Р Е Ш Е Н И Е
№
........................., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА и прокурора при Окръжна прокуратура - Варна, ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа
докладваното от съдия Таня Димитрова к. адм. н. д. № 658/2022 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Ф.т.“****,
с ЕИК *********, представлявано от М.И.Г., подадена чрез адв. Й.А. - ВАК, срещу
Решение № 93 от 19.01.2022 г., постановено по АНД №
20213110203353/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено
Наказателно постановление № КХ 31 от 29.07.2021 г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Варна.
С жалбата се настоява, че решението
на РС – Варна, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с бланкетни
аргументи, без доводи и е абсолютно немотивирано. Изтъква се, че не са
разгледани изложените в жалбата твърдения за липса на дата на извършване на
нарушението и пороците при посочване на нарушените правни норми. Сочи се, че по
отношение на вмененото нарушение по пункт 1 не са разгледани и доводите на
наказаното лице за несъобразяване с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, водещо до
неяснота за кое точно нарушение е наказан касаторът, предвид описаната
фактическа обстановка в наказателното постановление. По пункт 2 от
наказателното постановление се поддържа несъобразяване с изискването да се
посочат законните разпоредби, които са били нарушени виновно – твърди се, че нормите на чл. 17, ал. 1 от
Закона за храните (ЗХ) и чл. 15, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 не
поставят изискване етикетирането и маркирането на стоката да бъде на български
език, като е следвало нарушението да се квалифицира по чл. 18 ЗХ. Последното
посоченото, според касатора, представлява неправилната правна квалификация на
нарушението и обуславя отмяната на наказателното постановление. Искането е да
се отмени обжалваното въззивно решение и да се отмени наказателното
постановление. В хода на делото, процесуалният представител на касатора с
писмена молба поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.
Претендират се разноски.
Ответникът – Директорът на
Областна дирекция по безопасност на храните – Варна (ОДБХ), с писмено възражение и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Г.Г, поддържа становище
за неоснователност на касационната жалба. Излагат се подробни доводи за
правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Искането е да се
остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като
прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от
страна, участвала във
въззивното съдебно
производство, за
която решението не е благоприятно.
С обжалваното пред районния съд Наказателно
постановление № КХ-31/29.07.2015 г., издадено от Директора на ОДБХ - Варна, на „ФУУДС ТРЕЙД” ЕООД са наложени две имуществени санкции
на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ за всяко едно от двете нарушения в размер
на по 2000 лв. за извършени нарушения, както следва:
по т. 1 - на чл. 17 ЗХ, във вр. с
чл. 9, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011
на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 г. за
предоставянето на информация за храните на потребителите (Регламент
(ЕС) № 1169/2011);
по т. 2 – на чл. 17, във вр. с чл.
15, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Нарушенията, според наказателното
постановление, са установени при проверка на 16.04.2021 г. в обект: Склад за
търговия на дребно в гр. Варна, бул. „Трети март“, ПЗ „Планова“, стопанисван от
„ФУУДС ТРЕЙД” ЕООД, и се състоят в следното:
т. 1 Дружеството съхранява в
хладилна камера замразено свинско месо – 1382 кг по данни на управителя, подредено
в три палета на различни места в хладилната камера без необходимата
етикетировка и маркировка, указваща срок на годност, партида и произход;
т. 2. Дружеството съхранява в
хладилна камера замразено пилешко бутче в кашони, поставени на палет по средата
на камерата с партиден № L5011 и срок на годност 22.11.2021 г. без етикет на
български език, като трайно поставеният етикет върху кашоните е само на
английски език.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 21.04.2021 г., в който дружеството е вписало в графата за
обяснения и възражения, че стоката има документи, но служителите не могат да ги
свържат със стоката и не е дадена възможност да се докаже с документи произхода
на стоката, както и че работниците отговаряли с действията си. В 3-дневния срок
не е подадено възражение срещу акта.
За да потвърди обжалваното пред
него наказателно постановление, РС - Варна приема, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – АУАН и наказателното постановление съдържат
необходимите реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че са издадени в
предвидените от закона срокове и от компетентни лица. Посочено е, че описанието
на нарушението е пълно и конкретно, направена е съответната цифрова
квалификация на деянието и не е накърнено правото на защита на наказаното лице,
поради което според въззивния съд, са неоснователни възраженията за допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Направен е извод, че безспорно се
установява, че въззивното дружество е извършило нарушението по чл. 17, ал. 1
ЗХ, във вр. с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 и
правилно е ангажирана отговорността на дружеството за извършването на първото
нарушение.
По отношение на второто нарушение,
РС – Варна приема, че се установява по делото неспазване на изискването на чл.
15 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, т.к. на стоката не е поставен етикет на български език,
който се явява официален език в страната.
Въззивният съд посочва, че
наказаното дружество е дистрибутирало храни – замразено месо, като за пълнотата
на описанието не е нужно посочването на конкретно неизпълнено изискване на Регламент
(ЕС) № 1169/2011, т.к
не се касае до непълнота на информацията за потребителя в етикета на храните, а
до пълно неизпълнение на задължението за етикетирането им – посочване на
данните по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Прието е, че разпоредбата на чл.
17, ал. 1 ЗХ не изброява различни хипотези, нито визира неизпълнение на изисквания,
произтичащи от „няколко регламенти и директиви“, а въведеното с разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 ЗХ задължение е за предлагане на храни, етикетирани в
съответствие с изискванията на Регламент
(ЕС) № 1169/2011, респ. в съответствие с хипотезата
на която на описаните факти по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Правилно, според районния съд, на
основание чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ за двете нарушения са определени наказанията
като вид и размер. Изложени са мотиви за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция
намира решението на районния съд за неправилно като постановено при наличие на
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 НПК - при
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, състоящо се в липса на мотиви.
Не се установява конкретните факти
по делото да са отнесени към правото с обосноваване на неоснователността на
конкретните възражения на наказаното лице. Цитирането на текста на правните
норми от ЗХ и от Регламент (ЕС) № 1169/2011 и посочването, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство и че се установява извършването на двете нарушения, без да се
излагат съображенията на съда за неоснователността на конкретните възражения на
наказаното дружество не покрива критериите за мотивираност на съдебния акт.
Напротив приравнява се на липса на мотиви и е основание за отмяна на съдебния
акт и връщането му за ново разглеждане от районния съд.
Касационната инстанция установява,
че въззивният съд не се е произнесъл по отношение твърдението на наказаното
лице за липса на основен реквизит на акта за установяване на нарушението и на
наказателното постановление като дата на извършване на нарушенията, по
твърдението за липсата на яснота нарушенията в коя хипотеза на посочената за
нарушена норма на чл. 17 ЗХ са, както и по твърдението за несъобразяване с
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН по отношение на нарушението по т. 1. Липсват мотиви
и по отношение възраженията на наказаното лице, че по пункт 2 от наказателното постановление
е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
състоящо се в това, че чл. 17, ал. 1 ЗХ и чл. 15, ал. 1
от Регламент
(ЕС) № 1169/2011 не поставят изискване етикетирането
и маркирането на стоката да е на български език, а и по твърдението, че
деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл. 18 ЗХ, във вр. с чл.
15, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Необективирането на конкретни
правни изводи на съда по отношение на доводите на наказаното лице за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила по отношение на основни изисквания в
административнонаказателното производство, води до ограничаване
на правото на защита
на наказаното лице. Същевременно е недопустимо касационната инстанция да санира
пропуска на районния съд, произнасяйки се за първи път по конкретните доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид установеното съществено
нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, касационната жалба се явява
основателна и следва да се отмени обжалваното решение на РС – Варна, и да се
върне делото на районния съд за ново разглеждане.
По искането на касатора за
присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото
разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 93 от 19.01.2022 г., постановено по АНД № 20213110203353/2021
г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от Районен съд – Варна от друг състав на съда.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.