РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201579 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ИВ. Г. СТ. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 21-0819-
000887 от 22.03.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2
пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът сочи, че АНО се бил произнесъл при
неизяснена фактическа обстановка, че НП било издадено при допуснато
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението не било описано в
достатъчна степен имало и несъответствие между описаното от фактическа и
правна страна, което водело до неяснота във волята на АНО. Моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който заявява, че поддържа
жалбата, както и че не оспорва, че на 10.03.2021год. в 05:20 се е случил
инцидента. Във фазата по съществото на делото моли НП да бъде отменено
като необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че не било доказано
въззивника да бил причинил щетите по възведената норма, а отделно от това
смята, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
доколкото и двамата свидетели заявили, че асфалта бил мокър, въззивникът
бил водач от 1993год. и до момента имал само едно единствено нарушение.
1
Представя писмена защита.
За въззиваемата страна, редовно призована представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
На 10.03.2021год. около 05:20ч. въззивникът управлявал л.а. „Опел
Астра“ с ДК№ В8621РА, собственост на ОД на МВР Варна по път трети клас
№ 9004 – гр.Варна – гр. Белослав, в посока към гр. Белослав. Времето било
дъждовно, пътят бил мокър. Въззивникът не съобразил скоростта си на
движение с дъждовното време, мокрия път и намалените условия на видимост
и на 15-ти километър от пътя при остър десен завой изгубил управлението
над автомобила, отклонил се в дясно на пътното плътно и се блъснал в
метална еластична мантинела. След произшествието въззивникът веднага
сигнализирал за същото ОДЧ на Сектор ПП и на място бил изпратен екип от
автоконтрольори в състав свидетелите Д. и К.. Същите тествали въззивника за
употреба на алкохол, пробата бил отрицателна. Преценено било, че ПТП се
дължи на управление от страна на въззивникът на МПС-то с несъобразена
скорост и на 10.03.2021год. св. Кр. Д. му съставил АУАН № 349431 за
извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП за това, че на същата дата около
05:20ч. като водач на л.а. „Опел Астра“ с ДК№ В8621РА по път трети клас №
9004 в посока гр.Белослав, на км.15, поради движение с несъобразена скорост
с пътните условия (мокър асфалт) в десен завой, губи контрола на
автомобила, отклонява се в дясно на пътното плътно и се блъска в метална
еластична ограда (мантинела). ПТП с незначителни материални щети.
Актът бил надлежно предявен на въззивника който го подписал
вписвайки, че няма възражение. На същия бил връчен препис от АУАН.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 22.03.2021год. началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, приел е, че въззивникът е нарушил чл. 20,
ал.2 от ЗДП в резултат на което е предизвикал ПТП и на основание чл. 179,
ал.2, пр.1 от същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани К.Д.
2
(актосъставител) и Р.К. (свидетел по акта), които в показанията си пред съда
възпроизвеждат констатациите в АУАН с нужната конкретика. Сочат, че са
посетили произшествието по нареждане на ОДЧ въз основа на постъпил
сигнал от самия водач, както и че времето е било дъждовно, а целият път
мокър.
Като доказателства към АНП освен АУАН са приложени 8121з-
515/14.05.201год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-
825/19.07.2019год. на същия министър, протокол за ПТП № 18237385бр.
снимки от местопроизшествието, както и справка за нарушител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които се кредитират изцяло от съда и преценени по отделно и в
тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта,
така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норми като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата
възражение. Ясно от фактическа страна е посочено, че въззивникът е
управлявал МПС-то с несъобразена с пътните условия (мокър асфалт)
скорост, в десен завой в резултат на което е причинил ПТП, които факти в
достатъчна степен запълват фактическия състав на посочената като нарушена
норма на чл.20, ал.2 от ЗДП. Що се касае до наведеното в жалбата възражение
за допуснато съществено нарушение на процес. правила свързано с липсата на
данни за конкретната скорост на движение на автомобила в момента на
настъпване на ПТП-то, то не се споделя от съда доколкото точната скорост на
движение не е съставомерен признак от фактическия състав на нарушението
по чл. 20, ал.2 от ЗДП. В тази връзка следва да се отбележи, че
несъобразената скорост няма конкретни физически параметри и не може да
бъде изчислявана в километри в час, като за всяка конкретна пътна ситуация
съобразена е онази скорост, която позволява на водача на конкретното пътно
превозно средство да го владее и управлява така, че с движението си да не
стане причина за настъпване на ПТП. В горната насока е налице константната
практика на АС Варна – Решение № 2221/19.11.2019год. по КНАХД №
2774/2019год.; Решение № 1429/07.10.2020год. по КНАХД № 1556/2020год.
Решение № 717/08.04.2019год. по КНАХД № 617/2019год. и мн. др.
3
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушенията
за които е санкциониран.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС-то в
тъмната част на денонощието, в дъждовно време, при което при извършване
на десен завой се е блъснал в мантинелата в дясно от пътя. Очевидно
скоростта на движение на въззивника не е била съобразена с пътните условия,
защото ако избора му на скорост на движение бе правилен (скоростта бе
съобразена с дъждовното време, с особеностите на пътя (остър десен завой)
той не би изгубил контрол на автомобила и ПТП нямаше да има. Следва да се
отбележи, че въззивникът в нито един момент не е оспорил факта на
движение с несъобразена скорост (подписал е АУАН и Протокол за ПТП без
възражение) нито пък е навел доводи, съответно е ангажирал доказателства в
подкрепа на това, че ПТП е в резултат на други причини.
С оглед на горното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е налице.
Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая
няма спор, че в резултат на движението с несъобразена скорост въззивникът е
причинил ПТП - причинени са имуществени щети по служебен автомобил,
поради което и АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение като такова по чл. 179, ал.2 от ЗДП – „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая наложената санкция е
във фиксирания в закона действащ към датата на нарушението
(29.11.2017год.) размер – 200лв..
Доколкото нарушението е типично и не се отличава със степен на
обществена опасност значително по-ниска от останалите нарушения от този
вид то не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Напротив касае се за
едно от най-често извършваните нарушения на ЗДП при което за да се приеме
4
хипотезата на чл.28 от ЗАНН следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства каквито не са установени по делото. Не са ангажирани
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Вярно е че
видно от приложената справка за нарушител до момента въззивникът има само едно
налагано адм. наказание за нарушение по ЗДП и то далеч назад във времето. Това
обстоятелство обаче само по себе си не може да обуслови извод за обществена опасност на
деянието значително по-ниска от тази на останалите нарушения от този вид. Същото би
могло да има отношение при преценката досежно размера на санкцията, но в конкретната
хипотеза тя е фиксирана от закона. Останалите аргументи на защитата в подкрепа
приложението на чл. 28 от ЗАНН – щетите били незначителни, не били създадена опасност
за живота и здравето на други лица също не обуславят извод за малозначителност на
нарушението доколкото тези обстоятелства са относими към по-голямата част от
нарушенията от този вид и възприемането им като такива определящи по-ниска степен на
опасност би означавало на практика при такива обстоятелства санкции изобщо да не се
налагат. Горното не е нито целта, нито е в духа на закона и би довело до култивиране у
нарушителите на чувство за безнаказаност.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
000887/22.03.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна с което на ИВ. Г. СТ. ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2 от
ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване
нормата на чл. 20, ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5