№ 341
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:М.а Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от М.а Богданова Въззивно гражданско дело №
20211100509496 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе в предвид:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по
частна жалба от П. В. М. чрез адвокат К.П. от САК против отказ от 27.05.2021г. по изп.дело
№20218380403216 на ЧСИ М. Б. с район на действие – Софийски градски, с което съдебният
изпълнител да намали приетите в изпълнителното производство разноски. Наведен е довод,
че адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно и следва да се
намали.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди, че исканият адвокатски
хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Извършените действия не били необичайни и не налагали определянето на такова
възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския хонорар.
В законов срок е постъпило възражение от ответника по жалбата Г.В.Ц. чрез адв.Л.П..
Оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство е изцяло в рамките на предвидения в чл.10 т.1 и т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Сочи, че възнаграждението е установено с представените по делото доказателства за това.
Моли да бъде оставена жалбата без уважение.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 относно
неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
1
Изпълнително дело №20218380403216 на ЧСИ М. Б. е образувано по искане на Г.Ц.
против П.М. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№8859/2011г. по описа на
Софийски районен съд, по силата на който на осн.чл.353 от ГПК е поставен в изключителен
дял на Г.В.Ц., описания в листа недвижим имот – апартамент и е осъден П. В. М. да заплати
на Г.В.Ц. сумата от 2670лева, представляваща парично уравнение на по-малък дял.
Към молбата е приложено пълномощно по силата на което взискателката е
упълномощила адв.Л.П. от САК да я представлява във връзка с образуване и водене на
изпълнително производство и процесуално представителство. Договореното
възнаграждение е в размер на 2260лв. и е заплатена в брой на 09.03.2021г.
С молбата си взискателката е поискала съдебният изпълнител, в случай, че
длъжникът не предаде доброволно имота, да предприеме необходимите изпълнителни
действия по опис и въвод във владение на имота. Поискано е поканата за доброволно
изпълнение да бъде изпратена до длъжника след 24.03.2021г., тъй като му е бил даден
шестмесечен срок за изпълнение от съда, като след изтичане на този срок да се насрочи
принудително изпълнение.
По отношение на паричното вземане е посочила, в случай, че длъжника не заплати
сумата в срока за доброволно изпълнение, да бъде насочено принудително чрез запор на
банковите му сметки, пенсия и трудово възнаграждение. Претендирани са разноски.
С постановление от 13.04.2021г. ЧСИ М.Б. е приел разноски в изпълнителното
производство в общ размер на 2 956,26лв., от които 696,26лв.внесени от взискателя
авансови такси и 2260лв. адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното дело, с
приложени доказателства за тяхното извършване.
Установява се, че на 17.05.2021г. е била връчена на длъжника Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№ 20218380403216, в която е отразено задължението му.
На 19.05.2021г. ЧСИ М.Б. чрез помощник ЧСИ К.К. е съставил протокол за въвод във
владение на недвижим имот.
С молба от 20.05.2021г. до ЧСИ М.Б. длъжникът е поискал да намали претендирания
от взискателя адвокатски хонорар от 2260лв. до сумата от 30лв.
С Разпореждане, инкорпорирано в съобщение от 27.05.2021г. съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането на П. В. М..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските,
които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително
действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
2
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2, което в процесния случай, с оглед дължимата по
изпълнителния лист сума е в размер на 458,45лв. В случая е извършено и изпълнително
действие – въвод във владение на недвижим имот и съобразено с нормата на т.3 на чл.10
ал.1 от Наредбата възлиза в размер на 1861лв.
В процесния случай се установява, че в подадената молба за образуване на
изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя е посочил изпълнителните
способи, които желае да бъдат приложени по отношение на длъжника и то след изтичане на
предоставения от съд срок за доброволно изпълнение. Установява се, че в този срок
длъжника не е изпълнил, поради което съдебният изпълнител е пристъпил към
принудително такова.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.1, т.2 и т.2 на чл.10, тъй като безспорно е осъществено принудително
изпълнение чрез посочения от взискателя способ, тъй като не е налице доброволно
изпълнение.
Ето защо жалбата се явява неоснователна относно дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение, прието по изп.дело в размер от 2 260лв., при дължим по
Наредбата 2512,45лв.
С оглед изхода на спора съдът ще присъди на Г.В.Ц. разноски пред настоящата
инстанция в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на П. В. М. чрез адвокат К.П. от САК
против отказ от 27.05.2021г. по изп.дело №20218380403216 на ЧСИ М. Б. с район на
действие – Софийски градски, за намаляване на приетите в изпълнителното производство
разноски.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4