Велико Търново. Твърди, че ищецът е присъединен
към електроразпределителната мрежа на ответника чрез собствена въздушна
електропроводна линия 20 kV. Излага, че присъединителните съоръжения са изградени
изцяло от него, като същият е собственик на трафопост тип Б, електропроводно отклонение
20 kV и кабелно захранване НН. Твърди, че при изграждането им е определена границата на
собственост, като е определено мястото на прикачането на електропроводното отклонение
за ТП към електропроводното отклонение ***** на ЕП „Пушево“ 20 kV. Излага, че от
мястото за прикачане на електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводно
отклонение ***** за Електропровод 20 kV „Пушево“ до ТП № 3 *****, където е монтирано
СТИ, транспортирането на ел.енергия се извършва по собствено на ищеца ел.съоръжение-
въздушна електропроводна линия 20 kV, която е за ел.енергия средно напрежение. Твърди,
че между въздушната електропроводна линия и енергийните съоръжения на доставчика
няма ел. уредби на „Електроразпределение Север“ АД, т.е. обективно липсвала енергия,
която да се транспортира през разпределителната мрежа на доставчика, поради което
липсвал и достъп по смисъла на §1, т.15 от ЗЕ. Твърди, че макар и границата на собственост
да е правилно определена, неправилно е определено мястото на измерване. Границата на
собственост се определяла по чл.30, ал.2 от Наредба №6/14г., предвиждаща да е клемите на
присъединяване на проводниците, а в случая това било мястото за прикачане на въздушното
ЕПО, собственост на ищеца, към ЕПО ***** за ЕП Пушево, и там следвало да се монтира
СТИ , а същото било неправилно разположено в ТП №3 Центромес, собственост на ищеца.
Твърди, че енергията, доставяна и ползвана от ищеца, се трансформирала от средно
напрежение на ниско напрежение в ТП №3, поради което и за ищеца не съществувало
задължение да заплаща цена за достъп средно/ниско напрежение и цена за пренос ниско
напрежение. Предвид това твърди и неправомерно измерване на потребената ел.енергия
през исковия период.
В отговор на исковата молба ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД, ЕИК *********, поддържа становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между
2
страните са налице облигационни отношения по договор за достъп да ЕРМ и договор за
пренос на ел.енергия през ЕРМ, и двата от 23.10.13г., в които било предвидено задължение
на ищеца да заплаща за мрежовите услуги за електрозахранването на обекта му цена за
достъп и пренос, което следвало и от императивни правни норми на чл.104 ЗЕ и чл.29, ал.1 и
3 ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. Излага, че цената за достъп е една и съща за всички
присъединени клиенти, независимо на какво напрежение са присъединени обектите им, като
условие е обектът да е присъединен към ЕРМ и да е консумирал електроенергия в обекта си.
Твърди, че мрежовите услуги имат обслужващ характер спрямо договорената от ищеца
доставка на ел.енергия по свободно договорени цени и определящо било значението на
заявеното потребление. Сочи, че при сключването на договора ищецът е пожелал да му
бъдат предоставени услугите за завареното място на потребление и завареното СТИ на
ниско напрежение по аб.№***** за обекта в *****. Оспорва твърдението за неправилно
извършено мерене на консумираната ел.енергия. Сочи, че от момента на присъединяването
консумираната ел.енергия е била измервана със СТИ , монтирано на трафопост ТП 3
Центромес, което било правилно съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.30, ал.4 Наредба №6/14г.
за ППКЕЕПРЕМ, а именно СТИ е разположено до или на границата на имота на клиента.
Счита, че отменените ПИКЕЕ са приложими само по отношение на обекти, присъединени
след 2004г., но нямат обратно действие и не съдържат разпоредби за преуреждане на
заварени присъединени обекти. Сочи, че в обекта на ищеца е предвидено и технически
възможно да бъде консумирана единствено енергия с ниско напрежение, а искане за
промяна на договарянето на услугата от страна на потребителя нямало.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание /в тази насока е Постановление №1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на
годно основание.
Между страните не е спорно, а и видно от представения НА №60/11.03.04г. на
Н-с при РС-В.Търново, ищецът е собственик на недв.имот, находящ се в *****,
3
обл.В.Търново, представляващ земя с площ 2534кв.м., заедно с изградените върху нея
производствен обект, представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена
площ 1250кв.м. и трафопост със застроена площ от 9 кв.м.
Не се спори факта, че дейността разпределение на ел.енергия се осъществява
от ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД / съгласно представена лицензия за разпределение на
ел.енергия № Л-138-07/13.08.04г./.
Безспорно е още, че ищецът се намира в договорни отношения с отв.дружество
по договор за достъп до ЕРМ изх.№СвП13-689/23.10.13г. и договор за пренос на ел.енергия
през ЕРМ изх.№СвП13-689/23.10.13г. / приложени по делото/, с които ответникът се е
задължил да предоставя достъп до поддържаната от него разпределителна мрежа, както и да
предоставя на ищеца услугата пренос през разпределителната си мрежа на количествата
ел.енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка, а последният да
заплати цена за достъп, съотв. пренос.
Не се спори, че по издадените от ответника фактури за процесния период
01.07.2018г. до 30.11.2018г. като ценообразуващи компоненти са включени цени за услуга
„пренос ниско напрежение“ и достъп „ средно/ниско напрежение“, както и че същите са
изцяло заплатени от ищеца в полза на ответника.
От събраните по делото съдебно-технически експертизи се установява, че
електрозахранването на обекта на ищеца се осъществява с направено прикачване на
ел.проводно отклонение от ЖР стълб №10 на ВЕЛ Пушево 20 kV към ТП-3 Центромес, и от
там след трансформиране на напрежение от 20 kV на 0,4 kV се подава напрежение на
обекта. Установява се още, че през процесния период СТИ са били поставени в
трасформаторното ел.табло от страната на ниско напрежение в трафопост, находящ се в
границите на имота на ищеца. Безспорно се установява, че обектът е в експлоатация след
издадено Разрешение за ползване №49/19.02.03г. на ДНСК /приложено по делото/, както и
че в него може да бъде използвано само ниско напрежение до 400 волта, като технически не
е възможно ползването на средно напрежение от 10 до 35 kV.
С оглед датата на сключване на договорите за достъп и пренос приложение
следва да намерят разпоредбите на Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /обн. ДВ бр.74 от 24.08.2004 г.; отм. бр.31 от 4.04.2014 г./, която в чл.1,
ал.1, т.3 е предвиждала да се прилага и за случаи на промени в присъединяването на
съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти, какъвто е бил и процесния
обект към този момент. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за достъп страните са договорили
измерването да се извършва със СТИ, поставени на границата на собственост на
електрическите съоръжения, съгласно Наредба №6/04г. Последната в чл.29, ал.2, т.2 и ал.4
предвижда, че при присъединяване на електропровод, собственост на потребител, към
въздушен електропровод на разпределителното предприятие границата на собственост са
клемите за присъединяване на проводниците / при въздушен електропровод/ и средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
4
потребителя, до или на границата на имота му, а не в точката на присъединяване. И
доколкото ТП №3 е разположен в имота на ищеца, то не се установява твърдяното поставяне
на уредите за количествено измерване на енергията във формално несъответствие с
изискванията на посочения по-горе нормативен акт.
След като обекта на ищеца и изградения към него трафопост не са директно
свързани с подстанцията, подаваща средно напрежение, а чрез ВЕЛ Пушево, то следва да се
приеме, че същият е ползвал разпределителната мрежа, поддържана от ответника. Като
търговски участник на свободния пазар по процесните договори, получаващ закупена
ел.енергия, ищецът е използвал както преносната, така и разпределителната мрежа, поради
което и дължи цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно
напрежение, чийто размер следва да се определи съобразно действалите към този момент
Правила за търговия с ел.енергия / обн. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Последните в чл.29
предвиждат, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ от 2013г. при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към
клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. Тези изисквания обаче не могат да се приложат ако самия потребител е поискал и
договорил изрично доставка на ниско напрежение. Видно от изложеното от вещите лица по
СТЕ обектът на ищеца е проектиран за потребление на ниско напрежение, а при заявяване
на искането за достъп при първо сключване на договора не е посочен друг начин на
доставка, поради което и следва да се приеме, че волята на страните е да се пренася и
доставя енергия до място, позволяващо отчитане на ниско напрежение във вече налични
съоръжения. Тъй като към датата на сключването на договорите е било признато право на
небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да придобиват съоръжения за средно
напрежение, които да обслужват само техен обект, а обектът на ищеца вече е бил
присъединен на ниско напрежение, то за да се възползва същият от правото да бъде
третиран като консуматор на средно напрежение е следвало да изпълни процедурите по
съгласуване и проектиране за присъединяване на средно напрежение, визирани в чл.4-7 от
Наредба №6/04г., след което да се изградят новите съоръжения. По делото липсват
доказателства за отправяне от ищеца на искане за промяна на доставката на средно
напрежение за процесния период, поради което и за разпределителното предприятие не е
възникнало задължение да монтира ново СТИ в понижаващата напрежението уредба след
точката на присъединяване. Макар и в случая присъединителното съоръжение ТП №3 да е
собственост на ищеца, то до промяна на заявката от страна на потребителя и свързаните с
5
нея технически промени не би могло да се прилага друго измерване. Едва след заявка за
закупуване на енергия средно напрежение мрежовия оператор би бил длъжен да съобрази и
промени мястото на измерването по начин съответен на отчитане на доставка на средно
напрежение. В този смисъл и чл.7 от ПИКЕЕ е въвел задължението за съгласуване с
преносното или разпределителното предприятие при реконструкция на заварени системи за
измерване. Ищецът, макар и да се легитимира като собственик на електроснабдително
съоръжение, ако не е поискал изрично промяна на вида на доставената за покупка енергия
ниско напрежение, като потребител на мрежова услуга не може да се позове на неправилно
измерване на това ниво и на отчетените количества с електромера, поставен в таблото в ТП
№3. Ето защо и цената на мрежовите услуги се дължи в цялост, така, както е било
договорено с ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за неоснователни.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане разноски за
въззивното производство се следват на възз.страна ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер
на 200лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят разноски в размер на 200лв, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1619/26.05.22г., постановено по гр.д.
№15225/21г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В.Търново, ул.В.Левски №6, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, ВАРНА ТАУЪРС-Е, сумата от 200лв, представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7