Определение по дело №540/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 512
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20221000600540
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. София, 10.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на повереника на пострадалите Б. Г. С. и К. К. С.,
срещу определение от 20.05.2022 г. на съдията-докладчик, в разпоредително заседание по
НОХД № 117/2022 г., по описа на Софийски окръжен съд, Н.О., 4-ти състав, в частта му, с
която е оставена без уважение молбата на повереника на пострадалите от престъплението
лица Б. Г. С. и К. К. С., за конституирането им като частни обвинители в съдебно
производство пред СОС, по образуваното срещу подсъдимия Г. СТ. Г. наказателно общ
характер дело, за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.2 и пр.5, б.„б“, вр. с
ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК - нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил пътно-транспортно произшествие вследствие на което е причинил по
непредпазливост смъртта на малолетното дете К. Б. Г. с ЕГН**********.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и
немотивираност на атакуваното определение. Твърди се наличието на всички основания,
визирани в разпоредбата на чл.75 и следващите от НПК, тъй като Б. Г. С. е майка на
починалото дете К. Б. Г., а К. К. С. е неин баща и като такива, същите се явяват нейни
законни наследници. Навеждат се и оплаквания за игнорирането им в проведеното съдебно
заседание на 20.05.2022 г. по горепосоченото дело, тъй като независимо от личното им
явяване, на двамата пострадали както не им е била дадена възможност лично да заявят дали
желаят да участват в наказателното производство като частни обвинители или като
граждански ищци, така и не им било разяснено това тяхно право. Повереникът твърди, че
лично на него, като процесуален представител на пострадалите му е била дадена
възможност да направи такова искане едва след даване ход на разпоредителното заседание
от страна на съда. Въпреки направеното от повереника искане и съответните уточнения,
1
неправилно първоинстанционния съд приел, че искането е недопустимо, приемайки, че то е
следвало да бъде направено до даване ход на разпоредителното съдебно заседание.
Първоинстанционният съд не бил дал възможност както на повереника, така и на
доверителите му да направят това искане в проведеното съдебно заседание. Отделно от
изложеното счита, че искането за конституиране като частен обвинител следва да се прави
до даване ход на делото и дори да е направено в хода на разпоредителното съдебно
заседание е допустимо и основателно.
В заключение, повереникът моли за отмяна на обжалваното определение на
Софийски окръжен съд, в частта с която е оставено без уважение искането на пострадалите
лица Б. Г. С. и К. К. С. за конституирането им като частни обвинители в наказателния
процес. Моли за конституирането на тези лица, като частни обвинители по НОХД 117/2022
г., водено срещу Г. СТ. Г., на основание чл.75 и следващите от НПК.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите,
изложени в частната жалба и с оспорения съдебен акт, намери следното:
Частната жалба е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд намира за необходимо да отбележи, преди да разгледа
жалбата по същество, че диспозитивът на обжалваното определение е непрецизен, тъй като
процесуално недопустимата молба се оставя без разглеждане, а не се отхвърля. На
отхвърляне подлежи неоснователната молба. При произнасяне по чл.248, ал.2 от НПК, съдът
обсъжда единствено процесуалната допустимост на молбата. Поради това при преценка, че
същата е процесуално недопустима, с диспозитива на определението молбата следва да се
остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а не без уважение, както е в случая.
Депозираната жалба, разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения.
В Софийски окръжен съд е внесен обвинителен акт, послужил като основание за
образуване на НОХД № 117 по описа за 2022 г., срещу обвиняемия Г. СТ. Г., с повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, пр.5, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
С разпореждане на съдията-докладчик № 116 от 21.03.2022 г. делото е насрочено
за разглеждане в разпоредително заседание на 20.05.2022 г. от 10.00 часа, като пострадалите
Б. Г. С. и К. К. С. - в съответствие с разпоредбата на чл.247б, ал.4 от НПК са уведомени, че в
7-дневен срок от връчването на съобщението могат да направят искания за конституиране
като граждански ищци и частни обвинители, както и че имат право да упълномощят
повереник. Съобщенията по чл.247б от НПК, с приложени към тях преписи от
разпореждането са връчени на пострадалите Б.С. и К.С. на 04.04.2022 г., а на повереникът
им – адв.В. В. О., тези книжа са връчени на 01.04.2022 година.
Съобразно императивната разпоредба на чл.77, ал.3 от НПК молбата за участие в
съдебното производство, като частен обвинител, се предявява най-късно до започването на
2
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Този срок е преклузивен и
неспазването му е абсолютна пречка пострадалите от престъплението да се конституират
като страни в съдебното производство.
В разглеждания случай от материалите по делото, както и от протокола за
проведеното разпоредително заседание по категоричен начин се установява, че до започване
на разпоредителното заседание - 20.05.2022 г., по делото не са постъпвали писмени молби
от пострадалите Б.С. и К.С. за конституирането им като частни обвинители.
Видно от протокола от съдебното заседание на 20.05.2022 г., преди даване ход на
разпоредителното заседание, съдът е предоставил възможност на страните да изложат
становищата си по даване ход на делото. Адвокат О. е изложил единствено волеизявление за
даване ход на делото, като не е направил никакви искания /именно тук е бил момента да
направи искане за конституирането на пострадалите С. като частни обвинители/.
Устна молба /неточна и непълна/ за конституирането на родителите на
починалото дете, като страни в съдебното производство адв. О., е отправил пред съда, но
след даване ход на разпоредителното заседание и то след като прокурорът вече е изразил
становище по визираните в чл.248, ал.1 от НПК въпроси, т. е. след изтичане на преклузивния
срок по чл.77, ал.3 от НПК.
Поради това правилно и законосъобразно основният съд е отказал да
конституира Б.С. и К.С. като частни обвинители в съдебната фаза на наказателния процес,
макар и същите да са законни наследници на починалото им вследствие на ПТП-то дете К.
Б. Г..
Погрешни и незаконосъобразни са твърденията, съдържащи се в частната жалба,
че решаващият съд е нарушил правата на пострадалите, тъй като независимо от личното им
явяване, не им било разяснено правото и не им била дадена възможност лично да заявят
дали желаят да участват в наказателното производство като частни обвинители. Правата на
пострадалите изобщо не са нарушени, тъй като както бе посочено по-горе, това право и тази
възможност им е била предоставена от съда още с връчването на съобщението на 04.04.2022
г., като в разпореждането изчерпателно и с посочване поименно на пострадалите лица са
указани техните права и начина на упражняването им. Освен това, пострадалите не са с
юридическо образование, поради което и са упълномощили адвокат, който по презумпция
защитава техните права и законни интереси, поради това не е задължително пострадалите,
след като се явяват в съдебно заседание с упълномощен повереник да имат различно
становище от него. Ето защо съдът, като е дал право и възможност на повереника на
пострадалите лица да изрази становище по хода на разпоредителното заседание, а на самите
пострадали не е предоставил такава /макар, че от протокола, е видно, че родителите са
изразили становище по хода на делото, идентично с това на адвоката си/, не е нарушил
закона.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна.
3
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2022 г., постановено по НОХД №
117/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, Н.О., 4-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4