Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3075 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.П.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Й.Ж., срещу С.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване по месторабота: Бензиностанция Петрол V -217, град Б, ж.к. „“, на входа, за обявяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 89, том I, рег .№ 2530, дело 82, от 26.05.2014 година Нотариус Ангел Николов, рег. № 426 на НК, сключен между страните, с предмет прехвърляне на правото на собственост на недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.199.5.22, с адрес на имота: град Б, ж.к. „“ бл., вх., ет., ап., като самостоятелният обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.651.199, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ 40,00 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 22 и 0,57 % идеални части от общите части на сградата, и при съседи: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор: 07079.651.199.5.23, самостоятелен обект с идентификатор 07079.651.199.5.21, под обекта – 07079.651.199.5.19, над обекта – 07079.651.199.5.25. В исковата молба са изложени фактически твърдения и правни доводи, че договорът е привиден, абсолютно симулативен, че противоречи на закона и по – конкретно на материалните и процесуалните правила за продажба на ипотекиран имот, като и че противоречи на добрите нрави.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че с ответната страна живели на семейни начала от 2002 година. През време на съвместното им съжителство, на 07.02.2003 година, се родило общото им дете Д. С. Д.. В исковата молба е изложено още, че първоначално семейството живеело в жилище на ищеца, находящо се в град Б, ж.к. „“. Този имота бил съсобствен между ищеца и неговия брат и впоследствие го продали. Ищецът излага, че с неговата част от средствата, които придобил в резултат на тази покупко - продажба, закупил апартамента, описан по – горе. Посочва, че рефинансирал първоначално изтегления кредит със средства, които получил по договор за ипотечен кредит с „УниКредит Булбанк“ АД. Задължението било обезпечено с ипотека върху имота. Твърди, че от тогава и до датата на подаване на исковата молба изплаща задълженията си по този кредит. Междувременно с ответната страна живели заедно, но без брака и поделяли приходите и разходите си като в семейство. Ищецът излага още, че има дете от предходен брак и ответната страна се страхувала какво ще стане с нея един ден, тъй като апартамента бил придобит на негово име. За това, когато го помолила да й го прехвърли на нейно име той се съгласил. Направил го за да има тя сигурно бъдеще и да се чувства защитена. Сделката била сключена с посочения по – горе нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот. Ищецът твърди още, че тя не му платила посочената в договора цена, но симулирали, че го е направила. Конкретизира, че на няколко пъти /пет – шест пъти/ внесли суми от по 5 000 лева от сметка на ответната страна в сметка на ищеца, след което той й връщал средствата. Това направили един месец преди самата продажба. За да е спокойна ответната страна ищецът излъгал и пред нотариуса, че е получил продажната цена. След този договор страните продължили да живеят заедно и ищецът продължавал да заплаща вноската по договора за кредит, който е със срок до 2025 година. В началото на 2019 година ответната страна пожелала да се разделят и се изнесла от жилището, но му предоставила срок и той да го напусне.
В допълнителна молба от името на ищеца е уточнено в какво се изразява противоречието с материалните и процесуалните правила. В тази молба е посочено, че върху договора е имало учредена договорна ипотека и в тази хипотеза продажната цена е следвало да бъде платена на ипотекарния кредитор, за да придобие имота чист от тежести. Вторият вариант, който е възможен според ищцовата страна, е купувачът да встъпи в дълга вместо ипотекарния длъжник и да продължи да изплаща ипотеката вместо него. Но това не е направено и ищецът продължава да заплаща вноските по договора за кредит. От името на ищеца е изложено фактическо твърдения, че той никога не е искал сделката да породи транслативен ефект.
Поради изложеното от името на ищеца е посочено, че сделката е сключена в противоречие на материалните и процесуалните правила, закона и морала, липсва съгласие и договора е привиден.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на ответника е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуален представител. В него е посочено, че не е спорен факта на придобиване на имота в ж.к. „“ и сключване на договорите за банков кредит с „УниКредит Булбанк“ АД. Посочва обаче, че по този договор ответната страна е съдлъжник. Твърди, че от този момент двамата с ищеца са заплащали вноските по договора и не може да бъде посочено кой от двамата е платил повече с точност. Излага, че е имало големи периоди от време, в които ищецът не работел и тя поемала плащането на задълженията по договора и издръжката на семейството. Уточнява в тази насока, че парите за вноските е давала на ищеца на ръка, тъй като тя работела, а той не работел и имал възможност да ги заплаща. Излага съображенията, описани и в исковата молба, които мотивирали страните да сключат договора за покупко – продажба и да прехвърлят правото на собственост по отношение на имота на ищеца. Ответната страна уточнява, че също изтеглила договор за банков кредит от „Уникредит Булбанк“ , който рефинансирала. Посочва, че средствата които двамата с ищеца получавали не им достигали за разходите, които имали около изплащане на кредита и издръжката на семейството и се случвало многократни ищцата да взема заеми от своята майка, от вуйчо си и от приятели. Така се случило и когато ответникът й прехвърлил правото на собственост по отношение на имота. За заплащане на продажната цена излага, че средствата са с произход от продажба на наследствени земеделски земи и със заем от майка й и вуйчо й. Излага, че парите внесла по банкова сметка ***, както й били предоставени от близките. Пред нотариуса ищецът потвърдил, че е получил продажната цена. След сделката продължили да живеят заедно с ищеца, но вноските плащала основно ответната страна. Поради това счита, че твърденията на ищеца за това, че сделката е симулативна са недоказани. В тази насока излага, че по делото не е представено и обратно писмо, което съгласно закона служи за доказване на симулацията. В писмения отговор ответната страна оспорва твърденията, че имота бил прехвърлен на нея в името на добрите им отношения. Посочва, че от месец септември 2018 година отношенията им били силно влошени, имали конфликти и тази нездрава среда за нея и детето им била причината да напуснат имота на 27.03.2019 година. Понастоящем ответната страна и детето на страните живеят под наем в друг апартамент. На следващо място в писмения отговор е изложен довод, че неплащането на продажната цена не е основание сделката да се приеме за нищожна, а е основание за развалянето й. По отношение на позоваването в исковата молба на симулативност на сделката от името на ответната страна е направено позоваване на съдебна практика - Решение № 31 от 01.03.2018 година, постановено по гражданско дело № 1532/2017 година на ВКС, Второ гражданско отделение. Поради изложеното от името на ответната страна е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
От името на ответната страна е отправено алтернативно искане за приемане, че симулацията е относителна и по – конкретно, че страните са се съгласили да бъдат обвързани със сделка за дарение и да бъде прогласена действителността на прикритото съглашение на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание този иск е оттеглен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Ж. поддържа предявения иск. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител адвокат Р., поддържа становището по предявения иск, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подобни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Съдът следва да се произнесе по всеки един от твърдяните пороци в поредност, съобразно естеството на твърдяното основание, като специалното основания изключва общото. /Решение №97 от 08.02.2013 година на ВКС по търговско дело №196/2011 година, І т.о., ТК/.
Предявен е иск за обявяване на нищожност на договор за покупко – продажба на следните основания: чл. 26, предложение пето вр. чл.17 от ЗЗД като симулативен; чл. 26, ал. 2, предложение второ – поради липса на съгласие; чл. 26, ал.1, предложение първо – поради противоречие със закона относно правилата за прехвърляне на право на собственост по отношение на имот, който е предмет на ипотека; чл.26, ал.1, предложение второ - поради противоречие с добрите нрави.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, предвид становищата на страните по фактите и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено следното относно предмета на спора:
Не е спорно по делото, че ищецът С.П.Д. и ответната страна С.Г. Й, са живели на семейни начала от 2002 година. През време на съвместно им съжителство, на 07.02.2003 година е родено детето им Д. С. Д..
С договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 89, том I, рег .№ 2530, дело 82, от 26.05.2014 година Нотариус А. Н, рег. № 426 на НК, ищецът прехвърлил на ответната страна правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.199.5.22, с адрес на имота: град Б, ж.к. „“ бл., вх., ет., ап., и с описани граници по - горе.
Видно от приетия като писмено доказателство договор продавачът е заявил пред нотариуса, че е получил продажната цена по банков път преди подписване на договора. Този факт се установява и от приложеното извлечение от сметка на ищеца и вносни бележки. Вносните бележки установяват плащания от страна на купувача на продавача на: сума в размер на 4 600 лева на дата 20.05.2014 година, сумата 4 600 лева на 14.05.2014 година, сумата 4 700 лева на 08.05.2014 година, сумата 4 700 лева на 07.05.2014 година, сумата 5 000 лева на 25.04.2014 година. Основанията, посочени във вносните бележки са покупка на апартамент в ж.к. „“. От извлечението от сметка се установява още едно плащане на сума в размер от 5 000 лева на 29.04.2014 година. Тези факти не са спорни по делото.
Установеното от тези писмени доказателства кореспондира с показанията, дадени от свидетелката Д. А. Г., която е майка на С.Г.Й.. Тя подробно описва средствата, които е предоставила на дъщеря си за посрещане на финансови нужди на страните през време на съвместното им съжителство, за закупуването на имота и погасяването на кредит на дъщеря й, както и че сумите получила от изтеглен кредит и след две продажби на земеделски земи.
От друга страна от събраните по делото доказателства не се установява твърдението на ответника, че е връщал сумите на ответната страна след като те били внасяни по негова сметка, което направили с цел симулация на договор за покупко – продажба. Поради изложеното настоящият състав приема, че в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване е установено плащане на уговорената в договора продажна цена от страна на купувача. Поради това не може да се приеме, че е налице индиция за симулативност по смисъла на чл. 17 от ЗЗД.
Извод в обратния смисъл не може да бъде направен от показанията на свидетеля Т. Я.П, който е приятел на ищеца и познава и С.Г.Й.. Свидетелят установява, че С.П.Д. му споделил, че има апартамент, но желае да го продаде фиктивно на жена си, тъй като имал и друго дете.
С тези гласни доказателства не се установява при пълно и главно доказване твърдението на ищеца за желанието на страните сделката да не породи правни последици. Следва да бъде посочено още в тази насока, че съгласно чл.165, ал.2 от ГПК свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В случая не се твърди и установява наличието на документ с посоченото в закона съдържание.
Поради
изложеното настоящият състав приема, че искът за обявяване на симулация не е
доказан.
Относно
релевираното основание – липса на съгласие настоящият състав приема следното:
В
Решение № 143 от 16.12.2019 година по гражданско дело № 2729 по описа за 2018 година на ВКС, Трето
гражданско отделение, е прието, че : „Нищожен на основание чл.26, ал.2,
изречение първо, предложение второ от ЗЗД е договорът, сключен с дееспособно
лице, което към сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си,
а причината за това състояние е трайна“. В случая релевираните в исковата молба
фактически твърдения не могат да бъдат квалифицирани като несъзнавана липса на
воля в посочения смисъл.
От
друга страна настоящият състав приема, че в случая не се установява, че е
налице съзнавана липса на воля. Съгласно теорията и съдебната практика тя е
налице когато волята е обективирана на шега, като учебен пример и други. В случая липсват такива твърдения.
Поради
изложеното не е доказано от ищеца твърдяното основание - липса на воля.
Изложените фактическа твърдения за сключване на сделката по лични съображения, но без вътрешно желание тя да породи правни последици, без да са изложени твърдения за поведение на насрещната страна по договора, което да е мотивирало прехвърлителя и да могат да бъдат направени изводи и за субективното отношение на приобретателя, по мнение на настоящия състав са ирелевантни за въведените като предмет на спора основания за недействителност.
По отношение на довода, че е налице нищожност по чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД - поради противоречие със закона относно правилата за прехвърляне на право на собственост по отношение на имот, който е предмет на ипотека, настоящият състав приема следното:
Видно от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 23, том Втори, рег. № 3174, дело № 179 от 2005 година, от 12.08.2005 година на Нотариус Марияна Апостолова – Тумбакова, рег. № 464 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, върху описания по – горе недвижим имот, представляващ апартамент, е учредена договорна ипотека в полза на банка за обезпечаване на вземане по договор за банков кредит от 11.08.2005 година, по който страните в настоящия процес са солидарни длъжници. По делото липсват твърдения, че задължението по договора е погасено. Страните представят доказателства за това, че вноските са плащани от всеки един от тях. Настоящият състав приема, че изпълнението на задължението по договора за банков кредит от длъжниците по него не е релевантно за основателност на предявения иск, поради което не следва да бъде обсъждано като част от предмета на спора. Следва да бъде посочено, че по делото са приети писмени доказателства, от които се установява, че и двамата длъжници по договора извършват плащания на задълженията по него. От показанията на свидетеля Х. Т. Х, колега на С.Г.Й., се установява, че тя му споделяла, че заплаща вноските за апартамента и ищецът й е прехвърлил правото на собственост. Показанията на свидетелката Д. С. П, също колежка на ответната страна, се установява това, което тя споделяла – че средствата, които получава се изразходват и за апартамента. Излага, че е виждала как тя предоставя на ищеца средства, за да плати вноските за апартамента.
За да бъде прието, че сделката е нищожна поради противоречие със закона следва да се установи нарушение на конкретната императивна правна норма или правен принцип. В случая не е посочено в исковата молба коя императивна правна норма е нарушена, за да бъде извършена преценка за това в настоящия процес. Настоящият състав не констатира също противоречие с императивна правна норма от регламентацията на ипотеките в чл.166 и следващите от ЗЗД, която да води до недействителност на договора за покупко - продажба, сключен между страните.
По отношение на довода, че договорът противоречи на добрите нрави, настоящият състав приема следното:
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).“ „Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.“
В конкретния случай, предвид установеното от фактическа страна за постигане на съгласие между страните за сключване на договора, обективирането му и плащане на уговорената продажна цена преди сключване на договора не се установява наличие на цитираната по – горе хипотеза за противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответната страна по водене на делото. Разноските са в размер от 600 лева и представляват платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, видно от приложения по делото препис.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.П.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Й.Ж., срещу С.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване по месторабота: Бензиностанция Петрол V -217, град Б, ж.к. „“, на входа , за обявяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 89, том I, рег .№ 2530, дело 82, от 26.05.2014 година Нотариус А.Н рег. № 426 на НК, между страните по спора, с предмет прехвърляне на правото на собственост на недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.199.5.22, с адрес на имота: град Б, ж.к. „“ бл., вх., ет., ап., като самостоятелният обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.651.199, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ 40,00 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 22 и 0,57 % идеални части от общите части на сградата, и при съседи: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор: 07079.651.199.5.23, самостоятелен обект с идентификатор 07079.651.199.5.21, под обекта – 07079.651.199.5.19, над обекта – 07079.651.199.5.25, като твърденията са, че договора е привиден; абсолютно симулативен поради това, че не е платена продажната цена; поради това, че противоречи на закона и по – конкретно на правилата за покупко - продажба на ипотекиран имот; поради това, че противоречи на добрите нрави.
ОСЪЖДА С.П.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Й.Ж., да плати на С.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.