Р Е Ш Е Н И Е
№261978/17.6.2021г.
Гр.Варна,17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на двадесет и осми май през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8023 по
описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх.
№ 46392/14.7.2020 г. депозирана от ищеца В.С.В.,
ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на С. В.С.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.П. ***, със съдебен адрес ***, *срещу ответницата В.М.В., ЕГН ********** ***
Исковата молба е с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК и цена на иска: главница - 2 207.34лв. и лихви -
900.40лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства: В сезиращата съда искова молба се твърди, че на 30.06.2020 год. за първи път ищецът получил покана за доброволно
изпълнение с приложен към нея изпълнителен лист издаден на 21.04.2016год. въз
основа на влязло в сила Решение № 953/12.03.2016 год. по гр.д. № 11649/2015год
по описа на PC Варна. По силата на цитираното по-горе съдебно решение ищецът
бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 110.00лв. за малолетното дете С.,
ЕГН **********, считано от 29.04.2015год. до настъпване на пълнолетие на детето
или до обстоятелства погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за
всяка забава за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Въз
основа на издадения изпълнителен лист, твърди ищецът, че е било образувано изпълнително дело № 2016110404072 по
описа на ДСИ при PC гр. Варна. Съгласно изпратената до ищеца покана за
доброволно изпълнение общото му задължение по изпълнителното дело възлизало на 4
100.07 лв. от които главница - 2 207.34 лв., лихви - 900.40 лв. за
месечна издръжка по 110.00 лв. от 29.04.2015год. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, присъдени разноски -568.42лв.
и разноски по изп.дело - 47 лв. както и таксата по чл.53 от тарифата
за ДТ по ГПК в полза на PC Варна в размер на 376.91лв.
Сочи се по същество в исковата молба, че след
приключване на гр.д. № 11649/2015г по описа на PC Варна настъпили нови факти и
обстоятелства. От Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Варна, бил подаден сигнал относно децата С. и Е., че живеят в риск при
майката, поради което ищецът се съгласил децата да бъдат настанени да живеят
при него и ищецът /техният баща/ да се грижи за тях считано от 11.12.2018 год.
По-късно с влязло в сила Решение № 202/08.11.2019 год. по гр.д. № 417/2019 по
описа на PC Кубрат били изменени мерките за упражняване на родителските права
по отношение на малолетните С. В.С. ЕГН ********** и Е. В.С.ва ЕГН ********** ,
като същите били предоставени за упражняване на бащата – ищеца по делото,
считано от 06.06.2019 год., а майката В.М.В. била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 140.00лв. за всяко едно от тях. Изпълнително дело №
20163110409044 по описа на СИС при PC Варна за плащане на издръжка на детето Е.
В.С.ва сочи още ищецът, че вече било прекратено.
На следващо място в исковата молба ищецът се спира на създадената
константна практика на ВС и ВКС според която задължението на родителя за
заплащане на ежемесечна издръжка за дете има характер на „периодично плащане“
по смисъла на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД и според тълкуването на понятието,
дадено с TP № 3/2012 г. ОСГТК. Погасителната давност при периодичните вземания,
която е тригодишна, подчертава още ищецът ,че тече за всяка вноска от датата на
падежа й, а не за цялото вземане от датата на съдебното му установяване. Всяка
последователна вноска си имала своя тригодишен давностен срок.
Поради изложеното по-горе, на основание чл. 111 б./в/ от ЗЗД ищецът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на периодични плащания за вземания за
издръжка от 110.00лв. в общ размер от 2 207.34лв. считано от 29.04.2015год. до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката;
На основание чл. 111 б./в/ от ЗЗД ищецът е направил възражение за
изтекла погасителна давност и по отношение на вземането за лихви върху
тази сума в размер на 900.40 лв.
Своя иск ищецът сочи, че основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене по гр. дело № 11649/2015г. по описа на PC Варна., по което е
било издадено изпълнителното основание, а именно изтекла давност по отношение
на всички вземания на ответника и промяна в упражняването на родителските права
по отношение на децата С. и Е.. Предвид изложеното по-горе от фактическа страна
е заявил ясно ищецът в сезиращата ВРС искова молба, че за него е налице правен
интерес от завеждане на настоящият отрицателен установителен иск.
С оглед тези твърдения ищецът е
отправил и искането вписано в сезиращата съда искова молба: да бъде постановено Решение, с което съда да признаете за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответницата В.М.В. заплащане на
издръжка на малолетното дете С. в размер на 2 207.34лв. считано от 29.04.2015
год. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката поради изтекла погасителна давност, ведно с начислената законна
лихва върху тази сума в размер на 900.40лв. Моли ВРС да обезсили издадения в
полза на ответницата В.М.В. изпълнителен лист от 21.04.2016год.В подкрепа на
твърденията си ищецът прилага с исковата си молбазаверени за вярност с
оригинала копия на документи, които желае да бъдат допуснати като доказателства
и е обиктивирал и допълнителни искания за събиране на доказателства. В
депозираната по делото писмена уточнителна
молба от дата 23.07.2020 г. ищецът чрез адвокат Р.П. е направил всички
необходими уточнения , позовавайки се едновременно на изтекла погасителна
давност за дължимите се в полза на малолетното дете С. издръжки, считано от
дата 29.04.2015 г., която давност твърди ищеца ,че е изтекла и едновременно с
това влизане в сила на Решението на РС Карнобат по силата на което на ищеца,
считано от 6.6.2019 г. били предоставени
за упражняване родителските права над двете непълнолетни деца на страните и
ответницата и майка на децата е била осъдената да заплака издръжка за децата /л.
23-25/ вкл. и е прецизирал искането си
по чл.439 ГПК.
Искането на ищеца В.С.В., ЕГН **********
в качеството му на баща и законен представител на С. В.С., ЕГН **********,с адрес *** а,чрез адвокат Р.П. ***, със съдебен адрес ***,*е да бъде постановено Решение по силата на
което да бъде прието в отношенията между ищеца и ответницата В.М.В. ЕГН ********** ***, че ищецът в качеството му на длъжник по
изпълнително дело № 20163110404072 по
описа на СИС при РС Варна не дължи на ответницата и взискател по
изпълнителното дело сумите вписани в
изпълнителния лист № 2472/21.04.2016 г. издаден от ВРС ХLVI –ти състав по гражданско дело № 11 649/2015 г. –
сумата от 2 207,34 лева и
сумата от 900,40 лева –начислена
лихва върху главницата от 2 207,34 лв., представляващи присъдена издръжка от по 110,00 лв. платима
от ищеца в полза на малолетното дете С. В.С. ЕГН **********, чрез майката и
законен представител на детето и ответница , считано от дата 29.04.2015 г., поради погасяване на вземанията
по давност и едновременно
с това влизане в сила на Решение № 202/08.11.2019 год. по гр.д. № 417/2019 по
описа на PC Кубрат, в производството по което считано от 06.06.2019 г.
упражняването на родителските права било предоставено на ищеца а майката и
ответница по иска било осъдена за заплаща издръжка,на основание чл.439 ГПК.Съдът се е произнесъл и по исканията за обезпечаване на висящия иск
както и по искането на молителя за освобождаване от държавни такси .
В срока по чл.131 ГПК ответницата
не се е възползвала от правото си да подаде отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 28.05.2021 г.
ищецът, представляван от адв.П. *** счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след приключване
на съдебното дирене по гражданско дело № 11649/2015 г. са настъпили нови
обстоятелства по смисъла на чл. 439 от ГПК (подробно изложeни в писмената защита).Искането на ищеца е да бъде
постановено Решение, с което да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът по настоящото дело
и длъжник по изпълнително дело № 4072/2016 г. по описа на СИС при РС - Варна не
дължи на ответницата В.М.В. сумите по изпълнителното дело, считано от
29.04.2015 г. до настъпване на законни причини за изменение и прекратяване на
издръжката, ведно с начислената законна лихва, която е вписана в изпълнителния
лист поради изтекла погасителна давност за периода от 29.04.2015 г. до 30.06.2016
г. Считано от 11.12.2018 г., сочи адв.П., децата са били настанени и предадени
на бащата за отглеждане и възпитание, с влязло в сила Решение са били изменени
и мерките за упражняване на родителските права и е определен размер на
издръжка, който е следвало да заплати ответницата. Според адв.П. издръжките не
се дължат и поради това, че могат да се компенсират от представената справка за
дълга по изпълнително дело № 159/2019 г. по описа на РС - Кубрат и в този
смисъл моли ВРС да обезсили така издадения в полза на В.М.В. изпълнителен лист
от 21.04.2016 г. и моли на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата да й бъде определено и адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните адвокатски
възнаграждения. В хода на спора по същество адв.П. е представила писмена
защита.
В
същото открито съдебно заседание ответницата В.В., представлявана от адв.Й. Ч.
от ВАК моли ВРС да остави без
уважение направеното искане. В съдебно заседание от 05.02.2021 г. , сочи адв.Ч.,
съдът дал конкретни указания на ищцовата страна, които според ответницата не са
изпълнени до настоящия момент. Предявеният иск за ответницата се явявал неоснователен.
Действително не отрича адв.Ч., че ответницата в един по-късен период е следвало
и дължи съответно издържка, не се оспорва този факт. Твърди се от адв.Ч. че са предприели
действия вече, с оглед образуваното досъдебно производство от ищеца към
ответницата да се извършат прихващания за покриване на задълженията между страните.
СЪДЪТ,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По делото
са събрани единствено и само писмени доказателства .
Ищецът
още с исковата и уточнителна молба е представил и по делото са приобщени по
надлежния ред като писмени доказателства : декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от В.С.В. (оригинал); експертно решение № 0984 от
зас.№ 111/20.08.2007 г.; удостоверение изх.№ 3040-16-87/06.07.2020 г. от ТП на
НОИ – Разград; Разпореждане № 16201199699/01.07.2020 г. на ТП на НОИ – Разград;
Разпореждане № ********** за отпускане (изменяне) на пенсия (и) на ТП на НОИ –
Разград; покана за доброволно изпълнение изх.№ 14505/23.06.2020 г. по изп.д.№
20163110404072 по описа на ДСИ при РС – Варна; изпълнителен лист № 2472,
издаден по гражданско дело № 11649/2015 г. по описа на РС – Варна, 46 състав;
Решение № 202/08.11.2019 г. по гражданско дело № 417/2019 г. по описа на
Районен съд – Кубрат; съобщение изх.№ 2597/21.01.2019 г. по изп.д.№
20163110404073 по описа на ДСИ при РС – Варна; изпълнителен лист от 14.11.2019
г., издаден по гражданско дело № 417/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Допълнително в о.с.з. са представени от процесуалния представител на ищцовата страна и
по делото са приобщени като писмени доказателства заверени копия на: подробна сметка на дълга
към 27.05.2021 г. по изп.дело № 159/25.11.2019 г. по описа на ДСИ рег.№ 332,
район на действие ОС – Разград; писмо изх.№ СЛ/Д-В/1075-015/12.12.2018 г. от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна, ведно с протоколи от
проведени срещи от дати 20.12.2018 г.; 11.12.2018 г. (3 бр.), 10.12.2018 г.;
удостоверение за настоящ адрес изх.№ 375/12.03.2019 г.; разписка за прием на
паричен превод № 71880001440642/04.12.2017 г. и вносна бележка от 16.07.2018
г.; разписка за прием на паричен превод № 71880001514722/01.01.2017 г. и
разписка за прием на паричен превод № 71880001457930/12.12.2017 г.; разписка за
прием на паричен превод № 70000002235412/17.04.2018 г.
От своя страна ответницата чрез адв.Ч. е представила в
открито съдебно заседание съобщение изх.№ 25938/08.10.2020 г. в оригинал по и.д.№ 20163110404072 по описа на ДСИ при РС
– Варна, приобщено по надлежния ред към материалите по делото.
Приобщено по делото на листи от 71 до 140 вкл. е
изисканото и представено в заверено за вярност с оригинала копие на цялото ИД № 2016311040472г. по описа на СИС
ВРС ,предоставено от ДСИ Р.Г..
Съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото
доказателства, неоспорвани от страните налага следните изводи от фактическа страна :
Ищецът по делото В.С.В.,
ЕГН ********** и ответницата В.М.В.,
ЕГН ********** са били страни в отделни производства на спорна
администрация, като първоначално е било водено гражданско дело № 11649/2015 г. по описа на ВРС , ХLVI – ти състав, приключило с влязло в законна сила Решение
№ 953/12.03.2016 г. а след това и гр.дело
№ 417/2019 г. по описа на РС Кубрат , приключило с Решение № 202/ 08.11.2019 г. , влязло в законна сила на
20.12.2019 г./л.100 – 106/.
С постановеното от ВРС Решение № 953/12.03.2016 г., съдът на основание чл.127, ал.1 СК е предоставил
упражняването на родителските права над децата С. В.С., ЕГН: **********, род.на *** г. и Е. В.С.ва, ЕГН:
**********, род. на *** г. на майката и законен представител на децата - В.М.В., ЕГН: **********,като е било
определено местоживеенето на децата на адреса на майката и законен
представител. Със същото Решение ВРС е определил и РЛК на между бащата и децата
и осъдил бащата В.С.В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА ИЗДРЪЖКА в полза на двете си деца С. В.С., ЕГН: ********** и Е. В.С.ва, ЕГН: ********** в размер на по110.00 /сто и десет/ лева,
месечно платима до пето число на месеца,
за който се дължи, считано от 29.04.2015
г., до настъпване на пълнолетие на детето или до обстоятелства, погасяващи
това задължение, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, до датата на окончателното и заплащане,платима чрез майката и законен
представител на децата.
С последващо Решение
№ 202/ 08.11.2019 г. РС Кубрат е
уважил иска на бащата на децата против
майката, като е изменил на осн. чл.127, ал.2, вр. чл 59, ал.9 , вр. чл. 143,
ал.2 СК, постановените с Решение № 953/12.03.2016 г. на ВРС по гр.д. №
11649/ 2015 г. мерки за упражняване на родителските права, личен контакт и
издръжка по отношение на децата. Видно от диспозитивите на Решението на РС
Кубрат, родителските права над двете
деца са предоставени за упражняване на бащата, определеното е било
местоживеенето на децата при бащата в *, определен е бил режим на лични
контакти между децата и майката В.В..***
е осъдил майката В.В. да заплаща за децата си С. В.С., ЕГН: **********
и Е. В.С.ва, ЕГН: ********** месечна издръжка от по 140 лв., с падеж
5 –то число на месеца, за който същата се дължи ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, платима чрез бащата на децата, от депозиране на
исковата молба в съда - 06.06.2019 г.
до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение, като искът е бил отхвърлен иска в тази част
за разликата от 140,00 лв. до 150,00 лв.
В обобщение за настоящия състав се налага
извода, че първоначално ищецът е бил осъден да заплаща издръжка за децата си,
считано от 29.04.2015 г. с в размер на по 110 лв. с падеж 5 –то число на месеца
за който се дължи , а след това, въз
основа на влязлото в законна сила Решение на РС Кубрат считано от 20.12.2019 г.
майката на децата е била осъдена да заплаща издръжка за двете деца в размер на
по 140 лв., с падеж 5-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.06.2019 г.
Спорът по делото е по същество се свежда до
това изтекъл ли е давностния срок за плащане на издръжка от страна на ищеца в
полза на детето С. или не.По всички наведени в исковата молба факти реално спор
няма между страните,а и релевираните в исковата молба фактически твърдения са
напълно установени по делото .
По същество за да бъде даден отговор на
спорния по делото въпрос – изтекла ли е погасителната давност за дължимите се
от ищеца в полза на детето на страните С.,считано от дата 29.04.2015 г. в
размер на по 110 лв. за всяка месечна вноска, съдът констатира, че въз основа
на издаден изпълнителен лист № 2472
/21.04.2016 г. от РС Варна / л.73/ по гр.д. № 11649/2015 г. по описа на РС
Варна, В.В., в качеството си на майка и законен представител на детето С. С. е
депозирала писмена молба до ДСИ при СИС при ВРС с искане за образуване на
изпълнително дело против бащата на децата Вл. В. за заплащане на дължимите се
от бащата месечни издръжки за детето С.. Въз основа на молбата от 13.06.2016 г. на взискателя В.В. против длъжника Вл.В. е
било образувано изпълнително дело № 4072 от 2016 г. по описа на СИС при РС
Варна на 15.06.2016 г./ л.75/.
ПДИ длъжникът Вл. В. е получил лично на 30.06.2020 г. видно от л. 92
–ри .
На л. 123 –ти е приложено заверено за вярност
с оригнала копие на Обезпечителна заповед издадена в полза на Вл. В. по
настоящото дело, като същата е била издадена на осн. чл.389, вр. чл. 391 ал.1
т.1 вр. чл. 397 ал.1 т.3 ГПК и е постановено спиране на изпълнението по ИД №
20163110404072 по описа на СИС при РС Варна . Така цитираната Обезпечителна
заповед ведно с молба от Вл.В. са били представени по ИД с искане за спиране на
ИД .Видно от л. 122–ри, на 11.8.2020 г.
ДСИ е спрял изпълнението на изпълнителното дело въз основа на издадената
обезпечителна заповед , като това е последното действие на ДСИ по
изпълнителното дело, образувано по молба на взискателя В.В..
Приложените на листи 144 - 157 допълнителни писмени доказателства от
подробна сметка на дълга по ИД № 159/25.11.2019 на ДСИ № 332 с район на
действие ОС Разград до разписка за прием на паричен превод са както е възразил
адв.Ч. пряко неотносими към спора, но биха имали отношение при евентуално
прихващане на насрещни задължения между страните .
Според настоящия състав искането на
процесуалния представител на ищеца обективирано в писмена защита за съдебна
компенсация на дълговете за издръжка между страните е сторено несвоевременно и
поради това и не може да бъде разгледано по същество от първоинстанционния
съд.В подкрепа на този извод е и липсата на изрично изявление на процесуалния
представител на ответницата , който е посочил че за компенсация на дължимите се
разноски страните биха предприели действия в друго производство а именно
висящото досъдебно производство . Ето защо и съдът не излага правни доводи за
основателност на искането на ищцовата страна за съдебна компенсация на
дължимите се алиментни задължения между страните в двете
изпълнителни дела.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца В.В. отрицателен
установителен иск е с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК съдът е намерил и
продължава да намира за процесуално допустим. Искът е предявен при наличие на ясен правен интерес за
ищеца - отричане със СПН на съществуването на паричното вземане, за което
ответната страна в качеството си на кредитор и взискател по изпълнително дело е
пристъпила към принудително изпълнение.
Ето защо, въз основа на твърденията на ищеца съдът
преценя допустимостта на иска а не въз основа на доказателствата по делото .
Приемайки иска за
допустим съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За да се произнесе по
същество съдът намира за необходимо да посочи,че с неоспорения предварителен и
окончателен доклад по делото по предявения иск чиято квалификация е чл. 439 ГПК
съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:
По предявения
специален отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК,
съдът е указал на страните,че съгласно общото правило на
чл. 154 ГПК всяка една страна в
гражданския процес следва да установи и докаже твърденията си въз основа на
които черпи за себе си положителни права. В
тежест на ищцовата страна е било възложено да установи
твърденията си въз основа на които основава исковата си молба, правния интерес
от избраната форма на искова защита а именно :Ищецът е следвало да установи и
докаже че спрямо него е приключено производство в което е издаден изпълнителен титул
– изпълнителния лист въз основа на който изпълнителен лист е образувано и
водено ИД по описа на ДСИ при РС Варна, както и че приключване на
производството по което е издаден изпълнителния лист са настъпили нови
обстоятелства /твърдените от ищеца в искова и уточнителна молби/ обуславящи
правния интерес на ищеца и от търсената защита и от отричане със СПН
съществуването и дължимостта на паричните вземания по ИД по описа на ДСИ при РС
Варна. В тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже размерите на
претенциите си и възраженията си за изтекла погасителна давност по см. на
чл.111 б. „в” ЗЗД.В тежест на ответната
страна съдът е възложил да наведе
възражения имащи правоизклюващ правопогасяващ и или
правоотлагащ характер.
При така описаната по
–горе фактическа страна на спора, разпределение на тежестта на доказване съдът
достига до правния извод,че искът предявен от ищеца В.В. e доказан и по основание и по размер.
За да изведе този
правен извод съдът се спира само на основните правно релевантни факти, описани
по –горе а именно :
Гр.дело № 11649/2015 г. по описа на РС Варна е
приключило с Решение № 953/12.3.2016 г.,влязло в законна сила на 12.03.2016
г.Въз основа на това Решение В.В. се снабдила с изпълнителен лист № 2472 /
21.4.2016 г./ л.73 / и на 13.6.2016
г. е депозирала пред СИС ДСИ ВРС Молба за образуване на
изпълнително дело против Вл.В. за плащане на присъдената в полза на детето йм С.
месечна издръжка от по 110,00 лв. , дължима считано от 29.04.2015 г. ведно със
законната лихва за забава ,с падеж 5 –то число на месеца за който се дължи. В
молбата си до ДСИ В.В. е посочила че за 2015, 2016 г. В.В. дължи общо сумата
1437,34 лв. главница, като е поискала да бъде извършено цялостно проучване на
имотното и финансово състояние на длъжника а при наличието на собственост на
името на Вл.В., на същия да бъдат наложени възбрани и запори съгласно
разпоредите на закона, с оглед предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането й спрямо длъжника.
ИД № 4072/2016 по
описа на СИС ВРС е било образувано на 15.06.2016 г./л. 75/, като до датата на издаване на обезпечителната заповед
по настоящото дело в полза на ищеца и спиране на изпълнението – 11.08.2020 г. ( последното
действие на ДСИ по ИД) не са извършвани никакви действия от ДСИ
по принудително изпълнение /налагане на запор и или възбрана /.
От материалите по ИД № 4072/ 2016 г. по описа на СИС
ВРС е видно, че единственото действие предприето от страна на взискателя В.В. по изпълнителното дело за периода от
13.06.2016 г. и до сега, е отправяне на
Молба за образуване на изпълнително дело. Отделно от горното по ИД се
констатира факта, че длъжникът е получил ПДИ на дата 30.06.2020 г. или около
почти 4 години след образуване на
изпълнителното дело. В ПДИ е посочен размера на дълга на Вл.В. : 2 207,34
лв. главница, 900,40 лв. лихви, месечна издръжка по 110,00 лв. от 29.04.2015 .
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжката,
568,42 лева присъдени разноски и 47 лева разноски по и.д. както и таксата по
чл. 53 ТДТГП в полза на РС Варна в
размер на 376,91 лв. ,общо задължение по изпълнителното дело към 23.06.2020 г. в размер на 4 100,07
лв.
При тези обективни данни по делото,съдът намира,че предявения
иск е напълно основателен и доказан, като по същество излага следните правни
доводи :
На първо място
нормата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК (
Прекратяване и приключване на изпълнението – доп.заглавие ДВ бр. № 86 / 2017 )
повелява, че изпълнителното производство се прекратява с Постановление когато: т. 8 – взискателят не поиска
извършването в изпълнителни действия в продължение на две години – с изключение на делата за издръжка. При
яснота на нормата та чл.433,ал.1 т. 8 ГПК в случая е неприложима перемпцията
и свързаните с нея действията водещи до прекъсване на давността съгл. Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия, постановено в съдебно заседание на 21 май 2015 год.
На второ място, при прочита на искова и уточнителни молби съдът
отчита факта , че ищецът е посочил точно размера на главниците и лихвите които
твърди че са погасени по давност и за които вземания е сезирал РС Варна с иска
си по чл. 439 ГПК .Твърди се ясно от ищеца, че давността за тези вземания, така
както са посочени в титула послужил за образуване на изпълнителното дело №
4072/2016 г. и вписани в ПДИ , е изтекла а и се позовава и на депозираната от
него на 6.6.2019 г. пред РС Карнобат искова молба въз основа на която РС
Карнобат е постановил Решение с което е осъдил ответницата да заплаща дължимата
се децата на страните месечна издръжка.
Наведените от ищеца правни и фактически доводи са
напълно доказани и обосновават извода за доказаност и по основание и размер на
отрицателния уставителния иск с правна квалификация чл. 439 ГПК. Разпоредбата
на чл. 439 ГПК гласи,че длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението / ал.1 / и че искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание .В случая несъмнено
е доказано че след приключване на гр.дело № 11649/2015 г. по описа на РС Варна,
постановяване на Решение № 953/12.3.2016 г.,влязло в законна сила на 12.03.2016
г. снабдяване на В.В. с изпълнително основание, ищецът на 6.6.2019 г. е
предявил искова молба пред РС Карнобат като се е позовал на изменение на
обстоятелствата при които ВРС е предоставил упражняването на родителските права
над децата на страната и определил издръжка за децата.Исковата молба на ищеца
Вл. В. е била приета за основателна ,като решението постановено от РС Кубрат
,макар и в производство по спорна съдебна администрация е задължително за
страните. По силата на Решение № 202/ 08.11.2019 г.постановено от РС Кубрат по гр.д.№ 417/2019 г., влязло в законна сила
на 20.12.2019 г. на ищеца са били предоставени за упражняване родителските
права над децата на страните а
ответницата и майка на децата е била осъдена да заплаща издръжка за децата в
размер на по 140,00 лв. с падеж 5-то число на месеца ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 06.06.2019 г.
Постановено е било и предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на осн. чл.242, ал.1 ГПК и е доказано, че ищецът образувал
изпълнително дело против ответницата за дължимите се от последната съгласно
Решението на РС Кубрат алиментни задължения .
Всички факти посочени по-горе по
същество представляват факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по гражданско дело № 11649/2015
по описа на РС Варна в което е било издадено изпълнителното основание, поради
което и РС Варна приема, че е изпълнен фактическия
състав на чл. 439 ГПК .
Безспорно е доказано за настоящия състав, че взикателят
по изпълнителното дело и ответницата по иска е предприела действия по
принудително събиране на вземането си против длъжника Вл. В., като след
снабдяване с ИЛ № 2472/21.04.2015 г.,
издаден въз основа на влязло в законна сила Решение № 953/12.3.2016 г. по описа
на РС Варна е депозирала на дата 13.06.2016 г. молба до ДСИ СИС ВРС за
образуване на изпълнително дело против Вл.В. за принудително събиране на
дължимите се месечни издръжки от по 110 лв. в полза на детето на страните С.,
считано от 29.04.2015 г.Това е единственото действие предприето от страна на
взискателя В.В. за принудително изпълнение против ищеца.Началото на образуване
на изпълнителното дело е дата 15.06.2016 г. /л. 75 / а на 12.08.2020 г.
изпълнението е било спряно.
При тези факти съдът дължи произнасяне по приложимата
материално правна норма за да прецени дали действително вземанията по издадения
изпълнителен лист в полза на В.В. за главници и лихви представляващи издръжка
за детето С. ,дължима от Вл.В. считано от 29.04.2015 г. са погасени по давност.
По делото няма спор за размера на дълга на Вл.В.
а и сумите за главници и лихви са
вписани в ПДИ,поради което и не е провеждана ССчЕ .
По същество на спора,
съдът съобразява и всички факти и обстоятелства свързани със спецификите на
отношенията родители – деца в конкретното производство, достигайки до извода,
че алиментните задължения на Вл.В. ,така както са посочени в изпълнителния
титул са погасени по давност.
Трайна е съдебната
практика относно прилагането на погасителната давност в казуси,аналогични на
настоящия.Така например в Определение № 314/ 15.04.2020 г. на ВКС, Трето г.о.,
ГК , докладвано от съдията Даниела Стоянова, постановено по гр.д. № 4562/2019 г. в производство по чл.288 ГПК,
съдията докладчик е обобщил и цитирал относимата практика на ВКС постановена по
реда на чл.290 ГПК и е направено разграничение относно приложното поле на
погасителната давност в общи и специални хипотези.
Из мотивите на
цитирания съдебен акт може да бъде
прочетено, че по въпроса за
приложимостта на разпоредбата на чл.
115, ал. 1, б. „А“ ЗЗД в отношенията между детето и родителя, на когото не
се възлага упражняването на родителските права, респ. до въпроса тече ли
погасителна давност между същите относно задължението за издръжка на родителя
към детето е налице трайна практика на
ВКС, изразена в Решение № 401 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3552/2013
г., IV г. о., ГК (споделяна изцяло от съдията докладчик Д.Стоянова , а и
настоящия първоинстанционен състав )
Съгласно трайната съдебна практика разпоредбата на чл.
115, ал. 1, б.“а „ ЗЗД има предвид обичайната житейска практика, възпроизведена
в нормативните разпоредби, че децата и техните родители - съпрузи живеят заедно
и последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез
непосредствена грижа за децата; когато съвместното съжителство на детето с
единия от родителите е преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка,
настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от
бракоразводния съд; в тези случаи разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ ЗЗД следва да се преценява и прилага с оглед
настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права –
родителят, на когото не са предоставени родителските права, не е ограничен или
лишен от тях, но упражняването им от негова страна не е равностойно на
упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в
състояние на непосредствена грижа за детето.
При наличие на съдебно признато вземане в полза на
детето срещу неупражняващия родителските права родител, правоотношението помежду им се подчинява на общия режим на
погасителната давност, като спрямо него не се прилага разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. „а ЗЗД. Това правно разрешение, пояснява ВКС, че
запазва актуалността си и след постановяване на ТР № 1/03.07.2017 г. по т.д.
№ 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Общия давностен срок съгласно чл.110 ЗЗД е пет години
и с изтичане на 5 годишна давност се погасяват всички вземания,за които законът
не предвижда друг срок.
В случая съгласно чл.117 , ал.2 ЗЗД давностния срок ,
така както и ВКС е разяснявал всякога е пет години, т.к. вземането е установено
със съдебно решение. Т.е. ВРС следва да прецени изтекъл ли е петгодишния срок
за погасяване на вземанията за издръжка, съдебно установена с влязло в сила
решение.
На база влязлото в сила Решение на ВРС се налага
извода,че считано от 29.04.2015 г. ищецът е бил задължен да заплаща ежемесечна
издръжка за детето си С. ,платима до 5-то число на месеца за който се дължи
ведно със законната лихва .
С депозирането на молба от В.В. на 13.06.2016 г. за
образуване на изпълнително дело и образуването на изпълнителното дело на
15.06.2016 г. е прекъсната давността съгласно нормата на чл. 116 б.“в „ ЗЗД ,
съгласно която давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Ето защо и съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността
почва да тече нова давност. Или от 13.06.2016 г. до 13.06.2021 г. петгодишния
срок вече е изтекъл, поради което и искът на ищеца е напълно доказан и по основание и по размер и следва да бъде
прието,че ищецът не дължи сумата от 2207,34 лв. главници и 900,40 лв. лихви,
считано от 29.04.2015г. представляващи съдебно установени главно и акцесорно
вземания за издръжка от по 110,00 лв. платима от ищеца в полза на детето С., чрез
майката и законен представител на детето, поради погасяване на вземанията по
давност.
Съгласно нормата на
чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид факта настъпил след
предявяване на иска от значение за спорното право а именно цялостното
погасяване на вземанията за издръжки за 2015 г.и 2016 г. на дата 13.06.2021 г.
И на последно място съдът намира за необходимо само да
посочи, че основателността и доказаността на иска по чл.439 ГПК не предоставя и
или обуславя обезсилване на издадения изпълнителен лист .Предпоставките за
обезсилване на изпълнителен лист и хипотезите в които е допустимо подобно
произнасяне са визирани лимитативно .Ето защо и ВРС не се произнася по така
заявеното и подържано и в хода на спора по същество искане от процесуалния
представител на ищеца.
На последно място съдът следва да определи дължимото
се по реда на чл.38 ЗАдв. възнаграждение в полза на процесуалния представител
на ищеца и съгласно чл. 78,ал.6 ГПК да определи и възложи в тежест на
ответницата таксата за водене на исковото производство.
При материален интерес равен на сбора от 2207,34
лв.+900,40 = 3 107,74 лв. съдът определя върху целия материален интерес
дължимото се в полза на адв.Р.П. възнаграждение и таксата дължима от ответницата
в полза на ВРС. Съгласно приложимата Наредба №1/2004 г., в актуалната редакция
на чл.7, ал.2 , т.2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм.,
бр. 68 от 2020 г. ) при
интерес от 1000 до 5000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е равно на
сбора от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.или 300 лв. + 147,54 = 447,54
лв. Този размер на възнаграждение съдът присъжда в полза на адв. Р. П. и в
тежест на отв. В.В..
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, с оглед изхода на спора
съдът осъжда ответницата В.В. *** държавна такса равна на 4 % върху 3 107,74 лв. = 124,31 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните: ищеца В.С.В., ЕГН **********
в качеството му на баща и законен представител на С. В.С., ЕГН **********,с
адрес *** а, чрез адвокат Р.П. ***, със съдебен адрес ***,*и ответницата В.М.В., ЕГН **********
***, че ищецът в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №
20163110404072 по описа на СИС при РС Варна НЕ ДЪЛЖИ на ответницата
и взискател по изпълнителното дело сумите
вписани в изпълнителния лист № 2472/21.04.2016 г. издаден от ВРС ХLVI –ти
състав по гражданско дело № 11 649/2015 г. – сумата от 2 207,34 лева (главница) и сумата от 900,40 лева – начислена лихва
върху главницата от 2 207,34 лв., представляващи присъдена издръжка от по 110,00 лв. платима от ищеца в полза на
малолетното дете С. В.С. ЕГН **********, чрез майката и законен представител на
детето и ответница, считано от дата 29.04.2015
г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
на вземанията и едновременно с това влизане в сила на Решение № 202/08.11.2019 год. по гр.д. № 417/2019 по описа на PC
Кубрат, в производството по което упражняването на родителските права било
предоставено на ищеца а майката и ответница по иска било осъдена за заплаща
издръжка,считано от 06.06.2019 г.-датата на депозиране на исковата молба в РС
Кубрат, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р.П. ***, със съдебен
адрес ***,*СУМАТА от общо 447,54 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и
петдесет и чети стотинки ) –
представляваща дължимо възнаграждение за
осъществено процесуално представителство от адв.Р.П. на ищеца пред
настоящата инстанция, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд град Варна СУМАТА от общо 124,31 лева ( сто двадесет и четири лева и тридесет и
една стотинки )- дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с
Въззивна жалба
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: