№ 193
гр. Плевен, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600541 по описа за 2022
година
С присъда № 92/28.VІ.2022 г. постановена по НОХД № 1518/2021 г.
Плевенски районен съд е признал подсъдимият В. В. В. за виновен, в това че
на 20.Х.2020 г. в гр. Плевен, отнел чужди движими вещи от владението на
собственика „Е-Плант“ ООД гр. Шумен на обща стойност 73 лева, без
съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен, поради което и на
основание чл. 194, ал. ІІІ, във връзка с чл. 194, ал. І от НК, съдът му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ месеца при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Недоволен от така постановената присъдата в нейната осъдителна част е
останал въззивният жалбоподател В. В. В., който в законоустановения срок я
обжалва пред настоящата инстанция. Излага доводи, че е неправилна и
извършеното престъпление е малозначително, тъй като обществената
опасност е незначителна.
1
Предвид на горе изложеното В. моли съда да отмени обжалваната
присъда и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Направено е и алтернативно искане да бъде приложена разпоредбата на
чл. 197, т. 2, във връзка с чл. 194, ал. ІІІ от НК и на жалбоподателя да бъде
наложено наказание „глоба“ от 100 до 300 лв.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е изразил
становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е основателна.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивната
инстанция, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
Тя е доказана по несъмнен и безспорен начин от събраните писмени
доказателства по делото, заключенията на вещите лица, показанията на
свидетелите Л.Д., И.Д., В. Й., А.А., К.К., както и от обясненията на
подсъдимия даден в съдебно заседание, които съдът е кредитирал напълно с
оглед тяхната непротиворечивост, последователна и логическа изложеност,
кореспондирането им с останалите данни по делото.
Необоснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани
в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка
направена от страна на районния съд при aнализа на доказателствата. Такава
грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства,
съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата
фактически изводи. При извършване на анализ на доказателствата събрани по
делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани
доказателства, му дават основание да приеме доказано авторство и
съставомерност на деянието. Аргументирал се защо приема и кредитира
показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание, както и дадените
2
от въззивния жалбоподател обяснения.
Съдът в рамките на своята компетентност е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Попълнил е доказателствената съвкупност
с необходими за установяване на обективната истина доказателства и се е
мотивирал дали и как фактите, включени в предмета на доказване, се
установяват от доказателствата в тяхната съвкупност, поради което не са
налице нарушения на основни принципи на наказателното производство
относно начина на формиране на вътрешното убеждение /чл. 14 от НПК/ и
разкриване на обективната истина /чл. 13 от НПК/.
В хода на съдебното производство не са били представени
доказателства от страна на защитника на В., от които да бъде установено, че
доверителя му от обективна и субективна страна не е извършил деянието, за
което е предаден на съд. В този смисъл оплакването на процесуалния
представител на жалбоподателя, че същия е невинен остава чисто
декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства,
поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи
наличието на авторство на деянието от страна на въззивния жалбоподател,
обществената опасност на извършителя, както и правната квалификация
извършена от негова страна са правилни и законосъобразни.
При извършване на проверка на обжалваната присъда бе
констатирано, че при постановяване на присъдата в частта й относно,
определянето на вида и размера на наложеното на въззивният жалбоподател
наказание първоинстанционния съд не е отчел правилно факта, че вещите са
предадени доброволно от страна на подсъдимия. Налице е неправилно
тълкуване на действията на В. във връзка с предаването на двата
пожарогасителя. Било е прието от страна на първоинстанционния съд, че
вещите предмет на кражбата са били върнати след извършване на беседа от
страна на свидетеля Л. с подсъдимия. Приетото като довод от страна на съда,
че записаното в протокола за доброволно предаване обяснение, че
пожарогасителите са били намерени от страна на В. в ниша на жилищния
блок където живее е правно ирелевантно към факта на доброволното
предаване Това обстоятелство е закрепено с протокол за доброволно
предаване /лист 77 от досъдебното производство/. В хода на съдебното
производство няма представени доказателства от страна на обвинението,
3
които да представляват основание да се счита, че вещите са намерени от
страна на полицейските служители при изпълнение на службата. Ето защо
въззивната инстанция приема, че следва да бъде приложен закон за по-леко
наказуемо деяние. Предвид на горе изложеното настоящата инстанция счита,
че наказание в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване се явява несъразмерно тежко за
подсъдимия. Съдът счита, че реално изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в размера определен от първоинстанционният съд, в настоящия
случай биха породили негативни последици върху подсъдимия. Наказание
„глоба“ в размер на 300 лв., евентуално би постигнало в максимална степен
целите на личната и генералната превенция.
На основание на чл. 340, ал. ІV от НПК препис от решението следва да
бъде изпратено от въззивния съд на прокурора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 92/28.VІ.2022 г. постановена по НОХД № 1518/2021
г. Плевенски районен съд като я преквалифицира както следва:
ПРИЗНАВА признал подсъдимият В. В. В. за виновен в извършването
на деяние по чл. 197, ал. ІІ, във връзка с чл. 194, ал. ІІІ като му налага
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
ОПРАВДАВА В. В. В. в извършването на деяние по чл. 194, ал. ІІІ, във
връзка с чл. 194, ал. І от НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4