Съдебното производство е образувано по тъжба на М.К.Г., ЕГН ********** от гр.Поморие против П.И.Т., ЕГН **********
*** за извършени престъпления по чл.130,
ал.1 НК и чл.144, ал.1 НК и по-конкретно за това, че:
1. На 08.10.2018 г. в гр. Бургас по време на
учебен час по руски език в Колежа по туризъм към Университет „Проф.д-р А. Златаров“ – Бургас чрез нанасяне на 20-30 юмручни удара,
повечето, от които по главата, е причинил лека телесна повреда на тъжителя - обвинение
за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
2. На 08.10.2018 г. в гр. Бургас по време на
учебен час по руски език в Колежа по туризъм към Университет „Проф.д-р А. Златаров“ – Бургас чрез изричане на думите: „Искаш ли да ти
нашаря физиономията още?“, се е заканил на М.К.Г., ЕГН ********** от гр.
Поморие с престъпление против неговата личност и това заканване е възбудило
основателен страх от осъществяването му - обвинение за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 1 НК.
Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвиненията и пледират за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
наказания.
Защитата на подсъдимия Т. пледира
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения.
Подсъдимият П.Т. не се признава за
виновен моли съда да бъде оправдан по предявените му обвинения.
Съдът като прецени събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите
чл.чл.6-22 НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През месец януари 2015 г. семейството на М.Г. претърпяло катастрофа с лек
автомобил – водач бил баща му, а превозното средство се обърнало извън пътното
платно. Никой не е пострадал сериозно, но всички изживели сериозен стрес, в
резултат на който след около 15 дни М.Г. посетил психиатър. Било му назначено
лечение с антидепресанти (сероксат
и флуаксол), които приемал около една година.
Тъжителят М.Г., подс.П.Т. и свидетелите Х.Х. и В.К. били състуденти в Колеж по туризъм в гр.Бургас.
Св.Т.била техен втори и последващ преподавател по
руски език. Към октомври 2018 г. тя била техен титулярен преподавател по тази
учебна дисциплина.
На 08.10.2018 г. групата от студенти се състояла от тъжителя, подсъдимия,
свидетелите Х. и К. и лице на име А.. По време на упражненията дошъл реда на
тъжителя да прочете нещо от учебника, но той не могъл да го намери, не могъл да
намери мястото си и започнало да става весело в групата. Всички започнали да се
смеят и да подхвърлят взаимно по нещо. Т.си мълчала, защото не знаела как ще
реагира групата, ако каже нещо, но за нейна изненада тъжителят реагирал само на
подсъдимия. Тя чула П.Т. да казва нещо, в резултат на което тъжителят М.Г.
изведнъж скочил, бутнал чина и казал: „Ти какво искаш, да се бием ли?”. След
това М. се обърнал към П., избутал чина и буквално се хвърлил към подсъдимия.
Сбиването станало там, където седял подсъдимия. Двамата се удряли взаимно,
падали върху чиновете, вкопчени един в друг и продължавали да се бият, докато
не се намесила Х.Х. и не ги призовала да проявят зрелост.
Когато Г. и Т. се раздалечили един от друг, Т.си взела учебниците и напуснала
стаята. След прекратяване на сбиването М.Г. бил придружен отХ.
и К. до тоалетната, за да се измие и през цялото време не спрял да говори. Малко
по-късно през деня подсъдимия Т. се обадил на Т., за да се извини за случилото
се. Също малко по-късно Т.видяла М.Г. и друго момче от групата и възприела кръв
по тъжителя. Изненадала се, че има кръв, защото докато ги гледала да се бият с П.Т.,
не видяла кръв. Тъжителят също се извинил, но в следващите дни Х.Х. ѝ казала, че възникналото сбиване между Г. и Т. нямало
отношение нито към руския език, нито към преподавателката, а че двамата са
имали личен конфликт помежду си.
След това били извикани органите на МВР, като на място се озовали полицаите
от 05 РУ – Бургас В.Л.Л. и К.И.Г.. След като
изслушали тъжителя,Х. и К. (говорещи една през друга, а всички малко по-превъзбудени), те посъветвали М.Г. да отиде до
полицейското управление, за да подаде жалба.
Независимо от това, тъжителят,Х. и К. се насочили към болнично заведение,
където се присъединил и неговия братовчед Г. К. След това М.Г. бил прегледан и
след приключването му всички отишли до 05 РУ – Бургас. След написване на
писмени обяснения К. закарал тъжителя до дома му. По време на пътуването М.
казал, че го боли главата и целия треперел.
На 10.10.2018 г. тъжителят постъпил на лечение в
„ЦПЗ проф.д-р Иван Темков“ ЕООД в гр.Бургас в дневен
стационар с диагноза: „Посттравматично стресово разстройство“.
За учудване на св.Т.за инцидента бил наказан само П. Т. . След инцидента
майката на М.Г. (св.С. Г.) със седмици идвала в колежа на университета. Имала
разговор с директора на колежа и в резултат на това, ректорът излязъл със
заповед да бъде наказан П.Т., но не и М.Г..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Обвинителната теза се поддържа от частните тъжители чрез техния повереник,
като в подкрепа на обвинението се ангажираха писмени и гласни доказателства.
От страна на тъжителя бяха разпитани четири свидетели: състудентките му Х.Х. и В.К.; майка му С. Д. Г. и втория му братовчед Г.Я.К..
От страна на подсъдимия в качеството на свидетел беше разпитана Грозданка
Иванова Драгоева – Т.– преподавател по руски език към Университет „Проф.д-р А. Златаров” – Бургас.
Бяха разпитани и двама свидетели, които нямат роднинска или друга връзка
със страните и това са полицаите от 05 РУ – Бургас В.Л.Л.
и К.И.Г..
От всички разпитани свидетели очевидци са Х.Х. и
В.К. и Г.Д.-Т..
Показанията на свидетелите Х.и В.са почти идентични. Според първата подсъдимият
е асоциален, много не се вписвал в групата, като имало период, в който не дружали
с него и не излизали с него. Това било преди инцидента. Познавала го като
агресивен, психически и физически агресивен. Посочва, че преди време имало друг
инцидент с подсъдимия.
На 08.10.2018 г., в час по руски групата състуденти четели упражнения. Преподавателят
Т.изпитала тъжителя, но той не успял да разбере къде точно трябва да прочете от
въпросното изречение. Всички му се смеели, в резултат на което той се ядосал и
казал: „Какво ми се смеете?”. Подсъдимият седял точно зад Х.и В. Без да е
сигурна дали действително е така, св.Х.посочва, че подсъдимия казал нещо от
рода на: „Кой ти се смее на тебе, бе?“, а след обръщането на тъжителя в тази
посока и: „Какво ме гледаш на кръв?”. След това всичко се развило много бързо и
внезапно. Подсъдимият удрял с юмруци тъжителя по главата, по гърдите, по
ръцете, навсякъде и последния нямал възможност да се защити, може би се опитвал,
но нямал такава възможност. Тъжителят също нанасял удари на подсъдимия. Всичко
продължило една-две минути и никой от присъстващите не знаел как да реагира,
защото не осъзнавали какво ставало. След това тя се втурнала да ги разтървава и
с трудност успяла. След това преподавателката г-жа Т.просто си излязла от стаята.
След това Х.отишла с тъжителя до тоалетната да се измие и успокои. Там се
забавили 3-4 минути, като тъжителят говорел през цялото време. След като се
измил М., отишли в стаята да подредят чиновете, тъй като били разместени. После
излезли навън. След побоя тениската на тъжителя била скъсана, бил надран на
гърдите, окото му било надуто, зачервено, носът и устната кървяли.
Имал и синини по ръцете. След като минало малко време и излезли навън се обадили
на полицията. Тази случка се отразила много на здравето и психиката на тъжителя
и той бил друг човек.
Св.Кънчева посочва случай във Велинград, при който след като някой от
групата състуденти хвърлил възглавница по спящия (това е пояснение от Х.)
подсъдим, той започнал да ги псува и дръпнал за косата едно от момичетата. В
останалата част показанията ѝ се припокриват с тези на Христова, с разликата,
че не посочва тъжителя да е нанасял удари по подсъдимия в отговор на агресията
върху него.
Какво К., така и Х.посочват недвусмислено в показанията си, че са група от
приятели с тъжителя и че подсъдимия не в нея.
Св.Г., майка на тъжителя, не е очевидец на случилото се. Тя посочва, че когато
тъжителя се прибрал у дома цялото му ляво око било синьо; по устата имал
синини, зад ухото също. Около две седмици го болял гърба от ударите. Прибрал се
с разкъсана тениска, по която имало кръв. През следващия период от време М. бил
зле психически и затова бил на болнично лечение в психодиспансер
на терапия. От 10.10.2018 г до 09.11.2018 г. той бил
на дневен стационар – сутрин бил воден там, а вечер бил прибиран у дома.
Психиатърът казал, че поне шест месеца трябва да пие хапчета, като М. правел
това и до ден днешен. Имал страх, развил някаква параноя, не искал да ходи на работа,
затворил се в себе си, не искал да излиза с никой, не искал да ходи в университета
заради преподавател там. Имал замайване, повръщал, вземала му специална храна,
за да му възбуди апетита, само и само нещо да яде. Това продължило два месеца.
Краката си ги чувствал изморени от инцидента до ден днешен, без да ѝ кажел
за това. Г. посочи и че процесния инцидент нарушил
следването. М. казвал, че в часа по руски език не можел да влиза. Споделял, че
единият му крак треперел, когато се сети, че по време на инцидента
преподавателката не се обадила на полиция, нито разтървала, нито е натиснала паник бутон. Св.Г. посочи, че ако не била св.Х.Х., може би за последно щяла да види своя син. Г. посочи в
своите показания и че след инцидента на сина ѝ бил предписан препарата „Супрадин“.
Св.К. посочи, че неговото участие в случая започнало от спешното отделение
в Бургас. Там той заварил тъжителя да лежи на една кушетка с яке закопчано до
горе, странно за него. Бил надут и го попитал какво се е случило, на което
получил отговор че е станало сбиване в университета. Според К. тъжителят бил
много сериозно ударен от лява страна, което сочело удар с юмрук или падане. Тъжителят
се разкопчал и К. видял разкъсана фланелка, кръв. М. бил доста издран. След
това той бил прегледан и след приключването му всички отишли до 05 РУ – Бургас.
След написване на писмени обяснения К. закарал тъжителя до дома му. По време на
пътуването М. казал, че го боли главата и целия треперел. К. посочва, че никога
не бил виждал братовчед си в това състояние.
Св.Т.посочва, че всичко се развило пред очите ѝ и че е стояла на подиум.
По време на упражненията дошъл реда на тъжителя да прочете нещо от учебника, но
той не могъл да го намери, не могъл да намери мястото си и започнало да става
весело в групата. Всички започнали да се смеят и да подхвърлят нещо. Т.си
мълчала, защото не знаела как ще реагира групата, но за нейна изненада тъжителят
реагирал само на подсъдимия. Т.посочва, че е чула П.Т. да е казал нещо, защото М.Г.
изведнъж скочил, бутнал чина и казал: „Ти какво искаш, да се бием ли?”. След
това М. се обърнал към П., избутал чина и буквално се хвърлил към П.. Сбиването
станало там, където седял подсъдимия. Двамата се удряли взаимно, падали върху
чиновете, вкопчени един в друг и продължавали да се бият, но докато не се
намесила Х.Х. и не ги призовавала да проявят зрелост.
Когато Г. и Т. се раздалечили един от друг, Т.си взела учебниците и напуснала
стаята. Малко по-късно през деня подсъдимия ѝ се обадил, за да се извини
за случилото се. Също малко по-късно Т.видяла М.Г. и друго момче от групата и
възприела кръв по тъжителя. Изненадала се, че има кръв, защото докато ги гледала
да се бият с П.Т., не видяла кръв. Тъжителят също се извинил, но в следващите
дни Х.Х. ѝ казала, че възникналото сбиване
между Г. и Т. нямало отношение нито към руския, нито към преподавателката, а че
двамата са имали личен конфликт помежду си.
За учудване на Т.за инцидента бил наказан само П.Т.. В своите показания тя
посочва, че след случката майката на М.Г. със седмици идвала в колежа на
университета. Имала разговор с директора на колежа и в резултат на тези
ходатайства, ректорът излязъл със заповед да бъде наказан П.Т., но не и М.Г.. Т.посочи
и че П.Т. няма кого да покани за свидетел, защото очевидно групата е настроена
срещу него.
Свидетелят В.Л. си спомня отчасти за какво става дума. Посочи, че е бил дневна
смяна с колегата си Г. и че по това време работел в 05 РУ, а към момента на
разпита – към 02 РУ. С колегата се отправили към мястото, към което били
изпратени от дежурния, като пред входа на Колежа по туризъм в гр.Бургас били чакани
от тъжителя. Последният се оплакал, че по време на занятия негов съученик му е
нанесъл удари. Л. посочва, че лицето имало следа от удар по лицето. Той посочи,
че е полицай съм от двадесет и четири години, посещавал е много скандали и
побоища и би му направило впечатление нещо специално, ако такова има. В случая той
не помни нещо специално да му е направило впечатление, като уточни, че тъжителя
бил в превъзбудено състояние от нанесения побой и
изглеждал притеснен. Тъжителят посочил и че свидетели на инцидента били негови
съученици и преподавателката му. От пострадалия полицаите разбрали и че след
като му нанесъл ударите, неговият съученик е напуснал помещението и си е тръгнал.
Полицаите насочили пострадалия към 05 РУ за подаване на жалба, след което
докладвали на дежурния по управление за случая и продължили патрулирането на
района. При явяване в управлението пострадалия бил с още няколко лица и след
първата среща с полицаите, тъжителят дошъл в управлението след повече от час.
Свидетелят К.Г. не успя да се сети за случая от присъстващите в залата лица
и посочи, че работи като полицай две години и осем месеца. Независимо от това и
след уточняващи въпроси, той посочи, че дежурния изпратил него с колегата Л. до
Колежа по туризъм, който се намира в Морската градина на гр.Бургас, бившия
ЦУРК, заради оплакване от побой. Г. се сети, че малко след входа на колежа ги
посрещнало лице, което не помни дали е тъжителят. Спомни си, че това лице било
с окървавено лице (около окото) и като че ли със синина, както че и с него имало
две момичета и едно момче. От нараненото лице полицаите научили, че съученик го
е нападнал в час без причина и свидетели за инцидента са учителката и неговите
приятели, които били с него. Пострадалият посочил името на нападателя си, но
полицай Г. не успя да си спомни какво е то, като посочи, че не са разговаряли с
извършителя. Костадинов и колегата му казали на пострадалия да отиде в 05 РУП,
за да подаде жалба и да се сдобие с медицинско удостоверение. Детайлите за инцидента
полицаите научили от самото пострадало лице и от приятелите му, които били
малко по-превъзбудени и говорели един през друг, но
според Костадинов пострадалия бил по-скоро уплашен и притеснен.
В общи линии показанията на двамата полицаи не си противоречат, освен по
отношение на това дали тъжителят е имал някакви наранявания по лицето или не. Заявеното
от тях, редом с показанията на св.Т.е на свидетели, които не са лично
заинтересовани от случващото се, т.е. от образуваното настоящо производство.
Показанията на тези свидетели относно самия инцидент (Тальская)
и последващите го събития (и тримата свидетели) сочат
недвусмислено, че е налице група от тъжителя и свидетелитеХ.
и К. и изолиране на П.Т.. В тази посока на размисли съдът посочва обстоятелството,
чеХ. и К. са били навсякъде с тъжителя след самия
инцидент. П.Т. напуска мястото на възникване и никой не се интересува от
състоянието му. Показанията на Тальская, като такива
на единствения безпристрастен очевидец, настоящия състав кредитира в цялост
именно поради тази им особеност – подадени от абсолютно необвързано със
страните лице, нито по роднинска, нито по приятелска линия.
По отношение на допуснатите експертизи:
Съгласно заключението на вещото лице д-р К.Я. по допуснатата съдебномедицинска
експертиза по писмени данни (л.л.69-70 от делото), на
08.10.2018 г. на тъжителя са били нанасяни удари с твърди тъпи предмети,
каквито характеристики имат юмруците на човек, като при преглед на 09.10.2018
г. са били установени кръвонасядания на лицето и
шията, едното с травматичен оток, както и кръвонасядания
в мишничната област. Според вещото лице тези травми
се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
не се установяват данни, които да дават основание да се приеме, че е било
налице мозъчно сътресение.
В съдебно заседание според вещото лице д-р К.Я.
диагнозата „мозъчно сътресение“ е работна такава, която обаче се отхвърля в
процеса. Освен това, според д-р Я. не бива да се забравя, че болниците са търговски
дружества и когато някой влезе там и с него се изгуби известно време, прегледът
му трябва да бъде оправдан с някаква диагноза. Според в.з. мозъчното сътресение,
независимо, че тази диагноза е писана от неврохирург, си има своето клинично проявление
- зачервявяване, побледняване, разсеяност и т.н., а
само формулировката за мозъчно сътресение, без това да се подкрепи със
съответната клиника, не се подкрепя от вещото лице, защото няма основание.
По-нататък в разпита си в.л. посочва, че по данни на св.Х., става ясно, че
отишли с тъжителя да се измие, да се успокои, а според д-р Я. категорично човек
с мозъчно сътресение не може да извършва такива съзнателни и обмислени действия.
Ето защо той счита, че има пълно основание да не приеме диагнозата „Мозъчно
сътресение”, тъй като за него тя е неаргументирана. Д-р Я. посочи и е пострадалият
е дошъл на следващия ден при него и аз не е открито нищо, което да говори за
мозъчно сътресение. Всички тези оплаквания, особено след лечението, предписано
от д-р Н., гравитират според д-р Я. към по-тесен специалист, а именно
психиатър, който би могъл да ги интерпретира и отдели зърното от плявата.
На следващо място, според в.л. предписания за лечение от д-р Н. „Супрадин” е витаминозен препарат. Това за настоящия състав
е ноторен факт. Относно предписания „Ноотропил”, според вещото лице това не означава, че има
категорично диагноза и този препарат може да се предпише като превенция. Според
д-р Я. тъжителят може да се е оплакал, че го боли главата и така се изписват
съответните препарати.
Според д-р Я. съдебната медицина е свързана с обективни данни поради това,
ако тъжителят е бил е влачен, за да го потвърди той (д-р Я.) трябва да намери някакви охлузвания. Такива не
са установени. Установени са травми в областта на лицето и на двете мишници, като
последните обикновено се получават от хващане с ръка.
Според заключението на вещото лице д-р Р.М. по допуснатата съдебнопсихиатрична
експертиза(л.л.99-106 от делото), деянието и причинените
увреждания са довели при тъжителя до симптоми и синдроми, които отговарят на
диагнозата посттравматично стресово разстройство. Посочено е също така, че
своевременно е предприето психиатрично лечение, първоначално в ЦПЗ Бургас, а
впоследствие в амбулаторни условия, като тъжителя приема до момента на
съставяне заключението медикаменти - антидепресанти и
леки апсихотици – есциталопрам,
арипипразол и кветиепин.
Отново според заключението на това вещо лице (л.102 от делото), през месец
януари 2015 г. семейството на М.Г. претърпяло катастрофа с лек автомобил –
водач бил баща му, а автомобила се обърнал извън пътното платно. Никой не бил
пострадал сериозно, но всички изживели сериозен стрес, в резултат на който след
около 15 дни М.Г. посетил психиатър. Било му назначено лечение с антидепресанти (сероксат и флуаксол), които приемал около една година.
В съдебно заседание според вещото лице д-р Р.М. засега
динамиката на тъжителя е на подобряване, като от октомври е постоянно с
психотропни медикаменти - леки антипсихотици, от
които по принцип не може да се развие лекарствена зависимост.
Състоянието на тъжителя било по-добро в сравнение с началото, но не може да
се предскаже колко ще продължи и е възможно да отнеме години. Ако продължи с години,
това естествено ще повлияе много на живота на пострадалия, както на
професионалното му функциониране, така и социалното, възможно е да възникнат и
суицидни намерения, което съществено би повлияло качеството на живот и би било
опасно за здравето.
Д-р М. е прегледала тъжителя веднъж и то доста обстойно, с установяване на всички
симптоми.
От разпита на вещото лице по време на последното открито съдебно
заседание става ясно, че тъжителят има постравматично
стресово разстройство във връзка с претърпяна катастрофа през 2015 година.
Според д-р М. при това състояние е имало стрес, който е дал отражение и тъжителят
се е лекувал при психиатри с антидепресанти. Според
в.з. всяко невротично заболяване е предразполагащ фактор за постравматично
стресово разстройство, като преживения стрес е предразполагаш фактор за възникване
на това състояние. Според в.л. единствената причина за възникването на постравматично стресово разстройство е изживян тежък стрес,
събитие, ситуация, свързана със заплаха за живота, а наличието на постравматично стресово разстройство не представлява
опасност за живота.
По време на прегледа по повод експертизата, майката на тъжителя е
присъствала. Опитвала е да се обажда. Според вещото лице тя не влияе на
тъжителя и не е точно властна натура, а прекалено обгрижваща,
с прекалено развито майчинско чувство. Отново според в.л. това отношение пречи
на съзряването на един млад мъж и може да се получи да бъде крехък, раним млад
мъж. Общо за 2019 г. посещенията на тъжителя при д-р М. са били 2: едно по
повод допуснатата по делото експертиза и едно по повод лечение, като и двата
пъти майката на тъжителя е присъствала в същото помещение.
Съгласно чл. 303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения. За
да бъде подсъдимия признат за виновен е необходимо, съгласно чл.303, ал.2 НПК,
обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай съдът приема,
че това не е сторено, поради което следва на основание чл.304 НПК да признае подс.П. Димитров за невиновен.
Както се посочи по-горе, свидетелитеХ. и К.,
както и тъжителя са част от една компания. Подс.Т. е
вън от тази група. Единственият безпристрастен свидетел и очевидец на инцидента
е св.Т. В показанията на свидетелите Кънчева и Х.личи еднотипността,
почти пълното припокриване в данните, както и неприязънта към подсъдимия. Тези
обстоятелства са напълно нормални, доколкото се касае до общност на млади хора,
интересите, характерите, погледът към света на които в огромна степен съвпада.
По време на съдебното следствие бе необходимо св.Х.да бъде изрично попитана
дали и тъжителят е нанасял удари на подсъдимия и тя се сети, че това е така,
като поясни, че е нормално, когато някого бият той да отвърне със същото. Предвид
посоченото съдът изцяло кредитира показанията на св.Т.. От тях не е възможно да
се направи извод, че сбиването, инцидента, случката е възникнала по вина на
подсъдимия. От показанията на св.Т., косвено подкрепени от св.Х.(след задаване
на конкретни въпроси в тази насока), става ясно, че тъжителят и подсъдимият са
си нанасяли взаимно множество удари в продължение на минути. Не без внимание
следва да остане и едно обстоятелство, доведено до знанието на съда чрез
показанията на св.Г. Както бе посочено по-горе, в следващите инцидента дни св.Х.Х. ѝ казала, че възникналото сбиване между Г. и Т.
нямало отношение нито към руския, нито към преподавателката, а че двамата са имали
личен конфликт помежду си от преди това. Посоченото води към единствения извод,
че е била необходима една малка искра, за да се възпламени личния им конфликт и
подхвърляните от всички насмешки, закачки в отговор на неспособността в този
момент тъжителя да намери учебника си, а след това и страницата в учебника, са
способствали именно за това. Както посочи св.Т., М.Г. е чул само подсъдимия
какво му е подхвърлил, а не друг. Очевидно е, че назрелия между двамата конфликт
е дал плод на 08.10.2018 г.
При тези съображения съдът постанови
присъдата.
Районен съдия:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ