№ 55
гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260105 от 19.03.2021г.
постановено по гр.д.№1906/2020г. по описа на същия съд, е признато за
установено по предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление –
грС., бул.“П.В.“ №29, ет.3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. в качеството им
на управители, срещу АТ. Ж. К., ЕГН-********** от сО., ул.“С.К. №21,
обл.Пазарджик, положителни установителни искове, че АТ. Ж. К., ЕГН-
**********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, следните суми, произтичащи от договор за паричен
заем №5349418 от 10.04.2017г. сключен между АТ. Ж. К., ЕГН-********** и
„В.К.“ ООД : сумата от 707.42лв незаплатена главница по договора; сумата от
61.68лв договорна лихва за периода 24.04.2017г. до 18.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда-10.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед №2022 от 12.09.2019г. за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3591/2019г.
по описа на РС-Пазарджик.Със същото решение са отхвърлени предявените
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, с
посочени седалище, адрес на управление и законен представител , против АТ.
Ж. К., ЕГН-********** от сО., обл.Пазарджик за признаване на установено,че
АТ. Ж. К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
следните суми по договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г. сключен
между АТ. Ж. К., ЕГН-********** и „В.К.“ ООД- сумата от 245.98лв,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по договора, както и сумата от 234.90лв –такса
за експресно разглеждане на документите, за които е издадена заповед
№2022 от 12.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по
ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик. Ответникът по исковете е
осъден да заплати в полза на ищцовото дружество сума от 384.55лв разноски
по делото, както и разноски от 46.12лв в заповедното производство по ч.гр.д.
№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик.
Решението се обжалва в уважените установителни части от ответника
А.К. чрез назначения му особен представител адв. А.Г.. Твърди се, че в
посочените части решението е неправилно и необосновано и се иска да бъде
отменено и предявените искове отхвърлени. Излага доводи, поддържани в
производството и пред първата инстанция във връзка с липсата на
материално-правна легитимация на ищцовото дружество като кредитор по
договора за потребителски кредит по силата на договор за цесия, за която
длъжникът не е редовно уведомен. Оспорват се изводите на съда, че
длъжникът е уведомен чрез връчване на уведомлението на назначения му
особен представител в процеса. Счита, че правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор-
цедента, но не и съобщението извършено новия кредитор-цесионера, като
макар да е допустимо упълномощаването на цесионера от цедента да извърши
съобщението до длъжника, това преупълномощаване не следва да
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД да се
уведоми длъжника за извършената цесия. Акцентира се, че според
съдържанието на приложеното в тази връзка по делото пълномощно,
нотариалната заверка е само на подписа, но не и на съдържанието, каквото
2
изискване поставяла разпоредбата на т.4.5 от договора за цесия.Цитира се
т.4.4 от договора за цесия за задължение на цедента да предостави на
цесионера писмено потвърждение на сключената цесия, изготвено на хартиен
носител, подписано и подпечатано от продавача и че същото е приложено
към исковата молба подписано, но без положен печат. Счита в тази връзка, че
цесията може да произведе действие спрямо длъжника от момента на
неговото уведомяване, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД от момента на
съобщаването на цесията и че тези доводи не са коментирани от
първоинстанционния съд. Поддържа, че и към момента няма надлежно
извършено съобщаване на цесията на длъжника А.К., поради което към
момента на подаване на заявлението до заповедния съд за кредитора не е
било налице изискуемо вземане поради ненадлежно и своевременно
уведомяване на длъжника. Цитира се ТР №4/2014г. по тълк.д.№4/2013г.
като уведомяването на длъжника чрез назначения му особен представител за
цесията не е надлежно тъй като действията на особения представител имат за
цел да осигури защита на интересите на ответника, но без последствията по
отношение на уведомяването за цесия. Оспорва се уважената искова
претенция за дължимост на главницата и на договорната лихва по договора.
Счита, че исковата претенция не е установена по основание и по размер при
представени само договор за заем и погасителния план. По отношение на
договорната лихва се поддържа, че размера й противоречи на чл.33 ал.2 от
ЗПК когато потребителя забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението не може да надвишава законната лихва. Моли да се отмени
решението в обжалваните части и се отхвърлят заявените искови претенции
за главница и договорна лихва.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в
който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна и недоказана,
както и неотносима към правния спор. Във връзка с доводите в жалбата за
липса на надлежно уведомяване на длъжника за цесията, дружеството
цесионер твърди, че законът не поставя изискване кога и по какъв начин
длъжникът да бъде уведомен за цесията и че няма пречка на общо основание
цедента на упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие-
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. Цитира се съдебна
3
практика на ВКС според която връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Предвид конкретната фактическа обстановка и неизпълнението на
задължението от длъжника да уведоми кредитора при промяна на
обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция и връчването на
заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление при което според
дружеството изправния кредитор не следва да носи негативните последици
от обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил законовите и договорните си
задължения да декларира настоящия си адрес и да уведоми кредитора си за
промяна на обстоятелствата в тази връзка. По отношение претенциите за
главница и договорна лихва кредиторът твърди, че длъжникът не е
представил никакви доказателства за твърденията си за тяхната
недължимост. Твърди, че ищецът е предоставил всички необходими
доказателства установяващи размера им и че по отношение на уговорения
лихвен процент, не представлява и не се свежда единствено до
възнаграждението за ползването на заема.Твърди още, че заемът е
предоставен от финансова институция, която отпуска заемни средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или на други
възстановими средства, поради което възможностите на дружеството са по-
ограничени в сравнение с банките. От друга страна се сочи, че достъпът на
ответника до паричен ресурс предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен
и че обективните ползи за заемателя по този начин на предоставяне на кредит
имат своята цена, фиксирана в договора и при съгласие на ответника да я
заплати, като тази цена не може да се приравни на възнаградителната лихва
поради което не следва да се обсъжда съответствието на размера й с добрите
нрави. Акцентира се, че при сключването на договора за кредит, не е имало
ограничение за максималния размер на цената на услугата-представяне за
ползване на паричен заем и че законната лихва за забава не ограничава
правото на страните да уговарят цена на услугата в различен размер и че
вземането за лихва за забава по чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди от
неточно /забавено/ изпълнение или пълно неизпълнение няма
възнаградителен характер и не се дължи на договорно, а на законно
основание. Навежда извода, че няма пречка страните да уговарят договорна
лихва над размера на законната лихва доколкото свободата на договаряне не е
4
ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД и че се определя по взаимно
съгласие на страните, както това е сторено в случая. Счита, че законната
лихва цели да регулира лихвата при забава, но това не е цена на услугата, а
санкция за неизпълнение и в този смисъл не е показател, на база на който да
се определя дали една цена на услуга отговаря на добрите нрави.Твърди се, че
тази цена се формира от няколко фактора-разходи за предоставяне на
услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Твърди се, че добрите нрави
не регулират цените на стоките и услугите и че нарушаването им би било
налице при заблуждение относно цената на определена стока и доколкото
при малките необезпечени заеми пазарните нива са по-високи от нивата на
банковите кредити. Моли да се отхвърли жалбата.
Страните не сочат доказателства пред въззивната инстанция по реда на
чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника в производството пред първата инстанция АТ. Ж. К., както и
постъпилия отговор от „АКПЗ“ ЕООД и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.422
от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2, чл.86, чл.79 и чл.92 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата си молба против АТ. Ж. К. от гр.Пазарджик, ул.“Р.“ №24,
вх.“Б“, ет.4, ап.36, с ЕГН- **********, ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД /АКПЗ ЕООД/, твърди, че по инициирано от
дружеството заповедно производство е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на длъжника АТ. Ж. К. при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
иск за установяване на вземанията си срещу длъжника.Твърди се, че
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на подписан договор за
паричен заем №5349418 от 10.04.2017г. между „В.К.“ ООД като заемодател и
АТ. Ж. К. като заемател, сключен по реда на ЗПК и удостоверил получаването
5
на Стандартен Европейски формуляр, с посочени индивидуалните условия
по паричния заем. Дружеството ищец твърди, че е подало заявлението и
исковата молба въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение
№1 към него от 01.04.2019г. между „В.К.“ ООД и „АКПЗ“ЕООД, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се още, че по договора
за заем заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер
на 1200лв, под формата на паричен заем, усвояван в търговски обект от
клоновата мрежа на „Изипей“ АД; че сумата е получена от потребителя К. с
подписването на договора, имащ характер на разписка за предадена и
получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума
съгласно условията на договора като заплати 1854.18лв ведно с договорна
лихва на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка от по 103.01лв,
формирана от първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане. Твърди се, че ответникът К. е извършил плащания по договора в
размер на 1319лв; че към момента дължи главница от 707.42лв, договорна
лихва от 61.68лв за периода 24.04.2017г. /първата вноска/ до 18.12.2017г.-дата
на настъпване на падежа на договора. Поради доброволно заявена от
заемателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на заема, последният дължал и такса в размер на 234.90лв.Твърди
се, че според договора заемателят се задължил да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му в 3-дневен срок от подписването му-
поръчител физическо лице, което да отговаря на посочени в договора
изисквания или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на К. по договора, валидна за
целия срок на договора за заем. За неизпълнение на задължението си да
предостави обезпечение на К. била начислена неустойка в размер на
245.98лв, която нямала характеристиките на мораторна неустойка и е
инкорпорирана в договора още при самото му подписване. Към момента
размерът на неустойката оставал непроменен 245.98лв. Твърди се още, че
кредитополучателят се е запознал с Тарифата на заемодателя “В.К.“ ООД
съгласно която потребителят дължи суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма,покани и
електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за
6
събиране на просрочени вземания,включващи ангажирани дейността на лице
/служител ,които да осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането, като по тази дейност ищецът твърди, че ответникът не дължи
разходи и такси. Твърди се, че ответникът е следвало да изплати целия заем
на 18.12.2017г.-последната падежна дата, но че пълно изпълнение не е
настъпило както до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение така и към момента на подаване на исковата молба, че длъжникът
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, заради което дължи и
обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 25.71лв от 19.12.2017г.-деня, следващ деня на последната
погасителна вноска до подаване на заявлението-30.08. 2019г., ведно със
законната лихва. Моли да се признае за установено, че „Агенцията за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания срещу АТ.
Ж. К.-707.42лв главница; 61.68лв договорна лихва за периода 24.04.2017г. до
18.12.2017г.; 245.98лв неустойка; 234.90лв такса за експресно разглеждане на
документите; 25.71лв за забава /мораторна лихва/ върху главницата от
19.12.2017г. до 30.08.2019г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите
и съдебно деловодни разноски. Моли на ответника да бъде връчено
уведомлението за цесия заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на назначения по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца особен представител на
ответника А.К., адв.А.Г. от АК-Пазарджик, с който исковата претенция се
оспорва по същество като неоснователна. Не се оспорват фактите и
обстоятелствата в исковата молба досежно предмета на спора, извършеното
цедиране на вземането на кредитора в полза на цесионера „АКПЗ“ ЕООД и
извършеното частично плащане на задължението от страна на К.. Оспорва
твърденията в исковата молба /ИМ/ досежно размера на задължението на К. и
уведомяването на длъжника за извършената цесия, като страната се позовава
на разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД за задължението на цедента,
респективно упълномощения от него цесионер да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, установяващи вземането, както и писмено да потвърди станалото
7
прехвърляне. Не се оспорва наличието на такова упълномощаване във връзка
с договора за цесия и че копие от този документ е приложен към исковата
молба, но че нотариалната заверка е била само на подписа, но не и на
съдържанието, каквото изискване било упоменато в т.4.5 от договора за
цесия. Коментира се задължението на продавача по цесията „В.К.“ ООД да
предостави на цесионера писмено потвърждение за сключената цесия,
изготвено на хартиен носител, подписано и подпечатано от продавача, но че
същото не съдържало положен печат.Поддържа, че съобщаването за
направената цесия на длъжника А.К. до момента не е извършено тъй като в
заповедното и в исковото производство длъжникът К. е призоваван и
уведомяван по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление.
Навежда извода, че към момента на иницииране на заповедното производство
от цесионера-30.08.2019г. за последния не е било налице изискуемо вземане,
поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията
когато частното правоприемство се основава и на договор за цесия, при което
прехвърлянето следва да е съобщено на длъжника както и че за издаване на
заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е
необходимо последният да притежава същото качество. Според ответника
връчването на съдебни книжа на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК не е
уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител на
длъжника има за цел осигуряване на защита на интересите му в исковото
производство, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник.
Твърди се още, че ищецът по делото не е носител на вземането и не е имал
изискуемо спрямо К. вземане по цесионния договор от 01.12.2016г. и че не е
носител на права произтичащи от ДПК между К. и „В.К.“ ООД, тъй като не е
бил надлежно прехвърлен и съобщен съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД поради което
присъдената в заповедното производство сума от 1249.98лв не съществува.
Излагат се и доводи за недействителност на договора за кредит като
противоречащ на чл.19 ал.2 от ЗПК тъй като липсват към договора общи
условия и съответно не е подписана всяка страница от тях от потребителя.
Счита, че не е доказана дължимостта на главницата; че уговорената
възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент от 40.31% противоречи на
добрите нрави с оглед срока на договора, размера на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита, като размерът на
договорната лихва за целия период на договора е от 61.68лв който е
8
несъответен на насрещната престация. Направено е възражение по
дължимостта на неустойката за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение като противоречащо на добрите нрави и като
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Счита, че уговорената клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в 3-три дневен срок от
сключването на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка
поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение противоречи на чл.21 ал.1 от ЗПК, като клауза имаща за цел или
резултат да заобиколи закона, е нищожна. Счита, че същата клауза е и
неравноправна по смисъла на чл.143 ,т.5 от ЗЗП тъй като е необосновано
висока и предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, доколкото
задължението за обезпечение на главното задължение има вторичен характер
и неизплащането му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на ДПК съобразно договора и общите условия. Допълва, че
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени, възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключване на договора. В случая ответникът счита, че неустойката
представлява и по същество е добавък към възнаградителната лихва и се
явява сигурна печалба за заемодателя, увеличаваща стойността на договора.
Счита, че посочената неустойка води до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя и увеличаване на подлежащата на
връщане сума. С това се обосновава тезата на ответника, че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави затова счита, че не е налице валидно
неустоечно съглашение. Твърди, че и в тази част ДПК не е породил правно
действие. Възразява се срещу претендираните разноски като такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
234.90лв,като уговорената клауза в тази връзка се квалифицира нищожна
поради нейната неравноправност и при неяснота относно размера й и начина
на плащане към момента на сключване на договора, че е посочена като
фиксиран размер приблизително равен на 1/3 от размера на получения заем и
при липса на еквивалентност между таксата и извършената услуга.
Ответникът се позовава на чл.144 т.9, чл.146 ал.1 и чл.146 ал.2 от ЗЗП/закона
9
за защита на потребителите/, като се поддържа, че не е установено
индивидуално договаряне на клаузата по заплащане на такса експресно
разглеждане на заявката за отпускане кредит на документ в предвидения в
договора размер, затова квалифицира клаузата като неравноправна и че с нея
се цели също неоснователно обогатяване на кредитора. Възразява се и по
размера на разноските по чл.78 ал.8 от ГПК за претендирано юрисконсултско
възнаграждение от 350лв поради прекомерност. Моли да се отхвърлят
заявените искови претенции изцяло.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че на 10.04.2017г. между „В.К.“ ООД, ЕИК *********
като заемодател и АТ. Ж. К., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, като заемател
е сключен на основание Предложение за сключване на договор за паричен
заем на заемателя и Стандартен европейски формуляр, договор за паричен
заем „Вивакредит План“ №5349418, за сумата от 1200лв предоставена от
дружеството в полза на заемателя и при използвана от последния
допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за отпускане
на заема за която заплаща такса от 469.80лв.Според клузите, договорът се
сключва за срок от 36 седмици, отпуснатият заем се връща на 18
двуседмични погасителни вноски, с посочени в договора всички падежни
дати за плащане-с начало 24.04.2017г. и последна вноска 18.12.2017г., всяка в
размер на 103.01лв, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40.30%, лихвен процент при отказ от договора-0.11%, общ размер на
плащанията от 1854.18лв., годишен лихвен процент на разходите на заема от
49.33%, изчислен при предвидените в закона допускания; с право на
заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето
лице. В чл.4 ал.1 от договора е предвидено задължение за заемателя в
тридневен срок от усвояването на сумата в брой да представи обезпечения-
поръчител физическо лице, отговарящо на съответните изисквания, посочени
в договора или банкова гаранция, като при непредставяне на обезпечение
заявителят дължи неустойка в размер на 469.80лв,при разсрочено плащане на
същата на равни части към всяка погасителна вноска при което общото
задължение на заема става 2323.98лв. В чл.5 от договора са предвидени права
на заемателя да получи на хартиен носител договора, да се откаже от него, без
10
да дължи обезщетение или неустойка в 14-дневен срок, като връща
получената заемна сума и заплати лихвата от датата на усвояването на заема
до връщането му; право на предварително погасяване на заема с намаляване
на общите разходи на заема; право на жалба до заемодателя и право да
получи погасителен план за извършените и предстоящи плащания съгласно
чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК и други. В чл.6 са предвидени условията за
прекратяване на заема, уговорени са начините за погасяване на заема;
предвидено заплащане на законна лихва при забава в плащането на
задълженията от заемателя; съгласие на заемателя да получава на
електронната си поща всякакви документи от заемодателя, включително
безплатни напомнителни съобщения. Заемателят е декларирал, че е запознат
и съгласен с Тарифата на дружеството, предвидено е право на последният
при плащане, което е недостатъчно да погаси текущо задължение, да посочи
поредността на погасяване на задължението. В чл.8 ал.3 от договора е
предвидено, че при забава в плащанията с повече от 90дни заемодателят
може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение включително и
по отношение на пълния размер на договорната възнаградителна лихва, като
обявяването на предсрочната изискуемост може д бъде извършено чрез
изпращане на уведомление на електронната поща. В договора няма посочено,
че се пР.гат и общи условия на заемодателя във връзка с отпускането на
потребителски кредити и такива няма представени по делото. Установява се,
че на 01.12.2016г. между „В.К.“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/,произхождащи от договори за заем, договори за
потребителски кредити и договори за паричен заем по ЗЗД, ЗПК и ЗПФУР,
отпуснати от цедента, индивидуализирани в Приложение №1 към договора,
като се предвижда сключването на поредица от последващи допълнителни
приложения към рамковия договор имащи характер на допълнителни
споразумения с индивидуализиране на новите прехвърлени вземания. В
чл.4.4 от договора за цесия е предвидено продавачът да предостави на
купувача писмено потвърждение за сключената цесия, като потвърждението
се изготвя на хартиен носител, подписано и подпечатано от купувача. В чл.4.5
от договора е предвидена възможност Купувачът да изпраща за своя сметка
уведомления до длъжниците за сключената цесия, като продавачът
упълномощава купувача с права да уведомява длъжниците за което издава и
11
изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа във формата и
съдържанието, определени от страните в приложение №4. Няма спор, че
съгласно приложение №1 от 01.04. 2019г. от договора за цесия, под №494 е
записано прехвърлено вземане с длъжник АТ. Ж. К., индивидуализиран с
ЕГН, номер на кредита, дата на договора, размер на кредита 1200лв, остатък
от главницата-707.42лв, остатък на договорената лихва от 61.68лв, остатък от
такси-480.88лв и общ размер на задължението от 1249.98лв. Приложено е
потвърждение на сключената цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД, издадено от цедента
„В.К.“ ООД с изискуемото се по закон и съгласно договора съдържане, с
което се потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от
цедента в полза на цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД по Рамковия договор, като документът е подписан от
управителя на „В.К.“ ООД Д. Д.. Изготвено е и уведомление до длъжника К.
за извършената цесия и новия кредитор на който следва да погасява
задължението си по договора за кредит, както и пълномощно с което цедента
упълномощава цесионера да уведоми от името на „В.К.“ ООД всички
длъжници по вземанията на дружеството, цедирани съгласно Рамковия
договор, включени в приложение №1, като същото е с нотариална заверка на
подписа на управителя на дружеството-цедент.
Исковата претенция за законна лихва за периода от 19.12.2017г. до
30.08.2019г.в размер на 25.17лв е оттеглена от ищеца, производството в тази
част е частично прекратено и заповедта за изпълнение за посочената част е
обезсилена, с влязло в сила определение №260083 от 09.09.2020г.
Във връзка с направените оспорвания от назначения на ответника особен
представител по размера и дължимостта на вземането по кредита, цесионерът-
ищецът е представил справка от погасителния план по договора за паричен
заем, в който освен посочените дати на плащане, размер на вноските,
дължими главница, договорна лихва, неустойка и такса експресно
разглеждане, в самостоятелни графи е посочено каква част от главницата с
всяка погасителна вноска е погасена и каква част от договорната лихва е
платена. Същото се отнася и за неустойката и за таксата. Посочен е и размера
на дължимите разходи за събиране на вземането, направен е анализ за това
какви суми са заплатени от длъжника за погасяване на кредита, на кои дати е
извършено плащането и какво е погасено, какъв е размера на остатъка от
12
дълга, като след направена рекапитулация е констатирано, че длъжникът А.К.
дължи по ДПК към датата на сключване на договора за цесия главница от
707.42лв,, договорна лихва от 61.68лв, неустойка от 245.98лв и такса от
234.90лв или общо сумата от 1249.98лв./л.105-л.107/. Документът е изготвен
от цедента „В.К.“ ООД, от съответно длъжностно лице, подписан е и има
положен печат на издателя, не е оспорен от ответника и от неговия особен
представил по отношение съдържанието и верността на данните посочени в
него и не е открито производство по оспорване истинността му съгласно
чл.193 ал.1 от ГПК и същият е приобщен към доказателствата по делото.
Съгласно проведено заповедно производство от ищеца и заявител
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /ч.гр.д.№3591/
2019г. по описа на Районен съд Пазарджик/, в полза на дружеството е
издадена заповед за изпълнение на просрочено задължение по чл.410 от ГПК
№2022 от 12.09.2019г., с която е разпоредено на длъжника АТ. Ж. К. да
заплати на заявителя парично вземане от 707.42лв главница до погасяване на
паричен заем; договорна лихва-61.68лв за периода 24.04.2017г. до
18.12.2017г.; такса за експресно разглеждане на документи -234.90лв;
неустойка за неизпълнение на задължение-245.98лв; законна лихва-25.71лв за
периода 19.12.2017г. до 30.08.2019г. ,ведно със законната лихва от
завеждането на заявлението-10.09.2019г. до изплащане на вземането, както и
25лв разноски за държавна такса и 50лв за юрисконсултско възнаграждение,
като вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит
№5349418 от 10.04.2017г.
Искът е предявен в едномесечния срок от уведомяването на заявителя от
страна на заповедния съд по реда на чл.415 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за цесионера -ищец да установи
съществуването на паричното вземане, което има срещу длъжника
прехвърлено в резултат на сключен договор за цесия.
По същество следва да се отбележи, че предмет на въззивната жалба е
13
решението в частта с която е установено, че в полза на цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, съществува парично вземане по
ДПК срещу длъжника АТ. Ж. К. за главница от 707.42лв и договорна лихва
от 61.68лв за периода 24.07.2017г. до 18.12.2017г. В останалите
отхвърлителни части решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че договора за
потребителски кредит има изискуемото се по закон съдържание съгласно
чл.10 и чл.11 от ЗПК поради което не е недействителен по смисъла на чл.22
от Закона за потребителския кредит. В тази връзка съдът споделя доводите и
мотивите на първоинстанционния съд изложени към обжалваното решение и
на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установява се, че длъжникът К. е получил процесния заем и е започнал
реално да го погасява до момента на сключването на договора за цесия, което
е признание за съществуването на задължението му което има към кредитора
цедент „В.К.“ ООД по ДПК. Не се установяват други плащания да са
извършени освен посочените в погасителния план с направената
рекапитулация и разбивка по погасителни вноски, представен в последното
съдебно заседание в производството пред първата инстанция от ищеца.
Твърдения за обратното не се заявяват и от особения представител на
ответника. Следователно непогасената част от главницата както и от
посочената договорна лихва за посочения период са дължими и следва да се
погасяват към новия кредитор-цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД. Размерът на договорната лихва не нарушава добрите
нрави доколкото се касае за кредитна институция, която не извършва банкова
дейност и значително по-трудно набира паричен финансов ресурс за
отпускане на кредити, а от друга страна размерът на отпускания кредит
съпоставен с размера на печалбата не разкрива такива съществени
несъответствия, които да водят на извода за такова нарушение, още повече,
че размерът на кредита е в рамките на две минимални работни заплати и
оскъпяването му чрез размера на договорната лихва е несъществено предвид
и на краткия период за връщане на заема, уговорен в договора.
Въззивният съд не споделя доводите развити във въззивната жалба.
14
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се
легитимира като надлежен кредитор на длъжника АТ. Ж. К. доколкото е
изпълнено императивното изискване на чл.99 ал.3 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането да бъде надлежно съобщено на длъжника. В случая това е станало
чрез връчване на уведомлението на цесионера като пълномощник на цедента
на назначения по делото при условията на чл.47 ал.6 от ГПК и на разноски на
ищеца особен представител на длъжника и страна по ДПК А.К.. Особеният
представител на длъжника не може да възразява, че той не е надлежен адресат
и чрез него не може да се връчват документи предназначени за
представлявания от него длъжник, които му вменяват задължения . В случая
се касае за уведомление, което непосредствено е свързано с правното
състояние на създадената облигационна връзка цесионер-кредитор и
кредитополучател-длъжник като задължено лице по договора за цесия.
Същото е предназначено да уведоми длъжника К. на кого следва да престира
задължението си занапред предвид смяната на титуляра на вземането, което
има към него с оглед да бъде предпазен от неправилно плащане на погрешен
кредитор. Това е в негов, /на длъжника/, изключителен интерес. Освен това
уведомяването има за цел да легитимира ищеца като кредитор с вземане
срещу отсъстващ /неоткрит/ длъжник, представляван от назначен особен
представител по чл.47 ал.6 от ГПК, което е пряко свързано с развитието на
настоящия процес. Особеният представил представлява и защитава както
правата на представлявания длъжник, така и изпълнява функции по оборване
задълженията на длъжника. Да се приеме, че особеният представител на
длъжника не може да бъде адресат на уведомлението за цесия на
представлявания от него длъжник, означава да бъде изначало блокиран целия
съдопроизводствен процес и стопански оборот поради невъзможност
длъжникът да бъде обвързан с последиците от цесия, което е недопустимо. Не
такъв е смисъла и значението на фигурата на особения представител. Няма
предвидена друга правна фигура, която да получава документи, включително
и такива касаещи уведомление за цесия при отсъстващ длъжник.
Представителната власт на особеният представител включва задължение за
реализиране на всички права и законни интереси, както и защита на
задълженията на длъжника. Следователно ищецът-цесионер разполага с
материално-правна легитимация на кредитор по договора за потребителски
кредит сключен с ответника А.К.. Нотариалната заверка на подписа по
15
упълномощаването е достатъчно ясна и категорична и същата установява по
несъмнен начин упълномощаването на цесионера на извърши уведомяването
на длъжниците за вземанията. Липсата на печат само по себе си не може да
доведе до игнориране съдържанието на документа, такова каквото е
отразено.Писменото потвърждение на цесията напълно съответства на
разпоредбата на чл.4.4 от договора за цесия. Разпоредбата предвижда формата
и съдържанието на потвърждението да се съгласува между страните и
представлява Приложение №3, като потвърждението се изготвя на хартиен
носител подписано и подпечатано от купувача. Няма изискване съдържанието
на пълномощното да бъде нотариално заверено./чл.4 ал.5/. Нормата се
тълкува превратно от жалбоподателя защото в нея изрично е записано, че на
нотариална заверка подлежи само подписа, но не и съдържанието му. А и
такава заверка не е и необходима от правна гледна точка. Това по никакъв
начин не влияе както на валидността на договора за цесия така и на
упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците на
договора, както и да ги уведомява включително и на назначения на страната
особен представител. В тази връзка няма данни и за постъпили възражения
между цедента и цесионера по валидността, действителността и начина на
оформяне на изготвените документи във връзка с цесията –пълномощно и
писмено потвърждение, което касае техните вътрешни отношения, предмет
на оспорване от длъжника, който дори няма интерес от това, защото след
връчването на уведомлението на особения му представител той е напълно
наясно на кого, защо и как следва да погасява задълженията си по ДПК.
Исковата претенция е установена по основание и по размер. Длъжникът
не е установил да е платил по-голяма сума от посочената в документите на
ищеца, респективно да е погасил изцяло задължението по договора и по този
начин да бъде освободен от задължението си да плати. Факт е, че към
момента на образуване на заповедното производство, срокът на действие на
договора е изтекъл, поради което длъжникът дължи на общо основание
главницата и договорната лихва в размерите, посочени по делото съгласно
неоспорените от него писмени документи представени от ищеца.
Следователно решението в обжалваните части е правилно по същество и
като такова следва да се потвърди.Не са налице пороци на същото визирани
във въззивната жалба.
16
При този изход на делото в полза на ответника по въззивната жалба
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ще следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на 400лв, от които
300лв за назначения на насрещната страна на разноски на ищеца особен
представител и още 100лв юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед защитавания по
делото материален интерес и във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260105 от
19.03.2021г. постановено по гр.д.№1906/2020г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено по предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление –грС., бул.“П.В.“ №29, ет.3, представлявано от И.Ц.К. и
Я.Б.Я. в качеството им на управители, срещу АТ. Ж. К., ЕГН-********** от
сО., ул.“С.К. №21, обл. Пазарджик, положителни установителни искове, че
АТ. Ж. К., ЕГН-**********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, следните суми, произтичащи от договор
за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г. сключен между АТ. Ж. К., ЕГН-
********** и „В.К.“ ООД: сумата от 707.42лв незаплатена главница по
договора и сумата от 61.68лв договорна лихва за периода 24.04.2017г. до
18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-10.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед №2022 от
12.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3591/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА АТ. Ж. К., ЕГН-********** от сО., ул.“С.К. №21,
обл.Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Агенция за контрол на
17
просрочени задължения“ ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление и законен представител , сумата от 400лв /четиристотин лева/
представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18