№ 13431
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110153687 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. И., Л. В. Д. и Б. С. Г. за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 812,79 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица,
*****, аб. № ***** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /06.07.2021г./ до плащането, сумата от
119,64 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ за периода от
15.09.2018г. до 15.06.2021г., сумата от 11,19 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от месец 07.2019г. до месец 04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /06.07.2021г./ до плащането, както и сумата
от 1,59 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019г. до 15.06.2021г., за които му е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39666/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Д.
В. И. и Б. С. Г..
Ответникът Д. В. И. не оспорва, че в качеството му на наследник на Виктория И.а
Д.а е потребител на топлоснабдителни услуги, предоставени от ищеца на посочения
адрес на топлоснабдения имот, но никога не е бил действителен ползвател на имота.
Релевира възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Б. С. Г. в депозирания отговор на исковата молба, наименован
възражение, оспорва да е ползвала топлоснабдения имот през исковия период. В о.с.з.
на 08.03.2022г. релевира възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Ответникът Л. В. Д. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба. С молба от 24.01.2022г. /датата на пощенското клеймо/, входирана в съда на
11.02.2022г., не оспорва, че в качеството му на наследник на Виктория И.а Д.а е
потребител на топлоснабдителни услуги, предоставени от ищеца на посочения адрес
на топлоснабдения имот, но никога не е бил действителен ползвател на имота.
Релевира възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От
представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №157, том IV,
2
дело №757 от 03.03.1980г. на I нотариус при СРС, се установява, че процесния имот е
придобит от Иван Георгиев Ташев и Бориска Найденова Ташева. Доколкото не е
посочено друго и във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се приеме, че всеки от
преобретателите е придобил по 1/2 ид.ч. по прехвърлителната сделка. Видно от
удостоверение за наследници с изх. №РИЛ17-УГ01-1143 от 30.03.2017г., издадено от
Столична община, район Илинден, е, че Бориска Найденова Ташева е починала на
06.06.1994г., като е оставила наследници по закон съпруг – Иван Георгиев Ташев и три
деца – Ивайло И. Ташев, Емил И. Д. /починал преди наследодателя на 19.10.1982г. –
разведен без деца/ и Виктория И.а Д.а /починала след наследодателя на 03.11.2016г. и
оставила наследници по закон три деца – ответниците по делото Б. С. Г., Л. В. Д. и Д.
В. И.. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете – чл. 9, ал. 1 ЗН, поради
което по силата на наследствено правоприемство децата на починалата – Ивайло И.
Ташев и Виктория И.а Д.а са придобили по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот, а преживелият съпруг Иван Георгиев Ташев е придобил 4/6 ид.ч. от
процесния имот /1/2 ид.ч. по сделката и 1/6 ид.ч. по наследственото правоприемство от
Бориска Ташева/. Този извод не се променя дори, ако се приеме, че имотът е придобит
в режим на СИО от Иван Георгиев Ташев и Бориска Найденова Ташева, за което
обстоятелство липсват данни по делото.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РИЛ17-УГ01-1142 от 30.03.2017г.,
издадено от Столична община, район Илинден, Иван Георгиев Ташев е починал на
28.10.2002г., като е оставил един наследник по закон – Ивайло И. Ташев, който по
силата на наследственото правоприемство е придобил притежаваните от баща си
приживе 4/6 ид.ч. от процесния имот и 1/6 ид.ч. по наследство от майка си Бориска
Найденова Ташева, или общо притежаваните от него ид.ч. са в размер на 5/6 ид.ч.
Другата 1/6 ид.ч. от процесния имот е била собственост на Виктория И.а Д.а,
починала на 03.11.2016г. и оставила наследници по закон три деца – ответниците по
делото Б. С. Г., Л. В. Д. и Д. В. И., които съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни
части или всеки от тях е придобил по силата на наследственото правоприемство по
1/18 ид.ч. от правото на собственост. В качеството си на собственици на процесния
апартамент №14, находящ се в гр. София, ж.к.Света Троица, *****, ответниците са и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № *****.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
3
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ се установява, че
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.09.2020г., при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер
на 2 139,22 лв. Същевременно в заповедното производство ищецът е претендирал
сумата от общо 1625,58 лв. от тримата ответници и от длъжника Ивайло И. Ташев
като стойност на потребена топлинна енергия за исковия период. Предвид
диспозитивното начало, съдът следва да разпредели дължимата сума съобразно
притежаваните от ответниците квоти в съсобствеността на база установената цена на
потребена топлинна енергия, но не повече от стойността на общо заявения размер от
ищеца като стойност на потребена топлинна енергия за имота, поради което и
ответниците дължат по 1/18 от стойността на потребената топлинна енергия от 1625,58
лв., т.е. по 90,31 лв.
И тримата ответници са заявили възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Доколкото
ответникът Л. В. Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК
/същият е изтекъл на 20.12.2021г., а становището на ответника е изпратено по пощата
4
на 24.01.2022г./, а ответникът Б. С. Г. едва в о.с.з. на 08.03.2022г. е релевирала
правопогасяващото възражение по чл.120 ЗЗД, същите са преклудирани и не следва да
се обсъждат от настоящия състав – арг. от чл. 133 ГПК.
Същото следва да бъде разгледано само по отношение на ответника Д. В. И., който
го е заявил своевременно с отговора на исковата молба. Съгласно разясненията, дадени
с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат
с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 06.07.2021г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 06.07.2021г. и като се
вземе предвид обстоятелството, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е
текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017г. до
28.02.2018г., вкл. са погасени по давност, поради което съдът прима, че ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г.
При кредитиране заключението на допълнителната СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за непогасения по давност период,
при съобразяване с изравнителните сметки през непогасения по давност период, е в
общ размер на 1 660,42 лв., тоест повече от общо претендираната сума за целия исков
период от 1625,58 лв., поради което, макар възражението за изтекла погасителна
давност да е основателно, това не води до намаляване на дължимата сума от ответника
Д. В. И..
5
Ето защо и по гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността
ответникът Д. В. И. дължи сумата от 90,31 лв., до която сума предявеният срещу него
иск е основателен и следва да се уважи и да се отхвърли до горницата до пълния
предявен размер от 270,93 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 28.02.2018г.
По отношение на ответниците Л. В. Д. и Б. С. Г. съгласно изложените по-горе
мотиви исковете са основателни за сумата от по 90,31 лв. за всеки от тях и следва да се
уважат, а за горницата до пълния предявен размер от 270,93 лв. следва да се отхвърлят.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.07.2019г. до 30.04.2020г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
22,40 лв., от която всеки от ответниците дължи по 1/18 /съгласно гореизложените
мотиви относно квотите в съсобствеността/, или сумата от по 1,24 лв., до който размер
исковете са основателни и следва да се уважат и да се отхвърлят до горницата до
пълния предявен размер от 3,73 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
6
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2017г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение исковете за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последните се явяват неоснователни по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на
ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът от всеки от ответницте, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски от всеки ответник, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на
4,25 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство всеки ответник следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 83,51 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства от ответниците
Д. В. И. и Л. В. Д. да са сторили такива в общ размер от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е действително платено от тях на адв. Пелев, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022г. Ищецът
следва да заплати на посочените ответници сумата от 212,83 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция ответникът Б.
С. Г. не е представила доказателства да е сторила разноски по делото, поради което
такива не ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че Д. В. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите както следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 90,31 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 14, находящ се в гр.София, ж.к. Света Троица, *****, абонатен № *****,
за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /06.07.2021г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 270,93 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 28.02.2018г.
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1,24 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
месец 07.2019г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /06.07.2021г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 3,73 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че Л. В. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите както следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 90,31 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 14, находящ се в гр.София, ж.к. Света Троица, *****, абонатен № *****,
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /06.07.2021г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 270,93 лв.
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1,24 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
месец 07.2019г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /06.07.2021г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 3,73 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че Б. С. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите както следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 90,31 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 14, находящ се в гр.София, ж.к. Света Троица, бл. 362, вх.А, ет. 5,
абонатен № *****, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната
8
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /06.07.2021г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 270,93 лв.
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1,24 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
месец 07.2019г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /06.07.2021г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 3,73 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Д. В. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Д. В. И., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 39,88 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 15.06.2021г., както и
сумата от 0,53 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 15.06.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Л. В. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Л. В. Д., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 39,88 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 15.06.2021г., както и
сумата от 0,53 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 15.06.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Б. С. Г., ЕГН ********** , искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Б. С. Г., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 39,88 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 15.06.2021г., както и
сумата от 0,53 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 15.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 4,25 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39666/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 83,51 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. В. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 4,25 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39666/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 83,51 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. С. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 4,25 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39666/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 83,51 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Д. В. И., ЕГН ********** и Л. В. Д., ЕГН **********, сумата
от 212,83 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10