№ 1461
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511424 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7240/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 26621/2021 г. на СРС, 174
състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. **** искове с
правна квалификация искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от
ЗЕ - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва, и е признато за
установено, че Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действаща чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М.М. от
САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. **** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите, както следва: сумата от 1680,76 лв., ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 230,23 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 31.8.2020 г., сумата от 36.08 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода
месец юли 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва от 11.9.2020 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 7,23 лв. за периода от 31.8.2017 г. до
31.8.2020 г. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД,
ЕИК130036512 трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който е подал въззивна
жалба срещу решението, като излага подробни аргументи за възраженията си. Твърди, че
първоинстанционния съд неправилно е приел за недоказано качеството потребител на
1
ответницата, въпреки че по делото се установи същата да е собственик на имота. Въвежда
възражения, че не е спазена процедурата за уведомяване при смърт на титуляря на
партидата от страна на наследниците на последния, ако евентуално се приеме, че дори и
след прехвърлянето дарителката – майка на ответницата е била титуляр на партидата. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло уважи
предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано
и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната
жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. ****, срещу Т. Й. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действаща чрез назначения й особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М.М. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. **** искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1680,76 лв.,
ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 230,23 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 31.8.2020 г., сумата от 36.08 лв. - главница
за услугата дялово разпределение за периода месец юли 2017 г. до месец април 2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.9.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в
размер на 7,23 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 31.8.2020 г.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабдения имот, по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, но не е изпълнила задължението си да заплати
доставената в имота през посочения период топлинна енергия. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Оспорва исковете по основание и размер. Навежда
множество доводи за недължимост на сумите и неоснователност на исковата молба. Моли
2
съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано на страната на
ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Спорно по делото е дали ответницата – въззиваем притежава качеството потребител
на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността й за заплащане на
процесните суми.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него
право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
3
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Следователно, за да бъде едно лице потребител на
топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.
Притежаването от ответницата право на собственост се установява по делото чрез
4
представения в първоинстанционното производство нотариален акт, а именно: Нотариален
акт за дарение № 174, том LLXXI, дело №23794 от 1997 год. на нотариус при Софийски
районен съд, по силата на който В.И.И. – майка на ответницата и ответницата – Т. Й. М. (по
нотариален акт И.).
По силата на цитирания нотариален акт, дарителката си запазва пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху дарявания имот. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС,
носителят на ограниченото вещно право на ползване заплаща всички разходи във връзка с
ползването на имота. В случая по делото липсват данни за друга уговорка с ищцовото
дружество в отклонение от посочената норма. По делото не са представени и доказателства,
по силата на които да се установи, че учреденото вещно право на ползване е погасено, т.е.
не са представени доказателства дарителката да е починала – акт за смърт, удостоверение за
наследници и прочее. Дори при настъпила смърт на дарителката – майка на ответницата,
последната е имала задължението, закрепено в ОУ на дружеството, да уведоми за
настъпилата смърт и да пристъпи към процедура за промяна на титуляря на партидата.
Последиците от неизпълнение на посоченото задължение са уредени също в ОУ, като се
приема, че партида се открива на името на заявилия наследник. Възражението на въззивника
– ищец в този смисъл се разгледа за пълнота, тъй като не променя качеството на собственик,
респ. на потребител на топлинна енергия на ответницата – въззиваем, като дружеството
няма задължителна последователност от кого първо да търси сумите за доставена енергия.
Ето защо страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия е именно ответницата. За възникване на задължението на потребителите
да заплатят доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия е ирелевантен въпросът,
дали и доколко те са пребивавали имота, поради което релевираното от особения
представител на ответницата задължение за недължимост поради обстоятелството, че
ответницата живее в чужбина, е неоснователно.
Предвид изложеното, претенцията на ищцовото дружество следва да се уважи до
пълния предявен размер.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 400 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7240/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 26621/2021 г. на
СРС, 174 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл.150 ЗЕ вр.
5
чл.79, ал.1 ЗЗД, че Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действаща чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М.М. от
САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. **** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** сумите, както следва: сумата от 1680,76 лв., ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 230,23 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 31.8.2020 г., сумата от 36.08 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода
месец юли 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва от 11.9.2020 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 7,23 лв. за периода от 31.8.2017 г. до
31.8.2020 г.
ОСЪЖДА Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действаща чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М.М. от
САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. **** сумата от 400 лева, представляваща заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6