РЕШЕНИЕ
№ 260005
П.,
21.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 03 ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа
докладваното от районния съдия г.д.N 336 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е образувано по искова молба от Р.И.Р., чрез пълномощника адв.Й.Й. със
съдебен адрес *** срещу решение №25/22.05.1992 г. отказ да се възстанови
правото на собственост върху земеделски земи по заявление №1/10.09.1991 г.
подадено за възстановяване на земеделски земи на наследниците на Г.Д.К. издаден от Общинска поземлена
комисия (ОПК) гр.П. . Твърди се ,че така постановеният административен акт е
нищожен поради противоречие с императивни норми на ЗСПЗЗ, а именно чл.10 , вр. с чл.14 от ЗСПЗЗ . Иска се отмяна на така постановеното решение на ОПК
, с което е постановен отказ за възстановяване на земеделски земи, респ.
обявяване нищожността му и решаване на
делото по същество с постановяване на решение, с което да се възстанови правото
на собственост върху земите предмет на заявлението в реални граници на
наследниците на Г.Д.К. , а именно нива в местността „Б.А.” на площ 18 дка, при
граници: от три страни корито на река и море; нива в местността „Ч.Т.” на площ
8 дка, при граници: В.м.д., път, Д.А.Г. и М.А.А.
място за лозе в м.”Д.Н.” с площ 5 дка, при граници: път, Т.Г.П., К.Д.Х. и Г.Б..
Към
молбата са представени доказателствата, подробно описани в приложението към
същата.
По делото са конституирани като страни оспорващият , органът издал акта
и всички заинтересовани лица, в случая наследниците на Г.Д.К. посочени в
представеното удостоверение за наследници ,на които е отказано възстановяването
на посочените в жалбата замеделски земи –М.С.Р. , Р.И.Р. , С.И.Т. ,И.Г.С. ,Ц.Г.В. , Я.Г.
Т. , Т.И.Х. , Х.И.Х. ,Л.Б.Ц. , Н.Б.Й., Д.П.А.Н.К.Ч.
, Т.К. Ю. , В.П.Х. , Д.И.С. ,Т.И.Б. и М.П.Ш. .
В с.з. за Р.Р. се
явява процесуален представител- адвокат.
В с.з. се явява и М.Ш. лично и с процесуален
представител- адвокат, който моли за уважаване на жалбата.
В с.з. заинтересованите лица М.П.Ш., Л.Б.Ц., Н.Б.Й., Д.П.А., Н.К.Ч., Т.К.Ю.,
Д.И.С., Т.И.Б., А.И. В.-Д.се представляват от процесуален представител –
адвокат, който моли за отхвърляне на жалбата.
Останалите заинтересовани лица, редовно призовани, не се явяват в с.з. и не
изпращат представител.
Ответната Общинска служба „Земеделие“ гр.П., редовно призовани, не изпраща представител в с.з.
По допустимостта на направеното искане съдът
прие следното:
Оспорването с искане
за обявяване на нищожност на
административен акт може
да се предяви
без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Допустимостта на жалбата по
това искане следва да се
преценява на две основания: наличие на правен
интерес за оспорващия и надлежно проведен съдебен контрол за законосъобразност
на акта - чл.
177, ал. 3
АПК. Правният
интерес от обжалване при претенция
за нищожност се преценява към
момента на подаване на жалбата, като по този въпрос настоящата инстанция
следва да се съобрази и с указанията дадени с определение от 04.02.2021 г. по
ЧКАД №11/2021 г по описа на Адм.съд гр.Бургас, в
което е посочено, че съдът следва да разгледа по същество и да се произнесе с
решение по направеното искане за обявяване на процесното
решение на Общинската поземлената комисия /ОПК/ за нищожно. Поначало
в АПК липсва изрична норма, която дефинира понятието нищожен административен
акт, респ. не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, поради което в теорията и съдебната
практика е възприет критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, в случаите когато нарушенията
им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. В зависимост от степента на допуснатия от административния
орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и
в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният
акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
По настоящото дело, в жалбата се твърди нищожност на издадения
административен акт, а именно протоколно решение №25/22.05.1992 г., в чиято
първа точка под №1 е посочено, че се отхвърля иска на наследници на Г.Д.К. за
възстановяване на заявените земеделски земи поради липса на доказателства за
стопанисването на същата след 1949 г. В жалбата не се сочи нищожност на някое
от основанията предвидени в чл.146 от АПК , а нищожността се обосновава с това,
че според жалбоподателя ОПК е била длъжна при условията на обвързана
компетентност съгласно чл.14 от ЗСПЗЗ по повод подаденото заявление да издаде
решение по чл.10 от ЗСПЗЗ, с което да възстанови посочените по преписката
недвижими имоти в землището на с.А.,общ.П., а именно нива в местността „Б.А.”
от 18 дка; нива в местността Ч.Т.” от 8 дка;
нива в местността „Д.” от 5 дка на наследниците на Г.Д.К., а вместо това
издала отказ. В случая нищожността се обосновава с твърдяно неизпълнение от
страна на ПК, на предписани от закона изисквания във връзка с нейната
компетентност. Независимо от това, съдът намира, че е необходимо да се изследва
оспореният акт за наличието на всяко
едно от посочените в чл.146 АПК основания. В случая не е налице основанието по
чл.146, т.1 от АПК- липса на компетентност, предвид това, че в чл.14 от ЗСПЗЗ,
в редакцията на закона действаща към датата на издаване на решението, именно
общинската поземлена комисия е компетентния орган, който се произнася по въпроса
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, като по
делото липсва и спор относно компетентността на комисията в тази насока. Не е
налице и основанието предвидено в чл.146, т.2 от АПК- незпазване
на предвидената в закона форма В случая
актът е издаден в предвидената за това писмена форма,
поради което и не се констатира
порок. Поначало съдебната
практика и теория липсата на мотиви
не се приема като основание за нищожност,
вкл. и
в аспекта на толкова съществено нарушение, било то на изискванията
за форма на административните актове, било то
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Неспазване изискването на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на административните актове е възприето като основание за незаконосъобразност,
но не може
да повлияе върху валидността на административния акт. По същество е налице
волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта.
При наличието на такова
волеизявление липсата на мотиви не
е основание за нищожност на административния
акт, а евентуално за неговата унищожаемост.
Въпреки, че в разглеждания случай, решението в обжарваната му част съдържа
мотиви, макар и лаконични, но същите
са достатъчни, за де се
извлече волята на органа защо
е приел, че имота в тази му
част не следва
да бъде възстановен
на наследниците на Г.Д.К.. Не е налице и основанието по чл.146, т.3 от АПК-
съществено нарушение на администравно
производствените правила. В случая съобразно с изискването на чл.11, ал.1 от
ЗСПЗЗ производството е образувано по заявление от наследници на Г.Д.К., което е
разгледано от комисията и въз основа на представените доказателства относно
собствеността, от категорията на
предвидените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ е постановено обжалваното решение за
отказ от възстановяване на посочените в решението земеделски земи. Съдът
намира, че не е налице и основанието по чл.146, т.4 от АПК- противоречие с материалноправни разпоредби. По този въпрос в правната
доктрина се приема, че за да
бъде възприет за нищожен поради "пълната материална
незаконосъобразност" един административен акт, той следва да е издаден без
каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на
друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е
престъпление или не може да бъде изпълнено.
В случая такива съществени нарушения на материалния закон
не се констатираха, като поземлената комисия е издала решение съобразно правомощията
си по чл.14 от ЗСПЗЗ, като съдът не споделя тезата на жалбоподателите, че ПК
действа при обвързана компетентност и при наличие на подадено заявление може да
постанови единствено решение, с което да уважи заявлението, а напротив
поземлената комисия е длъжна да провери дали представените от заявителя
доказателства са от категорията на предвидените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и удостоверяват правото на собственост и едва
след като констатира, че е доказано правото на собственост на заявителя издава
решение, с което уважава подаденото заявление. В противен случай, комисията
следва да откаже възстановяване на земята както е станало и в процесния случай. Не е налице и нарушение по чл.146, т.5 от АПК- несъответствие с целта на закона. Целта на закона е да се възстановят
правата на собствениците на земеделски земи по чл.10 от ЗСПЗЗ съобразно с предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура, като за целта съответният орган по поземлената собственост, компетенен да проведе процедурата по възстановяване на земите
следва да провери принадлежността на правото на собственост към минал момент-в процесния случай за стопанисването на заявените земи след
1949 г. , както е посочено в процесното решение.
Съдът
намира, че изложените в жалбата твърдения се отнасят до материалната
законосъобразност на решението на ПК по същество, а не до нищожност на същото
доколкото не се оспорва компетентността на ПК поначало да издаде решение по
чл.14 от ЗСПЗЗ, нито се твърди друг порок на акта, а единствено се оспорва
неговото съдържание. Ето защо с оглед съдържанието на жалбата, съдът прие, че се касае за жалба срещу
решението по реда на чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ. В случая ПК съобразно с правомощията си по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ
комисията се е произнесла с решение, с което е отказала да възстанови заявените
земеделски земи на наследниците на Г.Д.К.. В
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е предвидено, че решенията на ПК се подлежат на
обжалване пред районен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на страните, а в
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е предвидено, че при спор за материално право
заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. В срока по чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ няма данни процесното решение да е
обжалвано от подалия заявлението наследник, поради което същото е влязло в сила,
като липсват и твърдения за противното. От съдържанието на жалбата и
приложените доказателства, става ясно, че е налице спор за материално право
между наследниците на Г.Д.К. и наследниците на П.К.А. по повод земеделските земи
предмет на решението, чиято нищожност се претендира. За разрешаването на този
спор обаче на производство в ПРС се намира гр.дело №718/2015 г. по описа на
ПРС, по което следва страните да установяват правата си.
С
оглед изложеното съдът намира, че искането за отмяна поради
незаконосъобразност, респ. обявяване на нищожност на протоколно решение
№25/22.05.1992 г. на Общинска поземлена комисия гр.П. е неоснователна поради
което и следва да се отхвърли.
По
направеното искане за присъждане на разноски от адв.К.
процесуален представител на ползващите се от оспорения административен акт
лица-М.П.Ш., Л.Б.Ц., Н.Б.Й., Д.П.А., Н.К.Ч., Т.К.Ю., Д.И.С., Т.И.Б.,
А.И. В.-Д., същото е основателно предвид
изхода от спора и следва да се уважи, като се осъди Р.Р.
да им заплати направените по делото
разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, което съдът намира,
че не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на
представляваните лица и направеното възражение от адв.Й.-процесуален
представител на Р.Р. за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно и не следва да се уважава.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд ,
РЕШИ
:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Р.И.Р., ЕГН**********,
чрез адв.Й.Й. със съдебен
адрес *** за отмяна като противоречащ на императивните норми на материалния
закон и обявяване за нищожен на
административен акт -обективиран в протоколно
решение №25/22.05.1992 г. на Общинска поземлена комисия гр.П. отказ да се
възстанови правото на собственост по заявление №1/10.09.1991 г. подадено за
възстановяване на земеделски земи в землището на гр.А., общ.П. на наследниците на Г.Д.К..
ОСЪЖДА Р.И.Р. да заплати на М.П.Ш., Л.Б.Ц., Н.Б.Й., Д.П.А., Н.К.Ч., Т.К.Ю., Д.И.С., Т.И.Б., А.И. В.-Д.сумата
1000 лв.(хиляда лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: