Решение по дело №463/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

№468                                        16.01.2020 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Зорница Делчева, с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №463 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  ОД МВР Стара Загора против Решение №74/16.10.2019г., постановено по АНД №156/19г. по описа на РС Гълъбово, с което е отменен Електронен фиш серия К №1204817 с наложена на Х.А.Д. глоба ва размер на 100лв на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП / водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 21км/ч до 30км/ч, се наказва с глоба в размер на 100лв/ за това, че на 16.03.2016г. в 16.24ч в град Гълъбово, път ІІІ-554, км.41, пред ТЕЦ „ЕЙ И ЕС МАРИЦА ИЗТОК 1“ гр. Гълъбово, в посока юг-север, при ограничение 50км/ч, въведено с пътен знак В-26, разположен на 200м, заснето с мобилна радарна система TFR1-M-528 и отчетен километров толеранс от 3 км, с МПС **** вид ****, регистрационен номер ***** е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, определени в зависимост от категорията на МПС и мястото на движение – населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път/. Установена е скорост от 71км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч с превишение 21км/ч. Отговорността на ответника по касация е ангажирана в качеството му на представител на собственика на МПС – „ЕФИР-РЕМОНТ ВЕРИЖНИ МАШИНИ“ ЕООД ЕИК *********.

За да отмени ЕФ, въззвния съд е приел, че обвинението е противоречиво, тъй като не съдържа конкретизация на мястото на нарушението, на разположението на пътния знак и зоната на неговото действие. Съгласно чл.50 ал.1 от ППЗДвП, забраните въведени с пътни знаци В26 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или на разстояние указано с допълнителна табела. Поради това посочването, че знака е разположен на 200м не позволява да се определи зоната на действие, съобразно разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП. Като нарушена е посочена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, която въвежда ограничение на скоростта в населено място, а при описание на нарушението е отразено, че превишаването е извън населено място – въведено с пътен знак В26, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП - Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

С касационната жалба се сочат допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, а именно не е изпълнено задължението, произтичащо от пълното служебно начало за събиране на доказателства за всички съставомерни факти в хода на съдебното дирене. Съдът не е изискал справка от собственика на пътя, нито е разпитал служителите на ОД МВР Стара Загора, имащи отношение към използването на мобилната система. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение.

Ответника по касация Х.А.Д. не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а постановеното съдебно решение намира за законосъобразно.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

Районен съд Гълъбово е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, което е обосновал със съдържанието на електронния фиш и приложимите към случая правни разпоредби. Действително мястото на нарушението е конкретизирано с наименованието на населеното място, с посочване на номенклатурата на пътя и точния километър от него, но при това описание и с оглед  поддържаното от обвинението твърдение за съставомерно деяние в рамките на град Гълъбово, възниква въпроса за правната норма, която е нарушена. Според фактическото обвинение ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В 26, поради което превишението противоречи на изискването на чл.21 ал.2 от ЗДвП, а не на посочената като нарушена норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Едновременно е повдигнато обвинение за превишение на скоростта в населено място по силата на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на неспазване на въведено ограничение в хипотезата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Посоченото съдържание на електронния фиш сочи на правилно приложение на материалния закон при постановяване на  обжалваното въззивно решение, защото макар ограничението за населено място и въведеното с пътния знак да е в една и съща максимална граница, противоправността на поведението на водача ще произтича от различни материално правни норми. Правото на защита изисква единност на фактическото и правно обвинение, защото привлеченото към отговорност лице трябва да знае както причините /съставомерните факти/, така и нормативно установеното правило, на което поведението му противоречи. Допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на производството по налагане на административно наказание е неотстранимо от въззивния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3  от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

        ОСТАВЯ В СИЛА решение №74/16.10.2019г. постановено по АНД №156/2019 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

                                                         2.